Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - 1. Промени в административната структура в Кюстендилския санджак през XV-XVII в.

Посещения: 17785

Индекс на статията

 

1. Промени в административната структура

в Кюстендилския санджак през XV-XVII в.

 

Липсата на османски документи от ранния период на съществуването на Кюстендилския санджак затруднява точното определяне на първоначалния административен център на санджака. В този период османската власт обръща особено внимание на градовете Щип, Струмица и Кратово, където са построени и първите петъчни джамии. Към тези градове се насочва основният поток от първите османски колонисти и тук живеят най-много представители на административния апарат. Най-вероятно Ълъджа-и-Кюстендил (дн. гр. Кюстендил) става център на Кюстендилския санджак едва през 30-те години на XVI в.10

Най-ранният османски документ, в който е отразена вътрешната военноадминистративна структура на Кюстендилския санджак, е от времето на султан Мехмед II (1451-1481) и е във фрагментарно състояние. Това е описът на доганджиите от 1479/80 г., където регистраторът отбелязва следните нахии: Ищип (Щип), Уструмджа (Струмица), Ълъджа (Кюстендил), Иврана (Враня) и Урадмур (Радомир). Тези нахии са допълнително разчленени в по-късен период. Например селата от нахия Щип в период 1519-1570 г. са разделени между три нахии - Щип, Нагорич и Кочани11.

Следващият документ, който отразява административното положение в Кюстендилския санджак, е джизие регистър от 1490/1491 г. В него са обособени няколко вилаета, като в тях се очертават пет обособени области, всяка от които си има водещ градски център: Враня (северен дял), Щип (северозападен дял), Кюстендил (североизточен дял), Струмица (югозападен дял) и Мелник (югоизточен дял)12.

Много по-ясно е очертано административното делене в Кюстендилския санджак в регистъра от 1519 г. В него се вижда, че структурата на санджака отчасти достига своята завършеност. В съдържанието са отбелязани четири кази: Щип - 2 нахии (Щип и Кочани; и Нагорич), Струмица - 5 нахии (Струмица и Малешево, Боимия, Конче, Тиквеш и Морихово, и Петрич и Мелник), Кюстендил - 5 нахии (Кюстендил и Славище, Пиянец, Дупница, Радомир, и Горно Краище и Сирищник) и Враня - 1 нахия (Враня и Прешево). В текста на дефтера има известни неточности и грешки. Например в съдържанието липсва нахията Кратово, с която започва самият опис, и нахия Дойранско езеро. Освен това се вижда, че част от нахията Горно Краище и Сирищник (областта Сирищник) е описана към друга нахия – Шехир кьой в Софийски санджак. Всичко това показва, че вътре в границите на Кюстендилския санджак и в началото на XVI в. протича динамичен процес на преструктуриране, като тенденцията при административното делене е към по-малки и географски обособени райони13.

Известни сведения за административното положение в Кюстендилския санджак получаваме и от описа на ромските джемаати в Румелия от 1523 г. От него разбираме, че нахия Мелник преминава към каза Демир Хисар. Вижда се, че възниква казата Кратово, за която не е изрично споменато в описа от 1519 г.14

В описа от 1530/31 се потвърждава съществуването на следните кази - Кюстендил, Кратово, Щип, Струмица и Враня. И тук нахията Мелник отново принадлежи на казата Демир Xисар15.

Сведения за няколко нахии от ливата Кюстендил има и в един подробен регистър на соколарите и ястребарите от 1564/65 г. Тук са посочени само Мелник, Враня и Радомир, но можем да допуснем, че в другите области на санджака в този период няма соколари16. За нас тези данни са ценни, защото засвидетелстват положението на нахия Мелник, която в периода между 1530/31 г. и 1564/65 г. отново е включена в рамките на разглеждания от нас санджак.

Процесът на разчленение на административната структура е отразен и в описа от 1570/73 г. Тук точно е очертано разделението по нахии, но регистраторът не дава ясни сведения за разпределението по кази. Описът започва с казата Кюстендил, в която са включени нахиите: Кюстендил, Славище, Пиянец, Дупница, Радомир и Сирищник с Горно Краище. В регистъра е спомената само още една каза Враня, разделена на нахиите Враня, Иногоще, Пчиня и Морава. Целият останал текст е ориентиран само към делене по нахии. Описани са нахиите: Кратово, Щип, Кочани, Ногерич, Струмица, Малешево, Конче, Дойранско езеро, Боимия, Тиквеш, Петрич и Мелник17.

От казаното дотук става ясно, че от края на XV до втората половина на XVI в. в Кюстендилския санджак протича един динамичен процес на раздробяване на административните единици. В целия период територията на санджака остава стабилна, почти без изключение. Известна несигурност се наблюдава при отбелязването на две от нахиите - Мелник и Сирищник. В описа от 1519 г. нахия Сирищник в съдържанието е включена в Кюстендилския санджак, обаче е описана към нахия Шехир кьой в Софийския санджак, което е напълно възможно да се дължи на грешка на регистратора. Нахията Мелник в два от описите - от 1523 и 1530/31 г., е описана в Кюстендилския санджак, но изрично е посочено, че тя принадлежи към казата Демир Хисар в санджака Паша. Допускаме, че относно положението на тази нахия османската власт все още не е сигурна към коя административна област да я причисли. Предполагаме, че от една страна влияние оказва ситуацията от предосманския период, когато областта е част от княжеството на Драгашите, а от друга - различния църковен статут на района. Единствено тази нахия е под юрисдикцията на Цариградската патриаршия, което води и до нейното по-добро икономическо състояние.

През XVII в. настъпват известни промени в административното делене на Османската империя. Създават се два нови санджака - Скопския и Солунския. В предходния период те са част от западните дялове на Паша санджак18.

Проследяването на административната структура на Кюстендилския санджак през XVII в. е затруднено, защото липсва подробен тимарски регистър, който ясно да покаже различните териториални единици. Сведенията са откъслечни и са главно от джизие регистри, в които не винаги е отбелязана точната административна принадлежност на дадена област. Така например от джизие регистър от 1611/13 г. се разбира, че християнските домакинства в казата Мелник, заедно с тези от вилаета Морихово, са изброени сред вилаетите на санджака Паша, което недвусмислено показва, че Мелник и Морихово в този период са отделени от Кюстендилския санджак. Според този документ Кюстендилският санджак включва вилаетите Кюстендил, Кратово, Дупница, Струмица, Малешево, Радомир и Щип19.

На науката са известни и други джизие регистри от началото на XVII в., но те в повечето случаи са фрагментарни или са обнародвани само части от тях. В описите са отбелязвани отделни кази и нахии от Кюстендилския санджак, но трудно можем да проследим в цялост промените в административната му структура. Тук ще отбележим няколко примера, които се отнасят за един период от около 20 години - 1616-1635 г. В джизие регистър от 1616 г. са отбелязани вилаетите Петрич и Враня20. В два фермана от 1617 г. са посочени казите Петрич, Враня и Струмица. Първият се отнася до събирането на джизие на територията на Османската империя и в него е отправено изрично предупреждение да се внимава монетите да не са изхабени или фалшиви21. Вторият документ е издаден по повод отказа на населението да изплати джизието преди вършитба22.

В два джизие регистъра от 1618/19 г. и 1622 г. е отбелязан вилаетът Кратово и гр. Куманово23. Около десет години по-късно в друг регистър от 1635 г. нахията Куманово е включена към санджака Юскуб (Скопие), което дава сведения за още една промяна на границите на Кюстендилския санджак24.

Административни територии от Кюстендилския санджак са включени и в няколко други регистъра. Казата Тиквеш и вилаета Малашево заедно с Дойран са описани в опис от 1623 г., казите Кюстендил, Кратово и Кочани - в джизие регистъра на войнуците, Морихово - в опис на джизието във вакъфа на султан Сюлейман от 1628 г., Мелник - в опис от 1632/33 г. и др.25 Става ясно, че през различните години са посочени по-голямата част от административните области в Кюстендилския санджак. Впечатление прави, че Мелник и Морихово отново се намират в разглежданата област.

Интересни сведения за административното устройство на Кюстендилския санджак в средата на XVII в. дава османският книжовник Хаджи Калфа. В своето описание на Румелия и Босна той се спира на различни градове, центрове на кадилъци. В Кюстендилския санджак той включва 13 кадилъка: Кюстендил, Радомир, Дупница, Петрич, Мелник, Дойран, Тиквеш, Велес (Кьопрюлю), Струмица, Радовиш, Щип, Кратово и Враня. Турският автор за съжаление посочва само градските центрове и не дава сведения за отделните нахии. Може да се допусне, че и в този период всеки кадилък е раздробен на няколко нахии. Вижда се, че Мелник отново е част от санджака Кюстендил. Впечатление прави и включването на Велес в разглежданата област. До този момент тази територия се намира в рамките на санджака Паша, който според описанието на Хаджи Калфа не съществува. Липсват сведения дали в тази територия влиза нахия Куманово (Нагорич) или тя остава в рамките на санджака Скопие, както е посочено в джизие регистъра от 1635 г. За първи път към Кюстендилския санджак е добавена територия, която не е част от „Константиновата земя“. Можем да допуснем, че в този период в Османската империя протича административна реформа, в която са преразпределени някои от нахиите и по този начин Велес е откъснат от разпадналия се санджак Паша и е прибавен към санджака Кюстендил26.

Сведения за административното положение в Османската империя дава още един османски автор - Евлия Челеби. Той пътува на няколко пъти през империята и подробно описва местата, през които минава. През 1660 г. Евлия Челеби посещава различни градове в разглежданата територия. Според неговия пътепис Куманово, а вероятно и областта му, е един от кадилъците в Скопския санджак27. Това положение на Куманово, както се видя по-горе, е засвидетелствано още през 1635 г. Вероятно този кадилък е включен в Скопския санджак и остава в неговите граници през целия период на съществуването му. Това от своя страна показва, че тази територия вече не е част от Кюстендилския санджак.

По време на пътуването си Евлия Челеби посещава и гр. Кратово. Според неговите данни той също е част от Скопския санджак28. Две години по-късно османският пътешественик отново минава през тази област и описва Кочани и касабата Нова Босна, като ги локализира в Кратовската нахия в Кюстендилския санджак29. Трудно можем да си представим, че гр. Кратово се намира в един санджак, а нахията му в друг. Вероятно при описанието на града през 1660 г. Евлия Челеби погрешно го поставя в Скопския санджак. Трябва да се отбележи, че по време на това пътуване той посещава последователно Скопие, Куманово и Кратово и вероятно допуска грешка като поставя и трите селища в един санджак. Интересно е сведението му за Кочани, което според него вече не е самостоятелен нахийски център, а е част от Кратовската нахия.

В описанието на Евлия Челеби от 1660 г. са включени и градовете Кюстендил, Дупница и Велес, като за последния изрично се посочва, че се намира в Кюстендилския санджак30. Вижда се, че от средата на XVII в. или малко преди този период Велес и областта му са включени в Кюстендилския санджак и остават част от него.

Евлия Челеби за втори път минава през териториите на Кюстендилския санджак през 1662 г. и описва няколко селища от разглежданите територии, между които Щип, Бобошево, Дупница и др.31

При пътуването си през 1668 г. Евлия Челеби посещава и гр. Дойран. Той го описва като център на нахия в Солунския санджак32. Според Хаджи Калфа, който посещава града около 10 години по-рано, той се намира в рамките на Кюстендилския санджак. Възможно е тази област да е преминала под ново административно управление, но не е изключена и възможността Евлия Челеби да е допуснал грешка при поставянето на Дойран в Солунския санджак. Този въпрос остава отворен до влизане в научно обръщение и на други извори, свързани с този район и период.

Две години по-късно на път за Цариград Евлия Челеби посещава още няколко селища от Кюстендилския санджак. Той отново минава през гр. Щип, но отбелязва, че вече няколко пъти е посещавал града и не дава никакви допълнителни сведения. Последователно минава през Радовиш, Тиквеш - център на каза, Валандово, Струмица, Петрич и Мелник33. В описанието си и този османски автор поставя Мелник в Кюстендилския санджак.

Вижда се, че при пътуванията си из Османската империя Евлия Челеби успява да посети по-големите селища от Кюстендилския санджак. Той потвърждава предположението, че Кумановска област е откъсната от разглеждания санджак и е присъединена към новоформирания Скопски санджак. За сметка на това към Кюстендил преминава областта на Велес. Данни, че Велес в средата на XVII в. е част от санджака Кюстендил се откриват и при Хаджи Калфа.

В заключение може да се каже, че първоначално територията на Кюстендилския санджак съвпада с територията на княжеството на Драгашите и се запазва непроменена през първите два века от османското владичество. Единствените промени са свързани с нахия Мелник, която в началото на XVI в. е включена към казата Демир Хисар в санджака Паша. Вероятно временната промяна на положението на тази нахия се дължи до известна степен и на нейната принадлежност към диоцеза на Цариградската патриаршия, факт, който ѝ донася известни привилегии и по-добро икономическо състояние. От друга страна, във вътрешната структура се наблюдава раздробяване на по-малки административни единици.

В следващия XVII в. административното положението в Кюстендилския санджак се променя. На първо място трябва да припомним, че западно и южно от него, на територията на Паша санджак, се оформят два нови санджака - Скопски и Солунски. Според някои данни в Скопския санджак е включена и нахията Куманово. Предполагаме, че новото ѝ положение се запазва през целия XVII в. Освен това към територията на Кюстендилския санджак е добавена нова област - кадилъкът Велес. Положението с нахия Мелник и в този период постоянно се променя, като за известно време тя е включена в новия Солунски санджак.

Може да се каже, че териториалната цялост на Кюстендилския санджак и неговата вътрешна разчлененост е достигната през XVI в. и е най-добре отразена в обширния регистър от 1570/73 г. Промените, които настъпват в следващия период, се дължат преди всичко на кризата в Османската империя.

 

Граници.

Територията на Кюстендилския санджак е добре отразена в запазените османски регистри. Проследявайки граничните нахии може сравнително точно да се определят и границите на санджака. От документите се вижда, че югоизточната област Морихово е разделена на две части, като източната ѝ част образува нахията Морихово и е включена в Кюстендилския санджак, а западната ѝ е включена в санджака Паша.

Границата продължава в северна посока, като гр. Велес остава извън Кюстендилския санджак в първите векове на неговото съществуване. Самото разделение между двете големи административни области е някъде около средното течение на р. Вардар при вливането на р. Черна. Границата продължава в северозападна посока и преминава през Скопска Черна гора в посока юг-север. Северозападно от северните ѝ планински склонове в земите на санджака влиза областта около долното течение на р. Биначка Морава и всички земи около течението на р. Моравица. Кюстендилският санджак обхваща и целия басейн на р. Южна (Българска Морава), северно от течението на вливащата се в нея р. Върла. Оттам границата завива на югоизток и минава някъде между Перник и Радомир, достигайки югозападните склонове на планината Витоша, а областта Знеполе остава извън санджака. В южна посока границата продължава по западните склонове на планините Верила, Рила и Пирин. Тя заобикаля областта Мелник, която остава в Кюстендилския санджак и минава през Рупелското дефиле между Мелник и Демир Хисар. На юг територията на санджака обхваща областта на гр. Боимия, като цялото Дойранско езеро се намира в неговата територия. Границата на северозапад достига южните граници на нахиите Тиквеш и Морохово34. Трябва да подчертаем, че тези граници са валидни за периода XV-XVI в.

Както бе посочено по-горе, през XVII в. настъпват известни административни промени в тази област. От Кюстендилския санджак е отделена нахия Куманово и е включена в Скопския санджак, което автоматично променя и неговата граница в източна посока, като може да се допусне, че Скопска Черна гора е включена в новоформирания санджак. Съответно границата между двата санджака върви по източните и северните склонове на планината, като нахия Враня остава в пределите на Кюстендилския санджак. В този период гр. Велес и цялата нахия Велес също е включена в Кюстендилския санджак. Евлия Челеби отбелязва, че гр. Дойран се намира в Солунския санджак, което би означавало, че и цялата територия на нахия Дойранско езеро е откъсната от разглежданата от нас област. На този етап от проучванията тези сведения не са потвърдени от други извори и за момента остава отворен въпросът за административното положение на Дойран през XVII в.

 

Бележки:

10Матанов, Хр. Възникване и облик..., с. 96-98.
11Пак там, с. 12-14, 100.
12Пак там, с. 101-102.
13Пак там, с. 103-105.
14Пак там, с. 105-106.
15Пак там, с. 106.
16Цветкова, Б. Нови документи за българската история от чужди архиви. - В: ИНБКМ. Т. XVI (XXII), 1981, с. 722.
17Матанов, Хр. Възникване и облик..., с. 106-107.
18Грозданова, Е. Българската народност през XVII в. Демографско изследване. С., 1989, с. 54.
19ТИБИ, т. VII. с. 163-169.
20Пак там, с. 208.
21Пак там, с. 223.
22Пак там, с.224.
23Пак там, с. 232, 274.
24Пак там, с. 384-385.
25Пак там, с. 285, 320, 329, 357, 384.
26Хаджи Калфа. Румелия и Босна. Географски описаль Мустафа беню Абдуллах Xаджи Калфа. - В: Архивъ за поселищни проучвания. Кн. 3, С., 1938, с. 56-59.
27Evlija Čelebija. Putopis. II, Sarajevo, 1957, с. 44.
28Пак там, с. 44-46.
29Пак там, с. 104-105.
30Пак там, с. 46-52, 54-55.
31Евлия Челеби. Пътепис. С., 1972, с. 21-30.
32Пак там, с. 128-129.
33Пак там, с. 266-283.
34Матанов, Хр. Възникване и облик..., с. 108-110.

 

X

Right Click

No right click