Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в. - 2.3. Цариградска (вселенска) патриаршия

Посещения: 17774

Индекс на статията

 

2.3. Цариградска (вселенска) патриаршия

 

Голяма част от териториите, включени в диоцеза на Константинополската патриаршия, са завладени от Османската империя в края на XIV - началото на XV в. Въпреки това тя не губи своята църковна власт над тези области. Напротив, към нейните границите са включени и нови територии. Така например част от търновските епархии преминават към Константинополската патриаршия в периода 1416-1439 г. и това довежда до ликвидирането на Търновската патриаршия94.

Османското нашествие изцяло променя установения църковен ред на Балканите. Част от архиереите в завладените територии са пленени, а други предпочитат да напуснат катедрите си и да ръководят своите епархии от Константинопол или други свободни области. Не разполагаме със сигурни сведения доколко тази власт е реална. Не е изключена възможността те само номинално да са ръководители на своите епархии. Например на Фераро-Флорентинския събор от 1438-1439 г. в делегацията на Константинополския патриарх са включени например Търновският, Силистренският, Мелнишкият архиерей, чиито епархии в този момент се намират под османска власт. Вероятно тези духовници резидират във византийската столица и много рядко или дори никога посещават своите катедри95.

С превземането на Константинопол на 29 май 1453 г. Цариградската патриаршия окончателно става част от Османската империя. В този период Патриаршията се издига до позицията на религиозен лидер на Православието и има голям политически авторитет. В Цариград се избират патриарсите на трите източни църкви - Йерусалимската, Александрийската и Антиохийската. Те прекарват по-голямата част от архиерейството си в града и макар че формално запазват самостоятелността си, фактически са подчинени на Вселенския патриарх96.

Османският султан Мехмед II назначава Генадий Схоларий за Цариградски патриарх и гарантира на Цариградската патриаршия законова и икономическа юрисдикция над християнското население. Висшият клир има право да се намесва в различни спорове, свързани с брака, развода и наследството, право, гарантирано и на Охридската, и на Печката църква97.

В края на XVI и през XVII в. върховното лидерство на Патриаршията укрепва, главно благодарение на създаденото под нейна протекция икономически състоятелно и политически влиятелно фанариотско съсловие. Това довежда до все по-успешната намеса в работите на другите две автокефални църкви - Охридската архиепископия и Печката патриаршия, и тяхното ликвидиране през XVIII в.98

Въпреки всички привилегии, които получава Вселенската патриаршия, тя е и най-уязвимата сред православните църкви. Това се дължи главно на местоположението на нейното седалище - Цариград, столицата на Османската империя. Голяма част от патриарсите са отстранени насилствено под натиска на османската власт. Не рядко в документите са отразени и случаи на насилствена смърт на църковен глава. Например в периода 1638-1659 г. са убити петима цариградски патриарси, обвинени в нелоялност към султана. Сред висшето духовенство във Вселенската патриаршия все повече се проявяват конформистки тенденции. Тази политика се подкрепя и от фанариотското съсловие, съставено главно от търговци и лихвари, което проникнало не само в църковната администрация, но и в държавния апарат. Високата порта също се отнася благосклонно към тях, като им предлага престижни постове и дори от техните среди са избрани владетелите на двете отвъддунавски княжества. Така Вселенската патриаршия все по-рядко участва в създаващите се антиосмански инициативи и брожения99.

На територията на Кюстендилски санджак единствената епархия, която се намира в границите на Цариградската патриаршия, е Мелнишка митрополия. Вероятно нейният диоцез включва Мелнишката нахия и евентуално територията на съседната Петричка нахия. Въпреки че до средата на XV в. митрополията е подчинена на униатски настроената Константинополска патриаршия, не са запазени сведения за репресивна политика на османските власти срещу нея. Може да се допусне, че Мелнишкият митрополит, преди превземането на Константинопол, резидира извън границите на епархията си във все още свободните територии на Балканите. След 1453 г. църковното положение на Митрополията не се променя и тя остава част от Цариградската (Вселенската) патриаршия. В самия гр. Мелник, който е седалище на митрополита, се наблюдава голяма концентрация на църкви и манастири в добро материално състояние, което не може да се каже за останалите градове в Кюстендилския санджак100. Вероятно по-доброто материално положение на храмовете в града и големият им брой, спрямо останалите области в санджака, се дължи именно на факта, че Митрополията се намира в диоцеза на Цариградската патриаршия. От друга страна, допускаме, че Вселенският патриарх оказва известно влияние на османската власт за честата промяна на административното положение на Мелнишката нахия, на което се спряхме по-горе.

 

Бележки:

94Тодорова, О. Цит. съч., с. 38-46.
95Gill, J. The "Acta" and the Memoirs of Syropoulos as History. - In: Gill, J. Church Union: Rome and Bizantium (1204-1453). Var. Reprints. XII, London, 1979, p. 161-163; Тодорова, О. Цит. съч., с. 66-67.
96Тодорова, О. Цит. съч., с. 69.
97Pantazopoulos, N. J. Church and Law in the Balkan Peninsula during the Оttoman Rule. Thessaloniki, 1967, p. 5-6, 13, 18-21: Муртузалиев, С. И. Положение зимми и Константинопольцкой патриархии в Османской империи XV-XVI вв. - Във: Византийский временник. Т. 65(90), Москва, 2006, с. 178-185.
98Тодорова, О. Цит. съч., с. 69, 74-75; Муртузалиев, С. И. Цит. съч., с. 182-183
99Тодорова, О. Цит. съч., с. 73-74.
100Според османския регистър за Кюстендилски санджак от 1570/1573 г., освен в Мелник, манастири са отбелязани в градовете Радомир, Струмица и Дойран, като те плащат данък под 100 акчета, което показва, че са нискодоходни. В Мелник са посочени 12 манастира, като всички те се ползват и с привилегирован статут. Виж тук в каталога в съответните части, а също и: Минчева, К. Статистически данни за градовете в Кюстендилския санджак според османския обширен регистър от 1570/1573 г. - В: ГСУ - ЦСВП. (под печат).

 

X

Right Click

No right click