Обект на настоящото изследване са личните имена сред членовете на династията на Комитопулите за периода до падането на Самуилова България под напора на военния гений на император Василий II (976–1025). Извън обсега на проучването остават потомците на Комитопулите, живущи в пределите на Византийската империя.

* * *

Старозаветните царски и пророчески имена са на особена почит във фамилията на комит Никола. Следвайки наложилата се след покръстването в България юдео-християнска именна традиция, Никола, носещ името на популярния сред българите св. Николай Чудотворец¹, и съпругата му Рипсимия, чието име произхожда от арменската национална светица Хрипсиме², кръщават своите синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Не е известно имената на четиримата братя да имат някаква по-специална историческа или политическа препратка отвъд библейската им такава³. Все пак е любопитно да се отбележи, че с имената на двама от тях – Давид и Мойсей, принадлежащи на две ярки библейски личност, цар Симеон (893–927) приживе е окачествяван като „нов Давид“ и „нов Мойсей“⁴. Разбира се, това съвсем не означава непременно, че давайки точно тези имена на своите деца, комит Никола търси, камо ли пък да прави опит да подскаже за някаква връзка с цар Симеон. За сметка на това при следващите поколения Комитопули се набляга осезаемо над смисъла на личните им имена и на употребата на историята от близкото и не толкова далечното минало на Българското царство като средство за утвърждаване на легитимността на Комитопуловия род спрямо доскоро управлявалата Крумова династия.

Втората генерация Комитопули е представена от първородните синове на Самуил и Арон – Гаврил Радомир⁵ и Иван Владислав⁶, и двете известни поименно Самуилови дъщери Теодора-Косара⁷ и Мирослава. Характерното при тях е доминиращото предпочитание към двойните имена (διώνυμος)⁸. Първото е свързано с християнската практика, докато второто е със славянски произход. За съжаление изворовата информация не позволява да се определи дали двете лични имена са давани едновременно, или не. Сърджан Пириватрич не изключва славянското да е давано с раждането, а юдео-християнското при кръщене или на специална церемония за провъзгласяване на престолонаследник на трона⁹. В този ред на мисли сръбският византолог изказва и още една интересна хипотеза относно имената на Гаврил Радомир и Иван Владислав. Според него е възможно първите им имена да са свързани с тези на българските архипастири Герман-Гаврил и Йоан Дебърски¹⁰. Това наглед странно съвпадение може би подсказва за наличието на осъществено духовно сродяване между Комитопулите и предстоятелите на Българската църква¹¹. Извършването на подобен акт без съмнение би бил изгоден и за двете страни, защото от една страна спомага за скрепяването на единството между двата стълба на българската държавна власт – царския и църковния (Imperium et Sacerdotium), и то в тежък за България вътрешен и външнополитически момент, а от друга – обезпечава легитимацията на Комитопулите сред българското общество, което от своя страна пък стимулира по-бързото стабилизиране на разнебитения държавен апарат. Естествено, не е за изключване евентуалността Иван Владислав да е именуван и в чест на св. Иван Рилски¹².

Говорейки за публична легитимация, неизбежно трябва да се спомене за връзката на Комитопулите с последния мъжки представител по пряка линия на Крумовата династия – Роман-Симеон. Между неговото име и това на Гаврил Радомир се наблюдава известно объркване в труда на основния византийски летописец за периода Йоан Скилица (XI в.). В неговото съчинение „Исторически свод“ името на първородния Самуилов син се среща 11 пъти ту като Радомир с конкретни видоизменения, ту като Гаврил, ту като Радомир Роман, Гаврил Роман или Роман Гаврил¹³. По отношение на последните три форми се предполага, че Скилица е допуснал грешка, тъй като в добавките на деволския епископ Михаил (XII в.) към „Исторически свод“ неточностите са коригирани и на съответните места Роман е заменен или с Гаврил, или с Радомир¹⁴. Тази на пръв поглед странна омонимия в хрониката на Йоан Скилица притежава своето логично обяснение. Изглежда, че Самуил прозорливо избира да кръсти първородния си син Радомир не само в чест на патриарх Герман-Гаврил, но и на цар Роман-Симеон, защото макар и да управлява само номинално, сродяването с него осигурява на Комитопулите необходимата им легитимация по пътя към царската власт¹⁵. Така се дава отговор на въпроса защо името на Гаврил Радомир се изписва по различни начини в изворите като съчетание от трите имена Гаврил, Роман и Радомир. Същевременно може би се разяснява и фактът защо на две места в своите добавки Михаил Деволски пропуска да замени името на Роман с това на Гаврил Радомир¹⁶. Казаното дотук позволява да се заключи, че пълното название на Самуиловия син следва да бъде Гаврил-Роман Радомир.

По отношение на Роман-Симеон, неговите имена също заслужават да бъда подложени на по-задълбочен анализ с оглед на признаването му за български цар. Както е известно, той е кръстен на знаменитите си дядовци по майчина и бащина линия –  император Роман I Лакапин (920–944) и цар Симеон. Според някои нови интерпретации, основаващи се на записаното от Йоан Скилица, че Роман е „наричан и Симеон по името на дядо си“^17, вероятно след като поема държавното кормило той приема и името на своя славен дядо Симеон, за да разграничи първото си име от връзката с Византия и да защити легитимните си права върху българския трон¹⁸.

От третото поколение Комитопули са познати имената на осем личности: сина на Гаврил-Роман Радомир – Петър Делян, и децата на Иван Владислав – Прусиан, Алусиан, Арон, Траян, Радомир, Климент и Катерина. Петър Делян е рожба на Гаврил-Роман Радомир от първия му брак с анонимната унгарска принцеса, наричана условно Na Арпадина¹⁹. Счита се, че той приема името Петър в чест на цар Петър, когато вдига българското освободително въстание от 1040–1041 г., но би могла да се допусне и една по-различна гледна точка, която се вписва идеално в българската държавна идеология от края на X – началото на XI в. и по-точно програмата за renovatio imperii²⁰. Става въпрос за възможността Гаврил-Роман Радомир да кръщава най-големия си син така още с раждането му, следвайки вече утвърдената практика представителите на Комитопулите да имат двойни имена – едно кръщелно (в случая Петър), и едно народно (в случая Делян)²¹. Едва ли е случайно, че Йоан Скилица дава по-голямо преимущество на първото име на Самуиловия внук, когато го представя пред своите читатели, като посочва, че се казва „Петър, по прякор Делян“ (Δελεάνος τὴν προσηγορíαν)²². Давайки такова име на своя първороден син, Гаврил-Роман Радомир целенасочено го обвързва със зараждащия се култ към св. цар Петър²³, което е още една кристално ясна индикация за желанието на Комитопулите да установят приемственост с Крумовата династия²⁴. Относно второто име на Петър Делян съществува мнението, че е възможно да произлиза от старобългарския глагол  („победя“, „надвия“, „надделея“), понеже в „Сказанието на пророк Исай“, известно също като Български апокрифен летопис (XI в.), и в добавките на Михаил Деволски към хрониката на Йоан Скилица Делян се изписва като „Оделян“ (; Ὁδελεάνος)²⁵ и съответно би трябвало да се явява българският еквивалент на лат. Виктор („Победител“) или гр. Никита („Победител“), Никифор („Победоносец“)²⁶. Колкото и примамлива да изглежда подобна догадка, тя не може да се приеме за чиста монета, защото представката „О-“ тук всъщност представлява гръцкият определителен член ὁ, стоящ пред името на Делян²⁷.

Според една друга крайно неубедителна теория Na Арпадина ражда още един син на Гаврил-Роман Радомир – бъдещия унгарски крал Шамуел Аба (1041–1044), носещ името на дядо си Самуил. Неговите деца имат нехарактерните унгарски имена Петер († 1074) и Агата († след 1068), съпруга на англо-саксонския принц Едуард Изгнаника († 1057), като обяснението за това е, че са кръстени на Петър Делян и Самуиловата съпруга Агата Хрисилина²⁸. Твърде мъчно би било на базата само на една пресилена реконструкция на събитията и съмнителни ономастични данни да се приеме, че Шамуел Аба в действителност е издънка на Комитопулите и че въобще Гаврил-Роман Радомир има друго потомство от унгарската си съпруга освен Петър Делян.

Легитимация за властта на Комитопулите е потърсена и от Иван Владислав, когато кръщава първородния си син Прусиан (Пресиан) на хан Персиан (836–852), вероятно най-вече за да демонстрира по дискретен начин правата на Ароновци към царския трон, отнети им от Самуил след кървавата разпра в местността Разметаница (14 юни 987 г.)²⁹. По отношение на другите Иван-Владиславови синове Арон очевидно носи името на своя едноименен дядо, а Радомир или е кръстен на някой от своите предци, щом втори представител на Комитопулите е наречен така³⁰, или по името на Гаврил-Роман Радомир, тъй като не бива да се забравя, че именно той спасява Иван Владислав от сигурна смърт в Разметаница, поради което вторият вариант съответно звучи по-правдоподобно. За съжаление може само да се спекулира какъв е замисълът зад имената на останалите Иван-Владиславови деца. Вторият му син, Алусиан, притежава име, чиято семантика представлява своеобразна енигма. Относно неговата етимология съществуват различни, но трудно доказуеми мнения, поради което въпросът продължава да стои отворен³¹. Немного отдавна в родната историография се появи съждението, направено въз основа на един новооткрит печат, че кръщелното име на Алусиан е Михаил в чест на княз Борис I Михаил (852–889; † 2 май 907), но впоследствие бързо отпадна като теза заради предатирането на печата в края на XI в.³² Друго спорно схващане отново с хипотетичен характер гласи, че споменатия в Българския апокрифен летопис „Самуилов отрок на име Августиан“ трябва да се отъждествява с Алусиан³³. Ако се допусне, че е така, остава питането дали Алусиан въобще е носил подобно прозвище. Поради липсата на сведения загадката едва ли ще получи своя задоволителен отговор. По отношение на Климент логично е да се допусне, че името му е свързано с култа към св. Климент Охридски³⁴. Имената на Траян (Троян?) и Катерина нямат аналог в българската именна система. Непонятен остава въпросът дали в тях има вложен някакъв смисъл от политически, или исторически характер. За Траян се правят опити да се докаже, че е свързан с римския император Траян (98–117), но подобен род предположения изглеждат твърде нереалистични³⁵.

Що се отнася до потомците на Комитопулите във Византия след 1018 г., в частност тези на Иван Владислав – т.нар. в историографията „Владиславовци“ или „Ароновци“³⁶, те няма да бъдат взети под внимание, защото, както вече се изтъкна и в началото на настоящото изложение, надхвърлят заложените тук цели.

Антропонимията на Комитопулите показва колко широк е диапазонът на използваните от тях лични имена: Никола, Рипсимия, Давид, Мойсей, Арон, Самуил, Иван Владислав, Гаврил-Роман Радомир, Теодора-Косара, Мирослава, Петър Делян, Прусиан, Алусиан, Арон, Траян, Радомир, Климент и Катерина. Изброените осемнадесет личности обаче не съставляват цялата съвкупност на Комитопуловия род. Истината е, че е запазена само една малка част от имената на представителите на Комитопулите и много други, числящи се към тях остават мистерия: две Самуилови дъщери и един негов извънбрачен син; една племенница на Самуил, съпруга на управителя на Верия (Верея; дн. Бер, Гърция) Добромир; шестима синове и две дъщери на Гаврил-Роман Радомир от брака му с ларисчанката Ирина; пет дъщери на Иван Владислав и един негов племенник. Тоест не са известни имена на други осемнадесет членове на Комитопулите от общо 36-те техни представители, засвидетелствани в изворите за времето до покоряването на Българското царство от император Василий II, като не бива да се изключва възможността да съществуват и други, за които просто няма запазени или оцелели данни. Въпреки ограничения брой наличните сведения са достатъчни, за да се направят някои заключения, започвайки с обстоятелството, че между царските фамилии от Плиска/Преслав и Охрид се наблюдава значително препокриване в личните имена. Става дума най-вече за „Иван“, „Гаврил“, „Петър“ и „Прусиан“, от които последните две вече бяха подложени на коментар. Така остават първите две. Знае се, че името Гаврил носят един от братята и един от синовете на княз Борис-Михаил, докато името Иван се среща сред един от синовете на цар Симеон. Наред с това между династиите на хан Крум (796/803–814) и Комитопулите се вижда и известно влечение към старозаветните имена, които след покръстването стават особено популярни сред прабългарските управляващи кръгове в страната³⁷. Смята се, че антропонимичните паралели между двете фамилии открито подсказват за тяхното родство³⁸. Ала съвпаденията в имената едва ли могат да се приемат за сигурно доказателство, че династиите на Комитопулите и хан Крум са родствено свързани. По-скоро фактите клонят в полза на гледището, че изграждането на идеологическа връзка с Крумовата династия е способ от политиката на Комитопулите, с който да утвърдят легитимността на своята власт. Няма нищо чудно в това, че основавайки своя династия (δυναστεíα), цар Самуил и неговите наследници търсят династическа легитимност посредством отдаването на почит към владетелските имена от Крумовата династия. По същия начин впрочем действат и Пипинидите/Арнулфинги (впоследствие Каролинги), взимайки някои от имената на Меровингите, за да се легитимират пред франкското общество като техни законни приемници³⁹.

Богатият ономастичен фонд на Комитопулите, натоварен с голяма историческа символика и мощен политически заряд, показва колко добре развито е чувството им за историчност по отношение на българските държавни и династични традиции. В идеологически аспект личните имена се явяват един от ключовите елементи във фамилната стратегия на цар Самуил и неговите приемници по пътя към утвърждаването им като легитимни наследници на дома на хан Крум и успешното трансформиране на рода им в династия⁴⁰.