На покойния

ми баща

ПРЕДГОВОР

Отношенията между Византийската империя и Първата българска държава отдавна са изследователска тема на мнозина учени. При опита за ново изследване на държавнополитическите отношения, развили се между двете страни, бе забелязана празнота, що се отнася до основата, върху която българските владетели са се опирали, за да се изправят срещу византийската политическа теория.

Методичните сравнявания на изворите и на начините, по които в определени случаи византийските хронисти са описали съответните събития, ми дадоха възможността за интересни и в много отношения оригинални констатации. Въз основа на тях стигнах до извода, че необходима предпоставка за по-дълбокото разбиране на византийско-българските политически отношения е изследването на политическата идеология, формирана и прилагана от владетелите на Първата българска държава. Резултатите от това изследване бяха представени през 1992 г. като докторска дисертация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и бях удостоен с титлата доктор.

В тази монография се изследва първият етап от развитието на българската средновековна политическа идеология. Хронологически той съвпада с периода на езичеството, т.е. от основаването на държавата (681) до възкачването на престола на първия християнски владетел Борис (852).

За насочването ми към тази област и за избора на темата трябва искрено да благодаря на две големи имена в областта на византийската история - професора на Аристотеловия университет в Солун (†) Йоанис Караянопулос и професора по византийска история на Софийския университет г-н Георги Бакалов, които се отнесоха към мен с изключителна доброжелателност и ми помогнаха по възможно най-добрия начин, така че тази работа да получи сегашния си вид.

Най-дълбока благодарност трябва да изразя и към международно известния византолог проф. В. Тъпкова-Заимова, която ми оказваше помощ при всяка възникнала трудност. Нейните указания и препоръки бяха от решаващо значение за завършването на тази работа.

Чувствам необходимост да изразя най-искрена благодарност към проф. д-р Лиляна Симеонова от Института по бллканистика на Българската академия на науките, която следеше хода на изследването ми с искрен интерес, без да пести ценно време и усилия.

От това място благодаря и на г-жа М. Нистазопулу-Пелекиду, професор по история на балканските народи на Университета на Йоанина, и на г-н Алексис Савидис, професор по история на Византия на Пелопонеския университет, за интереса и оказаното съдействие, помогнали за подобряването на изследването ми.

Сърдечни благодарности изказвам на приятелите си за подкрепата и помощта им, както и на родителите и на съпругата си, които не престанаха да ме подкрепят морално и материално през всичките години, в които продължаваше изследването и написването на този труд.

Филипос К. Филипу