Иван Лазаров
Из "Кой кой е в средновековна България"
Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов
Алциок — прабълг. вожд от нач. на 30-те години на VII в. Някои учени приемат, че той е петият син на хан Кубрат, който според виз. летописи напуснал родината си и се установил в Панония. Други са на мнение, че А. е живял 30 години по-рано от Кубратовия син с предполагаемо име Алцеко и е имал по-различна полит. съдба.
Летописецът Фредегарий отбелязва, че през десетата година от управлението на франкския крал Дагоберт (629 — 639) в аварския хаганат избухнали големи размирици. Основни съперници за върховната власт били авари и прабългари. Ожесточеният спор завършил в полза на аварите, а победените потърсили спасение в бягството. Девет хиляди мъже заедно с жените и децата си избягали при Дагоберт и го помолили за убежище. Кралят им разрешил да отседнат в земите на баварците близо до границата с аварите. Прабългарите били разпределени по домовете на своите домакини под предлог, че така по-лесно ще изкарат зимата. Страхувайки се от усложнения и по съвет на своите приближени, Дагоберт заповядал всички прабългари да бъдат избити. Клането започнало едновременно, по знак, даден от краля. Само 700 семейства се спасили от изтреблението. Повел ги Α., който намерил истинско гостоприемство при слав. вожд Валук във Венетската марка (дн. в областта Каринтия, между Словения и Австрия). Летописецът отбелязва, че А. живял много години по тези места.
Кървавата драма през 631/632 г. не отминала безследно в паметта на хората. По запазени топонимични данни някои учени установяват, че прабългарите били избити в околностите на днешния град Линц (Австрия). Там има местност, чието название в превод означава „при българите“. През 1274 и през 1879 г. при ремонти на местната църква били намерени останките на повече от 6000 мъртъвци, за които се предполага, че са останки от коварно умъртвените прабългари. За съжаление не са правени антропологични изследвания, които могат да потвърдят или отхвърлят тази идентификация.
Отгласът от жестокостта и вероломството на Дагоберт останал да живее. Според някои съвременни немски учени избиването на прабългарите е пресътворено в избиването на бургундите от „Песен за нибелунгите“, а епическият герой Дитрих от същата поема има за прототип А.
Литература:
Златарски, В. История. Т. 1, Ч. 1, 169 — 172;
Петров, П. Образуване на българската държава, с. 111, 117, 133, 137;
Бешевлиев, В. Първобългари. История, 46 — 48;
Бешевлиев, В. По въпроса за Алциок-Алцеко. ИНМВ, Т. 20, 1984, 29 - 35.
