Дьо Гол на 15 години, 1906. 1909: още тогава той пише за себе си като за Генерала.
Във военното училище Сен-Сир.
В плен в Германия, 1916.
След тежко раняване при Вердюн попада в плен. Прави пет неуспешни опита за бягство.
Полковник “Мотор” - обещаващият полковник. С президента Льобран, 1939 г.
Дьо Гол и дъщеря му Ан, болна от болестта на Даун.
Aн като малка.
Филип Петен, човека, който прави възможна кариерата на Дьо Гол.
На него е наречен синът на бъдещия Генерал.
17 юни 1940 г.: Франция е на ръба на катастрофата.
Филип Петен се обръща с призив за примирие към германците.
Първият призив на Дьо Гол към французите за борба до победен край.
И до днес неслучайно той е наричан Човекът от 18 юни. Лондон, 18 юни 1940 г.
Афиш от 3 август 1940 г.,
последвал първия призив, е разлепен из всички големи английски градове.
На 28 юни 1940 г. Дьо Гол e признат от англичаните за водач на свободните френски сили.
Дьо Гол възстановява френската армия.
Тогава около него са шепа хора. Лондон, 1 юли 1940 г.
Конференцията в Казабланка, януари 1943 г.
Генерал Жиро, Рузвелт, Дьо Гол и Чърчил.
Семеен живот в изгнание със съпругата му Ивон дьо Гол.
Филип и баща му през войната.
Бъдещият адмирал Филип дьо Гол, 1941 г.
Адмирал Филип дьо Гол на фона на Логарингския кръст – емблема на “Свободна Франция”.
Среща с кралица Елизабет ІІ в изгнание, 1941 г.
Президентът на френската република и кралица Елизабет ІІ, 1960
Дьо Гол – “нежеланият” съюзник.
С Уинстън Чърчил в Париж, 11 ноември 1944.
Първият преглед на свободните френски сили от Дьо Гол. Лондон, 14 юли 1940 г.
Дьо Гол и Сталин, Москва
Освобождаването на Париж, 26 aвгуст 1944 г.
Триумф на Дьо Гол по Шан-з-Елизе
Дьо Гол и Рузвелт, заедно с дъщерята на президента и държавния секретар Кордъл Хъл
Дьо Гол на фона на Триумфалната арка
Дьо Гол пред Триумфалната арка.
На 23 юни 1940 на фона на Айфеловата кула се снима Хитлер. На 26 април 1944 Дьо Гол е пред Триумфалната арка.
Хитлер на фона на Айфеловата кула. 23 юни 1940 .
Временното правителство начело с Дьо Гол /1944-1946/ се нагърбва с възстановяването на Франция
На Форума в Алжир, 13 май 1958 г.
Генералите Масю и Салан обявяват създаването на Комитет за обществено спасение и се обявяват за “Френски Алжир”
Призив през 1958. Да призовем отново Дьо Гол и Франция ще бъде Франция
Дьо Гол в Алжир, 4 юни 1958 г.: “Аз ви разбрах!”
Героите на алжирската драма: Дьо Гол и генералите Салан и Масю
Дьо Гол представя конституцията на Петата република.
80% от французите я одобряват на референдум, 4 декември 1958 г.
Първият президент на Петата република, избран на 21 декември 1958 г.
Оставка на 27 април 1969 г.
“Преставам да изпълнявам функциите на президент на Републиката...”
Дуайт Айзенхауер се покланя на Дьо Гол, 2 септември 1959, летище Бурже, Париж
На международната сцена Генералът е известен като човекът, който каза “не” най-вече на САЩ.
Среща на върха в Елисейския дворец
Отляво на дясно: британският премиер Харолд МакМилан, американският президент Дуайт Айзенхауер, френският президент Шарл Дьо Гол и западногерманският канцлер Конрад Аденауер.
Седмицата на барикадите в Алжир, януари 1960 г.
Бунт на генералите Шал, Жуо, Зелер и Салан.
В реч от 29 януари 1960 г. Дьо Гол нарежда на армията да не им се подчинява.
Кървавият път към Евиан е извървян.
Подписване на споразумения за прекратяване на огъня и за независимост на Алжир, 18 март 1962 г.
Подписване на споразумения за прекратяване на огъня и за независимост на Алжир, 18 март 1962 г.
Атентат на ОАС срещу Дьо Гол, Пти Кламар, 22 август 1962 г.
Президентът оцелява като по чудо.
Генералът смята Великобритания за “троянския кон” на САЩ в Европа.
Дьо Гол, британският премиер Харолд МакМилан и съпругите им Рамбуйе, 2 декември 1960 г.
Дьо Гол поздравява Аденауер, Париж, 27.09.1963. “Приятелството е по-важно от протокола”.
Американският и френският президент със съпругите им Жаклин и Ивон, 1961 г.
Френският президент и Линдън Джонсън, Белият дом, 25 ноември 1963 г.
Първа среща на Дьо Гол с Никита Хрушчов, 23 март 1960 г.
Посрещане на Хрушчов на летище Орли, 1966.
Дьо Гол обявява изтеглянето на Франция от обединеното командване на НАТО.
Пресконференция от 21 февруари 1966
След 13 май 1968 г. десетмилионна обща стачка парализира Франция.
За пръв път големият играч е неспособен да реагира.
Генерал Масю
Старият боен другар, който дава на Дьо Гол подкрепата си във въртопа на Май, 29 май 1968 г., главна квартира на френските сили, Баден-Баден
Едномилионна манифестация по Шан-з-Елизе в подкрепа на Дьо Гол, 30 май 1968 г.
Дьо Гол и Никсън пред Белия дом, 31 март 1969 г.
В президентския кабинет.
Семейната къща “Боасьори”, в която Генералът намира покой от битките.
Стилът “Дьо Гол” ще бележи и президентския автомобил.
Ситроенът DS е наричан шеговито “черна богиня” /на фр. déessе/.
Ивон дьо Гол: “Президентството е временно, но семейството е постоянно”.
Президентът сред французи, 1965.
9 ноември 1970 г.: смърт в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз Жорж Помпиду: “Франция овдовя.”
Авторът с последния адютант на Дьо Гол Жан д’Eкриен
Отбелязване на 25-годишнината от смъртта на Генерала, Френски институт в София, 13 ноември 1995 г.
