Заключение

 

ВСЕКИ ФРАНЦУЗИН Е БИЛ, Е, ИЛИ ЩЕ БЪДЕ ГОЛИСТ

 

„Аз съм Свободен французин. Вярвам в Бога и в бъдещето на моето отечество. Аз съм човек, който не принадлежи на никого. Аз имам мисия, и тя е само една, тази да продължа борбата за освобождение на моята страна. Аз заявявам тържествено, че не съм обвързан с никоя политическа партия, нито съм свързан с някой политик, който и да е той, нито от центъра, нито от десницата, нито от левицата. Аз имам само една цел: да освободя Франция."¹ В този малко познат текст, разпространен от „Свободна Франция", Генералът сбито, кратко и ясно, в характерния за него стил на говорене и писане, разкрива своята същност и политическа линия. Това не е просто декларация, а кредо, което той отстоява през целия си живот. Седемнадесет години по-късно, когато нарушава мълчанието си във връзка с кървавата война в Алжир, Дьо Гол ще произнесе почти същите думи. В пресконференция от 19 май 1958 г. ще заяви, че отново е готов да служи на страната си. Той смята, че може да ѝ бъде полезен, защото е сам човек, защото не е обвързан с никоя политическа партия, с никоя организация, от пет години не упражнява политическа дейност, от три години не е правил никаква декларация, защото е човек, който не принадлежи никому и който принадлежи всекиму². Че не се смята за „венчан" за властта, Генералът доказва през дългия си политически живот. Веднъж, на 20 януари 1946 г., когато отказва да бъде заложник на „режима на партиите", напуска министър-председателския пост.

Втори път, след референдума от 27 април 1969 г., когато заявява предварително, че в случай на отрицателен резултат ще подаде оставка като президент на Републиката. Така и става. Генералът на другия ден без никакви изявления, се оттегля.

Дьо Гол е една от личностите, оставили дълбока диря не само в предишния, но и в нашия век. Всеки днешен политик би искал да се равнява по него, което обаче е трудно, далеч не само заради високия му ръст. Изминали са четиридесет години от смъртта му, а у поколения французи не спират дискусиите, свързани с този голям държавник. Извън обичайната митологизация както на личността, така и на събитията свързани с нея, могат да се срещнат оценки, които са твърде далеч от ореола на светец и елейните слова по време на литургия. Редица социологически изследвания на Френския институт за общественото мнение (IFOP) и Френското общество за изследвания чрез сондажи (SOFRES), осъществени по повод различни годишнини, свързани с Генерала, както и на многобройни оценки за него, изказани от обикновени хора, дават отговор на въпроса какво е Човекът от 18 юни, Големият Шарл, наричан още Голямата Зора, Големият С³, или Старецът за съвременния французин.

Според изследване на ИФОП по повод петдесетгодишнината от първия призив на Генерала за съпротива срещу германците, произнесен на 18 юни 1940 г., могат да се очертаят качествата, които най-много уважават у него французите от преди 20 години. За тях той е смел (95%), внушаващ доверие (93%), авторитетен (92%), честен (89%), открит към нови идеи (70%). Наред с положителните качества, не са пропуснати и отрицателните. За 66% от участниците от изследването той е самодоволен (срещу 21%); 51% го смятат за студен и дистанциран (срещу 38%); 33% - за демагог (срещу 48%); 32% - за сектант (срещу 51%) и 14% - за отдалечен от човешките грижи (срещу 56%)⁴. Не е случайно, че смелостта му е посочена на първо място. Дьо Гол е човек, който три пъти е бил раняван на фронта по време на Голямата война, правил е пет опита за бягство от плен. През юни 1940 г. като командващ Четвърта бронирана дивизия през време на Втората световна война достига на два километра от командния пункт на своя противник ген. Хайнц Гудериан при Абвил. Фактът, че се е сражавал за страната си, накланя рязко в негова полза везните при сравнение с политическите му конкуренти и наследници. Бъдещият Генерал има смелостта да защитава каузи, които изглеждат предварително обречени. Тогава, когато още е никому неизвестният спасител, той има смелостта се утвърди сред водачи като Чърчил, Рузвелт и Сталин. Така Франция не само може да се нареди на страната на победителите, но и да си възвърне статута на велика сила.

Шарл дьо Гол има необходимите умения и способности, за да бъде запомнен като внушаващ доверие. Силен тласък в това отношение му дават както семейната среда, така и образованието. Като политик той успешно използва новите средства за масова информация - радиото и телевизията. Неговите пресконференции и до днес са определяни от сънародниците му като „незабравими"⁵. Франсоаз Самсон, от Сернела-Вил, има спомен от въздействието на гласа му, звучащ по Би Би Си. На въпроса „Кои са събитията, свързани с Дьо Гол, които най-силно са повлияли върху Вас", отговаря, че по време на войната дядо ѝ е включвал радиото и е слушала Генерала. „Неговият глас ме плашеше, имах впечатлението за един свръхмощен авторитет."⁶ Тя е един от многобройните участници, изразили своето становище по отношение на Генерала, чиито лични истории по едно или друго време се преплитат с него.

Колкото и да е способен като оратор, колкото и умело да използва медиите, ако не бяха делата му, Дьо Гол не би получил петдесет години след смъртта си мнения, граничещи с канонизирането: „Той е човек, който няма равен на себе си", „Незаменим", „Той е повече от исторически лидер, той е Историята!" „Национален герой", „Много велик човек", „Много велик французин". Жан-Марк Х, от Реймс, който е бил горещ противник на Дьо Гол, се обръща „лично" към този голям държавник, който вече е в небитието: „Благодаря, Генерале, дори и ако го казвам с твърде голямо закъснение. Един музей на Вашето дело беше необходим за новите поколения и за да напомни, че Вие бяхте един от най-големите политици на ХХ век."⁷

Марк Дюпон, от Уий, си спомня откъсите от призива от 18 юни, които неговата учителка е чела в клас. Тогава е бил само на 8 години, но ярко си спомня силата му. Според него Генералът „е държавник пар екселанс и днешните французи му дължат респект и почит към неговата памет". В тази оценка звучи голяма тъга за водача, който Франция повече няма да има, носталгия по изгубеното величие, характерна за повечето от отговорилите. Това са хора, които още го помнят от самото начало, когато изгрява на небосклона на историята, преживели са лично и върховете, постигнати от Франция, когато е бил начело. Неслучайно те определят наследниците му като джуджета, които са разпилели неговото наследство. За тях днешното време е без ориентири и така е не само във Франция. На това мнение е и Ив Гобер, от Ив-ле-Тур, който разказва, че по време на призива е бил само на 6 години, но спомените и днес са останали неизличени. Като военен от кариерата на служба в парижкия гарнизон, многократно е пресичал пътя на президента. „Това е Човек, който винаги ме е впечатлявал," споделя той. Според него Генералът е изтрил срама от Капитулацията и е напомнил на света за величието на страната си. Според друг участник след катастрофата той лично е въплътил Франция. „Откакто научих за съществуването му, аз бях голист, макар че бях само на 11 години, и току-що се бях върнал от емиграция, по време на която бях живял по пътищата, смазани от германските бомби."

Особен интерес представляват тези участници, макар и по- малко на брой, които вече по време на призива имат жизнен опит. Такъв е Андре Лафон, от Авиньон, чиято съдба тясно се преплита с тази на Дьо Гол. „Възвърна образа на нашата страна", казва той. „На 8 ноември 1942 г., третиран като мръсен голист, бях интерниран в Оран от военните, верни на властта на Виши. Държаха ме в карцер повече от месец, и едва след екзекуцията на Дарлан накрая бях освободен." Интересни се изказванията за Генерала, на друга група участници, които в годината на референдума от 1969 г. още не са достигнали възрастта на пълнолетието - тогава 21 години. Характерно в тази връзка е изказването на Ги Тирслен, от Мец, според когото Дьо Гол въплъщава „гордостта да бъдеш французин". Той е „безспорен морален авторитет". „Добавям (егоистично), че не бях дочакал 2008 г., за да му отдам почит. Горд съм, че на 20 години бях един от последните французи, видели на 27 април 1969 г. президента на републиката да гласува в Коломбе, преди оставката му на обяд на следващия ден, и че присъствах на погребението му на 12 ноември 1970 г. в Коломбе." Тези думи разкриват уважението, с което се е ползвал Генералът както приживе, така и петдесет години след смъртта си. Сред някои от изказванията му, които и днес най-често се свързват с неговото име, са „Аз ви разбрах! ", произнесено на площада в Алжир и „Да живее свободен Квебек!" Представяни като спонтанно произнесени, те са „класика в жанра" на умението да се „свири" на тънката струна на голямо мнозинство от хора с разнообразна национална, политическа и религиозна принадлежност и от различни поколения.

Неслучайно този именит държавник е сочен от съвременните французи за пример за честност и неподкупност. Наред с многото неща, които той е направил за страната им, неизменно отбелязват, че не се е обогатил лично по време на президентството си. През 1946 г. след като напуска правителството, Дьо Гол се отказва от генералската си пенсия, а след референдума от 1969 г. - от възнаграждението на бивш президент и на член на Конституционния съвет. Последният се сочи като акт на политическа почтеност. Признаван е за добър пример за съвременните политически мъже и жени, дори от хора, които дават като цяло отрицателна оценка за Генерала. „Иска се мнението на французите, предварително се обявява поведението, което ще се възприеме; и черешката на тортата: удържаш си обещанието!". В тази връзка е много интересен коментарът на Марк Делетой, от Маркон, който нарича референдума от 1969 г. „шантажът с изборите": „да: аз оставам, не: аз заминавам. И той си замина... Като добър капитан, чийто кораб поема към дъното!"⁸

Името на Шарл дьо Гол е свързвано в съвременната френска история както със стръмни спадове, така и с бляскави победи. Определението за него като „Човекът от 18 юни" често се използва вместо името му.

Ето как са отговорили французите на въпроса „Кой момент от кариерата на генерал Дьо Гол Ви изглежда най-забележителен (1)? И кой е генерал Дьо Гол, когото Вие предпочитате (2)?"⁹

	1	2
Призивът от 18 юни	43	34
Втората световна война и Освобождението	20	22
Връщането на власт през 1958 и създаването на V-та република	18	23
Уреждането на алжирския въпрос	8	6
Събитията през май 68	7	7
Не се произнасят	4	8

  
В отговорите на тези два въпроса се получава разлика: между Генерала в определен забележителен момент на политическия му път и този, когото французите предпочитат. Тук личи разминаването между историята и емоцията. Това изследване показва, че относно призива тя е 9% в полза на първата. Интересен е фактът, че с пет процента повече са тези, които сочат Генерала като основател на Петата република от отговорилите, че най-забележителен момент в кариерата му е повторното му завръщане на власт. Тук се отразяват по-късните натрупвания - установяването на стабилност в държавата благодарение на изграждането на нови институции, на успешната вътрешна и особено на външната политика във всички направления, смятана за осъществяване на мечтата на Дьо Гол за величие на страната. Почти една четвърт от французите отговарят на въпроса „Кой е генерал Дьо Гол, когото Вие предпочитате?" - създателят на Петата република. Може да се предположи, че висок процент от тях не са били съвременници на войната или на периода непосредствено след нея. Голяма част от тях са преживели катастрофалното положение в държавата през 1946-1958 г. под въздействието на разпадането на Империята. Така могат да сравнят това, което е било преди и след датата на създаване на републиката. Трябва непременно да се има предвид, че обхванатите участници са на възраст 18 години и нагоре - достатъчна, за да бъдат със свое мнение по най-различни въпроси. За едни властването на Дьо Гол от 1958-1969 г. е довело до утвърждаването на Франция като велика сила. За други обаче то е свързано с „перманентния държавен преврат", непроницаемата цензура, налагана, когато някой дръзне да му се противопостави и постоянният контрол върху медиите. Трети ще запомнят бруталните атаки на специалните части, по заповед на префекта на Париж Папон, срещу хората, които искат да се спрат взривовете на ОАС¹⁰. Четвърти няма да забравят манифестацията от 8 февруари 1962 г., довела до смъртта на 8 души, и грозните сцени по време на майските събития от 1968 г. Картината на управлението на Генерала е твърде пъстра, за да може да се даде еднозначна оценка, да се сложи етикет. Трудно може да се иска обективност от човека, който е бил „издухван" от водните струи в Латинския квартал, от този, който е загубил близък в Алжир, чието имущество, градено с години, е било безвъзвратно изгубено.

Ако се проследят национални представителни проучвания през периода 1990-2000 г., се вижда, че процентът на участниците в тях, които сочат призива на Дьо Гол като най-важното в неговата „кариера", намалява, въпреки че остава на върха на „класацията". В изследвания на SOFRES, проведени през 1995¹¹ и 2000 г.¹² по повод годишнини от смъртта на Генерала на въпроса „Какво е за Вас генерал Дьо Гол", французите сочат неизменно на челно място: „Човекът от 18 юни". В първото процентът е 40, а във второто - 37. Надолу по „йерархията" Генералът е определян предимно като Човекът на Освобождението - съответно от 25 и 26%, като основателят на Петата република, като в двете изследвания процентът е един и същ - 19%. Интересен е фактът, че се покачва значително броят на тези, за които Генералът е преди всичко човекът, който е сложил край на войната в Алжир - от 9 на 13. Най-силната поляризация в мненията по отношение на Дьо Гол е именно за нея. По този повод могат да се очертаят две представи за него. Всъщност те отразяват вижданията на две групи, които се оформят в резултат на „спонтанното" му възклицание „Аз ви разбрах!" на 1 юни 1958 г., пред бурно приветстващото го 300 000-но мнозинство в Алжир. Едни го разбират, че той поддържа „Френски Алжир", а „хилядите алжирци" - че застава зад тяхната позиция. Един голям държавник трябва да бъде готов да вземе решения, които да му костват дори живота. Във време, когато Франция е пред катастрофа, Империята се руши, парламентарната система довежда до непрекъснати трусове и през няколко месеца има смени на правителства, Дьо Гол трябва да укрепи вътрешната и външната стабилност. В Алжир има 1 милион т.нар. чернокраки. След подписването на Евианските споразумения през 1962 г. те ще бъдат изоставени. Всичко това, което са създали като материално и социално положение, ще бъде сринато, и ще трябва да се приберат в метрополията, за да започнат от нулата. Неслучайно са толкова остри оценките за неизпълнените обещания към тях и отказът да се удържи на думата, дадена им от Дьо Гол, изоставянето на три френски департамента. По този повод участници с отрицателни оценки казват, че ще го запомнят с неговата „подлост", със „сълзите, винаги присъстващи у моите родители", със „свободата на словото", която настъпва след като напуска през април 1969 г.

Неизбежно, когато става дума за политика, присъства темата за спазените и неспазените обещания. Колкото е по-висок върхът, който заема един държавник и политик, толкова повече хора зависят от неговите решения и очакват техните желания и стремежи да се сбъднат. Колкото и да е талантлив, а Дьо Гол е именно такъв, не може да удовлетвори всекиго. Днес едни го наричат „гигант", втори - „най-големият лъжец", а трети - „мегаломан", човек, за когото „единствената причина да съществува е: да бъде винаги напред, за да ласкае егото си, да напуска и да отхвърля и смазва този, който се окаже на пътя му"¹³.

Във връзка с ликвидирането на конфликта в Алжир двама от участниците, представляващи полярните оценки за Дьо Гол, влизат в остър сблъсък. За алжирските французи единият пише, че през революцията, през Първата и Втората световна война са били отнети и повече човешки животи, повече хора са страдали, били са изтръгнати повече корени. „Приспособяването може би не е било лесно, но много беше направено, за да се помогне. Така че спрете да плачете, сега е 2008." Неслучайно тези думи предизвикват много остра реакция: „Как можете да казвате това, човешки животи, мечти, корени... всичко беше напълно презряно... Те всичко загубиха, но останаха на крака..."¹⁴ Не може страданието да се измерва на килограм. Не може човешкият живот да се разглежда като предварително пресметнати загуби по време на война.

Един от най-напрегнатите периоди в съвременната френска история е май-юни 1968 г. Той предизвиква и до днес най-разнообразни оценки за начина, по който Генералът се е справил с кризата. Тогава страната е на ръба на икономическата и финансова катастрофа, скована е от национална стачка, включила 10 милиона души. За младежта, застанала начело на събитията, ореолът на Дьо Гол, на „Човека от 18 юни" и Освободителя от 26 август 1944 г., е престанал да грее. Той е Старецът, който трябва да отиде там, където му е мястото - „в старчески дом". Независимо че на 30 май 1968 г. Генералът успява да свика едномилионно шествие в своя подкрепа, и след това на изборите да разгроми своите противници, в крайна сметка е принуден да се оттегли.

В изследване, публикувано във в. „Либерасион" от 18 юни 1990 г., се дава отговор на въпроса дали „дейността на генерал Дьо Гол при уреждането на проблемите е задоволителна или не е задоволителна?"¹⁵

	+	-	Не се произнасят
Подготовката на Франция за бъдещето	78	12	10
Деколонизацията на Генерала	63	22	15
Алжирският въпрос	49	35	16
Отношенията между властта и радиото и телевизията	47	24	29
Зачитането на проблемите на наемните работници	44	35	21
Кризата от май 68	41	44	15
Зачитането на проблемите на младите	34	44	22

 
То дава възможност за по-цялостна оценка на управлението на Генерала. Неслучайно именно показателят „подготовката на Франция за бъдещето" е сочен начело. Едно от отличителните качества на Дьо Гол е „откритостта му към нови идеи". Не от едного той е сочен за ясновидец, способен да прогледне през мрака на поражението от 1940 г., през катастрофата от 1958 г., през кризата от май-юни 1968 г. Успешно се справя не само с взимането на решения, но и с тяхното изпълнение. Не само е добър актьор, но и най-вече - добър режисьор, способен сам да си поставя пиесите - твърде рядко съчетание за политик. Въпреки риска за живота му, той не ограничава обиколките сред хората по време на атентатите от ОАС, защото иска по-късно някое дете да си спомни: „Аз се ръкувах с Генерал Дьо Гол." Подробности, които изглеждат на пръв поглед толкова дребни, че са чак незабележими, като едно ръкостискане, звученето на гласа, разминаването на пътя, присъствието по време на дадена изява. Без тях обаче картината никога няма да бъде завършена. Затова, след като той напуска политическата сцена, трябва да бъде вече представен в семейната среда и да се разкаже за пътуването в Ирландия със съпругата му Ивон през 1970 г., за да бъде възприет като човешко същество от плът и кръв.

Идеите на Дьо Гол във външната политика в Европа и в света оставят траен отпечатък в цялостната линия на страната и до днес. Ето защо в отговор на въпроса за влиянието му в различни области докато е бил президент, най-забележителните резултати са за „мястото на Франция в света". Разпределението на процентите е: „добро" - 91%, „лошо" - 3% и „без никакво" - 2%¹⁶. Пак в същото изследване 82% от участниците го определят като „добър европеец", срещу 12% - несъгласни. Висок е делът и на тези, които го смятат за „добър демократ", срещу 15% - на противното становище. Трудно приемлива е такава цялостна оценка за Генерала, при положение, че той дълго време управлява с ордонанси, заслужено получава определението „републиканският монарх", а пресконференциите му приличат на пищни дворцови церемонии.

Темата за демокрацията при Дьо Гол се съчетава с надпартийността. Самият той винаги се е определял като стоящ над всички политически страсти, за да може да осъществи своята мисия - величието на Франция. В своя пресконференция от 10 март 1952 г., той твърди: „Всеки французин е бил, е, или ще бъде голист". Най-ниският процент от участниците в изследванията свързват Дьо Гол с политическата му сила Народен сбор за Франция - само 2%¹⁷. Докато Генералът е в Елисейския дворец, никога не е бил начело на „своята" партия, което му е позволявало да има развързани ръце срещу атаки от най-различен цвят. Ненапразно половината от участниците в изследването за стогодишнината от рождението на Дьо Гол го смятат за „човек над всички партии", 41% - от десницата и само 2% - от левицата¹⁸. Максенс Босер, за когото Дьо Гол е един герой, историческата личност, която цени най-много", смята, че той е дал „правото на французите да бъдат французи" Дал им е още „най-тоталната демокрация: той каза, че ако французите не искат да бъдат повече с мен, аз ще си отида, французите решаваха почти заедно с него."¹⁹

Справедливо може да се каже, че от самото начало на политическия му път единствената партия за Дьо Гол е била Франция. Ето защо той получава подкрепа дори и от хора, от които би трябвало да се очаква точно обратното. Режан Фере споделя, че е родена в комунистическо семейство, „следователно Дьо Гол беше човек за убиване. Но с напредването на възрастта и независимостта и споделяйки все по-малко и по-малко идеологията на своите родители, имах желанието и любопитството да чета всичко, което се пише за Дьо Гол, и накрая започнах да се възхищавам от този Велик Човек. Без него какво щеше да стане с нас, вечните протестиращи французи. Това, което днес желая, е Франция да открие човек като него, за да я изведе от стагнацията, в която се намира.²⁰

Едни от най-големите атаки срещу Генерала дори и днес е, че е бил маша в ръцете на „клика аферисти", която се представяла от негово име, и до днес държала в ръцете си страната, „марионетка на капитализма", че е сринал икономиката и я е предал на американците. В самия език личат квалификации, които би трябвало отдавна да бъдат „пенсионирани" от политическия речник. Такива определения предизвикват дори у противници на Дьо Гол възмущение и призив към този, който ги употребява - „ревизирайте си историята".

Въпросите за надпартийността и демократизма на Генерала не спират да вълнуват днешните французи. За това е толкова висок процентът на тези, които смятат, че идеята му за президента и днес трябва да остане. Не би могло да бъде иначе, защото той е мярка за следващите политици. С цялото заслужено признание и уважение, с всичката носталгия по неговото време, която личи в многобройните мнения, че наследството му е било разпиляно, съвсем не се забравят фактите, които оборват всякакви представи за демокрация.

Винаги, когато в една страна управлява водач, който извън всякакво съмнение е достоен да бъде определен като държавник, е неизбежно да се зададе въпросът за неговото наследство. Тогава е много трудно и за противниците му и за тези, които ще заемат „престола" след него. Сянката на подобен владетел е много тежка. Ще бъдат принудени не само да се равняват по него, но и да отговарят защо в определена ситуация не са постъпили така, както той би постъпил, защо не са взели решението, което той би взел. Винаги списъкът на наследството на Дьо Гол ще си остане незавършен. Винаги ще се повдигат въпросителни за това, което е достойно да влезе в историята, за това кое трябва да се включи на първо място. За днешните французи обаче твърдо се открояват призивът от 18 юни 1940 г.; Петата република като цяло и нейната конституция, възстановяването на френското присъствие в следвоенния свят след болезненото поражение от Германия. Сред най-честите мнения за наследството на Генерала е, че той е оставил след себе си просперираща и независима в икономически и дипломатически план страна; „днес с интригите, започнати от Европа, политиката, водена по отношение на Съединените щати и т.н., изглежда, че, уви, по-голямата част от наследството му ще бъде загубена и най-вече в плана на националния суверенитет". Дьо Гол е определян като деецът на съгласието с предишния противник, чиято крайна цел е била да се избегнат нови жестоки войни, толкова много стрували на Европа. А твърде пресни са раните от предишната. За това и толкова много са днешните французи, които са убедени, че ако тогава не е бил Генералът, още са щели да бъдат германци. Благодарение на него Европа е получила добър старт и е „жалко, че процесът от доста дълго време се спря". „Ако говорите за Дьо Гол където и да било по света, 90% от чужденците знаят за него". Част от наследството на Великия Шарл са „хора, които искат да се нарекат голисти, но вече не са."²¹ Това е мнението на Жан Льофиз, от Дюнкерк, който определя генерала като „Един бунтовник". Тук може да се разчете влиянието на Жан Лакутюр, автор на засега най-пълната биография за него, както и на шестсерийния документален филм под заглавие „Съдба и човешка воля". Логично трябва да се постави и въпросът за голизма днес. Според изследване на SOFRES от 1995 г. 16% от анкетираните се определят като голисти, 19% не са голисти, а 57% смятат, че класификацията е отминала²². Албер Кавалери от Ница вярва, че Генералът е донесъл на Франция „обновление, организация и истински поглед върху манталитета на французите". Според него „наследството беше много добро, но неговите наследници го „заклаха"²³. За Ален Ламан от Тулуж, според когото Дьо Гол е донесъл на страната величието и блясъка в света, дълбоко чувство за нация, на въпроса за наследството отговаря с една дума: „Съжаления". На въпроса какво е донесъл Дьо Гол на Франция, друг участник отговаря с контра въпрос: „Коя Франция? Истинската или само идеята, която той си беше направил? На думи: много силен. В действията: той чака като всички французи съюзниците да изгонят врага от Франция. Атомното оръжие: да. През (19)40-а той си отива, през (19)46-а той си тръгва отново, през (19)58-ма се връща отново, но французите го гонят през (19)69-а. Със своето дърдорене той успяваше да ласкае французите, превръщайки се в мит." За него наследството на Генерала е „Примерът на неподкупност, отказът от интригите, но той се взимаше за Бог-Отец, каква гордост. Кой би дръзнал днес да каже: Аз съм Франция!"

За днешните французите Генералът е „човекът, който каза „не", той е личност, сравнима само с Бонапарт. Участници в изследването от преди малко повече от две години казват за Дьо Гол: „Донесе нов политически дух и започна значими реформи, каквито Франция не беше познала след Наполеон" или „Като знаем, че нашата страна дестилира по един велик мъж на век - през Х1Х век имахме Бонапарт, през ХХ - Дьо Гол... Сега, през ХХ1 век, нашият велик Мъж (който може да бъде жена) дали се е родил само? Това е въпросът!" Генералът е най-големият държавник, когото някога Франция изобщо е имала.

 

¹Le Journal d’Egypte, Кайро, 20 април 1941 г. – Les citations célèbres du général de Gaulle.
²Charles de Gaulle. Discours et Messages, t. 3, p. 5.
³Първата буква на собственото му име е „С“.
⁴„Liberation“, 18 юни 1990. Изследване на ИФОП от 13 до 15 юни 1990 г., осъществено по телефона. Това е представителна извадка от 801 души, на възраст от 18 години и нагоре. Останалите проценти до 100% представляват графата „не се произнасят“.
⁵„Каква е вашата представа за Дьо Гол?“ Музей и мемориал „Historial Charles de Gaulle“, открит в Дома на Инвалидите в Музея на армията, в Париж, на 22 февруари 2008 г., в памет на генерал Дьо Гол и по повод петдесетгодишнината от V-ата република. L’Intern@ute. Histoire. 2008, internaute.com.
⁶Пак там.
⁷Пак там.
⁸L’Interna@ute. Histoire. 22 février 2008.
⁹IFOP, „Libération“, 18 юни 1990.
¹⁰Поставен от министъра на вътрешните работи Роже Фре с благословията на Генерала.
¹¹Изследване на SOFRES, публикувано в Le Figaro Magazine на 4 ноември 1995 (Дьо Гол почива на 9 ноември 1970 г., а след три дни е погребението му – б. а.); проведено от 24 до 26 октомври 1995 г. Национална представителна извадка от 1000 души за населението на възраст от 18 и повече години, разпитани лично в жилищата им от мрежа от анкетьори на Sofres, според метода на квотите и стратификацията по регион и категория на агломерацията.
¹²Изследване на SOFRES, публикувано в Le Figaro Magazine на 10 ноември 2000. След представителна извадка от 1000 души от френското население на възраст от 18 и повече години. Квотен метод.
¹³L’Intern@ute…
¹⁴Ibid.
¹⁵Sondage de l’IFOP, Libération, 18 juin 1990.
¹⁶Изследване на IFOP, публикувано в Libération на 18 юни 1990. Останалите проценти до сто представляват графата „не се произнасят“.
¹⁷На SOFRES от 1995 и 2000.
¹⁸Sondage de l’IFOP. „Libération“, 18 juin 1990.
¹⁹L’Intern@ute…
²⁰L’Intern@ute…
²¹L’Intern@ute…
²²Изследване, публикувано в Le Figaro Magazine на 4 ноември 1995.
²³L’Inetern@ute… „Великият Шарл“, 6 май 2008.