Структура на РСХА

(Главно управление за имперска сигурност)

 

 

Още от създаването си РСХА е разделена на 7 „амтера"

AMT I: Отдел Личен състав общо за РСХА. Последователни началници на службата са д-р Бест - от създаването й до юли 1940 г. , Щрекенбах - от юли 1940 г. до началото на 1943 г., Шулц - от началото на 1943 г. до ноември 1943 г. и Ерлингер - от ноември 1943 г. до капитулацията.

AMT II: Административни и икономически въпроси. Разделя се на четири групи:

II А: Помещения, поддръжка, салда и счетоводни въпроси.

II В: Икономически въпроси, връзки с Министерството на правосъдието, арестанти (с изключение на затворите и лагерите), транспорт на задържани.

II С: Материална част на активните служби ЗИПО-СД.

II D: Техническа група (основно транспортни средства). Последователни началници: д-р Бест от създаването до юли 1940 г., Нокеман, Зигерет, Шпацил.

AMT III: СД вътрешни работи. Погълната е от Гестапо при създаването на РСХА. Именно AMT III е организацията, която ръководи огромната мрежа от осведомители в Германия. Активна служба за разузнаване, разделена на пет групи. Централната служба включва 300 до 400 агенти.

III А: Въпроси, свързани с правосъдието и структурата на Райха (подгрупа III А 4 изготвя редовни доклади за общественото мнение и настроенията сред населението).

III В: Проблеми, свързани с „етническата общност на Райха". Етнически малцинства, раса, здравеопазване.

III С: Културни въпроси, наука, образование, изкуства, печат. Разузнаване в религиозните среди.

III  D: Икономически въпроси, надзор на промишлеността и индустриалците, снабдяване, работна ръка, търговия и други.

Група G: манипулира „почетните агенти" - шпионаж във „висшето общество".

Началници: СС групенфюрер Ото Олендорф от началото до края.

AMT IV: Гестапо, държавна организация. Активна служба, която държи изпълнителната власт (правото на арести) в политическата област. В Централната служба работят 1 500 агенти.
Задължения: Откриване на противници на режима и репресии. Включва шест групи:

IV А: Противници на нацизма: марксисти, комунисти, реакционери, либерали. Контрадиверсия и мерки за обща сигурност. Група IV А включва до шест подгрупи през различните периоди.

IV В: Политическа дейност на католическата и на протестантската църква, религиозни секти, евреи, франкмасони. Разделена е на пет подгрупи. Подгрупа IV В 4, натоварена с „окончателното решение" на еврейския въпрос, се ръководи от Адолф Айхман.

IV С: Превантивно интерниране, превантивен арест. Преса. Партийни дела. Съставяне на досиета. Картотекиране.

IV D: Територии, окупирани от Германия. Чуждестранни работници в Германия.

Подгрупа IV D 4 отговаря за западните територии: Холандия, Белгия, Франция. Нейният началник, Карл Хайнц Хофман, изготвя заповедта, наречена „Nacht und Nebel" - Нощ и мъгла, която е причината за изчезването на хиляди депортирани.

IV Е: Контраразузнаване (KP). Шест подгрупи: IV Е 1: Общи проблеми на KP. KP в заводите на Райха., IV Е 2: Общи икономически проблеми. IV Е 3: Западни страни. IV Е 4: Северни страни. IV Е 5: Източни страни. IV Е 6: Южни страни.

IV  F: Гранична полиция. Паспорти. Карти за самоличност. Полиция за чужденците.

От 1941 г. началникът на AMT IV разполага с допълнителна, независима група, „Реферат N", която отговаря за централизирането на сведенията. Началник: Хайнрих Мюлер от началото до края.

AMT V: КРИПО Държавна организация. Активна служба, разполагаща с изпълнителната власт в областта на престъпността. В централната й служба работят 1 200 агенти. Разделена е на четири групи:

V А: Криминална полиция и превантивни мерки.

V В: Репресивна криминална полиция. Престъпления и нарушения.

V С: Идентифициране и разследване.

V D: Технически криминален институт на ЗИПО (Гестапо + Крипо).

Последователни началници: Артур Небе - до 20 юли 1944 г. Панцингер – от тази дата до края.

AMT VI: СД-външно. Партийна организация. Разузнаване в чужбина. Централната служба включва 300 до 500 агенти, в зависимост от периода. Разделена е на шест групи, а по-късно - на осем.

VI А: Обща организация на разузнавателната служба. Контролира работата на отделите СД2.
VI В: Дирекция за шпионската дейност в Западна Европа. Три подгрупи:
VI В 1: Франция,
VI В 2: Испания и Португалия,
VI В 3: Северна Африка.
VI С: Шпионаж в зоната на руско влияние. Включва една подгрупа VI С 13, арабски отдел и „Sonderreferat" VI CZ (специална служба), на която са възложени диверсии в СССР.

VI D: Шпионаж в зоната на американско влияние.
VI Е: Шпионаж в Източна Европа.
VI  F4: Технически средства, необходими общо за AMT VI.

AMT VI използва голям брой дружества в чужбина и работи с няколко хиляди агенти. Един от най-известните е Елиаза Базна, наречен „Цицерон", ръководен в Анкара от щурмбанфюрера от СС Мойзиш, изпратен в турската столица от Шеленберг.

Последователни началници: Хайнц Йост до началото на 1941 г., Валтер Шеленберг от тази дата до края. През 1942 г. Шеленберг създава група VI G, чиято дейност се състои в експлоатацията на всякаква научна информация, както и Група S, натоварена с подготовката и изпълнението на „материални, морални и политически диверсии", поставена под ръководството на Ото Скорцени.

AMT VII: Писмена документация. Идеологически изследвания сред неприятелите на режима: франкмасонство, иудаизъм, църкви, либерали, марксисти. Партийна организация, съставено от членове на СД. Разделена е на три групи:

VII А: Събиране и централизиране на информацията.

VII В: Използване на документацията. Изготвяне на анализи. Биографични бележки. Писмени коментари и други.

VII С: Централизиране на архивите. Усъвършенстване на методите за класиране и ползване на картотеките. Поддържане на музеите, библиотеките, фотоархивите общо за РСХА.

 

Структура на Вермахта

 (букв. "Отбранителни сили")

 

 

 

Върховен управленски орган на Въоръжените сили на Германия:

ОКВ - Oberkommando der Wehrmacht – Върховно главно командване на Вермахта. Ръководи и координира действията на върховните командвания на трите основни вида въоръжени сили:

ОКХ - Oberkommando der Heeres – Върховно командване на сухопътните войски;
ОКЛ - Oberkommando der Luftwaffe – Върховно главно командване на Луфтвафе (военно-въздушните сили)
ОКМ - Oberkommando der Marine – Върховно главно командване на Кригсмарине (военноморския флот)

В структурата на ОКВ влизат четири департамента:

Оперативен щаб – началник Алфред Йодл;
Управление по разузнаване и контраразузнаване – началник Вилхелм Канарис
Служба по икономика на отбраната и въоръженията – началник Г. Томас
Департамент по общи въпроси, включващ административни и юридически отдели – началник Херман Райнеке.

Началник на ОКВ – Генерал фелдмаршал Вилхелм Кайтел (1938 – 1945)

Висш команден състав:

Върховен главнокомандващ – фюрер, райхсканцлер – Адолф Хитлер;

Главнокомандващ въоръжените сили – генерал фелдмаршал Вилхелм Кайтел

Главнокомандващ сухопътните войски -  генерал-полковник Вернер фон Фрич (1935-1938); генерал фелдмаршал Валтер фон Браухич (1938-1941); фюрер и райхсканцлер Адолф Хитлер (1941-1945); генерал фелдмаршал Фердинанд Шернер (1945)

Началник-щаб на сухопътните войски - генерал Лудвиг Бек (1935-1938); генерал Франц Халдер (1938-1942); генерал Курт Цайтцлер (1942-1944); генерал-полковник Хайнц Гудериан (1944-1945) генерал Ханс Кребс

Командващ военноморските сили - адмирал Ерих Редер (1928-1943); адмирал Карл Дьониц (1943-1945); адмирал Ханс-Георг фон Фрайдебург

Командващ военновъздушните сили - райхсмаршал Херман Гьоринг (до 1945); Генерал фелдмаршал Роберт Ритер фон Грайм (1945)

 

Структура на СС

(Schutzstaffel) „Охранителни отряди“:

 

Висш щаб на СС:    Управление СС (SS-Amt);

Управление на службите за вътрешна сигурност СС (SD-Amt);

Оперативен щаб СС (SS-Fuehrungsstab), създаден през 1932 г.;

Централна канцелария СС (SS-Zentralkanzlei);

Отдел кадри (SS-Personalabteilung);

Административен отдел СС (SS-Verwaltungsabteilung);

Отдел комплектация СС (SS-Ergaenzungsabteilung);

Санитарен отдел СС (SS-Sanitaetsabteilung);

Свързочен щаб СС (SS-Verbindungsstab), създаден  през 1933 г.;

Расово управление СС (SS-Rasseamt).

Ръководител на СС – райхсфюрер Хайнрих Химлер (1929 – 1945)

Организационно-териториални единици на СС:

Оберабшнит СС
Абшнит СС
Щандарт СС
Щурмбан СС
Щурм СС
Труп СС
Шар СС

 

Воински и партийни звания в Третия райх

 

Армия

СС

НСДАП

Полиция

 

Генерал - фелдмаршал	Райхсфюрер	Райхслайтер	Генерал-оберст дер полицай
Генерал - оберст	Оберстгрупенфюрер	Гаулайтер	Генерал дер полицай
Генерал	Обергрупенфюрер	Крайслайтер	Генерал-лейтенант дер полицай
Генерал - лейтенант	Групенфюрер	Ортструплайтер	Генерал-майор дер полицай
Генерал - майор	Бригаденфюрер	Целенлайтер	Оберст дер шутцполицай
Оберст (полковник)	Оберфюрер	Блоклайтер	Райхскриминал директор
Оберстлейтенант	Щандартенфюрер	Хауптберайтшафтлайтер	Оберстлейтенант жандармерия
Майор	Оберщурмбанфюрер	Оберберайтшафтлайтер	Майор жандармерия
Хауптман (капитан)	Щурмбанфюрер	Берайтшафтлайтер	Хауптман жандармерия
Оберлейтенант	Хауптщурмфюрер	Хауптарбайтслайтер	Оберлейтенант жандармерия
Лейтенант	Оберщурмфюрер	Оберарбайтслайтер	Лейтенант жандармерия
Щабсфелдфебел	Унтерщурмфюрер	Арбайтслайтер	Майстер
Хауптфелдфебел	Щурмшарфюрер	Хелфер (помощник)	Хауптвахтмайстер
Оберстфелдфебел	Щабсшарфюрер		Компаниенхауптвахтмайстер

 

Литература:

Ерих фон Манщайн, Проиграни победи, изд. Атика, 2008
Жак Дьоларю, История на Гестапо, изд. Абагар, 1999
Марин Гинев, Кой кой е в Третия Райх, изд. Атика, 2007
Паул Хаусер, СС войските в бой, изд. Атика, 2010
Сергей Кормилицин, Черният орден SS, изд. НСМ-Медиа, 2010