Василий Веденеев

"Тайните на Третия райх"

 

След края на Втората световна война есесовското подразделение с това название, носител на гръмка слава и известност в Третия райх, става толкова легендарно, колкото планинско-егерската дивизия „Еделвайс". „Мъртвешката глава" често се споменава в художествените произведения и фолклора, свързани с боевете по време на Втората световна война. Известно е като отличаващо се с необичайна жестокост и твърдост в сраженията воинско съединение. По времето на Третия райх в Германия еснафът шепне:

- В „Мъртвешката глава" служат предимно пациенти, избягали от лудницата!

В действителност „Мъртвешката глава" първоначално е специално подразделение на СС, създадено за охрана на концентрационните лагери. След това е преобразувано във военно формирование, което използват за наказателни акции срещу населението на окупираните от Вермахта страни от Източна Европа.

На съвещание на висшето военно ръководство в Оберзалцберг на 22 август 1939 г., Адолф Хитлер заявява:

- Засега съм подготвил отряди „Мъртвешка глава" само за Изтока. Заповядал съм им да убиват без милост и съжаление мъже, жени и деца от полски произход. Полша ще бъде обезлюдена и колонизирана от немците.

На базата на наказателните съединения е създадена първоначално моторизираната, а след това танкова дивизия „Мъртвешка глава". Тя съществува от 1940 до май 1945 г., когато капитулира пред войските на съюзниците от антихитлеристката коалиция. Създател на специалните воински части е Теодор Айке.

 

Първият командир

 

Теодор Айке е роден през 1892 г. в Елзас, в град Хюдинген, в многодетното семейство на железопътния служител Хайнрих Айке. Теодор е единайсетото дете на родителите си. Естествено, животът в подобен „футболен отбор" не е сит и богат и седемнайсетгодишният Теодор решава, че е по-благоразумно да напусне родния си дом и да предложи услугите си на пруската военна казарма, където редовно хранят до насита и обличат в държавни мундири. По-късно хората, които добре познават Айке отбелязват, че Теодор никога не е бил в затвора, но са му присъщи маниерите, навиците и начина на действие на типичен престъпен бос. Айке се отличава и с войнственост, агресивност и смелост, което не може да се отрече. Възможно е, да е постъпил толкова млад в армията, за да не поеме по криминалния път, защото Теодор не е глупав и разбира твърде много неща. Същевременно е искал да удовлетвори войнствените си настроения и да се научи добре да борави с оръжие.

Неговата неудържима страст към приключения и подвизи, войнствеността и смелостта му са подложени на сериозни изпитания от Първата световна война. Двайсет и двегодишният Айке участва в боевете край Ипър във Фландрия и завършва кампанията с два Железни кръста, I и II степен, получени за храброст.

След позорната капитулация Германия е принудена да съкрати армията си и дори смелчаци като Айке се оказват напълно излишни. Теодор опитва да получи прилично образование и се записва в техническото училище в Илменау. Не се задържа дълго време, защото авантюристът Айке се свързва с подземния свят, но не става престъпник, а платен осведомител на криминалната полиция.

Теодор се отличава със смелост и нахалство, добра физическа подготовка, не се страхува от криминалните престъпници и в същото време строго спазва дисциплината, като проявява инициативност и съобразителност. През 1923 г. Айке използва придобитите връзки в полицията и става офицер от службата за сигурност на корпорацията „ИГ Фарбениндустри" в Лудвигсхафен, защото е разбрал, че е време да започне да командва, а не да се подчинява!

Сближаването му с националсоциалистите започва след 1925, а през 1928 г. Айке встъпва в Германската националсоциалистическа работническа партия и СА. Повече го тегли към създаващите се отряди на СС и през 1930 г. райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер присвоява на Айке званието унтерщурмфюрер и го назначава за командир на взвод от СС.

Почти четирийсетгодишният Теодор проявява извънредно старание на новия си пост и скоро усилията му са забелязани. Айке започва да се издига в служебната йерархия, а и не подхожда на възрастта му да носи лейтенантски отличителни знаци, въпреки че офицерското звание винаги се ползва с голяма почит и уважение в Германия. Само след година Химлер назначава Айке за командир на 10-ти полк на СС, но тогава една досадна неприятност временно спира устрема му, защото полицията започва углавно преследване на есесовеца за незаконно притежаване на взривни материали. Старите му приятели от криминалната полиция препоръчват на Теодор бързо да изчезне за известно време и послушал добрия съвет, Айке веднага бяга в Италия, където на власт са фашистите-черноризци на Мусолини.

Теодор се връща веднага след избирането на Адолф Хитлер за райхсканцлер. С група приятели от СС извършва истински бандитски набег срещу квартирата на отдавнашния си враг гаулайтера на Райланд-Пфалц Йозеф Бюркел. Въоръжените есесовци нападат дееца на НСДАП и като се гаврят жестоко с партийния работник, дълго го държат заключен в стенния гардероб. Избухва шумен скандал.

- Да бъде съден и завинаги прогонен от нашите редици! - яростно заповядал Хитлер.
- Айке е ветеран, награден с два железни кръста. Той е раняван и е болен - застъпва се за протежето си Химлер. - Не можем просто да захвърляме предани на делото ни и полезни за нас хора. Предполагам, че трябва да го лекуваме!

- Опитайте! - недоволно изръмжал леко омекналия фюрер, който винаги изпитвал слабост към ветераните от Първата световна война, в която и той е участвал.

Айке е настанен в психиатричната болница във Вюрцбург, откъдето веднага започва да бомбардира Химлер с писма с молби да бъде пуснат на свобода и с уверения за искрената си преданост. След около година, когато страстите са поуталожени, Химлер дава нареждане:

- Време е Айке да се прояви откъм добрата си страна. Назначавам го за комендант на Дахау!

Бившият пациент на психиатричната клиника, с всички навици на криминален главатар, бързо оправдава надеждите на райхсфюрера, като сменя голяма част от персонала набедени за безделници и либерали, въвежда строга дисциплина и разработва система от изтънчени жестоки мерки срещу затворниците. Подчинението на концлагеристите на офицерите от СС става безпрекословно и абсолютно. В Дахау се появяват карцер и специално мазе и се въвеждат различни по вид и тежест телесни наказания.

Айке е яростен антисемит. Дахау бързо се превръща в образец за другите фабрики на смъртта в Германия.

Райхсфюрерът не може да изрази възхищението си от работата на Айке и през януари 1934 г. го произвежда в бригаденфюрер от СС, което съответства на армейски генерал-майор!

Скоро „лудият" Айке изразява още по-силно предаността си към фюрера и Хайнрих Химлер. Той участва в подготовката на „нощта на дългите ножове" и лично застрелва Ернст Рьом! След това, на 5 юли 1934 г. „лудият" е назначен за главен инспектор на концлагерите и за командир на охраняващите ги подразделения на СС. След седмица той получава званието генерал-лейтенант от Вермахта. Най-накрая, на четирийсет и две години Айке надява мундира, за който винаги е мечтал. Само за четири години той изминава пътя от унтерщурмфюрер до генерал-лейтенант.

Щаб-квартирата на новоназначения главен инспектор е в лагера Заксенхаузен. Скоро Айке създава единна централизирана система за концлагерите и пристъпва към формирането на нови подразделения на войските на СС.

- Искам да създам нещо, което досега не е познато - казал той на райхсфюрера на СС Химлер.
- Изложете новите си идеи - заинтересувал се „верният Хайнрих".
- Според замисъла ми, войниците от войските на СС ще охраняват по една седмица лагерите, а три седмици ще посвещават на строева и физическа подготовка, изучаване на въоръжението и политическа просвета.
- Желая Ви успех. Как искате да наречете новите подразделения?
- „Мъртвешка глава".

 

ДИВИЗИЯТА

 

Айке преследва замисъла си с маниакална упоритост и безмилостно дресира подчинените си, освен това изисква безпрекословно послушание и отлична физическа подготовка.

- Който не може да издържи, ще бъде отчислен от СС! - заявява генералът на войниците си.

През 1939 г. Теодор Айке вече е завършил формирането на няколко полка от бъдещата моторизирана дивизия на СС „Мъртвешка глава".

- Готови сме да изпълним каквато и да е задача - рапортува той на райхсфюрера на СС Химлер.
- Свършили сте огромна работа. - Полша Ви очаква. Надявам се, че „Мъртвешката глава" ще оправдае доверието ми.
- Не се съмнявайте - уверява Айке.

Когато Вермахтът нахлува на 1 септември 1939 г., след армейските части се движат около седем хиляди есесовци, обучени от Айке. Полковете са части от „Мъртвешка глава" и не участват в бойните действия.

- Минавате с хората си под мое разпореждане - казва на генерал Айке шефът на СД Райнхард Хайдрих.
- Какво ни предстои? - поинтересувал се бившият пациент на клиниката за душевноболни.
- Да сформирате айнзацгрупи за наказателни акции срещу непокорното славянско население - пояснил Хайдрих.

„Мъртвешката глава" оставя мрачни спомени за себе си в Полша. Не напразно Адолф Хитлер често хвали подразделенията й.

Към есента на 1940 г., когато Вермахтът се готви за нахлуване във Франция, Белгия и Холандия, генерал-лейтенант Теодор Айке завършва окомплектоването на дивизията на СС „Мъртвешка глава". Част от личния й състав вече е получил известен „боен" опит в Полша, но повечето от войниците не са воювали. Според мнението на специалисти от Вермахта, нивото на военната подготовка на офицерите и редниците от дивизията „Мъртвешка глава" не отговаря на изискванията, защото съставът не разбира от военно дело. Личният състав на дивизията, наброяващ петнайсет хиляди души, се отличава с фанатична преданост към фюрера, безразсъдна смелост и отлична физическа подготовка.

Дори в победоносната за Вермахта война в Европа, която германските офицери често наричат „разходката", дивизията на СС „Мъртвешка глава" понася съществени загуби. Печели гръмки победи за сметка на фанатизма си и няма нито едно поражение.

- В тази дивизия непрестанно цари истинският арийски дух! - заявявал Адолф Хитлер.

Генералите от Вермахта, особено представителите на „старата" кайзерова школа, се отнасят скептично към тази възторжена фраза. Не го показват и предвидливо си отбелязват фанатизма и упоритостта на есесовците, които някога биха могли да им бъдат от полза.

На 24 юни 1941 г. дивизията на СС „Мъртвешка глава" е прехвърлена на Източния фронт в Русия, където влиза в състава на групата армии „Север", командвани от генерал-фелдмаршал Вилхелм фон Льоб. Генералите от Вермахта не напразно са набелязали есесовците, защото в Литва, където настъпват войските под командването на фон Льоб, частите на Червената армия оказват ожесточена съпротива, и за сломяването й са призовани полковете от дивизията „Мъртвешка глава". С цената на големи жертви есесовците успяват. Айке е ранен от мина, но още недоизлекуван, се връща в строя.

Скоро е награден с рицарски кръст и му е присвоено званието обергрупенфюрер от СС, а дивизията печели нови победи в боевете около езерото Илмен и край Демянск. В боевете с частите на Червената армия есесовците понасят големи загуби и - по данни на немските щабове - въпреки постоянното попълване на личния й състав, към пролетта на 1942 г. недостигът от хора в дивизията на Айке е от порядъка на пет хиляди души.

В края на 1942 г. командването разкомплектова дивизията „Мъртвешка глава". Тя е изтеглена във Франция, но генералите от Вермахта не забравят фанатизма на Айке и подчинените му, а също така колко удобно е да запушват пробиви по фронтовете и да използват есесовците в ролята на таран. След поражението на армията на Паулус край Сталинград „Мъртвешката глава" отново се появява на Източния фронт.

Есесовците са хвърлени в боевете за Харков. През февруари 1943 г. лекият разузнавателен самолет, с който лети Айке, е улучен, пада и изгаря. Погребват генерала в предградието на Житомир. При отстъплението си есесовците имат намерение да вземат останките на командира си, но не успяват.

- Загубихме истински ариец - казва за Айке фюрерът. - Присвоявам на единия от полковете на дивизията „Мъртвешка глава" името на Теодор Айке.

По-нататъшната съдба на дивизията е следната: след гибелта на Айке за неин командир е назначен бригаденфюрерът от СС Хелмут Бекер. „Мъртвешката глава" води боеве в Полша, а след това и в Унгария, около езерото Балатон. През май 1945 г. остатъците от дивизията се придвижват през цяла Австрия на запад и се предават на 3-та армия на САЩ…