1939

 

1. ІХ

Германия започва военни действия срещу Полша. Германската армия, която има огромно числено и техническо превъзходство, преминава границата, атакувайки едновременно Полша откъм Източна Прусия, Поморието, Шльонск и Словакия. Съединенията на Вермахта се състоят от три групи армии с обща численост  1 125 000 войници, под командването на фелдмаршалите Валтер фон Браухич, Федор фон Бок, Герд фон Рундщедт. Пред пехотата настъпват мощни танкови формации, които пробиват отбранителните линии на полската армия. Наземната атака е комбинирана с мощни въздушни удари на Луфтвафе, като са използвани ок. 1600 самолета.

1—3. IX

Полските войски се оттеглят към вътрешността на страната.

3. IX

Франция и Англия обявяват война на Германия, без да предприемат каквито и да е военни действия, които биха облекчили положението на Полша. Към тях се присъединяват Австралия, Нова Зеландия и Канада. Италия обявява неутралитет. Започва се т. нар. „битка за Атлантика" — борба за морските пътища, която продължава до края на войната. Към края на годината, германските подводници потопяват повече от 250 кораба.

6. ІХ – 5. 10

Обединените сили на армиите „Познан" и „Поморие" водят с нашествениците кървава битка край Взура. Полската армия претърпява поражение. Краков пада на 6-ти септември а Брест-Литовск на 17-септември. По време на Битката за Варшава, германските танкове обсаждат града, който удържа три седмици (8 - 27.ІХ). Морската база Хел пада на 1.Х, а последната зона на съпротива около Коцк капитулира на 5.10. Някои малки огнища на съпротива се запазват до началото на ноември.

15. ІХ

България обявява неутралитет.

17. IX

Полското правителство и главното командване на армията напускат страната и заминават за Румъния. Частите на Червената армия нахлуват в Полша, овладяват част от страната и се срещат с немците на разделителната линия, определена от пакта Молотов – Рибентроп.

1. X

Генерал Владислав Сикорски създава полско правителство във Франция.

10. Х

Кремъл „поканва” Литва, Латвия и Естония да се присъединят към СССР. Червената армия навлиза на териториите на Прибалтийските републики.

30. XI — 12.ІІІ.1940 г.

Съветско-финландската война. Войната започва на 30.11., след като Финландия отхвърля съветските искания за военни бази. Съветски бомбардировачи бомбардират Хелзинки и Виипури, а сухопътните сили, които наброяват около 1 млн. нападат Финландия по море и суша. При тежките първоначални боеве, фините задържат съветските части по целия фронт, като им нанасят тежки загуби на линията Манерхайм, отхвърлят амфибийните атаки срещу южното крайбрежие на Финландия и спират атакуващите съветски войски в северния участък след краткотрайните им начални успехи.

В битката при Суомусалми (декември 1939 - януари 1940 г.), финските войски разбиват далеч по-многобройни съветски войски. В тежките сражения Червената армия понася загуби от 25 000 - 30 000 души, над две дивизии, а финландците губят по-малко от 1000 д.

Червената армия предприема нова мощна офанзива и пробива линията Манерхайм през февруари. Неспособни да се съпротивляват повече финландците капитулират през март, като предават на СССР базите, които стават първопричината за войната.

 

1940

 

16. ІІ

Правителството на Кьосеиванов подава оставка и е формиран нов кабинет, начело с проф. Богдан Филов, който е готов да продължи линията на неутралитет. Налице е известна ориентация към Германия, Италия, СССР с оглед евентуална ревизия на границите в посока към Ю. Добруджа и евентуално Зап. Тракия. Около 70 % от вноса и износа на страната вече са свързани с Германия, с която е оформена реекспортна система на клирингова основа. През декември 1940 г. е сключена двустранна клирингова спогодба с Германия, която осигурява пълното надмощие на Германия на българските пазари за срок от 20 години. Още през лятото на 1940 г. новоучредената Дирекция на външната търговия насочва българския износ преимуществено към Германия.

V.

„Странната война”. На западния фронт френската армия предприема леки разузнавателни набези в долината на Саар.

9. ІV

Германските войски нахлуват в Дания и Норвегия. За един ден без всякаква съпротива, капитулира Дания. Норвегия, защитавана между другото от 30-хиляден английски експедиционен корпус и полска бригада (воюваща заедно със съюзниците при Нарвик) става костелив орех за Германия. Германските войски, въпреки големите загуби, заобикалят във фланг англичаните от изток, овладяват важна база за действие на Атлантика и си осигуряват доставки на руда от Швеция.

ІІІ - ІV

Катинско клане. В окупираната от СССР част от Полша, в района на Катинската гора, наказателни отряди на НКВД избиват ок. 20 000 поляци - обикновени граждани, интелектуалци, офицери.

10. V

Подава оставка английският министър-председател Невил Чембърлейн, главен застъпник на мюнхенската капитулация, а кормилото на коалиционния кабинет, съставен от консерватори, либерали и лейбъристи, се поема от У. Чърчил.

V—VI

Германия напада едновременно (10. V) неутралните държави Холандия, Люксембург и Белгия. Холандия капитулира след 7 дни съпротива, белгийците са изтласкани в района на канала Алберт, на главната отбранителна линия, където се съединяват с двете френски армии и английската армия. Същевременно германски войски преминават през Люксембург и Южна Белгия и достигат до Ламанша (21. V). В района на Дюнкерк са обкръжени големи френски и английски сили, които (над 300 хил. английски, френски, полски и белгийски войници) са евакуирани в Англия.

Италия влиза във войната срещу Франция и Англия (10. VI), разчитайки да отнеме от Франция Корсика, Савоя, Ница.

Германските войски завладяват без съпротива (12—14. VI). Париж и овладяват в гръб линията Мажино, ликвидирайки остатъците от разпокъсаните френски части.

Френското правителство се обръща с молба към Хитлер за сключване на примирие (17. VI). Франция подписва безусловна капитулация (22. VI), според която Северна Франция, заедно с крайбрежието (3/5 от територията на страната) е окупирана от Германия. На останалата територия се създава нова „френска държава" със столица Виши, начело с маршал Филип Петен. В Лондон е създаден т. нар. Комитет „Свободна Франция", оглавяван от генерал дьо Гол, който започва да организира борбата срещу хитлеристките окупатори и правителството във Виши.

26-28. VІ

Съветските войски официално заемат Бесарабия и Сев. Буковина без да срещнат съпротива от страна на Румъния, а Унгария остро поставя въпроса за Трансилвания. В тези условия Берлин и Москва насърчават България да повдигне въпроса за Ю. Добруджа. България е готова дори за съвместна акция с Унгария.

8. VIII—X

„Въздушната битка за Англия". Германските военновъздушни сили бомбардират пристанища, крайбрежни летища, конвои, самолетни фабрики, промишлени центрове и градове, включително и Лондон, желаейки да сломят волята на народа за борба. Кралските военновъздушни сили успяват да отразят  атаката. Луфтвафе продължава с бомбен терор над британските градове.

24. VІІІ

Кралските военновъздушни сили бомбардират Берлин.

7. ІХ

Крайовска спогодба и възвръщане на Южна Добруджа към България.

13. IX — 1941 г.

Италианската армия започва офанзива срещу Египет през Либия. След половингодишна битка италианците са разбити. Освободена е Етиопия, ликвидирано е господството на Италия в Червено море.

27. IX

Договор между Германия, Италия и Япония, т. нар. „Тристранен пакт".

8. Х

Хитлеристките войски навлизат в Румъния и овладяват петролните кладенци в Плоещ.

28. Х

Италианската армия напада Гърция, но търпи съкрушително поражение. Следва гръцка контраофанзива, която изтласква италианците обратно в Албания.

XI

Унгария, Румъния и Словакия се присъединяват към Тристранния пакт.

14-15. ХІ

Под кодовото название „Лунната соната”, бомбардировачите на Луфтвафе провеждат наказателна акция срещу Британия и разрушават Ковънтри.

 

1941

 

I—V

В Северна Африка британските войски изтласкват италианците от Египет и Киренайка (8. II). Битката за нос Матапан (28.3.) - Британският средиземноморски флот разгромява напълно италианските военноморски сили, които губят тежкия кръстосвач „Пола", два други кръстосвача и четири разрушителя. Броненосецът „Виторио Венето" понася тежки повреди.

В Триполитания дебаркира германският експедиционен корпус на генерал Ервин Ромел, който в началото побеждава британските части в Либия и достига до западните граници на Египет.

1. III

България влиза в Тристранния пакт.

Богдан Филов подписва във Виена в присъствието на Хитлер, Рибентроп, граф Чано и японски представител протокол за влизане на България в Тристранния пакт. В същия ден в България навлизат войските на Вермахта. Виенският протокол е посрещнат с недоволство в Москва, а Лондон къса дипломатическите си отношения с България. САЩ реагират абсолютно пасивно на този акт. България по този начин се спасява от военен разгром, но е принудена да се обвърже повече или по-малко с Оста.

6. IV—V

Германската армия започва военни действия срещу Югославия и Гърция с подкрепата на италиански войски и окупира тези държави. В Югославия (в планините) възниква партизанско движение, ръководено от И. Б. Тито. Германски военен десант завладява Крит (23—30. V).

13. IV

Пакт за неутралитет между СССР и Япония.

19-20. ІV

Българската армия влиза във Вардарска Македония и Западните покрайнини, а ден по-късно навлиза и в Гърция. Създадени са окупационни зони с българска администрация.

20-31. V

Масирана германска въздушна инвазия, която е първа по рода си в световната история, овладява Крит. Оцелелите британски войници са евакуирани по море, след като понасят над 17 000 жертви. Германските загуби са по-малко от 6000 души.

22. VІ

Операция „Барбароса”. На разсъмване германските армии с численост 4,3 млн. войници преминават границите на СССР. Нашествието започва с масирани бомбардировки на стратегически и промишлени центрове и мощно настъпление на  сухопътните сили на Вермахта по цялото протежение на европейската граница на Съветския съюз (ок. 4500 км). Червената армия не издържа на страшното нападение и още в първите няколко дни германците проникват на стотици километри в съветска територия. През юли, по централното направление, германците овладяват Минск, Смоленск и пленяват над 400 000 червеноармейци, над 4000 танка и огромно количество оръдия. На Южния фронт те превземат Киев и застрашават Севастопол, като пленяват още 650 000 души и поне още толкова танкове и артилерия. На север, те започват дългата, неуспешна обсада на Ленинград, която в крайна сметка е вдигната през 1944 г., след като смъртта си намират между 750 000 и 1 млн. души.

VI—XII

Германската армия, използвайки изненадата и превъзходството си, печели успехи на територията на СССР и се насочва към Ленинград, Москва и Ростов на Дон.

VII

Договор между СССР и Великобритания за съвместни действия срещу Германия (12. VII). Подобни договори с правителствата в емиграция на Чехословакия (18. VII) и Полша (30. VII).

14. VIII

Президентът на САЩ Ф. Д. Рузвелт и министър-председателят на Англия У. Чърчил подписват Атлантическата харта.

ІХ-Х

Начало на германската операция „Тайфун”, чиято цел е превземането на Москва. На 5-6-ти октомври първата линия на съветската отбрана е разкъсана в централното направление. Падат Брянск и Вязма, където немците взимат 600 000 червеноармейци в плен. Втората линия край Можайск успява да устои няколко дни на германските атаки. На 10 – ти октомври за командващ на Западния фронт е назначен Георгий Жуков. На 19-ти октомври в столицата е въведено обсадно положение. В ожесточени боеве Червената армия успява да спре противника.

15. ХІ

Започва втория етап от битката за Москва. С големи усилия съветската отбрана отбива връхлитащите германски армии. В този момент пристигат дивизиите от Далечния Изток въоръжени и екипирани с американска помощ. Те веднага са хвърлени в атака и немците са спрени – Москва е спасена.

В Южното направление германците също са спрени, край Ростов танковите съединения на Вермахта не успяват да пробият съветската отбрана.

6. ХІІ

Започва съветска контраофанзива по целия фронт. Успехите на Червената армия обаче са нищожни, тя не успява да разкъса немските позиции. Германците предприемат контраофанзива, а на юг достигат и обсаждат Севастопол.

7. XII

В Далечния изток японската армия атакува американската база в Пърл Харбър и започва офанзива в Индонезия и Малая, встъпвайки във война със САЩ и Великобритания.

11. XII

Германия и Италия обявяват война на САЩ.

13. ХІІ

България обявява „символична” война на САЩ и Великобритания.

 

1942

 

1. I

Декларация на Обединените нации, подписана от 26 държави във Вашингтон, за използване на всички техни ресурси за борба с тристранната коалиция.

I—II

В резултат на успешно контранастъпление съветските войски отблъскват германската армия на 400 км западно от Москва.

I

В Северна Африка германските и италианските войски спират английското настъпление край Ел Агейла, след това преминават в контранастъпление (за няколко месеца достигат до Ел Аламейн, западно от Александрия).

I—V

В Далечния изток японската армия завладява Сингапур, а после за няколко месеца превзема Филипините, Индонезия и Бирма, разпростирайки владичеството си върху огромна територия — от Бенгалския залив до Австралия.

13. I

Декларация на страните от антихитлеристката коалиция за наказанието на хитлеристите и техните помагачи за извършените престъпления.

26. V

Договор за съюз по време на войната, както и за сътрудничество и помощ след войната между СССР и Англия.

27. V

Началникът на РСХА (Имперското бюро по безопасност) и Райхспротектор на Бохемия Райнхард Хайдрих е убит в Прага. В отговор нацистите започват масови репресии а селището Лидице е заличено – избити са всички мъже над 16 години, останалите 1200 души са интернирани в концлагери.

VІ - VІІІ

Групата армии „Юг” предприема мощно настъпление в югоизточно направление. На 2-ри юли пада Севастопол, на 6-ти юли – Воронеж, Ростов е превзет на 27-ми юли. Превзети са Краснодар и Майкоп. Войските на Вермахта навлизат в басейна на Дон и в района на Кавказ, достигат Сталинград.

Германците се стремят да завладеят центъра на европейската съветска промишленост — Донския басейн, Сталинград, да овладеят Волга и да прекъснат главния речен път, по който се снабдява съветската армия. Германските планове предвиждат, след като превземат Сталинград да обкръжат Москва от югоизток и да нанесат удар на юг върху нефтодобивните райони на Кавказ и оттам — към Иран, което би направило възможно стратегическото взаимодействие с армията на Ромел в Африка.

11. VI

Договор между СССР и САЩ относно принципите за помощ в борбата с агресията.

23.VІІІ – 02.ІІ.1943

Битката за Сталинград. Група армии „Б”, в чийто състав е Шеста армия на фелдмаршал Паулус и помощни войски на съюзниците, започват щурма на града. Танковите съединения напредват към северните райони, а Луфтвафе извършва масирани бомбардировки над заводи и жилищни квартали. Сталинград се отбранява от 62-ра армия на генерал Василий Чуйков и 64-та армия на генерал Михаил Шумилов. В периода септември – ноември защитниците отблъскват над 700 вражески атаки. Германците понасят големи загуби. Всеки месец на Сталинградския фронт пристигат 250 000 войници и офицери на Вермахта. Към средата на ноември германците, които до този момент са загубили повече от 180 000 убити и над половин милион ранени, спират настъплението.

Още по време на ожесточените есенни боеве Ставката на Върховното главно командване пристъпва към разработване на план за грандиозна настъпателна операция, чиято цел е обкръжаването и разгромяването на основните сили на немските войски, които действат непосредствено около Сталинград. Голяма заслуга за подготовката на тази операция, която получава условното название „Уран", имат Георгий Жуков и Александър Василевски. За изпълнение на поставената задача са създадени три нови фронта: Югозападен (Николай Ватутин), Донски (Константин Рокосовски) и Сталинградски (Андрей Ерьоменко). Настъпателната групировка включва повече от 1 млн. души, 13 хил. оръдия и минохвъргачки, около 1000 танка и 1500 самолета.

На 19 ноември 1942 г. започва настъпление на Югозападния и на Донския фронт. След денонощие в битката се включва и Сталинградският фронт. За немците настъплението е пълна изненада. То се развива мълниеносно и успешно. На 23 ноември 1942 г. става историческата среща и съединяване на Югозападния и Сталинградския фронт. В резултат немската групировка край Сталинград е обкръжена (330 хил. войници и офицери под командването на фелдмаршал фон Паулус).

Главното командване на Вермахта не може да се примири със създалата се ситуация. То сформира групата армии „Дон", в която са включени 30 дивизии. Тя трябва да нанесе удар по Сталинград, да пробие обкръжението и да се съедини с 6-а армия на фон Паулус. Но предприетият в средата на декември опит да се изпълни тази задача завършва с ново голямо поражение на немските сили. Към края на декември, след като разгромяват тази групировка, съветските войски достигат района на Котелниково и започват настъпление към Ростов. Това дава възможност да се пристъпи към окончателното унищожаване на обкръжените немски войски. На 2 февруари 1943 г. останките от армията на фон Паулус капитулират.

Победата в Сталинградската битка довежда до широко настъпление на Червената армия по всички фронтове: през януари 1943 г. е разкъсана блокадата на Ленинград; през февруари е освободен Северен Кавказ; през февруари-март на централното (Московското) направление линията на фронта е преместена на 130-160 км. В резултат от есенно-зимната кампания от 1942/43 г. военната мощ на Третия райх  е подкопана значително.

X—XII

Английските войски в Северна Африка започват контранастъпление в района на Ел Аламейн и принуждават германско-италианските войски да отстъпят.

7. XI

Съюзническите войски под командването на Д. Айзенхауер дебаркират в Мароко и Алжир.

 

1943

 

III—V

Съюзническите войски настъпват в Северна Африка (в Алжир и Тунис). Северна Африка е освободена от окупацията на „държавите от Оста”

5. VII — 23. VIII

Битка при Курската дъга.  На централното направление след успешните действия през лятото на 1943 г. се образува т. нар. Курска дъга. В желанието си отново да овладее стратегическата инициатива Главното командване на Вермахта (ОКВ) разработва операцията „Цитадела", чиято цел е да се извърши пробив и да се обкръжи Червената армия в района на Курск. За разлика от 1942 г. сега съветското командване разгадава намеренията на врага и своевременно организира дълбоко ешелонирана отбрана.

Битката при Курската дъга е най-голямото сражение през Втората световна война. В него участват от германска страна 9-та, 2-ра, 4 –та танкови армии и новосформираната армейската групировка „Кампф” – 50 дивизии с около 900 хил. души, 1500 танка (в това число и най-новите модели - „тигър", „пантера"), повече от 2 хил.  самолети. В състава на германската армия са включени и 3 елитни танкови дивизии на Вафен СС – 1-ва СС танкова дивизия „Адолф Хитлер”, 2-ра СС танкова дивизия „Дас Райх” и 3-та СС танкова дивизия „Тотенкопф”.

От съветска страна участват - Западен, Брянски, Централен, Воронежки, Степен и Югозападен фронт с над 1 млн. души, 3400 танка и около 3 хил. самолета. Силите на Вермахта се ръководят от  фелдмаршалите Гюнтер фон Клюге – командващ групата армии „Център”, Ерих фон Манщайн – командващ групата армии „Юг”, Валтер Модел – командир на 9-та танкова армия, генерал Херман Хот – командир на 4-та танкова армия.

Съветските войски се ръководят от изтъкнатите пълководци: маршалите Жуков и Василевски, генералите Ватутин и Рокосовски. Създадени са стратегически резерви под командването на генерал Иван Конев, тъй като планът на съветското командване предвижда преминаване от отбрана към по-нататъшно настъпление.

На 5 юли 1943 г. започва масирано настъпление на немските войски. След невиждани дотогава в световната история танкови боеве (сражението при с. Прохоровка и др.) на 12 юли врагът е спрян. Започва контранастъпление на Червената армия.

В резултат от поражението на хитлеристките войски край Курск през август 1943 г. съветските войски овладяват Орел и Белгород. Тази победа е отбелязана с тържествен салют от 12 артилерийски залпа в Москва. След като продължават настъплението, съветските войски нанасят на германската армия съкрушителен удар в хода на Белгородско-Харковската операция. През септември са освободени Левобрежна Украйна и Донбас, през октомври е форсиран Днепър и през ноември е превзет Киев.

10. VII — 17. VIII

Англо-американските войски дебаркират в Сицилия (10. VII). Пада диктатурата на Мусолини (25. VII). Германската армия заема Северна и Централна Италия.

28. ІХ

Умира цар Борис ІІІ.

IX—XI

Англо-американските войски дебаркират на южното италианско крайбрежие. Германски войски спират настъплението на съюзниците на линията Густав.

29. IX

Подписан е акт за капитулацията на Италия.

13. X

Италия обявява война на Германия и преминава на страната на антихитлеристката коалиция.

22—26. XI

Конференция в Кайро по въпроса за Япония.

28. XI — 1. XII

Конференция в Техеран с участието на Сталин, Рузвелт, Чърчил. По-нататъшно укрепване на антихитлеристката коалиция. Прието е решение войната да се води до безусловната капитулация на „държавите от оста“. САЩ и Англия се задължават да открият втори фронт на Запад — през май 1944 година.

 

1944

 

I—VIII

Поредни настъпателни операции на съветската армия при Ленинград и Новгород (1—11), в Деснобрежна Украйна (III), в Крим (IV), в Карелия (VI— VII), в Белорусия, Молдавия, Прибалтика и др. Германските войски са разгромени и изтласкани от територията на СССР. Започва тяхното преследване в окупираните държави.

10. І

Американци и англичани извършват масирана бомбардировка на София. Първият удар нанасят американските бомбардировачи около обяд, вторият удар е в 22 часа на Кралските военновъздушни сили, които изсипват над столицата над 1000 бомби. Убити са над 700 граждани, разрушени са ок. 3700 сгради.

15-19. І

Ленинград е окончателно деблокиран от настъпващите съветски армии.

30. ІІІ

Съюзниците извършват нова жестока бомбардировка над София. Сринати са над 3500 сгради, жертвите са 139 цивилни граждани.

V

Новото правителство на Иван Багрянов издига лозунг за спазване на строг неутралитет и за сближаване с СССР.

VI—VIII

На 6 юни 1944 г. войските на Великобритания и САЩ извършват десант в Нормандия под командването на генерал Дуайт Айзенхауер.

Съюзническите войски, превозени и подкрепени от флот от 5000 кораби и хиляди самолети,  се натъкват на значителна германска съпротива на участъка Омаха. Три въздушнодесантни дивизии са хвърлени във вътрешността. Всички крайбрежни участъци са подсигурени до вечерта и съюзническите войски напредват навътре. Съюзническите войски във Франция нарастват до 1 млн. души (юни-юли). След като превземат Шербур (27.6.), съюзническите войски пробиват германските сили край Авранш (1.8.) и напредват до Сена (края на август), след което освобождават Париж (25.8.), който германският ген. Ханс Шпайдел отказва да разруши, въпреки заповедта на Адолф Хитлер.

От момента на откриването на втори фронт в Европа отношенията между съюзниците придобиват ново качество.

Засилва се съпротивата на народите в окупираните от Германия страни. Тя се проявява в широко партизанско движение, въстания, диверсии и саботажи.

20. VІІ

Операция „Валкирия”. Група офицери и генерали от Вермахта, сред които – полковник Клаус фон Щауфенберг, полковник Албрехт Мерц фон Квирнхайм, генералите Ервин фон Вицлебен, Фридрих Олбрихт и др. извършват неуспешен опит за преврат, включващ и убийството на Хитлер. Покушението срещу фюрера извършва полковник Щауфенберг, който отива на съвещанието на Хитлер с генералитета във „Вълчата бърлога” носейки със себе си два пакета взрив. По време на съвещанието, успява да активира детонатора и незабелязано да се измъкне. Следва мощен взрив, при който обаче Хитлер се отървава с леки драскотини. Заговорниците не успяват да се възползват от суматохата след атентата – действат мудно, неорганизирано и това дава възможност на нацистите бързо да овладеят положението. До вечерта повечето участници в заговора са арестувани.

15. VІІІ

Операцията Анвил-Драгун. Съюзнически морски десант нахлува в Ю. Франция. Френските части бързо овладяват Марсилия и Тулон, като вземат 45 000 - 50 000 пленници. Американските войски преследват отстъпващите германци по долината на Рона, като пленяват над 30 000 души.

20. VIII — 3. IX

Яшко-Кишиневска операция. Съветската армия — 2 и 3 украински фронт, Черноморският флот и Дунавската военна флотилия настъпват срещу германската групировка „Южна Украйна" (47 дивизии), която отбранява районите на Яш и Кишинев. Съветските войски пробиват противниковата отбрана и за 5 денонощия обкръжават и разгромяват 22 дивизии (256 000 души убити и пленени). Съветската армия преминава в дълбоко преследване по Дунавското стратегическо направление.

VIII — IX

Избухват въстания във Варшава (1. VIII) , в Словакия (29. VIII) и в Румъния (23. VIII).

Дипломатически усилия на правителството на Багрянов да осуети съветската окупация. На 19-ти август министър-председателят уверява съветския посланик, че България ще скъса отношенията си с Германия. Същевременно Стойчо Мушанов води преговори в Анкара и Кайро за сключване на примирие с Англия и САЩ. СССР обаче реагира с нота, в която се посочва, че България продължава да води прогерманска политика.

ІХ

На 2-ри септември на власт идва ново правителство, начело с Константин Муравиев. На 4-ти септември кабинетът обявява неутралитет и скъсва дипломатическите отношения с Германия. За да тушира вътрешнополитическото напрежение обявява всеобща амнистия. На следващия ден СССР обявява война на България. Правителството издава заповед да не се оказва съпротива на съветските войски. На 8.ІХ България обявява война на Германия, но вече е късно. Червената армия навлиза в територията на страната. В нощта на 8-ми срещу 9-ти септември е извършен преврат от Отечествения фронт и армията, в който участват и партизанските отряди. Формирано е правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. България се присъединява към антихитлеристката коалиция. Започва изтеглянето на българските войски от окупационните зони. На 17-ти септември българската армия е включена в състава на ІІІ-ти Украински фронт под командването на маршал Толбухин.

IX—XII

Мощно съветско настъпление на източния фронт. Освободени са Естония, значителна част от Латвия и Литва. Съветските войски навлизат в Унгария. Финландия излиза от войната и подписва примирие със Съветския съюз (19. IX). Унгария преминава на страната на СССР и обявява война на Германия (28. XII).

3-4. ІХ

Британските войски превземат Брюксел (3.9.) и Антверпен (4.9.).

2. Х

След като не получават помощ от наближаващите съветски армии, варшавските въстаници капитулират. Германският гарнизон избива партизаните и десетки хиляди граждани.

28. Х

Сключено е официално примирие между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.

Х-ХІ

Начало на военните действия на българската армия срещу германските войски. На западната граница са дислоцирани новосформираните Първа, Втора и Четвърта армия, а Трета армия е оставена в резерв на южната граница. Българската армия трябва да пресече пътя за отстъпление на немците от Гърция. Тя получава заповед да действа по две основни стратегически направления – София – Ниш и София – Скопие.

Втора армия започва настъпление към Ниш и на 14-ти октомври с помощта на югославски партизани градът е овладян. Българските войски разбиват и пленяват елитната СС дивизия „Принц Ойген”. От 25-ти октомври до 30-ти ноември Втора армия осъществява т. нар. Косовска операция, която приключва успешно със завладяването на Прищина и Нови пазар. В същото време Първа армия напредва към Скопие. От 18-ти до 23-ти октомври се водят тежки боеве при Стражин, а от 20-ти до 25-ти октомври българската армия пробива укрепените позиции на германците при Страцин. Превзети са Куманово, Крива паланка и Буяновац. На 14-ти ноември Първа армия влиза в Скопие. Четвърта армия развива настъплението по посока Щип и Велес – Щип пада на 8-ми ноември, а Велес – на 10-ти ноември.

ХІ-ХІІ

Към Трети Украински фронт е формирана нова Първа българска армия – с численост над 100 000 души под командата на генерал-лейтенант Владимир Стойчев и пом.-командир генерал-майор Щерю Атанасов. От края на ноември до края на декември 1944 г. Първа армия се съсредоточава в областта Срем, за да изпълнява задачата по прикриване на южния фланг на Трети Украински фронт при действията му в Австрия и Унгария. В армията са назначени помощник-командири, бивши партизани, които да контролират действията на българското офицерство. Първа армия влиза в сражения още от 22-ри декември., но е принудена да спре офанзивните действия, а част от българските части отказват да преминат Дунава.

XII

Съюзните войски освобождават Маршаловите острови, Бирма и Марианските острови.

ХІІ – І. 1945 г.

Битката при Ардените. Германците предприемат отчаяна атака с 25 дивизии срещу далеч превъзхождащия ги противник. Смелата немска атака разпилява съюзническите армии, като създава 50 километров пробив в англо-американските позиции. Вашингтон и Лондон незабавно молят Сталин да се подновят действията на Червената армия на Източния фронт. Благодарение на мощното настъпление на съветските армии, германското напредване на Запад е спряно.

 

1945

 

13. I

Начало на голямо съветско настъпление, в което участва I армия на Полската войска. Главните немски сили са разбити и изтласкани на линията Одер — Ниса.

18. І

Частите на Първа армия навлизат в Унгария.

4—11. II

Конференция на „голямата тройка" в Ялта (Крим), която разглежда много политически проблеми, включително плана за пълната победа над Германия, принципите за нейното окупиране, въпроса за границите на Полша и т. н. Споразумение на трите велики сили по въпроса Далечния изток.

13. II

След ожесточени боеве хитлеристките войски капитулират в Будапеща пред войските на II Украински фронт.

ІІ—III

На запад съюзническите войски достигат Рейн (20. III), а след форсирането ѝ (23. III) се насочват на изток. Съюзническата авиация разрушава Дрезден и унищожава множество индустриални предприятия на Райха.

Първа армия, заедно с югославски и съветски части води тежки боеве при Драва-Соболч, Драва-Чехи, Драва Полконя, Долни Михоляц и Валпово (6-23.ІІІ).

7. ІІІ

Американските армии навлизат в територията на Германия.

22. ІІІ

Пета американска дивизия на генерал Патън прекосява Рейн, а след нея реката е прекосена от други американски и британски части. Немската съпротива на Западния фронт рухва.

4. IV

Войските на II Белоруски фронт превземат Братислава.

5. IV

СССР отказва на Япония подписването на договор за ненападение.

13. IV

Войските на III Украински фронт, съвместно с II Украински фронт, превземат Виена. Антифашистко въстание във Виена.

9-24. ІV

Съюзническите войски пробиват Готската линия в Италия, овладяват Болоня (21.4.) и бързо отнемат Сев. Италия от разпадащата се германска и италианска отбрана. Германците в Италия капитулират безусловно (29-ти април).

16. IV — 2. V

Мощно настъпление на съветската армия, която завладява Берлин.

24—25. IV

На запад съюзническите войски стигат до Елба, където в района на Торгау се срещат със съветската армия.

30. ІV

Фюрерът Адолф Хитлер и съпругата му Ева Браун се самоубиват в командния бункер в Берлин.

8. V

Представители на германските въоръжени сили подписват акта за безусловна капитулация пред представителите на всички съюзнически сили. Това означава край на военните действия в Европа.

26. VI

Харта на Обединените нации.

17. VII — 2. VIII

Конференция на „голямата тройка" (Сталин, Труман и Чърчил, по-късно Атли) в Потсдам.

Решения: да се разоръжи Германия и да се ликвидират тези промишлени клонове от икономиката ѝ, които биха могли да бъдат използвани за военно производство; да се премахне законодателството, което представлява основа на хитлеризма; да се арестуват и съдят военните престъпници; да се разпусне НСДАП и се разреши дейността на демократичните политически партии.

Германия е разделена на 4 окупационни зони: американска, английска, френска и съветска. Върховната власт във всяка окупационна зона принадлежи на военното командване на окупационната армия.

VIII

Американската авиация хвърля първата атомна бомба над Хирошима (6. (VIII), а втората над Нагазаки (9. VIII). Съветският съюз обявява война на Япония (8. VIII) и до 19. VIII освобождава от японско владичество Сахалин, Курилските острови, Северна Корея и част от Манджурия.

2. IX

Япония подписва акта за безусловна капитулация. Край на Втората световна война.

 

Литература:

 

Базил Лидъл Харт, История на Втората световна война
Военная литература, Вторая Мировая война 1939-1945
Д. Раф, История на Германия, С., 2000
История на света. Хронология, С., 1985
История на войните в дати, С., 2001
История на Русия, С., 2002
История второй мировой войны 1939−1945 в двенадцати томах. Воениздат, 1973-76