Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Пролетта на 1940 година започва с това, че на 1 март Адолф Хитлер подписва секретна военна директива за предстоящото нападение над Норвегия и Дания.
След по-малко от месец господин министърът на външните работи на Дания е събуден много рано. Първият дипломат на страната си с мъка разлепва клепачи:
- Какво има? - попитал той личния си секретар, закопчавайки разгърдената в съня пижама.
- В хола ви чакат германският посланик и авиационното аташе на Германия. Помолиха да побързате...
Секретарят изглежда много разтревожен. Министърът споделя чувствата му - какво добро може да се очаква от нацистите?
След като припряно се облича, министърът на външните работи слиза в хола. Германците се изправят на крака при появата му. За учудване на министъра, пръв заговаря не дипломатът, а авиационното аташе:
- Господин министър! Германското командване разполага с конкретни доказателства за намеренията на Англия да окупира датските и норвежките военни бази. За предотвратяването на това нещастие немските въоръжени сили прекосиха вашата граница и поставят територията на Дания под германски контрол. Длъжен съм също така да ви съобщя, че след няколко минути над Копенхаген ще се появят бомбардировъчни ескадрили, но няма да предприемат атака... засега. Заповедта им е само да летят над столицата ви. От вас, датчаните, се иска само едно - да не оказвате съпротива, за да избегнем ужасните последици на подобни необмислени действия от страна на армията ви.
Потресеният министър рухва на канапето и неволно хвърля поглед към часовника - четири часа и двадесет минути сутринта. Датата е 9 април 1940 година.
На 10 април британският консул в Копенхаген Хауърд Смит праща във Форин офис следното донесение:
„Приблизително около пет часа сутринта, три сравнително малки товарни парахода се появиха на входа на пристанището в Копенхаген. Над тях кръжаха самолети с германски отличителни знаци. Бреговата ПВО даде само един предупредителен изстрел. Ако не броим това, датчаните не оказаха никаква друга съпротива. Германските десантни части свободно влязоха в пристанището, като стовариха първата вълна от около осемстотин войници. Те веднага се насочиха към древната крепост Кастел и взривиха залостените и порти. Изненаданата датска стража се предаде. След като крепостта бе овладяна, част от немските подразделения поеха към Амалиенборг, нахлуха в кралския дворец, нападнаха стражата и застреляха един телохранител, други двама бяха ранени.
Шансовете на датската армия падат с всяка минута заради внезапността на нашествието. Един от старшите офицери на датското военно министерство сутринта на 9 април е пътувал с колата си, както обикновено, от вилата към столицата, когато е спрян от немско разузнавателно отделение. Офицерът сметнал, че това са датски войници, но съмненията му се изпарили, когато, след като дали заповед да спре, немците открили огън по автомобила..."
Повече нищо не постъпва от консула в Лондон. В същия ден германските войски окупират Норвегия, приключвайки успешно операцията „Везерюбунг".
Народният комисар на външните работи на СССР Вячеслав Михайлович Скрябин, повече известен с партийния си псевдоним Молотов, по този повод заявява на германския посланик в Москва:
- Ние желаем на Райха успешно завършване на предприетите отбранителни мероприятия.
На 10 май Германия напада Белгия, Холандия и Люксембург, откъдето започва настъпление срещу Франция. Във Великобритания Чембърлейн подава оставка и премиер-министър става сър Уинстън Чърчил, който, обаче, практически няма възможност незабавно да повлияе на събитията на континента. А те се развиват стремително - на 14 май капитулира Холандия, на 17 май Вермахтът влиза в Брюксел, на 18 май нацисткото знаме се развява над Антверпен. На 26 май англичаните предприемат евакуация на своя експедиционен корпус от Дюнкерк, а на 4 юни в града се появяват ударните немски части.
Във Франция също има смяна на кабинета - Даладие отстъпва премиерското място на Пол Рейно. Само след пет денонощия германско настъпление отчаяният Рейно звъни в Лондон. Английският премиер в този момент се намира в имението си Чартвил и линията е прехвърлена там. Личният телохранител на сър Уинстън, сержантът от Скотланд Ярд Томпсън предава слушалката на домакина. Чърчил чува възбудения глас на Рейно:
- Разбити сме! Загубихме битката...
- Не може да бъде... толкова скоро! - Чърчил владее малко френски, достатъчно, за да беседва и да няма нужда от преводач. Сега се радваше, че никой друг не е свидетел на паниката в гласа на френския премиер министър.
- Пробиха фронта край Седан! След танковете приижда огромна пехота... - отпаднало довършва Рейно.
- Стегнете се! - сурово произнася Чърчил. - Трябва да се държите!
Дявол да ги вземе французите, си казал наум, хукнали са като овце пред вълк още след първия удар!
- Противникът ни превъзхожда числено в тези участъци! - отново се развикал Рейно. — Много е подвижен! Подкрепят го пикиращи бомбардировачи! Бомбите им са като гняв Божи! Пробивът се разширява и задълбочава с всеки изминал час! Направлението е Лион-Амиен. Разбити сме...
На следващия ден английския премиер лично заминава със самолет за Париж, за да се запознае с обстановката на място. Донесенията на разузнаването, анализите на британските военни, обажданията на Рейно - всичко това не влиза в сметката. Чърчил иска със собствените си очи да види какво става, смятайки себе си за достатъчно добър познавач на политиката и военното дело.
Завареното от него във френската столица е обезкуражаващо. В дворовете на министерствата или направо на улицата са изгаряни книжа с тонове, крехки сажди излитат към небето и падат надолу като черен траурен сняг, застилайки парижките булеварди. Миришело на пожари и на катастрофа. Гледайки това, Чърчил стискал зъби и дъвчел неизменната си пура. Дявол да ги вземе французите! Те ме зарязват сам срещу Хитлер! Дявол да ги вземе!
От 10 юли германските самолети започват редовни въздушни нападения над Острова - опасенията на сър Уинстън се оправдават. Главнокомандващият на Луфтвафе Херман Гьоринг нарежда на своя щаб срочно да разработи операция под кодовото наименование „Адлерангрифе" - „Орлова атака" или „Орлово връхлитане". Предвижда се със силите на 3-ти въздушен флот, командван от фелдмаршал Хуго Шперле, да се унищожат Кралските военновъздушни сили и така да се подготви почвата за нахлуване и окупация на Великобритания.
Хуго Шперле е един от германските летци, които получават подготовка в секретната авиационна база в Липецк, СССР. Той е воювал в Испания и Полша, а военната си кариера започва още през Първата световна война. Той е огромен и силен мъж, като външността му често стряска околните. Наред с физическите си данни, Шперле притежава голям военен талант и обширни професионални знания.
На 16 юли Хитлер подписва директива за подготовка на операция под кодовото име „Морски лъв", съгласно която се планира форсиране на Ламанша и стоварване на десант между Дувър и Портсмут с численост около двадесет и пет дивизии с тежко въоръжение, след което със стремителен марш се предприема широко настъпление към Лондон, който трябва да бъде обхванат като с клещи и да се отреже от останалата част на острова.
Генералитетът, въпреки горчивия опит на фон Бломберг и фон Фрич, предпазливо възразява, че овладяването на плацдарм на британска земя ще се сблъска с големи трудности - например опитния и силен английски флот в Ламанша. Общото мнение на генералите е, че преди да се предприеме нахлуване по море, е необходимо да се унищожи британската военна мощ и да се сломи духа на населението чрез масирани бомбардировки от въздуха. Хитлер приема възражението, което по същество никак не противоречи на замисъла му и въздушните набези започват.
Едновременно с тях, в пристанищата на окупираните страни се съсредоточават транспортни съдове за прехвърлянето на сухопътни сили - в Шербур, Кале и Остенде са подготвени няколко хиляди шлепа за германските войски.
Денят 8 август 1940 година е приет за началото на „Битката за Англия". На тази дата фюрерът нарежда да се започне „Орловото връхлитане". Първият ден от операцията е известен от нацистките документи като „Адлертаг" - „Орлов ден". Армада немски самолети се устремява към Британия.
Германците веднага се сблъскват с отчаяното мъжество на добре подготвените английски военни летци, които извършват чудеса от храброст в небето на своята родина*, отразявайки яростните атаки на многобройния противник. Срещу тях са също така добре обучени немски асове и битката се води ожесточено. Луфтвафе връхлита на непрекъснати вълни - и денем, и нощем.
Някои други западни историци датират „Битката за Англия" на 13 август, когато се водят особено свирепи въздушни битки и противовъздушната отбрана на британците се задъхва от напрежение. Но така или иначе, орляците на Хуго Шперле, при цялото си старание, не успяват да постигнат желания успех. Германците изтощават резервите си, понасят тежки загуби, а англичаните се държат упорито.
Гьоринг е навикан и наруган от фюрера, след което изразява крайното си неудовлетворение пред Шперле. В ръководството на Луфтвафе избухват разногласия - Шперле, позовавайки се на бойния си опит и усета си на пълководец, настоява за продължение на „войната във въздуха", като уверява, че англичаните са на края на силите си. Шперле иска да се доунищожи изтребителната авиация на Англия, за да се разчисти пътят към нахлуването на острова. Скастреният от Хитлер Гьоринг от своя страна иска да прекрати въздушните боеве и да започне бомбардировки над Лондон, британските пристанища и военни обекти. Хуго Шперле така и не успява да наложи своето мнение.
На 7 септември германската авиация извършва първата масирана бомбардировка на английската столица, което дава сигнал на британските военни, че противникът е променил плановете си. Всички въздъхват с облекчение - Англия е спасена! Ако германското командване беше възприело тактиката на Шперле изходът на Втората световна война може би щеше да бъде съвсем друг. Самият фелдмаршал, след като изпада в немилост, е изпратен в Париж, а през 1944 година е уволнен от длъжността на командващ.
Англичаните бързо възстановяват силите си и на 15 септември нанасят на германците поражение във въздуха като свалят 185 техни самолета! Хитлер изпада в страшна ярост и след два дни пренасрочва операцията „Морски лъв" за пролетта на 1941 година. Британците не се стряскат и отбиват първия удар, който е най-страшен, и не позволяват на нацистите да ги прегазят. Англичаните оскубват железните пера на немския орел, а морският им лъв така и не извършва хищния си скок...
*В това отношение британците отстъпват на българските летци, бранили родното небе при още по-неблагоприятни условия. Най-щастливото за българските пилоти съотношение при въздушните боеве е било 1 към 16 в полза на противника. По този повод в Кралските въздушни сили е издадено предупреждение да се внимава над България, защото независимо колко защитници щели да излетят срещу ятата бомбардировачи, прикривани от изтребители, те задължително ще нападат. Първоначално въоръжени със стари френски самолети, нашите пилоти са предприемали челни атаки, разстрелвайки с безсилните срещу бронята на „Летящите крепости" картечници екипажите през илюминаторите. По късно са предприемани и въздушни тарани. Уникален документиран случай във Втората световна война е сваляне на три самолета с един откос, даден от български летец - единият бомбардировач пламнал в плътния строй на противника и се врязал във втори. При експлозията детонирали бомбите на третия. - Б. пр.
