Първа световна война - Хронология

Посещения: 23775

Индекс на статията


 

Първата световна война е планетарен конфликт, сблъсък между двата големи военно-политически блока – Антантата (Съглашението) и Централният съюз. В Антантата участват: Франция, Британската империя, Русия, САЩ, Сърбия, Италия, Белгия, Португалия, Гърция, Румъния, Черна гора, Бразилия, Япония, Китай и др. (общо 27 страни). Централният съюз включва: Германия, Австро-Унгария, Османската империя, България.

1914

 

28.VІ

Свързаните със сръбската офицерска националистическа организация „Черната ръка” дейци на „Млада Босна” Гаврило Принцип и Неделко Габринович разстрелват в Сараево австро-унгарския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд. Атентатът е повод за началото на Първата световна война.

23.VІІ

Австро-Унгария изпраща ултиматум до Сърбия, с който се настоява: да се прекрати антиавстрийската пропаганда в Сърбия, да се накажат всички чиновници и офицери, които участват в нея; да се декларира ненамеса във вътрешните работи на която и да е австро-унгарска територия, да започне подробно следствие с участието на австро-унгарски правителствен представител, на обстоятелствата по убийството на Франц Фердинанд.

Срокът на ултиматума изтичал в 18 часа на 25 юли. Сърбия приема повечето от поставените условия, но отхвърля онези, които нарушават държавния й суверенитет.

28.VІІ

Австро-Унгария започва военни действия срещу Сърбия.

29-30.VІІ

В Русия започва обща мобилизация.

1.VІІІ

Германия обявява война на Русия.

2.VІІІ

Турция и Германия подписват тайно споразумение.

3.VІІІ

Германия обявява война на Франция.

4.VІІІ

Без да е обявена война, армиите на Втория Райх нахлуват в Белгия. Великобритания обявява война на Германия. САЩ декларират, че ще спазват неутралитет.

6.VІІІ

Австро-Унгария обявява война на Русия. Сърбия обявява война на Германия. Китай декларира, че ще спазва неутралитет.

12-21.VІІІ

В битка при Ядар, сръбските войски разгромяват нахлулата в Сърбия 200-хилядна австрийска армия.

VІІІ

Германската армия бързо напредва на запад, на 16 август превзема белгийската крепост Лиеж, а на 20 август влиза в Брюксел. В началото на септември започва обстрелването на Париж.

15.VІІІ

Открит е Панамският канал.

23.VІІІ

Япония обявява война на Германия.

23.VІІІ – 1.ІХ

Офанзива на австро-унгарските армии на изток. Победи при Крашник, Комаров и Замошч.

24.VІІІ

Френският командващ Жофр дава заповед за отстъпление. Германците се насочват към Париж.

26-30.VІІІ

Битка при Таненберг. Германските войски, командвани от генералите Паул фон Хинденбург и Ерих Лудендорф обкръжават и напълно разгромяват Втора руска армия на генерал Самсонов. Русите губят 125 хил. души, германските загуби възлизат на ок. 15 хил. Руската офанзива в Източна  Прусия откъсва част от германската армия от западния фронт.

30.VІІІ – 5.ІХ

Войските на Райха достигат до р. Марна и застрашават Париж.  На 3 септември френското правителство се премества в Бордо.

3-11.ІХ

Битка при Рава Руска. На 23-ти август австро-унгарските сили предприемат офанзива в Галиция и навлизат в Руска Полша. При Рава Руска са напълно разбити от руснаците, след което се оттеглят в Карпатите. Загиват общо около половин милион войници от двете страни.

4.ІХ

В Лондон е подписана специална конвенция между Франция, Великобритания и Русия, която ги задължава да не сключват сепаративен мир с Германия.

5-30.ІХ

Битка при р. Марна. Германската армия претърпява поражение – тя отстъпва отвъд р. Ерна (9.ІХ). След разгрома при Марна е уволнен началникът на генералния щаб – фелдмаршал Молтке. Германската армия продължава да отстъпва, но на 17 септември спира отстъплението, прегрупира се и нанася удар на настъпващата френска армия между реките Оаз и Мозел. Започва продължителна и изтощителна позиционна война.

9-14.ІХ

Битка при Мазурските езера. Армиите на генерал фон Хинденбург разбиват руската армия „Неман”, командвана от генерал Павел Рененкампф. Руснаците се  изтеглят от Източна Прусия.

8-12.ІХ

Битка за Лвов. След кръвопролитни сражения русите успяват да задържат града и навлизат в Средна Галиция.

13.ІХ – 10.Х

На западния фронт завършват неуспешно англо-френските атаки срещу германските позиции.

16.ІХ
Руските войски обкръжават Пшемисл.

22-25.ІХ

Боевете край Вердюн. Южно от Вердюн германските части форсират р. Маас.

1-9.Х
Боевете за Антверпен завършват с превземането на града от армията на германския генерал Ханс фон Беселер. Крал Алберт се изтегля заедно с белгийско-английските части във Фландрия. Цяла Белгия – до Изерския канал е завзета от Германия.

9-20.Х

Сражения край Варшава и Демблин. Германските части се изтеглят,  тъй като са застрашени от руската армия, която предприема офанзива по посока на Познан и Силезия.

10.Х – 10.ХІ

Битка край Ипр. Големи загуби на германците и съюзниците. Немските войски не успяват да овладеят пристанищните канали и да достигнат до морето. В техни ръце са Белгия и 10 френски департамента.

11.Х

Австро-унгарските войски овладяват Пшемисл.

29-30.Х

Турският флот атакува черноморското крайбрежие на Русия.

Х-ХІ

Тежки сражения между руските и германските войски на левия бряг на р. Висла.

2-5.ХІ

Русия, Великобритания и Франция обявяват война на Османската империя. На 5 ноември англичаните завземат Кипър.

5-30.ХІ

Нова австро-унгарска офанзива срещу Сърбия. Австрийската армия влиза в Белград, след като сърбите го изоставят (2-ри декември).

11.ХІ – 25.ХІ

Руските армии отново настъпват към Силезия и Източна Прусия, след кръвопролитни сражения превземат Лодз и Лович. Германските армии спират руската офанзива. Руснаците се изтеглят от Полша, след като понасят големи загуби – ок. 100 хил. души убити. Руските войски отново не успяват да застрашат сериозно Германия, въпреки, че войната на два фронта продължава да подкопава военната и икономическа мощ на Райха.

3-9.ХІІ

Битка при Колубара. Сръбските войски предприемат успешна контраофанзива срещу преследващите ги австрийски войски и си възвръщат Белград.

5-17.ХІІ

Австрийските войски разгромяват руската армия край Лиманова. Руснаците се оттеглят на няколко десетки километра. Започва позиционна война.

18.ХІІ

Обявен е британски протекторат над Египет.

ХІІ

Руската армия започва форсиране на Карпатите, с цел да нахлуе в Унгария. Опитите продължават до април 1915 г. и накрая завършват с провал.


 

1915

 

1-3.І

При Саракамъш, Кавказ, османската армия е напълно разбита от руските войски. Загиват 30 хил. турски войници, още толкова са ранените и дезертьорите.

І-ІІІ

На Източния фронт германските и австро-унгарските армии започват мащабна офанзива, под командването на генерал фон Хинденбург. Главните сили на Райха настъпват извън Източна Прусия в зоната на Мазурските езера. В южното направление на фронта други германски армии, заедно с австрийските сили напредват през Карпатите за деблокиране на Пшемисъл и Лвов.

18.І

„21 искания” на Япония към Китай.

31.І

Край Болимув, Централна Полша, немците използват голямо количество отровен газ. Въпреки, че времето прави газът неефективен, германската химическа атака възвестява началото на употребата на оръжията за масово поразяване.

ІІ.1915-І.1916 г.

Галиполската кампания. Силите на Съглашението атакуват турските войски в Дарданелите и на Галиполския п-в. Кампанията е неуспешна, Антантата губи 6 броненосеца и 250 хил. души убити. Турските загуби са приблизително същите.

Турски геноцид над арменския народ в Анадола.

4.ІІ

Начало на подводната война. Протест на американския президент У. Уилсън. Правителството на Райха декларира, че имперския флот няма да потопява кораби на неутрални държави.

7-12.ІІ

Втора битка край Мазурските езера. Разбита е десета руска армия – пленени са 100 000 души. От февруари до март се водят битки в района между Гродно и Млава.

16.ІІ – 20.ІІІ

Боеве в Шампан. Френските атаки са отблъснати.

ІІІ-ІV

Преговори на България с Антантата. На България са предложени Безспорната зона в Македония, линията Мидия-Енос и Кавала.

22.ІV – 25.V

Втора битка при Ипр. Германската армия предприема внезапна атака, като пуска отровен газ на хлорна основа. Това е първата употреба на химическо оръжие на Западния фронт. Въпреки първоначалния успех, немците са отблъснати в опита си да пробият съглашенските линии. Загиват ок. 100 хил. души, от които 60 хил. британци.

26.ІV

В Лондон е подписано споразумение между Италия и държавите от Антантата. С бъдещия мирен договор Италия трябва да получи Тридент, Задалпийски Тирол до прохода Бренер, Триест, градовете Гориция и Градиска, цяла Истрия до Куарнеро, Далмация с прилежащите й острови, Додеканезите и т.н.

22.ІV – 25.V

Германски удар върху Литва и Курландия. На 7 май е превзета Либава.

1-22.V

Пробив в руския фронт край Горлице (Полша). Руската армия отстъпва от Галиция, Буковина и Подкарпатието. Германците превземат Пшемисл, Станиславов и Лвов.

7.V

Германска подводница потопява английския пътнически кораб „Лузитания”. Загиват 1196 души, от тях - 139 американски граждани.

23.V

Италия се включва във войната на страната на Антантата.

29.V

В специална нота — предложение България изисква от Антантата линията Мидия – Енос, по-голямата част от Македония и цяла Добруджа.

V-VІ

България води преговори и с Централния съюз. На 6-ти юни Виена обещава на България цяла Сръбска Македония, а ако Гърция и Румъния преминат на страната на Антантата, и придобивки в Егейска Македония и Добруджа.

1.VІІ

Започва германско-австрийска офанзива – от Сана и Буг до Балтика. В края на юли австрийците завземат Люблин и Хелм, а на 4 август – крепостта Демблин. На 7-ми август германските и австрийските войски превземат Варшава. На север германците достигат р. Двина и на 18 август превземат Ковно. В битката край Тарнопол между 6 и 9 септември австрийците са спрени. Започва позиционна война.

3.VІІ

Войски на САЩ овладяват о. Хаити.

3.VІІІ

В нотата — отговор до България, Съглашението обещава Безспорната зона в Македония, линията Мидия-Енос и Кавала. Сръбският министър-председател Никола Пашич обещава отстъпки в Македония.

25.VІІІ
Наместник на Южна Полша става австрийския генерал Кук.

5.ІХ

Великият княз Николай Николаевич Романов е снет от поста върховен главнокомандващ на руските войски. Този пост се поема от императора.

6.ІХ

Цариградски договор между България и Турция, сключен с посредничеството на Австро-Унгария. България получава територията Караагач.

В Плес, Германия, България подписва военна конвенция с Германия и Австро-Унгария. Според нея, 300 хиляди български войници, заедно с 500 хил. немци и австро-унгарци трябва да сломят съпротивата на сръбската армия и да окупират Сърбия. На същия ден в София е подписан договор за съюз и приятелство между България и Германия. Този договор гарантира на България помощ от 200 млн. лева и предаване на цяла Македония и Южна Добруджа, в случай, че Гърция и Румъния се намесят на страната на Антантата.

13.ІХ

Антантата отново предлага на България Безспорната зона в Македония, но вече е късно.

23.ІХ

България обявява въоръжен неутралитет и започва обща мобилизация. Формирани са 3 армии. Първа армия, начело с генерал Бояджиев, с численост 170 хил. войници трябва да действа от Тимок до Трън. Втора армия, командвана от генерал Тодоров, състояща се от 90 хил. войници, ще действа по направление Горна Джумая – Кюстендил. Трета армия на генерал Тошев, е с численост 100 хил. души и е дислоцирана в Североизточна България.

14.Х

България влиза във войната на страната на Централните сили и обявява война на Сърбия.

На същия ден и Османската империя обявява война на Сърбия. Междувременно германската и австро-унгарската армия влизат в Белград. Първа армия започва настъпление към Неготин и Княжевац. Втора армия настъпва към Скопие, Враня и Велес.

22.ІХ – 6.ХІ

Офанзива на английските и френските войски в Шампания, ръководена от френския главнокомандващ генерал Жозеф Жофр. Офанзивата претърпява неуспех. Воюващите страни планират мащабни операции през следващата година, като за целта започват струпване на големи сили.

5.ХІ

Частите на Първа армия превземат Ниш. Сръбското правителство и кралят успяват да избягат. Втора армия продължава настъплението и превзема Битоля и Прилеп, но Върховното германско командване нарежда настъплението да спре, защото появата на български части на гръцка територия би утежнило положението на крал Константин и би укрепило позициите на симпатизантите на Съглашението, начело с Венизелос.

Северният фланг на Втора армия предприема Косовската обкръжителна операция. Голяма част от сръбската армия, крал Петър, принц Александър, премиерът Пашич, командващият генерал Путник и др. са евакуирани на о. Корфу (27-ми ноември). По – късно там ще бъде сформирана 130 хил. сръбска армия и ще бъде прехвърлена на Солунския фронт.

15-20.Х

Държавите от Съглашението обявяват война на България.

Х-ХІІ

Армиите на Централния съюз окупират цяла Сърбия. Капитулира Черна гора. Италианците са изгонени от Албания. През октомври войските на Антантата дебаркират в Солун и въвличат Гърция в зоната на оперативните бойни действия.

В началото на октомври, англо-френският корпус на генерал Морис Сарай започва настъпление на север по долината на р. Вардар. Между 17-ти и 20-ти октомври Втора армия разгромява три англо-френски дивизии при Криволак. След провала при Дарданелите (декември), Съглашението стоварва в Солун 64 хил. френски и 86 хил. британски войници.

14.ХІ

Правителствата на Германия и Австро-Унгария се споразумяват Полша да бъде разделена на 2 окупационни зони – немска и австрийска.

ХІІ

Неуспешен опит на съглашенските войски да форсират Дарданелите и завземат Истанбул. В Солун се създава и укрепва база на Антантата.


 

1916

 

13-16.ІІ

На Кавказкия фронт, руската армия атакува турските войски и превзема Ерзурум.

21.ІІ

Битката за Вердюн. Според германските планове завладяването му би имало огромно военно и морално значение и евентуално би принудило Франция да сключи мир, докато Англия успее да изпрати на континента многобройна армия след обявената всеобща мобилизация. В битката при Вердюн загиват 500 000 души от двете страни. В началото на годината във Франция се сражават над 1 милион английски войници (преди войната Англия разполага със 100-хилядна армия). Британският флот предприема силна и плътна блокада на Германия.

15.V-17.VІ

Офанзива на австрийските войски в Италия. В битката при Астиаго, австрийците не постигат особени успехи. Италианци и австрийци се връщат на предишните си позиции.

31.V-1.VІ

Голяма морска битка при Скагерак, крайбрежието на Ютланд. Великобритания губи 14 кораба с обща водоизместимост 115 хиляди тона, а Германия – 11 кораба с обща водоизместимост 61 хиляди тона. Германският флот се оттегля.  Това е единствената морска битка през цялата война.

Опитът на Райха да разкъса съглашенската блокада не успява. Немските подводници продължават да потапят вражески кораби.

4.VІ – ІХ

Руската армия започва настъпление на широк фронт  - от Пинските блата до румънската граница. Тази мощна руска офанзива подпомага съюзниците на западния фронт. Унищожени са две австрийски армии. Фронтът е пробит; отново са завзети Буковина и част от Галиция. В плен попадат над 400 хиляди австрийски войници, 500 оръдия и 2 хиляди картечници. Германците прехвърлят 18 дивизии от Западния фронт и спират руската офанзива.  Всяка от двете страни дава по ок. 1 милион убити.

6-22.VІ

Блокада на Гърция. В ултимативна форма Антантата изисква от Гърция да демобилизира армията си, и да извърши правителствени промени.

1.VІІ-13.ХІ

Битка при Сома. Тя не донася решаващо преимущество на Антантата, въпреки, че армиите й за първи път използват танкове, които им позволяват да постигнат известни успехи. Сраженията при Сома спасяват Вердюн. И двете воюващи страни понасят огромни загуби. Германия губи 400 хиляди войници, Франция – 200 хиляди а Англия – 650 хиляди.

3.VІІ

Подписано е тайно споразумение между Русия и Япония.

17.VІІІ-19.ХІ

Българските и германските войски настъпват на юг по долината на Вардар, срещу съглашенските сили, които вече са достигнали численост от ок. 330 хил. души. След ожесточени боеве при Дойранското езеро, българската армия е принудена да отстъпи. Започва контраофанзива на войските на Антантата; след кръвопролитни битки при Каймакчаклан и Завоя на Черна, съглашенците овладяват Битоля. Тук се настанява сръбското правителство начело с Н. Пашич. Съглашенската атака обаче е спряна от героичната съпротива на българската армия.

27.VІІІ – 6.ХІІ

Румънският крал Фердинанд І обявява война на Австро-Унгария. След това Германия, Турция и България обявяват война на Румъния. Основните румънски сили са дислоцирани в Карпатите, а в Добруджа и Централна Румъния са дислоцирани 140 хил. румънци и 40 хиляден руски корпус.  Румънската армия нахлува в Трансилвания но е отбита от германската отбрана. Следва мощна германска офанзива и при р. Арджеш (1-4.ХІІ) румънската армия е разгромена. На 6-ти декември немците влизат в Букурещ.

1.ІХ – 6.ХІІ

Участие на България в разгрома на Румъния. На 1-ви септември Трета армия на генерал Тошев, подкрепена от немски и турски части, започва офанзива и на 6-ти септември освобождава Тутракан. След тежки боеве при Кочмар и Добрич е освободена Южна Добруджа. На 18-ти септември настъплението на българите е спряно при силно укрепената Кубадинска позиция. На 19–ти октомври Трета армия, подсилена с кавалерийската дивизия на генерал Иван Колев, както и от 217-та германска дивизия и 6-ти турски корпус, започва атака на крепостта и след няколко часа я превзема. В края на ноември български части преминават през Сомовит и Свищов на румънска територия и заедно с германците и австро-унгарците влизат в Букурещ.

24.Х – 16.ХІІ

Френските сили започват масирано настъпление край Вердюн. След победоносни боеве изтласкват германските войски от техните позиции.

5.ХІ

Генерал-губернаторите на Варшава и Любек с „Акта от 5-ти ноември” провъзгласяват създаването на „самостоятелно Полско кралство”.

12.ХІІ

Германия излиза с мирно предложение, подписано и от нейните съюзници. Предлагайки мир, Райхът иска да си осигури присъединяването на Литва и Курландия, да коригира източната си граница за сметка на Русия, да си извоюва изключителни права в Белгия, да превърне Полша във васална държава и т.н. Подобен характер имат и претенциите на останалите държави от Централния съюз.

 


 

1917

 

І-ІІІ

Англичаните предприемат офанзива срещу Османската империя. На 11-ти март пада Багдад. Овладени са Месопотамия и Палестина.

1.ІІ
Германия декларира, че ще води неограничена подводна война.

12.ІІ

Избухва Февруарската революция в Русия. Създадено е т.н. Временно правителство, което декларира, че ще води войната до победен край.

15.ІІІ

Абдикация на император Николай ІІ.

6.ІV

САЩ влизат във войната на страната на Антантата.

16-25.ІV

Френската офанзива в Шампан срещу германците се проваля. Генерал Нивел е снет от длъжност; главнокомандващ става фелдмаршал Петен. Във френската армия избухва метеж, но е бързо потушен. Екзекутирани са 55 хил. войници.

27.VІ

Гърция влиза във войната на страната на Антантата, след като прогерманския крал Константин абдикира. 150-хил. гръцка армия се присъединява към съглашенските сили в Солун.

1-19.VІІ

Руските войски, командвани от генерал Брусилов атакуват германските позиции край Лвов. Германските контраатаки разпиляват руската армия. На практика войната на Източния фронт приключва.

31.VІІ-10.ХІ

Трета битка при Ипр. Големи британски сили, подкрепени от френски части предприемат офанзива, но тя е отбита от германската армия.

3.VІІІ

В германския флот избухва метеж.

14.VІІІ

Китай обявява война на Германия.

24.Х-12.ХІ

Битка при Капорето. През цялата година продължават сраженията между австрийци и италианци, без нито една от страните да вземе надмощие. Накрая патовата ситуация се изменя, когато австрийските войски, подсилени с германски дивизии пробиват италианската линия при р. Изонцо. Преследването на разбитите италиански войски продължава до р. Пиаве, на север от Венеция. Убити са 40 хил. италиански войници, 275 хил. попадат в плен; загубите на немци и австрийци са 20 хил. души убити.

7.ХІ

В Русия избухва Октомврийската революция. Установена е съветска власт.

20.ХІ-3.ХІІ

Битка при Камбре. Британците предприемат нова атака. Колона от 200 танка оглавява настъплението на Трета английска армия срещу линията Хинденбург. Атаката не донася успех на англичаните.

ХІ-ХІІ

Английските войски на ген. Алънби завладяват Яфа и Газа, а на 8-ми декември влизат в Йерусалим.

15.ХІІ

В Брест-Литовск е подписано примирие между Германия и Русия.


 

1918

 

8.І

Послание на президента Уилсън до Конгреса. В своята програма от 14 точки той определя условията за бъдещия мир:

Създаване на Общество на народите, изтегляне на всички чужди войски от руските територии, освобождаване и възстановяване на Белгия, евакуация от френска земя, коригиране на италианските граници, свобода за народите на Австро-Унгария, изтегляне на германските и австрийските войски, автономия за народите в Османската империя, създаване на независима полска държава и т.н.

23.ІІ

Германското настъпление по посока  Петроград е спряно от новосформираните червеноармейски сили при Нарва и Псков.

ІІ

Англичаните завземат Йерихон в Палестина. Ликвидирана са всички пунктове на съпротива в Палестина. Турската армия обаче не е разбита и занапред англичаните продължават да се бият на два фронта – френско-белгийския и палестинско-месопотамския.

3.ІІІ

В Брест-Литовск е подписан мирен договор между Съветска Русия и държавите от Централния съюз.  Под властта на Германия и Австро-Унгария остават Полша, Литва, Латвия и Естония. По-късно Съветска Русия анулира този договор.

20.ІІІ

Конференция на силите от Антантата. Участват френския президент Р. Поанкаре, министър-председателят Ж. Клемансо, британския премиер Д. Лойд, британския държавен деец лорд Милнър. Конференцията назначава за главнокомандващ силите на Съглашението френския маршал Ф. Фош.

21.ІІІ – 6.ІV

Германските армии започват мощна офанзива срещу съглашенските сили по линията Камбре – Сен Кентен. След няколко дни немците нахлуват в дълбочина 60 км. и вземат в плен 120 хил. души. Германската артилерия започва да обстрелва Париж с далекобойни оръдия (Дебелата Берта), чийто обсег е 100 км.

9-29.ІV

Втора германска офанзива във Фландрия, южно от Ипр. Германците постигат успех, но без решаващо значение.

7.V

Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя сключват мирен договор с Румъния. Австро-Унгария получава големи териториални придобивки, България взема Добруджа, Германия слага ръка на нефтените находища. Победителите разполагат с румънските ресурси и жп линии. Румъния трябва да заплати огромни репарации.

27.V – 3.VІ

Трета офанзива на германската армия  - между Реймс и Соасон. Френската и британската армии претърпяват огромни загуби.  Германците овладяват 20-километровата ивица покрай десния бряг на р. Марна.

9 – 14.VІ

Четвърта германска офанзива между Мондидие и Нойон, по посока Компиен.

15 - 24.VІ

Офанзивата на австрийците при р. Пиаве е спряна.

15.VІ-5.VІІІ

Пета германска офанзива – край Марна и в Шампан. Въпреки първоначалния успех, тя е спряна.

18.VІІ – VІІІ

Контраофанзива на генералисимус Фош. Успехите на Антантата се определят от все по-нарастващото изтощаване на Райха, превъзходството й в жива сила и въоръжение и от масовото използване на танкове. На 2 август французите превземат Соасон. След битката при Амиен (8-11 август) германската армия започва отстъпление. Продължават атаките срещу германските позиции между р. Ен и Фландрия.

12-16.ІХ

Офанзива Сен Михел. Американски и френски войски атакуват германските войски в анклава Сен Михел.

19.ІХ

Край Яфа е пробит турският фронт. Британската армия, поддържана от арабите, превзема Дамаск, Бейрут, Алепо.

26.ІХ – 11.ХІ

Офанзива Мьоза-Аргон. Германските войски са разбити от напредващите американски и френски сили.

15-29.ІХ

Пробивът при Добро поле. В края на август на Южния фронт се концентрират 57 хил. съглашенци с 566 оръдия срещу едва 15 хил. българи със 158 оръдия. След тежки боеве съглашенските войски пробиват българските позиции.

16.ІХ

Войски на Антантата състоящи се от 4 английски и  2 гръцки дивизии започват атака срещу Дойранската позиция, отбранявана от Девета Плевенска дивизия в състав – 58-ми, 17-ти, 33-ти и 57-ми пехотни полкове, 34-ти полк и 4-полк – армейски резерв. 75 хиляди съглашенци под командването на английския генерал Джордж Милн се изправят срещу 30 хиляди българи, водени от генерал Владимир Вазов. В двудневните кървави боеве са унищожени 22-ра и 26-та английска дивизия и една от гръцките дивизии. Българските загуби са 1736 убити и ок. 1000 ранени бойци. Въпреки бляскавата победа, генерал Вазов получава заповед от София за отстъпление, тъй като в същото време е извършен пробивът при Добро поле. Все пак, победата при Дойран спомага при примирието да се подпише клауза, която не позволява България да бъде окупирана от войските на балканските държави.

28.ІХ

Българска делегация в състав- ген. Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев, с цел подписване на примирие е приета от командващия силите на Антантата ген. Франше д’Еспре. Сключено е Солунското примирие, което съдържа следните клаузи: изтегляне на българската армия в старите предели и нейната демобилизация, с изключение на три дивизии, предаване на цялото й въоръжение и стратегически материали, обявяване на 100-те хиляди български бойци в Македония за пленници и заложници, изтегляне на австро-унгарците и германците от България в срок от четири седмици. Добруджа остава под българска окупация, защото в този момент Румъния официално се води съюзник на Централните сили. Приложена е тайна конвенция, която предвижда изработването на допълнителна подробна спогодба, временна окупация на стратегически пунктове, политически контрол върху правителството от страна на генерал Франше д’Еспре и отваряне на българските пристанища за Антантата.

24.Х-4.11

Битка при Виторио Венето. Войските на Антантата разгромяват австрийската армия и пленяват 300 хил. души. Това е последното сражение на Итало-австрийския фронт.

28.Х

В Прага е провъзгласена независимостта на Чехословакия.

29.Х

Югославяните декларират, че скъсват държавноправния съюз с Австро-Унгария.

31.Х

Англо-турско примирие в Мудрос. Турците се изтеглят от Арабия, Месопотамия, Сирия, Армения, част от Киликия – Палестина; съгласяват се временно да предадат на Антантата Истанбул и проливите.

Х-ХІ

На 4-ти октомври цар Фердинанд І абдикира в полза на сина си Борис. Към Съглашението се присъединява Румъния. На 1-ви ноември сърбите завземат Белград. Италианците влизат в Албания. Край Долна Пиаве, на 24-ти октомври италианците пробиват австро-унгарските позиции. На 3-ти ноември завладяват Триест, а два дни по-късно – Риека.

3.ХІ

Австро-Унгария капитулира. Условията са следните: демобилизация на армията, изтегляне от Тарвис, Идри и Южен Тирол, в продължение на 15 дни германските войски да напуснат Австро-Унгария.

7.ХІ – 8.ХІ

Революция в Мюнхен. Кралят напуска страната. Бавария е провъзгласена за свободна държава. Династията Вителсбах е свалена.

8-11.ХІ

Генералисимус Фош води преговори за примирие с германската делегация начело с Ерцбергер. Условията са следните: в срок от 15 дни германците да се изтеглят от Франция, Белгия, Люксембург, Елзас и Лотарингия; да бъдат предадени военните материали и средства за свръзка; оттегляне на десния бряг на Рейн; освобождаване на военнопленниците; отказване от договорите в Брест-Литовск и Букурещ, изтегляне на германските части от изток и югоизток отвъд границите до 1914 г., предаване на подводниците, разоръжаване, контрол на Антантата върху морския флот; предаване на 2000 бойни самолета.

9.ХІ

Революция в Берлин. Шайдеман, един от лидерите на десните социалдемократи, провъзгласява Германия за република. Във всички немски държави се извършват революционни преврати.

10.ХІ

Кайзер Вилхелм ІІ бяга в Холандия.

11.ХІ

Австрийският император Карл се отказва от властта и заминава за Швейцария. Австро-Унгария се разпада.


 

Версайска система от договори (1919 - 1921)

 

1919

 

18.I
Започва Парижката мирна конференция с участието  на 27 държави от Антантата. Държавите от Централния съюз не участват в преговорите. Не участвува и Съветска Русия. Френската делегация, начело с Жорж Клемансо, се стреми  към подготовката на такъв мирен договор, който ще укрепи позициите на Франция в Европа и ще я гарантира от евентуална агресия от страна на Германия.  Английската  делегация, заинтересована главно от  наследяването на германските колониални владения, не вижда по-големи изгоди за своята страна от засилването на позициите на Франция. Делегацията на САЩ иска създаването на  международна организация   — Общество  на народите, която  би уредила мирното  съжителство  на  народите — с нейна помощ САЩ биха могли да оказват влияние върху политическите решения в Европа..

25.I

Парижката конференция  създава комисия, начело с президента на САЩ У.  Уилсън, за разработване на принципите за  функциониране на Обществото на народите. Организацията, трябва да служи на новосъздадената  чрeз мирните договори политическа система на капитализма.

Държавите–членки са  задължени да си оказват взаимна помощ при нарушаване на статуквото. При спорове има думата постоянният Международен съд  на справедливостта в Хага.  Да налага  санкции  е  упълномощено също и    Общото събрание на организацията, както и Съветът на Обществото на  народите. Задача  на Секретариата на организацията е да регистрира всички договори, сключени между членовете на организацията. Съветът на  Обществото на народите се състои от представители на великите държави и 4-ма представители на държави, които се избират от   Общото събрание. Пактът за Обществото на народите влиза в сила от 10.I.1920 г.; той е  интегрална част от мирните договори.

28.VI

Подписан е мирен договор с Германия във Версай. Франция успява да прокара повечето от своите искания, макар че в основните им пунктове те са посмекчени поради противопоставянето на Лойд Джордж и У. Уилсън. Част I от подписания договор съдържа устава на Обществото на народите (26 параграфа). Част II и III се отнасят за новите граници. Елзас и Лотарингия са дадени на Франция без плебисцит. Гданск става открит град.  Германия признава независимостта на  Австрия. Част  IV  третира  интересите  и правата на   Германия зад граница. Германия се отказва от всичките си задморски владения. Военните постановки в част IV  и V  засягат почти цялостното  предаване на победителите на военните материали, разпущането на генералния щаб, премахването на задължителната  военна служба, разпущането на съществуващата армия, фиксирането на размера  на  новата  професионална армия  (сухопътни войски —  100 хил. души и военен флот с 15 хил. души), всички крепости и фортове на изток от Рейн. В  пояс с широчина 50 км,  трябва да бъдат разрушени. Съюзнически комисии ще контролират разоръжаването и военното състояние на Германия. Част VI съдържа разпоредби за военнопленниците.

Част VII  включва  наказателни разпоредби спрямо Германия. Вилхелм  II  се обвинява  в  нарушаването на международните принципи за съжителство и святост на договорите. Германското правителство трябва да предаде всички военнопрестъпници, които ще бъдат съдени от специален съд. Част VIII  включва решенията за репарациите, които трябва  да заплати  Германия като главен причинител на военните разрушения и загубите, понесени от ощетените държави. Репарационната комисия трябва да уточни размера на обезщетенията,  които трябва да  се изплатят в срок от 30 години. Всички търговски кораби с  водоизместимост от 600 до  1000 тона и половината  от корабите от 1000 до 1600 тона и от риболовния и речния  флот трябва да бъдат предадени на победителите. В рамките на репарациите се предвиждат доставки на машини, инструменти, строителни материали, произведения на химическата промишленост, транспортни средства, коне и добитък и т. н.

Част X включва постановки от стопанско естество: най-привилегированите страни (от подписалите договора) в търговията за срок от 5 години. Нов митнически ред, денонсиране на старите търговски договори. Германия трябва да признае много договори, които ще й бъдат наложени от съюзниците. Освен това съюзниците трябва да определят военните обезщетения, които в бъдеще ще бъдат признати на Русия. Част XI осигурява на самолетите на съюзниците свободно прелитане и кацане на територията на Германия. Част XII се отнася за пристанищата, водните пътища и жп линиите. Реките Елба, Нгман, Одер, Дунав и Рейн се считат достъпни за международна навигация. Фиксира се свободно преминаване през Килския канал за всички държави, запазва се правото на Чехословакия да ползва пристанищата в Хамбург и Шчечин.

Част XIII засяга принципите за организацията и условията на труда в духа на постановките на Обществото на народите.

Част XIV разглежда средствата, гарантиращи изпълнението на договора, както и решенията за сроковете за освобождаване на окупираните за 15 години територии.

Част XV съдържа различни други въпроси.

10.IX

Австрия и държавите от Антантата подписват мирен договор в Сен Жермен ал Ле. Главни постановки: потвърждава се отделянето на Унгария от Австрия, Южен Тирол се дава на Италия, която получава също Триест, Истрия, част от Крайна и Каринтия, Далмация и Далматинските острови; Австрия признава независимостта на Чехословакия, Полша, Унгария, Югославия. Австрийската армия се намалява до 30 хил. войници, а военният и търговският флот се дават на победителите. Великите сили третират Австрия и Унгария като наследници на хабсбургската монархия, т. е. като причинители на войната, а чехите, южните славяни и седмоградските румънци се включват към лагера на победителите.

27.XI

България подписва в Ньой сюр Сен мирен договор. Договорът се състои от 13 части, като пряко за България се отнасят разделите ІІ – VІІІ. Във втори раздел се определят границите на страната, от която се откъсват територии с обща площ 11 278 кв. км, населени с българи. Санкционирана е подялбата на Македония. Освен това на Сърбо-хърватско-словенското кралство са предадени Струмишко и Западните покрайнини – Царибродска околия, част то Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско. С Гърция се утвърждава границата от Букурещкия договор от 1913 г., на Румъния се дава Южна Добруджа. Западна Тракия остава под окупацията на съглашенските войски и в нея се установява международно управление. Антантата обещава на България излаз на Егейско море, но това никога не се осъществява. Малко по-късно цяла Тракия е предадена на Гърция. В Трети раздел са включени политическите клаузи, засягащи населението в заграбените български земи. България е задължена да се откаже от всички права над отнетите й територии. Намиращите се там българи, навършили 18 години, имат право в срок от 2 години да определят поданството си. Ако приемат българско поданство, трябва в срок от 12 месеца да напуснат родните си места. България е задължена да гарантира правата на чуждите малцинства в страната, но това не се предвижда за българските малцинства в съседните страни.

Военните клаузи в договора определят статута на българските въоръжени сили. Премахва се задължителната военна служба и се въвежда доброволен рекрут. Числеността на армията се намалява на 20 000 души. Уточнен е и размерът на въоръжението, като надвишаващите количества се предават на победителите. България не може да притежава военни кораби, подводници, бойна и морска авиация и др. Изпълнението на военните клаузи ще се контролира от специални междусъюзнически комисии на българска издръжка. По силата на клаузите в Шести раздел българското правителство признава правото на силите победителки да съдят български поданици, обвинени в извършване на престъпления в окупираните райони по време на войната.

Ньойският договор натоварва страната с тежки репарации. България е задължена да изплати на държавите от Съглашението 2 250 000 000 златни франка чрез полугодишни вноски в срок от 37 години. Освен това тя трябва да предаде на Сърбо-хърватско-словенското кралство, Гърция и Румъния 70 825 глави добитък, а отделно на Сърбо-хърватско-словенското кралство да дава в продължение на 5 години по 50 000 тона каменни въглища. Изпълнението на тези задължения е поставено под контрола на Междусъюзническата комисия със седалище в София. Комисията е на българска издръжка и има големи правомощия. Към Ньойския договор е прикрепена конвенция между България и Гърция за „доброволно изселване” на малцинствата.  Тя е наложена по искане на гръцкото правителство, което подготвя почвата за прогонване на българите от заграбените земи и обезбългаряване на Западна Тракия.

Ньойският договор задълбочава втората национална катастрофа, превръщайки България във второстепенна сила на Балканите, териториално осакатена и икономически смазана.

 

1920

 

IV.1920 г.-VІІ.1922 г.

Много конференции на европейските държави — победителки, посветени на регулирането на мирните проблеми, особено на германските репарации: в Сан Ремо, в Булон, в Спа, където за първи път са допуснати германски представители.

4.VI

Подписан е мирен договор в Трианон. Унгария отстъпва Словакия и Закарпатска Русия — на Чехословакия, Бургенланд на Австрия, Войводина, Хърватско и Словения на Югославия, Банат на Югославия и Румъния, Седмоград и Буковина на Румъния, Унгарската армия се намалява до 35 хил. войници.

10.VIII

Турското правителство подписва мирен договор в Севър (турският проблем е особено комплициран поради развоя на събитията в самата Турция и в Русия). Главни условия: международен контрол и управление на морските проливи; финансов и военен контрол от държавите — победителки; намаляване на армията до 50 хил. войници; международен контрол върху пристанищата, въздухоплаването, жп транспорта, репарациите. Териториални проблеми: Тракия с Галиполи, Егейските острови, Смирна (с плебисцит след 5 години) — се дават на Гърция; Сирия и Ливан — на Франция; Ирак и Палестина, както и протекторатът над Арабия — на Великобритания; Турска Армения става независима държава; Кипър и Египет остават под английското владичество, а Триполитания — под италианско. Към Турция остават само Цариград с околностите и Анадола.

Турските патриоти, под предводителството на Мустафа Кемал, не признават договора от Севър.Този  договор окончателно оформя новото състояние на силите в Европа, наричано обикновено Версайска система. Решенията не задоволяват изцяло американските интереси и САЩ не ратифицират договора.

15.X-18.XII

Първо заседание на Обществото на народите в Женева. САЩ отхвърлят предложението да членуват в него.

1920 г.-1924 г.

Оформя се системата от европейски съюзи. Подписани са споразумения между Чехословакия и Югославия, с които се поставя началото на Малката Антанта. През 1921 г. (IV — VI) се сключват споразумения между Чехословакия и Румъния, и Югославия и Румъния. Малката Антанта сътрудничи с Франция. Системата от договори и съюзи се разпростира и в Средно-източна Европа, благодарение на съюза на Полша с Франция (19. II. 1921 г.), с Румъния (3. III. 1921 г.) и на договора на Франция с Чехословакия (25. I. 1924 г.).

 

1921

 

24-29.I

Конференция в Париж за германските репарации. Обезщетението в размер на 269 милиарда марки в злато следва да бъде изплатено за 42 години. Освен това в обезщетението се включва и 12 на сто от стойността на годишния германски експорт за период от 42 години (около 1-2 милиарда златни марки годишно).

21.II-14.III

Конференция в Лондон. Германските контрапредложения по въпроса за репарациите са отхвърлени. Вторият германски опит за получаване на отстъпки на специално свиканата конференция е представители на Антантата, също не дава резултати. Прилагат се „санкции" (8. III.) окупация на Дюселдорф, Дуисбург, Рурорт, Мюлхайм и Оберхаузен. Митническата линия е преместена до границата на окупираната територия.

27.IV

Репарационната сума се намалява на 132 милиарда марки, които Германия следва да заплати в злато.

5.V

Лондонски ултиматум на съюзниците. От Германия се изисква: 1). бързо разоръжаване; 2). да се спазват условията за изплащане на контрибуциите — 132 милиарда марки за 37 години; 3), да се изплатят 1 млрд марки в продължение на 25 дни; 4). военните престъпници да бъдат предадени веднага на съд. Съюзниците заплашват Германия, че ако не спазва тези условия техните войски ще навлязат в Рурския минен басейн. На 12-ти май Германия приема окончателно условията.

 

Литература:

 

А.Зайончковский, Первая мировая война
Д. Раф, История на Германия, С., 2000
История на света. Хронология, С., 1985
История на войните в дати, С., 2001
История на Русия, С., 2002
Колектив, История на Османската империя, София, 1999
П.Микел, История на Франция, С., 1999
Ф.Фейтьо, Реквием за една загинала империя, С., 2002

 

 

X

Right Click

No right click