Първа световна война - Хронология - 1915

Посещения: 23776

Индекс на статията

 

1915

 

1-3.І

При Саракамъш, Кавказ, османската армия е напълно разбита от руските войски. Загиват 30 хил. турски войници, още толкова са ранените и дезертьорите.

І-ІІІ

На Източния фронт германските и австро-унгарските армии започват мащабна офанзива, под командването на генерал фон Хинденбург. Главните сили на Райха настъпват извън Източна Прусия в зоната на Мазурските езера. В южното направление на фронта други германски армии, заедно с австрийските сили напредват през Карпатите за деблокиране на Пшемисъл и Лвов.

18.І

„21 искания” на Япония към Китай.

31.І

Край Болимув, Централна Полша, немците използват голямо количество отровен газ. Въпреки, че времето прави газът неефективен, германската химическа атака възвестява началото на употребата на оръжията за масово поразяване.

ІІ.1915-І.1916 г.

Галиполската кампания. Силите на Съглашението атакуват турските войски в Дарданелите и на Галиполския п-в. Кампанията е неуспешна, Антантата губи 6 броненосеца и 250 хил. души убити. Турските загуби са приблизително същите.

Турски геноцид над арменския народ в Анадола.

4.ІІ

Начало на подводната война. Протест на американския президент У. Уилсън. Правителството на Райха декларира, че имперския флот няма да потопява кораби на неутрални държави.

7-12.ІІ

Втора битка край Мазурските езера. Разбита е десета руска армия – пленени са 100 000 души. От февруари до март се водят битки в района между Гродно и Млава.

16.ІІ – 20.ІІІ

Боеве в Шампан. Френските атаки са отблъснати.

ІІІ-ІV

Преговори на България с Антантата. На България са предложени Безспорната зона в Македония, линията Мидия-Енос и Кавала.

22.ІV – 25.V

Втора битка при Ипр. Германската армия предприема внезапна атака, като пуска отровен газ на хлорна основа. Това е първата употреба на химическо оръжие на Западния фронт. Въпреки първоначалния успех, немците са отблъснати в опита си да пробият съглашенските линии. Загиват ок. 100 хил. души, от които 60 хил. британци.

26.ІV

В Лондон е подписано споразумение между Италия и държавите от Антантата. С бъдещия мирен договор Италия трябва да получи Тридент, Задалпийски Тирол до прохода Бренер, Триест, градовете Гориция и Градиска, цяла Истрия до Куарнеро, Далмация с прилежащите й острови, Додеканезите и т.н.

22.ІV – 25.V

Германски удар върху Литва и Курландия. На 7 май е превзета Либава.

1-22.V

Пробив в руския фронт край Горлице (Полша). Руската армия отстъпва от Галиция, Буковина и Подкарпатието. Германците превземат Пшемисл, Станиславов и Лвов.

7.V

Германска подводница потопява английския пътнически кораб „Лузитания”. Загиват 1196 души, от тях - 139 американски граждани.

23.V

Италия се включва във войната на страната на Антантата.

29.V

В специална нота — предложение България изисква от Антантата линията Мидия – Енос, по-голямата част от Македония и цяла Добруджа.

V-VІ

България води преговори и с Централния съюз. На 6-ти юни Виена обещава на България цяла Сръбска Македония, а ако Гърция и Румъния преминат на страната на Антантата, и придобивки в Егейска Македония и Добруджа.

1.VІІ

Започва германско-австрийска офанзива – от Сана и Буг до Балтика. В края на юли австрийците завземат Люблин и Хелм, а на 4 август – крепостта Демблин. На 7-ми август германските и австрийските войски превземат Варшава. На север германците достигат р. Двина и на 18 август превземат Ковно. В битката край Тарнопол между 6 и 9 септември австрийците са спрени. Започва позиционна война.

3.VІІ

Войски на САЩ овладяват о. Хаити.

3.VІІІ

В нотата — отговор до България, Съглашението обещава Безспорната зона в Македония, линията Мидия-Енос и Кавала. Сръбският министър-председател Никола Пашич обещава отстъпки в Македония.

25.VІІІ
Наместник на Южна Полша става австрийския генерал Кук.

5.ІХ

Великият княз Николай Николаевич Романов е снет от поста върховен главнокомандващ на руските войски. Този пост се поема от императора.

6.ІХ

Цариградски договор между България и Турция, сключен с посредничеството на Австро-Унгария. България получава територията Караагач.

В Плес, Германия, България подписва военна конвенция с Германия и Австро-Унгария. Според нея, 300 хиляди български войници, заедно с 500 хил. немци и австро-унгарци трябва да сломят съпротивата на сръбската армия и да окупират Сърбия. На същия ден в София е подписан договор за съюз и приятелство между България и Германия. Този договор гарантира на България помощ от 200 млн. лева и предаване на цяла Македония и Южна Добруджа, в случай, че Гърция и Румъния се намесят на страната на Антантата.

13.ІХ

Антантата отново предлага на България Безспорната зона в Македония, но вече е късно.

23.ІХ

България обявява въоръжен неутралитет и започва обща мобилизация. Формирани са 3 армии. Първа армия, начело с генерал Бояджиев, с численост 170 хил. войници трябва да действа от Тимок до Трън. Втора армия, командвана от генерал Тодоров, състояща се от 90 хил. войници, ще действа по направление Горна Джумая – Кюстендил. Трета армия на генерал Тошев, е с численост 100 хил. души и е дислоцирана в Североизточна България.

14.Х

България влиза във войната на страната на Централните сили и обявява война на Сърбия.

На същия ден и Османската империя обявява война на Сърбия. Междувременно германската и австро-унгарската армия влизат в Белград. Първа армия започва настъпление към Неготин и Княжевац. Втора армия настъпва към Скопие, Враня и Велес.

22.ІХ – 6.ХІ

Офанзива на английските и френските войски в Шампания, ръководена от френския главнокомандващ генерал Жозеф Жофр. Офанзивата претърпява неуспех. Воюващите страни планират мащабни операции през следващата година, като за целта започват струпване на големи сили.

5.ХІ

Частите на Първа армия превземат Ниш. Сръбското правителство и кралят успяват да избягат. Втора армия продължава настъплението и превзема Битоля и Прилеп, но Върховното германско командване нарежда настъплението да спре, защото появата на български части на гръцка територия би утежнило положението на крал Константин и би укрепило позициите на симпатизантите на Съглашението, начело с Венизелос.

Северният фланг на Втора армия предприема Косовската обкръжителна операция. Голяма част от сръбската армия, крал Петър, принц Александър, премиерът Пашич, командващият генерал Путник и др. са евакуирани на о. Корфу (27-ми ноември). По – късно там ще бъде сформирана 130 хил. сръбска армия и ще бъде прехвърлена на Солунския фронт.

15-20.Х

Държавите от Съглашението обявяват война на България.

Х-ХІІ

Армиите на Централния съюз окупират цяла Сърбия. Капитулира Черна гора. Италианците са изгонени от Албания. През октомври войските на Антантата дебаркират в Солун и въвличат Гърция в зоната на оперативните бойни действия.

В началото на октомври, англо-френският корпус на генерал Морис Сарай започва настъпление на север по долината на р. Вардар. Между 17-ти и 20-ти октомври Втора армия разгромява три англо-френски дивизии при Криволак. След провала при Дарданелите (декември), Съглашението стоварва в Солун 64 хил. френски и 86 хил. британски войници.

14.ХІ

Правителствата на Германия и Австро-Унгария се споразумяват Полша да бъде разделена на 2 окупационни зони – немска и австрийска.

ХІІ

Неуспешен опит на съглашенските войски да форсират Дарданелите и завземат Истанбул. В Солун се създава и укрепва база на Антантата.

X

Right Click

No right click