Индекс на статията
1916
13-16.ІІ
На Кавказкия фронт, руската армия атакува турските войски и превзема Ерзурум.
21.ІІ
Битката за Вердюн. Според германските планове завладяването му би имало огромно военно и морално значение и евентуално би принудило Франция да сключи мир, докато Англия успее да изпрати на континента многобройна армия след обявената всеобща мобилизация. В битката при Вердюн загиват 500 000 души от двете страни. В началото на годината във Франция се сражават над 1 милион английски войници (преди войната Англия разполага със 100-хилядна армия). Британският флот предприема силна и плътна блокада на Германия.
15.V-17.VІ
Офанзива на австрийските войски в Италия. В битката при Астиаго, австрийците не постигат особени успехи. Италианци и австрийци се връщат на предишните си позиции.
31.V-1.VІ
Голяма морска битка при Скагерак, крайбрежието на Ютланд. Великобритания губи 14 кораба с обща водоизместимост 115 хиляди тона, а Германия – 11 кораба с обща водоизместимост 61 хиляди тона. Германският флот се оттегля. Това е единствената морска битка през цялата война.
Опитът на Райха да разкъса съглашенската блокада не успява. Немските подводници продължават да потапят вражески кораби.
4.VІ – ІХ
Руската армия започва настъпление на широк фронт - от Пинските блата до румънската граница. Тази мощна руска офанзива подпомага съюзниците на западния фронт. Унищожени са две австрийски армии. Фронтът е пробит; отново са завзети Буковина и част от Галиция. В плен попадат над 400 хиляди австрийски войници, 500 оръдия и 2 хиляди картечници. Германците прехвърлят 18 дивизии от Западния фронт и спират руската офанзива. Всяка от двете страни дава по ок. 1 милион убити.
6-22.VІ
Блокада на Гърция. В ултимативна форма Антантата изисква от Гърция да демобилизира армията си, и да извърши правителствени промени.
1.VІІ-13.ХІ
Битка при Сома. Тя не донася решаващо преимущество на Антантата, въпреки, че армиите й за първи път използват танкове, които им позволяват да постигнат известни успехи. Сраженията при Сома спасяват Вердюн. И двете воюващи страни понасят огромни загуби. Германия губи 400 хиляди войници, Франция – 200 хиляди а Англия – 650 хиляди.
3.VІІ
Подписано е тайно споразумение между Русия и Япония.
17.VІІІ-19.ХІ
Българските и германските войски настъпват на юг по долината на Вардар, срещу съглашенските сили, които вече са достигнали численост от ок. 330 хил. души. След ожесточени боеве при Дойранското езеро, българската армия е принудена да отстъпи. Започва контраофанзива на войските на Антантата; след кръвопролитни битки при Каймакчаклан и Завоя на Черна, съглашенците овладяват Битоля. Тук се настанява сръбското правителство начело с Н. Пашич. Съглашенската атака обаче е спряна от героичната съпротива на българската армия.
27.VІІІ – 6.ХІІ
Румънският крал Фердинанд І обявява война на Австро-Унгария. След това Германия, Турция и България обявяват война на Румъния. Основните румънски сили са дислоцирани в Карпатите, а в Добруджа и Централна Румъния са дислоцирани 140 хил. румънци и 40 хиляден руски корпус. Румънската армия нахлува в Трансилвания но е отбита от германската отбрана. Следва мощна германска офанзива и при р. Арджеш (1-4.ХІІ) румънската армия е разгромена. На 6-ти декември немците влизат в Букурещ.
1.ІХ – 6.ХІІ
Участие на България в разгрома на Румъния. На 1-ви септември Трета армия на генерал Тошев, подкрепена от немски и турски части, започва офанзива и на 6-ти септември освобождава Тутракан. След тежки боеве при Кочмар и Добрич е освободена Южна Добруджа. На 18-ти септември настъплението на българите е спряно при силно укрепената Кубадинска позиция. На 19–ти октомври Трета армия, подсилена с кавалерийската дивизия на генерал Иван Колев, както и от 217-та германска дивизия и 6-ти турски корпус, започва атака на крепостта и след няколко часа я превзема. В края на ноември български части преминават през Сомовит и Свищов на румънска територия и заедно с германците и австро-унгарците влизат в Букурещ.
24.Х – 16.ХІІ
Френските сили започват масирано настъпление край Вердюн. След победоносни боеве изтласкват германските войски от техните позиции.
5.ХІ
Генерал-губернаторите на Варшава и Любек с „Акта от 5-ти ноември” провъзгласяват създаването на „самостоятелно Полско кралство”.
12.ХІІ
Германия излиза с мирно предложение, подписано и от нейните съюзници. Предлагайки мир, Райхът иска да си осигури присъединяването на Литва и Курландия, да коригира източната си граница за сметка на Русия, да си извоюва изключителни права в Белгия, да превърне Полша във васална държава и т.н. Подобен характер имат и претенциите на останалите държави от Централния съюз.