1916

 

13-16.ІІ

На Кавказкия фронт, руската армия атакува турските войски и превзема Ерзурум.

21.ІІ

Битката за Вердюн. Според германските планове завладяването му би имало огромно военно и морално значение и евентуално би принудило Франция да сключи мир, докато Англия успее да изпрати на континента многобройна армия след обявената всеобща мобилизация. В битката при Вердюн загиват 500 000 души от двете страни. В началото на годината във Франция се сражават над 1 милион английски войници (преди войната Англия разполага със 100-хилядна армия). Британският флот предприема силна и плътна блокада на Германия.

15.V-17.VІ

Офанзива на австрийските войски в Италия. В битката при Астиаго, австрийците не постигат особени успехи. Италианци и австрийци се връщат на предишните си позиции.

31.V-1.VІ

Голяма морска битка при Скагерак, крайбрежието на Ютланд. Великобритания губи 14 кораба с обща водоизместимост 115 хиляди тона, а Германия – 11 кораба с обща водоизместимост 61 хиляди тона. Германският флот се оттегля.  Това е единствената морска битка през цялата война.

Опитът на Райха да разкъса съглашенската блокада не успява. Немските подводници продължават да потапят вражески кораби.

4.VІ – ІХ

Руската армия започва настъпление на широк фронт  - от Пинските блата до румънската граница. Тази мощна руска офанзива подпомага съюзниците на западния фронт. Унищожени са две австрийски армии. Фронтът е пробит; отново са завзети Буковина и част от Галиция. В плен попадат над 400 хиляди австрийски войници, 500 оръдия и 2 хиляди картечници. Германците прехвърлят 18 дивизии от Западния фронт и спират руската офанзива.  Всяка от двете страни дава по ок. 1 милион убити.

6-22.VІ

Блокада на Гърция. В ултимативна форма Антантата изисква от Гърция да демобилизира армията си, и да извърши правителствени промени.

1.VІІ-13.ХІ

Битка при Сома. Тя не донася решаващо преимущество на Антантата, въпреки, че армиите й за първи път използват танкове, които им позволяват да постигнат известни успехи. Сраженията при Сома спасяват Вердюн. И двете воюващи страни понасят огромни загуби. Германия губи 400 хиляди войници, Франция – 200 хиляди а Англия – 650 хиляди.

3.VІІ

Подписано е тайно споразумение между Русия и Япония.

17.VІІІ-19.ХІ

Българските и германските войски настъпват на юг по долината на Вардар, срещу съглашенските сили, които вече са достигнали численост от ок. 330 хил. души. След ожесточени боеве при Дойранското езеро, българската армия е принудена да отстъпи. Започва контраофанзива на войските на Антантата; след кръвопролитни битки при Каймакчаклан и Завоя на Черна, съглашенците овладяват Битоля. Тук се настанява сръбското правителство начело с Н. Пашич. Съглашенската атака обаче е спряна от героичната съпротива на българската армия.

27.VІІІ – 6.ХІІ

Румънският крал Фердинанд І обявява война на Австро-Унгария. След това Германия, Турция и България обявяват война на Румъния. Основните румънски сили са дислоцирани в Карпатите, а в Добруджа и Централна Румъния са дислоцирани 140 хил. румънци и 40 хиляден руски корпус.  Румънската армия нахлува в Трансилвания но е отбита от германската отбрана. Следва мощна германска офанзива и при р. Арджеш (1-4.ХІІ) румънската армия е разгромена. На 6-ти декември немците влизат в Букурещ.

1.ІХ – 6.ХІІ

Участие на България в разгрома на Румъния. На 1-ви септември Трета армия на генерал Тошев, подкрепена от немски и турски части, започва офанзива и на 6-ти септември освобождава Тутракан. След тежки боеве при Кочмар и Добрич е освободена Южна Добруджа. На 18-ти септември настъплението на българите е спряно при силно укрепената Кубадинска позиция. На 19–ти октомври Трета армия, подсилена с кавалерийската дивизия на генерал Иван Колев, както и от 217-та германска дивизия и 6-ти турски корпус, започва атака на крепостта и след няколко часа я превзема. В края на ноември български части преминават през Сомовит и Свищов на румънска територия и заедно с германците и австро-унгарците влизат в Букурещ.

24.Х – 16.ХІІ

Френските сили започват масирано настъпление край Вердюн. След победоносни боеве изтласкват германските войски от техните позиции.

5.ХІ

Генерал-губернаторите на Варшава и Любек с „Акта от 5-ти ноември” провъзгласяват създаването на „самостоятелно Полско кралство”.

12.ХІІ

Германия излиза с мирно предложение, подписано и от нейните съюзници. Предлагайки мир, Райхът иска да си осигури присъединяването на Литва и Курландия, да коригира източната си граница за сметка на Русия, да си извоюва изключителни права в Белгия, да превърне Полша във васална държава и т.н. Подобен характер имат и претенциите на останалите държави от Централния съюз.