Първа световна война - Хронология - Версайска система от договори (1919 - 1921)

Посещения: 23698

Индекс на статията

 

Версайска система от договори (1919 - 1921)

 

1919

 

18.I
Започва Парижката мирна конференция с участието  на 27 държави от Антантата. Държавите от Централния съюз не участват в преговорите. Не участвува и Съветска Русия. Френската делегация, начело с Жорж Клемансо, се стреми  към подготовката на такъв мирен договор, който ще укрепи позициите на Франция в Европа и ще я гарантира от евентуална агресия от страна на Германия.  Английската  делегация, заинтересована главно от  наследяването на германските колониални владения, не вижда по-големи изгоди за своята страна от засилването на позициите на Франция. Делегацията на САЩ иска създаването на  международна организация   — Общество  на народите, която  би уредила мирното  съжителство  на  народите — с нейна помощ САЩ биха могли да оказват влияние върху политическите решения в Европа..

25.I

Парижката конференция  създава комисия, начело с президента на САЩ У.  Уилсън, за разработване на принципите за  функциониране на Обществото на народите. Организацията, трябва да служи на новосъздадената  чрeз мирните договори политическа система на капитализма.

Държавите–членки са  задължени да си оказват взаимна помощ при нарушаване на статуквото. При спорове има думата постоянният Международен съд  на справедливостта в Хага.  Да налага  санкции  е  упълномощено също и    Общото събрание на организацията, както и Съветът на Обществото на  народите. Задача  на Секретариата на организацията е да регистрира всички договори, сключени между членовете на организацията. Съветът на  Обществото на народите се състои от представители на великите държави и 4-ма представители на държави, които се избират от   Общото събрание. Пактът за Обществото на народите влиза в сила от 10.I.1920 г.; той е  интегрална част от мирните договори.

28.VI

Подписан е мирен договор с Германия във Версай. Франция успява да прокара повечето от своите искания, макар че в основните им пунктове те са посмекчени поради противопоставянето на Лойд Джордж и У. Уилсън. Част I от подписания договор съдържа устава на Обществото на народите (26 параграфа). Част II и III се отнасят за новите граници. Елзас и Лотарингия са дадени на Франция без плебисцит. Гданск става открит град.  Германия признава независимостта на  Австрия. Част  IV  третира  интересите  и правата на   Германия зад граница. Германия се отказва от всичките си задморски владения. Военните постановки в част IV  и V  засягат почти цялостното  предаване на победителите на военните материали, разпущането на генералния щаб, премахването на задължителната  военна служба, разпущането на съществуващата армия, фиксирането на размера  на  новата  професионална армия  (сухопътни войски —  100 хил. души и военен флот с 15 хил. души), всички крепости и фортове на изток от Рейн. В  пояс с широчина 50 км,  трябва да бъдат разрушени. Съюзнически комисии ще контролират разоръжаването и военното състояние на Германия. Част VI съдържа разпоредби за военнопленниците.

Част VII  включва  наказателни разпоредби спрямо Германия. Вилхелм  II  се обвинява  в  нарушаването на международните принципи за съжителство и святост на договорите. Германското правителство трябва да предаде всички военнопрестъпници, които ще бъдат съдени от специален съд. Част VIII  включва решенията за репарациите, които трябва  да заплати  Германия като главен причинител на военните разрушения и загубите, понесени от ощетените държави. Репарационната комисия трябва да уточни размера на обезщетенията,  които трябва да  се изплатят в срок от 30 години. Всички търговски кораби с  водоизместимост от 600 до  1000 тона и половината  от корабите от 1000 до 1600 тона и от риболовния и речния  флот трябва да бъдат предадени на победителите. В рамките на репарациите се предвиждат доставки на машини, инструменти, строителни материали, произведения на химическата промишленост, транспортни средства, коне и добитък и т. н.

Част X включва постановки от стопанско естество: най-привилегированите страни (от подписалите договора) в търговията за срок от 5 години. Нов митнически ред, денонсиране на старите търговски договори. Германия трябва да признае много договори, които ще й бъдат наложени от съюзниците. Освен това съюзниците трябва да определят военните обезщетения, които в бъдеще ще бъдат признати на Русия. Част XI осигурява на самолетите на съюзниците свободно прелитане и кацане на територията на Германия. Част XII се отнася за пристанищата, водните пътища и жп линиите. Реките Елба, Нгман, Одер, Дунав и Рейн се считат достъпни за международна навигация. Фиксира се свободно преминаване през Килския канал за всички държави, запазва се правото на Чехословакия да ползва пристанищата в Хамбург и Шчечин.

Част XIII засяга принципите за организацията и условията на труда в духа на постановките на Обществото на народите.

Част XIV разглежда средствата, гарантиращи изпълнението на договора, както и решенията за сроковете за освобождаване на окупираните за 15 години територии.

Част XV съдържа различни други въпроси.

10.IX

Австрия и държавите от Антантата подписват мирен договор в Сен Жермен ал Ле. Главни постановки: потвърждава се отделянето на Унгария от Австрия, Южен Тирол се дава на Италия, която получава също Триест, Истрия, част от Крайна и Каринтия, Далмация и Далматинските острови; Австрия признава независимостта на Чехословакия, Полша, Унгария, Югославия. Австрийската армия се намалява до 30 хил. войници, а военният и търговският флот се дават на победителите. Великите сили третират Австрия и Унгария като наследници на хабсбургската монархия, т. е. като причинители на войната, а чехите, южните славяни и седмоградските румънци се включват към лагера на победителите.

27.XI

България подписва в Ньой сюр Сен мирен договор. Договорът се състои от 13 части, като пряко за България се отнасят разделите ІІ – VІІІ. Във втори раздел се определят границите на страната, от която се откъсват територии с обща площ 11 278 кв. км, населени с българи. Санкционирана е подялбата на Македония. Освен това на Сърбо-хърватско-словенското кралство са предадени Струмишко и Западните покрайнини – Царибродска околия, част то Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско. С Гърция се утвърждава границата от Букурещкия договор от 1913 г., на Румъния се дава Южна Добруджа. Западна Тракия остава под окупацията на съглашенските войски и в нея се установява международно управление. Антантата обещава на България излаз на Егейско море, но това никога не се осъществява. Малко по-късно цяла Тракия е предадена на Гърция. В Трети раздел са включени политическите клаузи, засягащи населението в заграбените български земи. България е задължена да се откаже от всички права над отнетите й територии. Намиращите се там българи, навършили 18 години, имат право в срок от 2 години да определят поданството си. Ако приемат българско поданство, трябва в срок от 12 месеца да напуснат родните си места. България е задължена да гарантира правата на чуждите малцинства в страната, но това не се предвижда за българските малцинства в съседните страни.

Военните клаузи в договора определят статута на българските въоръжени сили. Премахва се задължителната военна служба и се въвежда доброволен рекрут. Числеността на армията се намалява на 20 000 души. Уточнен е и размерът на въоръжението, като надвишаващите количества се предават на победителите. България не може да притежава военни кораби, подводници, бойна и морска авиация и др. Изпълнението на военните клаузи ще се контролира от специални междусъюзнически комисии на българска издръжка. По силата на клаузите в Шести раздел българското правителство признава правото на силите победителки да съдят български поданици, обвинени в извършване на престъпления в окупираните райони по време на войната.

Ньойският договор натоварва страната с тежки репарации. България е задължена да изплати на държавите от Съглашението 2 250 000 000 златни франка чрез полугодишни вноски в срок от 37 години. Освен това тя трябва да предаде на Сърбо-хърватско-словенското кралство, Гърция и Румъния 70 825 глави добитък, а отделно на Сърбо-хърватско-словенското кралство да дава в продължение на 5 години по 50 000 тона каменни въглища. Изпълнението на тези задължения е поставено под контрола на Междусъюзническата комисия със седалище в София. Комисията е на българска издръжка и има големи правомощия. Към Ньойския договор е прикрепена конвенция между България и Гърция за „доброволно изселване” на малцинствата.  Тя е наложена по искане на гръцкото правителство, което подготвя почвата за прогонване на българите от заграбените земи и обезбългаряване на Западна Тракия.

Ньойският договор задълбочава втората национална катастрофа, превръщайки България във второстепенна сила на Балканите, териториално осакатена и икономически смазана.

 

1920

 

IV.1920 г.-VІІ.1922 г.

Много конференции на европейските държави — победителки, посветени на регулирането на мирните проблеми, особено на германските репарации: в Сан Ремо, в Булон, в Спа, където за първи път са допуснати германски представители.

4.VI

Подписан е мирен договор в Трианон. Унгария отстъпва Словакия и Закарпатска Русия — на Чехословакия, Бургенланд на Австрия, Войводина, Хърватско и Словения на Югославия, Банат на Югославия и Румъния, Седмоград и Буковина на Румъния, Унгарската армия се намалява до 35 хил. войници.

10.VIII

Турското правителство подписва мирен договор в Севър (турският проблем е особено комплициран поради развоя на събитията в самата Турция и в Русия). Главни условия: международен контрол и управление на морските проливи; финансов и военен контрол от държавите — победителки; намаляване на армията до 50 хил. войници; международен контрол върху пристанищата, въздухоплаването, жп транспорта, репарациите. Териториални проблеми: Тракия с Галиполи, Егейските острови, Смирна (с плебисцит след 5 години) — се дават на Гърция; Сирия и Ливан — на Франция; Ирак и Палестина, както и протекторатът над Арабия — на Великобритания; Турска Армения става независима държава; Кипър и Египет остават под английското владичество, а Триполитания — под италианско. Към Турция остават само Цариград с околностите и Анадола.

Турските патриоти, под предводителството на Мустафа Кемал, не признават договора от Севър.Този  договор окончателно оформя новото състояние на силите в Европа, наричано обикновено Версайска система. Решенията не задоволяват изцяло американските интереси и САЩ не ратифицират договора.

15.X-18.XII

Първо заседание на Обществото на народите в Женева. САЩ отхвърлят предложението да членуват в него.

1920 г.-1924 г.

Оформя се системата от европейски съюзи. Подписани са споразумения между Чехословакия и Югославия, с които се поставя началото на Малката Антанта. През 1921 г. (IV — VI) се сключват споразумения между Чехословакия и Румъния, и Югославия и Румъния. Малката Антанта сътрудничи с Франция. Системата от договори и съюзи се разпростира и в Средно-източна Европа, благодарение на съюза на Полша с Франция (19. II. 1921 г.), с Румъния (3. III. 1921 г.) и на договора на Франция с Чехословакия (25. I. 1924 г.).

 

1921

 

24-29.I

Конференция в Париж за германските репарации. Обезщетението в размер на 269 милиарда марки в злато следва да бъде изплатено за 42 години. Освен това в обезщетението се включва и 12 на сто от стойността на годишния германски експорт за период от 42 години (около 1-2 милиарда златни марки годишно).

21.II-14.III

Конференция в Лондон. Германските контрапредложения по въпроса за репарациите са отхвърлени. Вторият германски опит за получаване на отстъпки на специално свиканата конференция е представители на Антантата, също не дава резултати. Прилагат се „санкции" (8. III.) окупация на Дюселдорф, Дуисбург, Рурорт, Мюлхайм и Оберхаузен. Митническата линия е преместена до границата на окупираната територия.

27.IV

Репарационната сума се намалява на 132 милиарда марки, които Германия следва да заплати в злато.

5.V

Лондонски ултиматум на съюзниците. От Германия се изисква: 1). бързо разоръжаване; 2). да се спазват условията за изплащане на контрибуциите — 132 милиарда марки за 37 години; 3), да се изплатят 1 млрд марки в продължение на 25 дни; 4). военните престъпници да бъдат предадени веднага на съд. Съюзниците заплашват Германия, че ако не спазва тези условия техните войски ще навлязат в Рурския минен басейн. На 12-ти май Германия приема окончателно условията.

 

Литература:

 

А.Зайончковский, Первая мировая война
Д. Раф, История на Германия, С., 2000
История на света. Хронология, С., 1985
История на войните в дати, С., 2001
История на Русия, С., 2002
Колектив, История на Османската империя, София, 1999
П.Микел, История на Франция, С., 1999
Ф.Фейтьо, Реквием за една загинала империя, С., 2002

 

 

X

Right Click

No right click