Глава седма

 

ОНЗИ 22 ЮНИ...

 

На основата на радиопропагандите, „обработващи" съзнанието на българина на собствения му език, се разкрива богата картина от европейски мащаб. Събитие като предстоящото откриване на Източния фронт си заслужава старанието. Не може да се каже, че в навечерието му кореспондентите на вестници, телеграфни агенции, радиостанции, както и „машините за слухове" в държавите, които могат да бъдат засегнати от надвисналата опасност, „лентяйстват". Навред се пишат статии, пускат се дописки, изпращат се съобщения, множат се слухове. Основни теми са руско-германските преговори за мир и съответните условия за сключването му, изисквани от страна на Третия райх, както и опроверженията от съветска страна. Другата линия е „сигурната" информация: придвижванията на войски, отбранителните мероприятия в една или друга държава.

Интересно е, че от многобройните станции, които предават за България, само британските и Радио Анкара в международните си емисии засягат темата за съветско-германските преговори. Донау, радиостанцията на страната-причинител на бъдещия конфликт, изобщо не я коментира. Тя отсъства и от предаванията на друга опорна страна на Оста, излъчвани от Радио Рим. Що се отнася до Москва, както вече бе споменато, нейните емисии са записани в крайно резюмиран вид от българския оператор, поне тези до 22 юни. Може обаче да се предположи, че ако беше третирана такава важна тема, нямаше да бъде пропусната, както не е пропусната подготовката за война на съветската армия и нейната мощ и непобедимост.

На основата на предаванията от последния месец преди германското нападение може да се представи изчерпателна картина на медийна активност, която нараства с всеки изминал ден. На 25 май 1941 г. дипломатическият редактор на в. „Сидни Таймс" твърди, че германската пропаганда се мъчела да убеди американското и британското обществено мнение, че е предстоящо образуването на блок от Германия, Италия, Франция, Русия и Япония, който бил толкова голям, че Съединените щати щели да се въздържат от участие в конфликта. Забележително е предстоящото влизане на СССР в коалицията. Колкото до новините за предполагаеми германско-съветски преговори, те били неясни и противоречиви. И в Лондон, и в Москва те се опровергават категорично. Според кореспондентите един факт обаче е неоспорим: германците настояват върху важността на тези преговори. Тази вест, предадена от Радио Анкара, идва от Би Би Си.⁷⁴³

На следващия ден пак Радио Лондон на български език съобщава за слухове за предстоящ договор със Съветския съюз, разпространявани от германците. Целта му била да направи впечатление на неутралните страни и специално на Турция. Вестник „Правда" от 25 май, коментирайки статия в един финландски вестник, „внушена от германците", относно възможността да се даде Украйна на изполица на Третия райх, пише: „Време е вече дописникът да възмъжее и да се отърси от подобни детинщини."⁷⁴⁴ Вместо слуховете за предстояща среща на Хитлер с Молотов (за нея германският диктатор трябва да пристигне в Данциг, а от там да отплува с кораб в открито море, където на съветски кораб да го посрещне наркоминделът - б.а.), нацистките служби започват упорито да разпространяват слухове за среща между главите на германския и съветския тоталитарен режим, по време на която първият ще постави условието за предаване под аренда на Украйна и други изисквания. „Слуховете достигат до такива подробности, като мястото, където са издигнати трибуните, а също и поръчките на различни работилници за приготвяне на държавните знамена на СССР и хартиените знаменца за посрещането на Сталин."⁷⁴⁵

Условието за предаването на Украйна е едно от най-често срещаните в твърденията за съветско-германски преговори. Веднъж се среща във вариант „получаване на контрол на една от най-богатите стопански области на Русия" (берлинският кореспондент на испанската агенция ЕФЕ до испанските вестници, 14 юни 1941 г.), друг път като „контрол над производството на земеделски продукти и Украйна под германски контрол". Освен това, според думите на един специален дописник на в. „Свенска Дагеблад", Хитлер е отправил следните „тайни" искания към Русия: „демобилизация на западната съветска армия; германски контрол над производството на земеделски продукти в Украйна; иска руските корабостроителници на Балтийско море и правото да създава военни индустрии на руска територия".⁷⁴⁶ Още през 1925 г. в „Моята борба" Хитлер определя тази богата земя като цел на разширение на германското „жизнено пространство". През август 1939 г. - месеца на подписване на германско-съветския пакт за ненападение - диктаторът сочи: „Имам нужда от Украйна, за да не ни подчинят с глад, както стана през първата война."⁷⁴⁷

Посочените искания британското радио приема за „непотвърдени." Според него обаче съществуват и някои „установени факти". Последните се основавали на струпаните 100 германски дивизии, заедно със силните въздушни войски на руските граници. Други съобщения от същата станция още от 12 юни сочат, че хитлеристките дивизии са около 108 на брой. Наред с тях 10 000 техни войници пристигат във Финландия под претекст, че са на път за Норвегия и се установяват в северната ѝ част. Радио Лондон на 17 юни твърди, че германците „искат, щото светът да вярва, че са готови да нападнат Русия".⁷⁴⁸ Съветските висши чиновници обаче опровергавали, че едно нахлуване е предстоящо и признавали само възможността за ограничена съветско-германска спогодба. Според последни съобщения към тази дата от всички части на Европа хитлеристки дивизии били прехвърлени от Югославия и Гърция в Източна Прусия и Централна Полша. Други се били съсредоточили към североизточната граница на Третия райх. Три нови негови армейски корпуса са се присъединили към частите на бесарабската граница. Очевидно подготовката за война не само не е тайна, но дори не се крие.

Според Радио Лондон висш чиновник на райха заявил, че навсякъде е известно присъствието на армейски части във Финландия. Отново германски източник, цитиран в същата емисия, твърди, че „още по-многобройни войски се трупат в Румъния". Така според слухове от същия произход броят на хитлеристките дивизии на съветската граница достига 100-120. Съветското правителство признава тези придвижвания, но опровергава „каквато и да било промяна със съседната държава". То заявява, че „очевидно тези придвижвания не засягат Русия".⁷⁴⁹

Берлинският дописник на шведския вестник „Социалдемократен" казва, че всички отпуски в германската армия са били прекратени. Други кореспонденти са телеграфирали на своите вестници подобни слухове, разнасящи се в Берлин - още едно потвърждение за нагнетяването на обстановката в навечерието на нахлуването в Съветския съюз.

Много интересен е фактът, че всички тези съобщения за придвижвания и преговори се правят с разрешението на нацистката цензура. Поне така твърди Лондонското радио и допълва, че тяхната последователност показва една обща офанзива на хитлеристката пропаганда. Впрочем, що се отнася до цензурата, британската пропаганда не отстъпва нито на националсоциалистическата, нито на фашистката.

Подготовка за война се води и в Румъния. Въведено е пълно затъмнение в цялата страна, забранено е на цивилни лица да си служат с автомобили, за да се пести бензинът и гумите. Германската презокеанска телеграфна агенция твърди пък, че букурещката политика съветва населението как да постъпва в случай на разрушения на електрически кабели и водопроводни тръби, причинени от бомбардировки.

Радио Лондон съобщава и за съветски военни приготовления. Засилвали се въздушните и морските патрули в Черно море. Самото Московско радио съобщило, че на 17 юни вечерта били свикани под знамената три набора за Бесарабия.

От Финландия ден по-късно идва съобщение, че Германия е минирала норвежките териториални води край руската граница до Петсамо. Според друг източник тя е разположила там даже 30 000 души, а не както се съобщавало от Стокхолм на 12 юни - 10 000.

Вариантите на германските искания към Съветския съюз непрекъснато се множат. Според сведения от Будапеща и Мадрид - две столици, тясно свързани със средището на Оста, - излъчени на 18 юни от Радио Лондон, се потвърждава вече цитираният вариант от предния ден. Ден по-късно, според турското радио на български език, Берлин и Букурещ са връчили ултиматуми на Москва. „Румънската нота иска връщането на Бесарабия, която Румъния отстъпи с благословията на Германия". В Хитлеровата нота освен вече известните искания за временна окупация на Украйна и частична демобилизация на Червената армия се добавят и правото германските техници да контролират до голяма степен руската индустрия и превозните средства, както и доставянето на грамадно количество руско жито и суровини.

Същевременно нацистките вестници изтъкват голямата важност на Украйна за прехраната на Европа. „Освен с огромното си производство на житни храни и захарно цвекло, в индустриално отношение Украйна е еднакво важна за Съветска Русия, тъй като 93% от съветската желязна руда, 43% от стоманата, 72% от алуминия и 70% от каменните въглища се произвеждат там". Наред с това се изтъква, че „за да може да продължава своите военни действия, Германия се нуждае от нейните източници".⁷⁵⁰

По този повод се подхвърля една разпространена от хитлеристката пропаганда тема: за евентуално минаване на Съветския съюз на страната на Оста в новия световен конфликт. Седем дни преди нахлуването се твърди, че руснаците вече са готови да приемат всички германски искания. Наред с това се съобщава, че в СССР вече съществувала опозиция на Сталиновия режим. Дори берлинският дописник на швейцарския вестник „Тан" пише, че струпването на германски войски било свързано с пряката възможност, че „Сталин би изчезнал внезапно". Това би довело до „съвършена промяна" на съветската външна политика и следователно стоте германски дивизии на границата не биха били много.⁷⁵¹

Темата за Хитлеровите искания към СССР очевидно вълнува много не само европейците. Радио „Свободна и независима България" я припомня три дни след нахлуването: „Тук (в САЩ - б.а.) се вярваше, че ще се стигне до големи отстъпки само за да се избегне войната. Вярва се, че германските искания са били толкова големи, че Хитлер не е посмял да ги постави, въпреки че е знаел голямата отстъпчивост на Сталин. Говори се, че Хитлер не е искал да започне войната на два фронта и дълго е задържал генералите си от това им решение. Най-сетне генералите го уверили, че ще нанесат светкавична победа над руските войски и ще вземат житото на Украйна, с което Германия ще стане нечувствителна към английската блокада."⁷⁵² Като се имат предвид дотогавашните действия на германския диктатор, едва ли определението, че не е „посмял" да поиска нещо, защото е толкова голямо, че не би могъл да го получи, е най-точното за него. Що се отнася до войната на два фронта, той наистина, докато укрепне държавата и армията, се стреми постепенно да осигурява гърба си, за да се насочва към едно или друго завоевание. Обаче твърдението, че генералите са били тези, които са го убедили да започне войната на Изток, просто не отговаря на истината. Планът „Барбароса" не е плод на внезапно хрумване, нито пък е съставен под нечие влияние.

В ефира на български език се обсъждат признаците за подготовката за „последната авантюра" на Хитлер. Станция „Свободна и независима България" предполага, че най-вероятната посока на неговия удар би била или към Острова-Крепост, или към Украйна и Кавказ. Накрая тя заключава, че най-вероятно би било при изчерпването на запасите той да се нахвърли срещу Русия.⁷⁵³ Както и става. Това сочат многобройните белези, като струпване на войски, подготовка за отбрана, като например вдигането на съветските мостове към Финландия, затъмненията и пр.

Съобщения в този дух правят Радио Кайро, Радио Анкара, лондонският „Таймс", „Америкън Нешънъл Бродкестинг корпорейшън", Радио Москва. Съветският комисар на народната отбрана в свое изказване по радиото от 19 юни изтъква сериозността на международното положение, което е достигнало „много критична фаза". „Ние трябва да бъдем готови за всякакви изненади", продължава той.

Във външнополитическата част на новините още от 5 юни 1941 г. Радио Анкара цитира съобщение от Берлин, според което „се опровергава новината, предадена от римския дописник на агенция „Домей", за военен договор между Германия и Съветска Русия".⁷⁵⁴ Пак в същата емисия се предава друго съобщение от Третия райх, чийто печат публикува вести за постройката на нови подземни скривалища в Румъния. Турският коментар е, че това показвало, че предстоят нападения над нея.

13 юни 1941 г. е важна дата във войната на слуховете. В 18 часа съветските радиостанции предават Съобщение на ТАСС, публикувано от цялата преса на следващия ден. Целта му е да опровергае всякакви слухове за близостта на войната между Съветския съюз и Германия: „1) Германия не е предявявала на СССР никакви претенции и не предлага друго, по-тясно съглашение, и преговори по този предмет не са могли да имат място; 2) по данни на СССР, Германия също така неотклонно съблюдава условията на съветско-германския пакт за ненападение, както и Съветският съюз, предвид на което, по мнението на съветските кръгове, слуховете за намерението на Германия да скъса пакта и да предприеме нападение срещу СССР са лишени от всякаква почва, а осъществилото се в последно време прехвърляне на германски войски, освободили се от операциите на Балканите към източните и североизточните райони на Германия, е свързано, трябва да се предполага, с други мотиви, нямащи общо със съветско-германските отношения; 3) СССР, както произтича от неговата мирна политика, е съблюдавал и има намерение да съблюдава условията на съветско-германския пакт за ненападение, предвид на което слуховете за това, че СССР се готви за война с Германия, са лъжливи и провокационни; 4) провежданите сега летни сборове на запасните от Червената армия и предстоящите мерки нямат за цел нищо друго, освен обучение на запасните и проверка на железопътния апарат, осъществявани, както е известно, всяка година, така че да се представят тези мероприятия за враждебни на Германия, най-малкото е нелепо."⁷⁵⁵ Коментарът на тези слухове от страна на телеграфната агенция е, че представляват „очевидна безсмислица" и „отговорните кръгове" на Москва я упълномощават да заяви, че „те са нескопосано скалъпена пропаганда на сили, враждебни на СССР и Германия, заинтересовани от по-нататъшното продължаване и разширяване на войната". Като се имат предвид струпаните войски от двете страни на границата, едва ли определението „безсмислици" е най-подходящото.

Може да се каже, че д-р Йозеф Гьобелс би се съгласил със заключението за взаимната увереност в спазването на условията на пакта. Колкото до предстоящата цел на нападението, той успява да заблуди дори собственото си министерство, твърдейки в статия под заглавие „Крит като пример", публикувана в нощта на 12 срещу 13 юни във „Фьолкишер Беобахтер", че това ще бъде Англия, като ще бъде използван опитът от десанта на този остров. Целият тираж е конфискуван рано сутринта и в Министерството на пропагандата са убедени, че шефът е извършил „сериозна грешка". За успешната дезинформация той топло е поздравен от самия фюрер, а началникът на оперативния щаб на Вермахта е бил просто във възторг.

Във втората точка на съобщението на ТАСС се обяснява, че свързаните прехвърляния на германски войски в източните и североизточните райони нямат нищо общо с предстоящо нападение.

Радио Москва на български език в предаванията си от 20,00-20,40 и 23,30-24,00 публикува опровержението. На следващия ден нашият слушател е запознат с обобщение на съветската преса, като твърденията за предстояща война са определени като плод на „разпространявани от английската и въобще от чуждестранната пропаганда слухове".

* * *

На 22 юни 1941 г. от 6 ч. и 15 мин. Радио Донау не се обажда на български език, защото предава на немски прокламацията на Хитлер и нотата на германското правителство по случай обявяването на войната на Съветския съюз. Няма и второ предаване. Третото започва с повторение на прокламацията и нотата, но на български език. Може да се каже, че тонът на тази емисия е твърде сдържан. Съобщава се за решението България да се счита в положение на война от 5 ч. и 30 мин. същия ден., защото се „обявява за напълно солидарна с Германия в отбраната от заплашването на Европа от страна на Съветския съюз".⁷⁵⁶ Ето как се обясняват в прокламацията на Хитлер причините за „тази крайна стъпка": „Московските властници още веднъж при подписването на германско-руската спогодба през м. август 1939 г. нямаха нищо друго предвид, освен провеждането на своите планове за световната революция по заобиколен начин, използвайки войната между Германия и западните държави. Те вярваха, че воюващите държави ще могат взаимно да се изтощят, щото след това би било най-лесната работа да обявят в Европа властта на болшевизма. След като обаче Германия крачеше от победа към победа, в Москва разбраха, че се лъжат, и започнаха с всички средства да се стремят да попречат на Германия да изтръгне крайната победа над Англия. Заредиха се изнудвания, нарушения на спогодбите и най-сетне грамадни войскови съсредоточения по западната граница на Русия."⁷⁵⁷

Явен е стремежът да се внуши, че Третият райх е могъща сила, която не се страхува от война на два фронта. Той обаче е миролюбива сила: въпреки огромните струпвания от съветски войски германският фюрер до последния момент прави усилия да отклони Москва от насочената срещу Германия и Европа политика. Първо се поставя знак на равенство между райха и Европа, и второ - Русия, представена като азиатската сила, е противопоставена на Европа и е изобразена като заплаха за нея: цели, които се представят от националсоциалистическата пропаганда до самия край.

Така се мотивира нападението: борбата сега (след нападението срещу СССР) е за предпазването на Стария континент от болшевизма. Тя „ще завърши с победа на германското оръжие".⁷⁵⁸ В две съседни изречения на три пъти е употребена думата „борба." Целта е съзнанието да се отклони от мисълта за „нападение", като същевременно се прави алюзия с „Моята борба" - книгата с най-висок тираж в света.⁷⁵⁹ И в последното за деня излъчване на Радио Донау се натрапва образът на миролюбивия водач и на миролюбивата Германия, които само благодарение на неговата воля и на волята на германския народ за запазване на мирни отношения със своите политически съседи „мълком" са понасяли досега „предателските интриги на Москва".⁷⁶⁰ Но, както заявява Адолф Хитлер в Декларацията си: „След тежки размишления, когато бях принуден да мълча в продължение на дълги месеци, накрая настъпи моментът, в който мога да говоря с пълна откровеност. Москва предателски наруши условията... на нашия договор за дружба..."⁷⁶¹ Основната мотивировка на всяко нападение - срещу Германия е извършено нападение, извършено е „предателство", тя тръгва от позицията на отбрана, не иска тази война.

В 3 часа на 21 срещу 22 юни - само 15 минути преди германските войски да пресекат границата - Йозеф Гьобелс събира подчинените си в Министерството на просветата и пропагандата и им съобщава ситуацията. Два часа и половина след началото на военната акция информацията, съдържаща се в дадения документ, е представена пред германската и международната общественост. Гьобелс лично прочита по всички германски радиоканали „Възванието на Фюрера към германския народ". Същия ден „Възванието" е прочетено по радиото на няколко езика за другите страни. С този документ министърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп излиза в шест часа в Берлин пред чуждестранните кореспонденти.

Както може да се предположи, в ден като 22 юни 1941 г. нацисткото радио няма да пропусне да разгърне образа на армията си: поставена е в действие „в гигантска борба срещу обучените и добре снаряжени въоръжени сили една такава грамадна мощ като никога досега". Собствената сила се изтъква тук на фона на могъщия противник. Дава се още една солидна „мотивировка" на нахлуването: повече не е било възможно да се чака. „Германските въздушни ескадрили, които досега разполагат с най-голяма бойна опитност и с най-добрия материал на света, нападнаха летища, укрепления, индустриални постройки и други военно-важни обекти на противника и си осигуриха значително превъзходство срещу червените въздушни войски чрез унищожаването на голям брой неприятелски самолети."⁷⁶²

Радио Донау си служи не само с общи приказки, но и с конкретни описания на сражения. Това е един от неговите традиционни похвати при създаването на образа на армията.

Интерес представлява мнението на граф Чано, министър на външните работи на Италия и зет на Мусолини. На 21 юни 1941 г. той записва в своя дневник: „Много признаци създават впечатлението, че операциите срещу Русия са на път да почнат. Бисмарк⁷⁶³ тайно казва на Филипс⁷⁶⁴, че очаква съобщение от Хитлер през нощта". Коментарът на Чано е, че „разглеждана като симптом, войната не ни се харесва. Обикновеното обяснение, което се дава, е, че тази война е едно pisaller⁷⁶⁵, т.е. един опит да се намери изход от положението и не както се предвиждаше".⁷⁶⁶ Графът далеч не е сигурен в неизбежната победа. Според него „германците вярват, че ще свърши след осем седмици и това е възможно, защото военните сметки на Берлин винаги са били по-добри от политическите сметки". Дори вариантът в полза на райха съвсем не е изказан категорично. „Вярват", „възможно", разсъждението, че едни сметки досега са били по-добри от други, съвсем не показва, че днешната война със съвсем различен противник, със съвсем различни мащаби, ще завърши с победа. При това невинаги германските военни сметки са били верни, както е в случая с Великобритания. Графът съвсем не изключва вероятността съветските войски да покажат съпротивителна сила далеч по-висока от тази на буржоазните страни.

Материалите, събрани от секция РО 3 към военното разузнаване, дават възможност да се отчетат реакциите на различни слоеве на българското население към германското нападение. Те, както може да се очаква, далеч не са еднозначни, в зависимост както от социалната, така и от политическата принадлежност на хората. Агент с инициали Л. З. донася до началника на секцията за настроенията в софийското офицерство, че в 6 часа вечерта на този исторически ден е бил в компанията на запасния генерал от артилерията Г. Станчев. Както би могло да се очаква, от самото начало разговорът се е въртял около новата война. Според висшия офицер „на фронт от 2400 км биха могли да се очакват всякакви изненади, обаче той не се съмнява в добрата подготовка на германското командване". Сутринта на следващия ден агентът се е срещнал със запасния генерал Иван Халачев, който с твърдост заявил, че „вярва в победата на Германия, но че вътре в страната трябва да се вземат мерки, и то такива, че да се убие всякакво желание за даване на израз на каквито и да били симпатии към СССР". Същия ден Л. З. се вижда с друг офицер от запаса - майор Хр. Стойков, редактор на периодичното списание „Бразда". Според него нашата страна няма друг избор, след като веднъж е поела ангажимента да върви докрай с Германия, но имало съмнение в крайната ѝ победа. Агентът правилно преценява, че то може да се опровергае само от фактите.⁷⁶⁷

Интересен източник на сведения, приведени от Л. З, е неговата съпруга, която завежда детска здравна станция в един от бедните квартали, а именно в този около гарата - един от най-бедните в столицата, населен с македонски бежанци. Те „с нетърпение очакват първите резултати на хода на военните действия, като се въздържат да коментират, но не скриват учудването си от факта, че Германия воюва срещу Русия, както огорчението си, тъй като са имали симпатия по отношение на двете". Последното е напълно разбираемо, като се имат предвид очакванията, свързани с присъединяването на Македония към Майка България.⁷⁶⁸ Що се отнася до крайните квартали на София, „събитията се коментират по начин, който дава да се мисли, че онова доверие, което са имали в мощта на съветската армия, е напълно разколебано, симптомите на което са: унинието и явно умърлушеният вид".⁷⁶⁹

Според сведения на секциите РО 2 и РО 3 в редица държавни институции в резултат на нападението на Вермахта срещу СССР сред чиновниците е настъпило разделение на русофили и германофили. Една от тях е Дирекцията на статистиката. Служителите там, вместо да гледат работата си, коментирали военните действия, като даже се е стигало до скандали.⁷⁷⁰ Едно от учрежденията, в което значителна част от чиновниците са просъветски настроени, е Дирекцията на храноизноса. Те „в работно време се занимават изключително с коментарии, като твърдят, че предполагаемите германски победи не са още факти, с което тровят морала на останалите".⁷⁷¹

Богат материал за политическите настроения сред българите и специално за отношението им към германското нападение от 22 юни 1941 г. може да се открие в периодическите сведения, предоставяни от Разузнавателния отдел към Щаба на войската от навечерието му и първите седмици след него. „Днес страната преживява тежки дни. Комунистическата опасност за нас при един германски неуспех в Русия може да бъде фатална. Затова борбата срещу нея трябва да бъде решителна, без колебание и полумерки. В тази борба обаче, докато едни от държавните институти работят планомерно и ползотворно, други от немарливост, а трети и съзнателно (подчертаването е от оригинала - б.а.) пречат за успешното провеждане на същата. Знае се, че персоналът на някои държавни учреждения (Читалищният съюз, Дирекцията на националната пропаганда, Министерството на просветата и др.) е с комунистически или широко-социалистически убеждения.

Мнозина добри граждани се питат: „Защо тези дни е подписана заповед по Министерството на просветата, в която за директори и режисьори на областни театри се назначават комунисти (Пловдив, Бургас, Варна)."⁷⁷² Колкото и тези документи да носят печата на политизацията и обобщението, те във всички случаи са интересни, защото представят картина на българското общество в развитие. Освен това в цитираните сведения може да се открие и резултат от въздействието на съответните пропаганди, в определени моменти, и на техен провал - например на съветската.

* * *

На Британските острови съобщението за началото на нахлуването в Съветския съюз е получено рано сутринта. Още на 20 юни министър-председателят У. Чърчил се премества от столицата в лятната извънградска резиденция Чекърс, на близо час път от Лондон. Той е уверен в скорошното начало на войната. И Чърчил, и президентът на Съединените щати Ф. Рузвелт са съгласни, че в нея техните страни трябва да помагат на СССР. „Ако Хитлер се е хвърлил в ада - отбелязва в една от беседите британският министър-председател, - аз, като минимум, бих дал в Палатата на общините добър отзив за Сатаната."⁷⁷³ Не го будят, когато след полунощ пристига съобщението за нападението. На своя личен секретар Джон Колвил Чърчил много пъти казва, че не бива да го будят по какъвто и да е повод, освен при нахлуване на нацистите в Англия. Известието за нападението на Хитлер е първото нещо, за което разбира около 8 сутринта. „След като даде редица разпореждания, свързани с тази много зарадвала го новина, Чърчил от 11 сутринта започна да съставя своята реч за Би Би Си. Завърши работата си само половин час преди излъчването на предаването. Чърчил не проведе по този повод никакви консултации нито с военните, нито с военния комитет. Всичко бе уговорено предварително и нямаше никакви разногласия. Чърчил бе изтъкнат оратор и речта му по радиото на 22 юни влиза не само в историята на Втората световна война, но и в историята на ораторското изкуство."⁷⁷⁴ Сталин внимателно чете речта и всички донесения на посолството и разузнаването от Лондон. Обаче заповядва да се публикува само в най-кратко изложение.

Позицията на американския президент по отношение на Съветския съюз е обяснена в писмо до бившия посланик в Москва Дж. Дейвис: „Нито аз, нито Вие приемаме комунизма, но за да преминем моста, аз ще протегна ръка на дявола."⁷⁷⁵ Във Вашингтон на 23 юни Съмнър Уелс огласява правителственото заявление: „За Съединените щати принципите и доктрините на комунистическата диктатура са толкова нетърпими и чужди, както и принципите на доктрината на нацистката диктатура..." По мнението на правителството на САЩ „всяка борба против хитлеризма, всяко сплотяване на силите, воюващи срещу хитлеризма, независимо от техния произход, ускорява края на днешните германски ръководители и по такъв начин способства на нашата собствена отбрана и безопасност". Рузвелт, утвърдил заявлението, дописва едно заключително изречение: „Хитлеристките армии днес са главната опасност за американския континент".⁷⁷⁶ Президентът се изказва едва на 24 юни. Неговото заявление е твърде лаконично. То съдържа фразата, явно заимствана от пространния меморандум на законодателя О. Кокс: „... ние смятаме да окажем на Русия цялата помощ, каквато само можем."⁷⁷⁷ Рузвелт отклонява отговора на въпроса, какви форми тази помощ би могла да приеме, а също и за възможностите за разпространение на ленд-лийза върху СССР.

В САЩ се водят бурни разисквания дали „съюзниците трябва да помагат на Русия, след като тя е помагала две години на германците. Становището на Англия обаче направи силно впечатление. Изглежда, че то се наложи на масите. Привържениците на реалистичната политика, без да оказват особени симпатии към Съветския съюз и неговата политика през последните години, са на мнение, че всичко, което помага да се срази Хитлер, е добре дошло".⁷⁷⁸ Тук буквално могат да се разпознаят и Чърчиловите думи от 22 юни, и Рузвелтовите от два дни по-късно.

На същата дата радиостанция „Свободна и независима България" излъчва обзор на американския печат по тази най-гореща тема. От него личи, че най-сериозните вестници стоят зад бързата намеса във войната. Според „Ню Йорк Таймс", „сега е време Щатите да хвърлят на Западния фронт всичките бомбардировачи и всичките изтребители, които биха могли да отделят от нашите Въздушни сили. Бързото действие ще има двоен резултат". За „Ню Йорк Хералд" „глупаво е да се говори, че войната между Германия и Съветския съюз не засяга Англия", и не бива да се разчита, че тя ще даде време на САЩ за подготовка. „Напротив, ние ще трябва да ускорим своите действия. Затова ние трябва да развием цялата си мощ, за да се срази по-скоро общият враг." „Сайънс Монитор" заявява, че успехът или неуспехът на Хитлер зависят от две неща: от издръжливостта на русите и от бързината, с която ще действа Британия, и пише: „Няма никакво време да протакаме. Ние трябва да удвоим усилията си." „Бостън Хералд Трибюн" е още по-категоричен: „Америка би се отказала от дълга си към своя народ, ако не вземе дейно участие в коалицията срещу Хитлер." Още от самото начало за вестниците германското нападение е обречено, защото „Хитлер не ще се справи лесно с московската мечка" и нахлуването в Русия е най-отчаяният му ход.

На пресконференция от следващия ден президентът Рузвелт заявява: „Съединените щати ще дават всяка възможна помощ на Русия. Разбира се, досега още не може да се каже в какво ще се състои тази помощ, защото Русия не е предявила никакви желания. В първия момент ние ще можем да изпратим само такива стоки, от каквито има нужда Русия. Ние признаваме всички руски авоари в Щатите, които възлизат на около 100 милиона долара, за да улесним Русия да заплати всичко, от което има нужда. Понеже председателят [президентът] не е обявил Тихия океан за военна зона, американските параходи ще могат да пренасят за Русия стоки през океана и да ги стоварват през Владивосток."⁷⁷⁹ Явно е разминаването между категоричния тон на пресата и значително по-внимателното изказване на президента по въпроса за подкрепата на СССР.

От първите два дни след германското нападение от проведени сред американците анкети се получават следните данни:

„На 23 юни 1941 г. за продажба на военни материали на СССР се изказват 1/3 от запитаните, през август - 70%. За ленд-лийз за СССР през август 1941: 38% - за, 39% - против, 11% - не знаят за ленд-лийза, 12% - нямат мнение; в края на септември: 49% - за, 44% - против. Октомври: 73,3% - за, 13,5 - против, 13,2% - нямат мнение. На 24 юни на въпроса: „В започващата война между Германия и Русия коя от страните вие бихте искали да видите победител - Германия или Русия?", отговорите бяха следните: Русия - 72%, Германия - 4%, нито една от тях - 17%, не са изказали мнение - 7%".⁷⁸⁰

Според големия американски писател Джон Стайнбек „Втората световна война беше несъмнено последната от двете глобални войни. Следващата война, ако сме глупави да я допуснем, ще бъде изобщо последната. След нея няма да има кой да ни помни. А ако сме толкова глупави, то не заслужава да оцелеем и в биологическия смисъл на думата." Дано не е единственият, който е разбрал, че е така, дано всеки отговорен човек не се занимава единствено със собственото си оцеляване на власт, нека просто да си помисли, че за да е на власт, трябва да е жив и да има живи хора, които да управлява. Ако се допусне нова война, не само че няма кой да има ни помни, но и може да се каже, че не заслужаваме да бъдем запомнени.

 

⁷⁴³Пак там, л. 115. Радио Лондон, 26 май 1941 г., 21,00-21,15.
⁷⁴⁴Пак там.
⁷⁴⁵Волков, В. Призрак и реальность „Барбаросси" в политике Сталина (весна-лето 1941 г.) - сп. „Вопросси истории", 2003/6, teacher.syktsu.ru.
⁷⁴⁶ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 256-257. Радио Лондон, 17 юни 1941 г., 21,00-21,15.
⁷⁴⁷Cuzin, M. 2e Parlement des mémoires à Lyon sur le thème du 8 mai 1945. Le premier site francophone consacré à l'Ukraine. Le portail de l'Ukraine. XIX-XXe sciècles, ukraine-europe. info.
⁷⁴⁸ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 257. Радио Лондон, 17 юни 1941 г., 21,00-21,15.
⁷⁴⁹Пак там, а. е. 287, л. 305. Радио Лондон, 14 юни 1941 г., 21,00-21,15.
⁷⁵⁰Пак там. Радио Анкара, 22 юни 1941 г., 19,45-20,00.
⁷⁵¹Пак там, л. 289. Радио Лондон, 15 юни 1941 г., 21,00-21,15.
⁷⁵²Пак там, а. е. 277, л. 55-56, Свободна и независима България, 25 юни 1941 г., 22.15-22,55.
⁷⁵³Пак там, а. е. 283, л. 362. Свободна и независима България, 13 юни 1941 г., 22.15-22,45.
⁷⁵⁴Пак там, а. е. 287, л. 440. Радио Анкара, 5 юни 1941 г., 19,45-20,00.
⁷⁵⁵Цит. по: в. „Известия" от 14 юни 1941 г.
⁷⁵⁶ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 196. Донау, 22 юни 1941 г., 20,15-20,30.
⁷⁵⁷Пак там, л. 197-198. Донау, 22 юни 1941 г., 23,15-23,30.
⁷⁵⁸Пак там, л. 198.
⁷⁵⁹Първият том е публикуван на 18 юли 1925 г., вторият - на 11 декември 1926 г. При появата си книгата, която е с висока за времето си цена (12 райхсмарки) има твърде скромен успех: до 1929 г. са продадени само 23 000 екземпляра от първия и 13 000 от втория том. След 1930 г. тиражът рязко се увеличава: до 1935 г. са продадени 1,5 екземпляра. От 1936 г. „Моята борба" става сватбен подарък от държавата на германските младоженци. Ян Кършоу пресмята, че тиражът й е около 10 милиона на немски език до 1945, към които се прибавят преводите на 16 чужди езика. Доходите на Хитлер от нея му позволяват да се откаже от заплатата си на канцлер през 1933 г., от което обаче той не пропуска да се възползва в рамките на нацистката пропаганда.
⁷⁶⁰Пак там, л. 199.
⁷⁶¹Цит. по: Медведев, Р. И. В. Сталин в первие дни Великой Отечественой войны. - сп. „Новая и новейшая история", №2, 2002.
⁷⁶²ЦДА, ф. 178, оп. 5., а. е. 287, л. 199. Радио Донау, 22 юни 1941 г., 23,15-21,30.
⁷⁶³Бисмарк, Ото фон - началник на политическата секция към Министерството на външните работи на Германия от 1936 г., съветник при Посолството на райха в Рим от 1940 г.
⁷⁶⁴Филипс, Уилям - посланик на Съединените щати в Рим от 1936 г.
⁷⁶⁵Le pis aller (fr.) - най-лошото от всичко.
⁷⁶⁶Дневникът на граф Чано, с. 326-327.
⁷⁶⁷АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-19797, л. 4. Донесение № 4 от 24 юни 1941 г. Л. З. до Началник секция РО 3.
⁷⁶⁸Пак там.
⁷⁶⁹Пак там, л. 5. Донесение №5 от 26 юни 1941 г., Л. 3. до Началник секцията РО 3.
⁷⁷⁰Пак там.
⁷⁷¹Пак там.
⁷⁷²Пак там, ОБ-5159, л. 66-67. Периодически сведения №11. 14 юли 1941 г, София.
⁷⁷³Цит. по: Медведев, Р. И.В.Сталин в первие дни Великой отечественной войны. - сп. „Новая и новейшая история", № 2, 2002.
⁷⁷⁴Пак там.
⁷⁷⁵Цит. по: Яковлев, Н. Избранние произведения. ФДР-человек и политик, с. 336.
⁷⁷⁶Пак там.
⁷⁷⁷Пак там, с. 337.
⁷⁷⁸Пак там, а. е. 277, л. 55-56. 25 юни 1941 г. Свободна и независима България, 22,15-22,55
⁷⁷⁹Пак там, л. 52. 26 юни 1941 г., Свободна и независима България, 22,15-22,55.
⁷⁸⁰Золов, А. В. США: борьба за мировое лидерство (К истории внешней политики. ХХ век). Часть I. Калининград, 2000, Политология на VIZLIB.net.