Основаването на Първата чехословашка република през есента на 1918 г.

Написана от Виктор Рогозенски
Посещения: 735



8Настоящата публикация е посветена на държавната независимост на новообразуваната през есента на 1918 г. Чехословакия. Интересът ми към тази проблематика е продиктуван от това, че тя е сравнително слабо изследвана, както от българската, така и от световната историография. За държавната независимост на Чехословакия е писано немалко, но тя е изследвана предимно от чешки учени. Не са много българските историци, писали по тази тема. Не са много и учените по света писали за основаването на Чехословакия, които не са чехи. Когато става въпрос за държавна независимост на дадена държава, тя най-обективно може да бъде разглеждана от чуждестранни изследователи. В текста са представени най-важните събития, които са свързани с учредяването на Първата чехословашка република - участието на чехите в Първата световна война на страната на Антантата, дейността на чешките задгранични организации, декларациите за независимост на чехи и словаци и най-важните събития случили се в страната в първите месеци след като тя се появява на картата на Европа. Както е известно, в края на Първата световна война Чехословакия е сред държавите-победителки и това е голямо предимство за тази страна.

През лятото на 1914 г. избухва Първата световна война. Австро-Унгария, редом с Германия, образуват блока на Централните сили (към който по-късно се присъединяват още Турция и България), който води тогава война срещу Антантата. В състава на австрийската армия воюват представители на различни националности, които се намират под властта на Виена. От негерманското население преобладават чехите, тъй като са най-многочислената славянска народностна група в империята. В сраженията между Австро-Унгария и Русия те се сражават с неохота, защото болшинството от тях са приятелски настроени към Русия, тъй като тя е славянска държава и в нейната победа виждат шанс за осъществяването на националния си идеал - освобождаване от австрийската власт. По времето на военните действия стотици хиляди чехи доброволно се предават в плен на руската армия, като впоследствие се присъединяват към нея и воюват в нейните редици (според някои източници към декември 1916 г. към руската войска по свое желание са преминали дори 2 милиона чехи).1 През същата година цели чешки дивизии преминават от другата страна на фронта и воюват вече на страната на Антантата, образуват свои национални армейски части, най-напред в Русия, по-късно във Франция и Италия.2

1Най-активната пропаганда, целяща освобождението на чехи и словаци от Австро-Унгария, е водена в Западна Европа и САЩ. В Русия също се провежда кампания в полза на чехословашката независимост3. Тъй като обаче този въпрос е свързан и със сформирането на чехословашкия военен корпус по време на Първата световна война, той няма да бъде разгледан в тази студия. За осъществяването на тази кауза активно работи Томаш Гарик Масарик, който е учен и общественик от чешки произход и по-рано е бил депутат във Виенския парламент. Сред чешката и словашката емиграция в САЩ, както и сред американския политически елит, той  издига идеята малките непълноправни народи в състава на Австро-Унгария да получат възможност да създадат свои независими държави.

Агитационната кампания се осъществява най-вече в градовете, където живеят най-много негови сънародници - Чикаго, Питсбърг и Бостън.4 През 1915 г. Масарик изработва меморандум, който предвижда създаването на независимо чешко кралство, разширено със словашки територии на изток, като бъдеща Чехословакия е ситуирана между два славянски съседа: Полша и Русия. Проектът се казва Независима Бохемия.5 В официалния документ той се опитва да убеди Антантата, че е необходимо преначертаване на границите в Централна Европа и даване на независимост на малките народи от региона. Чрез британския експерт за Централна Европа Робърт Ситън-Уотсън, личен познат на пражкия философ, документът стига до знанието на Форин офис. Въобще Томаш Масарик пропагандира прочешки и прославянски възгледи по времето на Първата световна, както в САЩ, така и в Западна Европа. По време на най-големия конфликт в историята на света до този момент, Масарик изнася редица лекции в парижката Сорбона, където запознава френските студенти и френския политически елит със съдбата на славянския свят и най-вече със съдбата на своя народ.6

През 1915 г. в Кливлънд е проведена среща на емигрантските организации Чешко национално движение и Словашка лига. И двете страни одобряват идеята в близко бъдеще да бъде създадена обща за чехи и словаци държава. Сключено е споразумение, предвиждащо бъдещата държава да е федерация, където на словаците да им бъде дадена пълна автономия в областта на културата, да имат свой сейм, както и да могат официално да използват словашкия език в администрацията и образованието.7

2В чешките земи тогава активно, но в конспирация работи Карел Крамарж (виден чешки общественик, юрист, политик, един от радетелите за освобождение на чехите от скиптъра на австро-унгарския император) Той чертае федерация на всички славянски държави под скиптъра на руския император, което също означава разбиване на Дунавската монархия. За разлика от Томаш Гарик Масарик и съратниците му, които развиват дейност на Запад, Крамарж и съпартийците му решават да установят връзки с представителите на Съглашенските правителства в  столицата на все още неутралната българска държава, за да ги осведомят за своята програма да се борят за независимост от Хабсбургската династия.

Междувременно на Запад емигрантите продължават дейността си и през февруари 1916 г. в Париж е образуван Чехословашкият национален комитет. В него влизат Томаш Масарик, Милан Щефаник и Едвард Бенеш.

Целта на комитета е да пропагандира извън границите на Австро-Унгария идеята за извоюването на държавната независимост на чехите и словаците, както и да координира действията, водени в тази насока както в чешките земи, така и извън тях. Масарик и неговите съмишленици водят усилени действия в тази насока.

Към края на Първата световна война все повече се засилва чехословашката активност за извоюването на чешките национални интереси и в чешките земи. Междувременно след смъртта на дългоуправлявалия Франц Йосиф, тронът е зает от младия император Карл, който желае умиротворяване и връщане към нормален конституционен живот, като свиква Райхсрата във Виена. През май 1917 г. във връзка с предстоящото възобновяване на заседанията на Райхсрата 222 чешки литературни дейци с различни политически убеждения се обръщат към чешките депутати с официална декларация, с която настояват за по-широка автономия в чешките земи в рамките на Австро-Унгария, спазване на конституционните свободи и на националните права и амнистия за политическите затворници.8 Декларацията има за цел да предотврати евентуални акции на парламентарно сътрудничество на чешките депутати, което би било неприемливо с оглед на обявяването на независимостта от Виена. В този дух идва натиск и „отдолу”: на 30 май 1917 г., в деня на откриването на райхсрата пражките металурзи обявяват стачка и изготвят общ меморандум чрез който по примера на руската революция и правото на самоопределение декларират желание за създаването на самостоятелна чехословашка държава.9 Значителна стъпка в тази насока е сторена на 30 май 1918 г. в град Питсбърг, щата Пенсилвания в САЩ. Тогава на официална среща между представители на чешките и словашките емигрантски организации (Чешкото национално сдружение, Словашката лига и Съюзът на словашките католици) в присъствието на Томаш Масарик обсъждат политическото устройство на бъдещата обща държава. Решено е Чехословакия по конституция да бъде република с демократична форма на управление. Словакия трябвало да има автономия в областта на администрацията, съдебната система със свой местен парламент. Предвидено е словашкият език да е официален в училищата, администрацията и обществения живот.10

3През 1918 г. когато Първата световна война е към края си, поради обстоятелството, че чешки военни формирования воюват на страната на Антантата, чехословашката задгранична пропаганда получава все по-голяма международна подкрепа. Страната, която застава най-плътно зад чешките и словашките национални стремежи, е Франция. Именно тя е първата държава в света, която признава Чехословашкия национален съвет за легитимен представител зад граница на несъществуващата все още държава. Това се случва на 29 юни 1918 г.11

На 9 август с. г. същият важен за бъдещата държава акт извършва Великобритания, последвана на 3 септември от САЩ.12 Чехословакия е важна за Антантата, защото доброволчески й отряди воюват на нейна страна. Франция държи на нея най-вече като бъдещ противовес на Германия на континента, както и като стожер срещу евентуалната военна експанзия на запад на Болшевишка Русия. Но най-вече Париж се стреми към отслабване на своя противник Германия. Неслучайно малко по-рано, през ноември 1917 г., в Ке д’Орсе френският политически елит изработва меморандум, който предвижда в случай на победа на Антантата в Централна Европа да бъдат основани нови и силни държави на изток от Германия, като Югославия и Чехословакия.13 На 15 октомври 1918 г. със специална нота френското Външно министерство уведомява Едвард Бенеш, че признава емигрантския комитет и за временно правителство.14

По същото време, решителна стъпка за реализирането на чешките и словашки национални аспирации е сторена и от Томаш Масарик на 18 октомври 1918 г. В този ден по радиото на Вашингтон той прочита декларация, с която обявява независимостта на чехи и словаци от Австро-Унгарската империя.15 Действията на Бенеш и Масарик целят да противодействат на опитите за примирие от страна на Германия и да обезсмислят плановете за вътрешното реформиране и федерализация на империята. Няколко дни по-късно тема на обсъждане стават нови и необсъждани до този момент казуси - съдбата на заселената предимно с украинци и унгарци област - Закарпатска Украйна и нейното евентуално присъединяване към Чехословакия. След дълги преговори, водени между Масарик и представителя на областта Григорий Жаткович, е подписано споразумение, което гарантира политическата автономия на Закарпатска Украйна в състава на Чехословакия.16

4На 27 октомври 1918 г. австро-унгарският външен министър Юлиуш Андраши, виждайки, че войната върви към края си и Централните сили са на път да я загубят, изпраща официална нота до американските власти, с която обявява оттеглянето на Австро-Унгария от Първата световна война. Тази стъпка е възприета от чехите като акт на капитулация от страна на австро-унгарците и край на войната. В този ден в Прага са проведени шествия, които тържествено отбелязват отделянето от монархията. По обществените сгради и в държавните учреждения държавните символи са заменени от австрийски на чешки.17 С конкретните мерки по завземането на властта от австрийските институции се заема сформираният в Прага Национален комитет.

Държавната независимост на чехите практически е реализирана на следващия ден - 28 октомври 1918 г. с декларация подписана от членовете на комитета Иржи Стршибърни, Антонин Швехла, Алоис Рашин, Франтишек Соукуп.18 Декларацията постановява, че „Устройствената форма на чешката държава ще определят Националното събрание на страната и Народният съвет в Париж, като органи на единодушната воля на народа и дотогава суверенната власт върху вътрешните дела на новата държава ще изпълнява Националният комитет в Прага. Всички досегашни области и държавни закони и разпоредби остават временно в сила, както и всички закони и наредби на автономни институции, жупни, земски, областни, окръжни като цяло са от компетенцията на същия този Национален комитет.19 Превратът е осъществен без насилие.

Само ден след историческата декларация, на 29 октомври, немското население от Судетска област, което е мнозинство в региона, обявява създаването на новата провинция - Немска Бохемия с център град Либерец. Немскоезичното население на Судетите, позовавайки се на правото за самоопределението на нациите, декларира желание за присъединяване към остатъчна Австрия. На 3 ноември 1918 г. в Прага пристига делегация на судетските немци, за да води преговори с чешките власти. До конкретен резултат не се стига и съдбата на Либерецкия край остава да бъде решена на по-късен етап.20

Само два дни след чехите, съдбоносна крачка правят и словаците. На 30 октомври 1918 г. в Свети Мартин Турчански, Словашкият национален съвет, в който има представители на всички словашки партии,  декларира отделяне от историческото Унгарско кралство и сливане с чехите в обща държава. Представителите на словашкия народ декларират следното:

- Словаците са част от културно-историческото наследство на единния чехословашки народ.

- Като част от чехословашкия народ, въз основата на идеята за самоопределението на нациите, желаем да бъде дадена възможност на чехословаците за учредяването на своя собствена държава.

- Наред с всичко това ние също така декларираме своето желание за постигането на траен световен мир въз основа на общочовешки права, което да възпрепятства избухването на нова война.21

За разлика от чехите обаче, словаците нямат достатъчно сили, за да осъществят действителното завземане на властта. Междувременно, в чужбина се осъществява създаването на правителство от членове на емигрантския комитет и представители на вътрешната съпротива. Масарик и Бенеш запазват позициите си на временен президент и министър на външните работи, Карел Крамарж е избран за временен министър-председател.22 Това става между 28 и 31 октомври 1918 г., в Женева, където се обсъжда и бъдещото политическо устройство на новата държава. Отхвърлено е предложението на Карел Крамарж Чехословакия да бъде монархия, като е решено тя да е република, както впрочем Масарик е обявил на 18 октомври във Вашингтон.23

5

Първото заседание на чехословашкото народно събрание е проведено на 14 ноември 1918 г. в Прага. Участие в историческото заседание взимат 256 народни представители, които гласуват за избор на върховната и изпълнителната власт. То утвърждава избирането на Томаш Гарик Масарик за легитимен президент и на Карел Крамарж за министър-председател на първото независимо чехословашко правителство. Председател на Народното събрание е Франтишек Томашек.  В неговия кабинет влизат следните министри: Е. Бенеш (на външните работи), В. Клофач (на отбраната), А. Рашин (на финансите), А. Швехла (на вътрешните работи), словакът М. Щефаник (на отбраната), Ф. Соукуп (на правосъдието), И. Захрадник (на железниците).24

Парижката мирна конференция легализира международния статус на чехословаците като съвоюваща със Съглашението нация, а договорите, подписани от представителите на Антантата и на победените държави Германия, Австро-Унгария (през 1920 г. и с Унгария) очертават и нейните граници. По отношение на Германия и Австрия се прилага историческия принцип и новото разграничаване като цяло следва традиционните територии на кралство Бохемия. В пограничните райони обаче е включено около 3 млн. немскоговорящо население, което е враждебно на новата власт.

9Първият от договорите на Парижката мирна конференция, който осигурява международното признание на държавната независимост на Чехословакия и изменя нейните граници, макар и съвсем незначително, е Версайския договор. Той е подписан на 28 юни 1919 г. между Антантата и Германия.25 Според неговите клаузи областта Хлучинско от Горна Силезия преминава от Германия към Чехословакия.

Чрез Сен-Жерменския мирен договор, подписан между Австрия и Антантата на 10 септември 1919 г., е потвърдено отделянето на Бохемия и Моравия от бившата Хабсбургска монархия  и присъединяването им към Чехословакия. Това легализира Вашингтонската декларация, с която чехословаците обявяват своята независимост по отношение на Виена.26

Третият съдбоносен за границите на новата държава договор е Трианонският, подписан на 4 юни 1920 г. между Антантата и Унгария. За разлика от другите два договора, в този случай се пренебрегва историческото право (традиционната принадлежност на словашките земи към короната на Св. Щефан) и се легализира  решението на Словашкия национален съвет от 30 октомври 1918 г. за  отделянето на Словакия от Унгарското кралство и присъединяването и към новата държава Чехословакия27 въз основа на правото на нациите на самоопределение. Новоочертаната граница обаче не отговаря на действителното етническото разделение между словаци и унгарци. Бенеш използва връзките си с експертите в комисиите и вследствие на това новата граница е спусната по- на юг, през чисто унгарски територии. По стратегически съображения в по-голямата си част следва главното течение на река Дунав.

Парижката мирна конференция също така постановява Прага да заплати на страните от Съглашението „дар за освобождението” в размер на 750 млн. франка.28

Не по-малко трудно се оказва очертаването на новото граничното разграничаване между чехи и поляци – две нации, утвърдени от победителките като съвоюващи. Поляците се позовават на правото на самоопределение (преобладаващата част от местното население е полско), докато чехите имат претенции, които се базират отчасти на историческото право, отчасти на икономически, транспортни и стратегически аргументи. Поляци и чехи спорят за териториите на областите Спиш, Орава и Тешинско и най-вече за последната от изброените поради няколко причини. Тешинският край е богат на полезни изкопаеми. Освен това той е важен за чехите поради стратегическа железопътна линия, минаваща през град Тешин. На 27 септември 1919 г. Великите сили се произнасят съдбата на областта да бъде решена чрез плебисцит.29 Провеждането му обаче в последствие е осуетено от полско-съветската война. Именно поради тази причина за съдбата на спорните области се произнасят Великите сили, за което ще стане въпрос в следващите няколко реда.

10

Последните граници на Чехословакия решава Конференцията на посланиците в края на юли 1920 г, която се произнася за съдбата на областите Тешинско, Спиш и Орава. По-голямата част от спорните земи преминават под властта на Прага, като ощетената страна безспорно е Полша. Според данните на преброяването на населението в областта на Тешин, в пределите на Чехословакия попадат 140 хил. поляци, 114 хил. чехи и 30 хиляди немци.30 От региона на Спиш и Орава 45 хил. поляци остават да живеят в словашката част от Чехословакия.31 В този регион живеят и не малко словаци, но поляците преобладават.

Мирните договори оказват нееднозначни последствия за бъдещето на новата държава. Благодарение на тях, Чехословакия получава международно признание и се появява за първи път на картата на света в почти максималните поискани на мирната конференция граници с площ от 140 хил. кв. км. Първата чехословашка република гранични със следните страни: Германия, Полша, Румъния, Австрия, Унгария. Чехословакия е и етнически хетерогенна държава. Освен чехи и словаци в новата държава съжителстват голям брой немци и унгарци, и по-малък евреи, поляци, украинци и др. Това обстоятелство е потенциална заплаха за етническия мир и териториалната цялост на страната.

13

Държавността на Първата чехословашка република е утвърдена посредством конституцията на страната, която е приета от Народното събрание в Прага на 29 февруари 1920 г. и влиза в сила само няколко дни по-късно на 6 март същата година. Констутуцията на Чехословакия декларира следното:

Всички постановления, които са в противоречие с Конституционната карта са невалидни. Конституцията може да бъде променяна или изменяна само от закони, специално определени като конституционни закони.32

Конституционният съд на Чехословакия ще решава дали законите на Чехословашката република и на Закарпатска Украйна съответстват на член първи.33

Съгласно най-важния държавен документ, Конституционният съд на страната трябва да се състои от седем членове. Двама се назначават от Висшия административен съд, двама от Висшия съд, останалите двама членове и председателят се номинират от президента на републиката. Назначаването на представители на гореспоменатите съдилища в Конституционния съд, мандатът, процедурният правилник и дефиницията на неговата компетентност се определят с конкретен акт.34

Според конституцията от 1920 г. настоящото народно събрание ще заседава до свикването на Парламента, който ще се състои от Сенат и Камара на депутатите.35

Президентската институция представлява върховната власт. Президентът е държавен глава и настоящият президент остава на поста си до провеждането на нови избори. Задълженията на държавния глава са определени в Конституционната харта и те влизат сила веднага след приемането на тази харта.36

Конституционната харта влиза в сила в деня на нейното обявление. Разпоредбите относно изпълнението на законите, както се постулират в Конституционната харта, не представляват част от тази Харта, както е посочено в предходния параграф, освен ако Хартата не предвижда друго.37

14

Конституцията от 1920 г. отделя не малко внимание на гражданските права и свободи. Съгласно най-важния държавен документ всички граждани на Чехословашката република са равни пред закона и се ползват с еднакви граждански и политически права, независимо от раса, език и религия. В конституцията са записани още следните свободи: свобода на личността и собствеността, свобода на печата, събранията, правото на петиция, правото на заселване, свобода на тайната кореспонденция, свобода на словото, свобода на съвестта, правото на гражданите да се образоват.38

Като заключение, на базата на написаното по-горе, съм направил харектеристика на най-съществените черти на чехословашката държавна независимост от 1918 г.

- Чехословакия се появява на картата на Европа през есента на 1918 г. Най-важното събитие, което допринася това да се случи, е загубата на Австро-Унгария в Първата световна война. Благодарение на оттеглянето на Дунавската империя от бойното поле, чехите се освобождават от властта на Виена, словаците се освобождават от властта на Будапеща. За основаването на Първата чехословашка република допринася и задграничната дейност на Томаш Масарик.

- През 1918 г. Чехословакия възниква като напълно ново явление. Преди няколко века чехите са имали своя държава, но в края на Първата световна война страна с името Чехословакия се появява за първи път в световната история.

- Чехословакия още от зората на своето съществуване е република и тази форма на управление се запазва чак до нейния окончателен разпад през 1993 г. До историческата 1918 г., както във вековете когато чехите са имали своя държава, така и когато се намирали под властта на Австро-Унгарската империя, чехите винаги били управлявани от монарх.

- Въпреки че след 1918 г. новата република официално е изграждана на единен чехословашки елемент, Чехословакия на практика е бинационална държава. Най-многобройните и най-значимите народности са чехите и словаците. Те имали най-важната дума за насоките на развитие на новата държава.

- Първата чехословашка република етнически е хетерогенна държава. Освен чехи и словаци в страната живеят още хиляди германци, унгарци, украинци, поляци и евреи.

- Въпреки че съществуването на Първата чехословашка република бележи своето начало през есента на 1918 г., Чехословакия получава международно признание посредством Парижката мирна конференция, проведена в периода 1918-1919 г. Във вътрешнополитическо отношение Чехословакия утвърждава своята държавност посредством конституцията, която е приета на 29 февруари 1920 г.

- От приключването на Първата световна война до края на Парижката мирна конференция, Чехословакия цели обединение на всички земи, населени с чехи и словаци. Тя благоприятно начертава границите на новата държава, във външната си политика Прага вече променя посоката на своите цели и по всякакъв начин се стреми да запази статуквото на своите настоящи граници

- Първата чехословашка република е сравнително голяма страна по площ (около 140 хил. кв. км) и се намира се в самия център на Европа. Тя се нарежда и сред страните победителки след Първата световна война. Всичко това допринася Чехословакия да е фактор в международните отношения през второто десетилетие на двадесети век

- Първата чехословашка република обаче се намира в неблагоприятно геополитическо положение след като се появява на картата на света през 1918 г. Тя е обградена от неприятелски страни - Германия, Унгария и Австрия. Също така на територията на Чехословакия, в непосредствена близост до своята родина живеят хиляди немци, унгарци и поляци. Всички те във всеки един момент биха могли да се надигнат на въоръжено въстание с цел да бъдат приобщени към техните отечества. Всичко това е потенциална заплаха за етническия мир в страната.

 

1Мишев, Р. История на Австро-Унгария, Велико Търново, 2005, с. 234.
2Краткая история Чехословакии. Ред. А.Х. Клеванский, Москва, 1988, с. 280.
3Вж. подр. Фирсов, Е.Ф. Т.Г. Масарик в России и борьба за независимость чехов и словаков. Москва, 2012.
4Готовска-Хенце, Т. Назад към изгубения трон, София 1996, с. 58.
5Готовска-Хенце, Т. Масарик. Изповедта на един набеден русофоб. – Минало, 1999, кн. 3, с. 93.
6Gotovska-Henze, T. Odkaz slovanské politiky TGM za války. Pohled z Bulharska. In českoslovenství, středoevropanství, evropanství (1918-1998). Brno, 1998, p. 333-345.
7Готовска-Хенце, Т. Назад към изгубения трон, София 1996, с. 59.
8Dokumenti moderni doby, redaktor Prazakova, I. Praha, 1978, s. 47.
9Ibidem, s. 42.
10Vanek, A.Vznik samostatneho Ceskoslovenskeho statu v roce 1918, Melantrich, 1988, p. 362.
11Dokumenty československé zahrniční politiky. Red. Klímek, A. a kol. Praha, 1994, р. 120.
12Рихлик, Я. Пенчев,В. История на Чехия. София, 2010, с.442.
13Beneš, E. Světová válka a naše revoluce, Praha, 1994, p. 72.
14Dokumenty československé zahrniční politiky... р. 308.
15Готовска-Хенце, Т. Назад към изгубения трон, с. 64.
16Perman The Shape of the Czechoslovakia state, Leiden 1962, p.26.
17Покорни, И. Земли Чехии и Моравии 1918-1992. Прага, 1994, с. 6-8.
18Dokumenty československé zahrniční politiky..., р.333.
19Boj o směr vývoje československého státu. I Tom, Praha, 1965. – (Nakladatelství Československé Akademie Věd), p.113-114.
20Рихлик, Я. Пенчев,В. Цит.съч, с. 444, 446.
21Dokumenti moderni dobi,Op. Cit, p.77-78.
22Lustigová, M. Karel Kramář -  první československý premiér. Praha, 2008, с.144-146.
23Olivová, V. Dějiny první republiky. Praha 2012, s. 63-64.
24Vanek, A. Op. Cit, p.411-412.
25Христоматия по нова и най-нова обща история, София, 1988 (съст. Христина Мирчева, Искра Баева), с. 95-97.
26История дипломатии. Т. 3. Ред. А. А. Громыко, Н. Н. Земкова. Москва, 1965, с.164.
27Контлер, Ласло. История на Унгария. Хиляда години в Централна Европа. Рива, 2009, 372–373.
28Хуса, В. История на Чехословакия. София, 1965, с. 205.
29Szymiczek, F. Walka o Slask Cieszynski w latach 1914–1920. Katowice, 1938, s. 113.
30Gruchala, J. Droga Cieszyniakow do Polski odrodzonej(1914-1920), Katowice, 1988, s.133.
31Skalski, M. Płonące granice,Warszawa, 2013, s. 115.
32Zákon ze dne 29. února 1920,  kterým se uvozuje Ústavní listina Československé republiky,
https://www.psp.cz/docs/texts/constitution_1920.html - официален сайт на Народното събрание на Република Чехия.
33Пак там.
34Пак там.
35Пак там.
36Пак там.
37Пак там.
38Пак там.

 

X

Right Click

No right click