Реорганизацията в работата на НКВД

 

Към средата на 1938 година Сталин подготвя подмяната на Н. И. Ежов. На 22 август 1938 година за първи заместник-нарком на вътрешните работи е назначен първият секретар на ЦК на Грузинската КП(б) Лаврентий Павлович Берия, а първият заместник-нарком и началник на първо управление на НКВД на СССР Μ. П. Фриновски е освободен от длъжност и е назначен за нарком на военноморския флот, като получава званието „командир 1-ви ранг". След репресиите на Ежов в армията и флота има предостатъчно свободни длъжности, но назначаването на Фриновски, който е напълно сухопътен човек, за нарком на ВМФ е явна подигравка. Изглежда, че Михаил Петрович го разбира и в рапорта си до Молотов (март 1939 година) моли да бъде освободен от новите си задължения „поради непознаване на морското дело". Молбата му е удовлетворена, в интерес на истината - по своеобразен начин, но напълно в духа на времето. През април 1939 година Фриновски е арестуван заедно с Ежов и през февруари 1940 година е разстрелян.

Междувременно Ежов се опитва да спаси положението си, но това само удължава агонията му. На 29 септември 1938 година той подписва заповед № 00641 на НКВД на СССР, с която Л. П. Берия е назначен за началник на новосъздаденото Главно управление по държавна сигурност. Негов заместник става бившият завеждащ на промишлено-търговския отдел на ЦК на Грузинската КП(б) В. Н. Меркулов. Със същата заповед е обявена новата структура на централния апарат на НКВД на СССР.

Нa 8 октомври Политбюро сформира комисия, на която е възложено в кратки срокове да подготви проектопостановление на ЦК, СНК и НКВД за новата позиция по въпроса за арестите, прокурорския надзор и воденето на следствието. За председател на комисията е назначен Ежов, нейни членове стават Л. П. Берия, прокурорът на СССР А. Я. Вишински, председателят на Върховния съд А. С. Ричков и Г. М. Маленков, отговарящ за дейността на административните органи в ЦК на ВКП(б). През 1953 година в предсмъртното си писмо Берия ще напомни на Маленков: „Още от първите дни на 1938 година при въвеждането на ред в МВР твоето участие в приемането и предаването на делата, укрепването на кадрите на МВР с твоя помощ..."

Постановлението на СНК и ЦК на ВКП(б) „За арестите, прокурорския надзор и воденето на следствието" е утвърдено от Политбюро чак на 17 ноември. От 8 октомври до 17 ноември 1938 година Политбюро потвърждава назначенията на новия началник на секретариата на НКВД П. А. Шарий и на началника на отдел „Кадри" Н. К. Давидов, назначава новите началници на международния отдел - В. Г. Деканозов, на оперативния отдел на ГУГБ - В. М. Бочков, а също така новия началник на управлението за Ленинградска област - С. А. Гоглидзе. Повечето от новоназначените са работили с Берия в Грузия и са „негови хора". Отстраняването на Ежов е направено майсторски, това е истински заговор. Вярно е, че има някои пропуски. Така например на 14 ноември наркомът на вътрешните работи на Украйна А. И. Успенски се укрива и минава в нелегалност. Чак на 16 април 1939 година след петмесечно неуспешно издирване той е арестуван, за което голяма група чекисти получават ордени.

Постановлението от 17 ноември 1938 година става последно свидетелство за края на предишното ръководство на наркомата. Като ръководител на НКВД Ежов е подложен на остра критика.

„Масовите операции по разгрома и изкореняването на вражеските елементи, проведени от органите на НКВД през 1937-1939 година при опростено водене на следствието и съдебната процедура, не могат да не доведат до редица много големи пропуски и извращения в работата на органите на НКВД и прокуратурата.

... Служителите на НКВД до такава степен са отвикнали от упоритата, системна агентурно-осведомителна работа и така са се увлекли от опростената процедура за водене на делата, че до последния момент настояват за така наречените „лимити" за извършване на масови арести." Дълбоко се е вкоренила „опростената процедура на разследване, при която обикновено следователят се ограничава да получи от обвиняемия признание за вината му и изобщо не се интересува дали признанието е подкрепено с необходимите документални данни", често пъти „показанията на арестувания се записват като забележки, а след доста време... се изготвя общ протокол, без изобщо да се спазва изискването... за евентуално дословно фиксиране на показанията на задържания. Не са редки случаите, когато протоколът от разпита не се изготвя, докато обвиняемият не се признае за виновен в извършването на престъпленията."

С постановлението от 17 ноември 1938 година на органите на НКВД и прокуратурата е забранено да извършват каквито и да било масови арести и изселвания, а самите арести е наредено да се извършват съобразно конституцията на страната само със съдебно постановление или със санкция на прокурора. В центъра и по места съдебните „тройки" се ликвидират, а делата, които те водят, се предават за разглеждане или от съдилищата, или от Специалното съвещание на НКВД на СССР. ЦК и СНК дават съответните нареждания и на прокуратурата - много внимателно да проверява обосновката на постановленията за арест.

На 23 ноември Ежов е извикан на среща със Сталин, която се провежда в сталинския кабинет в присъствието на Молотов и Ворошилов от 9 часа вечерта до един часа през нощта на 24 ноември. В заявлението си до Сталин от 23 ноември Ежов напълно признава своята вина и се разкайва за предателствата в редиците на чекистите: „Най-много проблеми в работата на НКВД имаше в кадровата сфера. Вместо да насоча вниманието си към факта, че през последните десетина години заговорниците от НКВД и свързаните с тях чужди разузнавания успяха да вербуват не само върхушката на ЧК, но и нейното средно звено, а често пъти и редови служители, аз се успокоих, че съм разгромил върхушката и част от най-компрометираните служители от средното звено. Мнозина от новоиздигнатите, както става ясно сега, също са шпиони заговорници." Но въпреки големите „пропуски и недостатъци" в собствената си работа, Ежов заявява, че под всекидневното ръководство на ЦК „здравата е разгромил враговете. Давам думата си на болшевик и се задължавам пред ЦК на ВКП(б) и пред другаря Сталин да отстраня грешките си, да се поправя и да се трудя навсякъде, където ЦК реши за необходимо да ме използва".

Дори на върха на кариерата му се промъква неговото необуздано „здравата разгромих враговете" - ах, тази професионална гордост на палач. Наистина, през 1937 и 1938 година са арестувани 1 372 392 души, от които 681 692 са разстреляни. Дори сега той призовава към нови репресии. „Мнозина от новоиздигнатите са шпиони и заговорници" - казва той за собственото си родно НКВД. Берия ще вземе предвид тези думи на Н. И. Ежов, и то в най-близко време.

На 24 ноември Политбюро удовлетворява молбата на Ежов. И все пак, като го отстранява от НКВД, Сталин го оставя на длъжността секретар на ЦК на ВКП(б), председател на КПК при ВКП(б) и нарком по водния транспорт. Но на XVIII конгрес на ВКП(б) Ежов не е избран дори за член на ЦК. „В изказването си против Ежов Сталин отбеляза незадоволителната му работа, но насочи вниманието си повече към неговото пиянство, отколкото към това, че е злоупотребявал с власт и е извършвал неоснователни арести. После се изказа и самият Ежов, който, след като призна грешките си, помоли да бъде назначен на по-малко самостоятелна длъжност" - спомня си адмирал Η. Г. Кузнецов.

Скоро, през април 1939 година, Ежов е арестуван, обвинен, че е ръководил „контрареволюционна организация в НКВД" и през февруари 1940 година е разстрелян. Ликвидиран е толкова тихомълком, та чак до 70-те години се носят слухове, че е жив и или ръководел някакъв малък провинциален завод, или живеел в някакъв лагер, където заемал не особено отговорен пост. Ежов е разстрелян заедно с голяма група бивши негови подчинени по присъда на Военната колегия на Върховния съд на СССР.

Л. П. Берия разчиства владенията си с енергията на грижовен стопанин. През 1939 година от НКВД са уволнени 7372 души (22% от общия брой на личния състав), от тях 66,5% - за длъжностни престъпления, контрареволюционна дейност и по компрометиращи материали. Само от централния апарат са уволнени 695 служители.

През 1939 година в реорганизирания апарат на НКВД са приети 14 506 души (45,1% от всички оперативни служители). 11 062 от тях идват от партийните и комсомолските органи (ето я помощта на Г. М. Маленков, за която Берия пише през 1953 година), 1332 са доведени от отдели извън УГБ, 1129 са издигнати измежду канцеларските и техническите служители, 347 идват от армията, 34 - от чекисткия запас, 602 са назначени, след като са подали молби за постъпване на работа.

През 1939 година на оперативни длъжности в управлението по държавна сигурност в централния апарат на НКВД на СССР постъпват 3460 души, от тях 3242 идват от партийните и комсомолските органи.

Мащабите на чистката в НКВД могат да се илюстрират с факта, че през 1939 г. от 6174 души ръководни оперативни чекистки кадри са сменени 3830 (62%).

На 1 януари 1940 година в структурите на държавната сигурност работят 32 163 оперативни служители, от тях в централния апарат на НКВД на СССР са 3573 души.

26 736 души (83% от оперативния състав в органите на НКВД) са членове на ВКП(б), 4810 (15%) - членове на ВЛКСМ, 617 служители (1,9%) са безпартийни.

Към 1 януари 1940 година висше образование имат 2036 чекисти (6,3%), незавършено висше - 897 (2,8%), средно - 11 629 (36,2%), начално - 17 601 (54,7%).

По трудов стаж „в органите" ръководният оперативен състав е разпределен така: до 1 година - 57 души (9,4%), от 1 до 3 години - 184 (30,5%), от 3 до 6 години - 43 (7,2%), над 6 години - 319 души (52,9%).

По възраст от 3573 оперативни служители в централния апарат на НКВД под 25 години са 363 (10,2%), от 25 до 35 години - 2126 (59, 5%) и над 35 години - 1084 (30,3%).

Националният състав на служителите в централния апарат е следният: руснаци - 3073 (84%), украинци - 221 (6%), евреи - 189 (5%), белоруси - 46 (1,25%), арменци - 41 (1,1%), грузинци - 24 (0,7%), а също представители на татарите, мордвинците, чувашите, осетинците и др.

С идването на Л. П. Берия със заповед № 0230 на НКВД на СССР от 2 декември 1938 година „За повишаване на работната заплата на служителите от оперативните чекистки управления и отдели и административния апарат на НКВД на СССР" са фиксирани следните заплати: нарком, заместник-нарком - 3500 рубли на месец; началник и заместник-началник на главно управление - 3200 рубли; началник-отдел, началник-секретариат - 2600-2800 рубли; старши оперативен пълномощник и старши следовател - 1500 рубли; оперативен пълномощник, следовател - 1400 рубли.

Спрях се така подробно на въпросите, свързани с формирането на апарата на НКВД на СССР, по две причини: първо, това показва колко грижливо са подбирани кадрите в НКВД на СССР. Второ, въпреки големите и постоянни структурни промени, които стават в апарата на НКВД, неговият състав е доста стабилен. Поне до края на Великата отечествена война, въпреки че на два пъти - през 1941 и 1943 година — НКВД се дели на два наркомата - на НКВД и НКГБ. Трябва да отбележим, че историята на държавните органи на СССР е изучена, меко казано, недостатъчно задълбочено. А темата, свързана с кадрите, функциите, структурата на НКВД-НКГБ-МВР-МГБ, чак допреди няколко години беше от засекретените. Ние успяхме да получим възможността да запълним това празно поле само благодарение на серията от статии на А. Кокурин и Н. Петров, публикувани в сп. „Свободная мисъл", а също от сборника документи, подготвен от същите автори „Лубянка. ВЧК-ОГПУ-НКВД-МГБ-МВР-КГБ", излязъл през 1997 година в поредицата „Русия. XX век. Документи".

И така, Берия активно и педантично подбира кадри за новите си владения, занимава се с въпросите за повишаване благосъстоянието на служителите, а успоредно с това — и с текуща чекистка работа, за което ще стане дума отново. Нека се запитаме защо все пак Сталин се спира при избора си тъкмо на Берия. Дали защото е грузинец, по-точно - мингрел? Едва ли. По всичко личи, че за Сталин националността на съратниците няма кой знае какво значение. Или защото е бил внимателен и грижовен с майката на вожда? Е, дълбоката почит към възрастните е дълбоко вкоренена национална черта. Защото го е спасил от недоказани покушения в Грузия? Това не е установен факт, но вече става по-топло. Заради способностите му на стопански ръководител, които е демонстрирал в Грузия? Да, има и такова нещо, но съществуват и по-кадърни ръководители. Заради чекисткия му опит? Безспорно. Възрастта? На 39 години той е в разцвета на силите си. Физически е здрав, което също е плюс. Организирал е издаването на книга за историческите заслуги на вожда, изнесъл е доклад? Добра работа е свършил, но това си е чисто организационна дейност. Пък и за ръководството на НКВД вождът не е подбирал историци. Бил е жесток и последователен в провеждането на репресиите ли? Тук с Берия са можели да премерят сили почти всички секретари на републикански ЦК, областните и краевите комитети. Като например Ейхе, Постишев, пък и Косарев, а от младите - Маленков и Хрушчов. Това не са заслуги, а норма на поведение. Че е бил образован? Е, годината вече не е 1917-а, Сталин си е създал специалисти. И все пак... Защото не зависи от никого друг в Москва, освен от него, от Сталин? Че има ли други? Вече не.

Но изборът явно не е случаен. Безспорно е умен, коварен с враговете, млад, образован, властолюбив, честолюбив, инициативен, предан, задължен му е, жесток е, трудолюбив, не се натрапва, не бие на очи. Внимателен е. Има вкус към интригата, на свое ниво, разбира се, много грижливо си е подбрал екип, който хем си гледа работата, хем уважава шефа. Не е пияница като Ежов, Жданов и Булганин. Обича жените, но това не е порок, виж, Калинин... Няма особени заслуги? Нищо, ще ги натрупа, въпрос на време. Изглежда, че издигането на Берия е било част от един широкомащабен експеримент. Сред другите издигнати са Г. М. Маленков и Н. А. Вознесенски. Експеримент, който за Сталин и Берия продължава цели петнайсет години.

Трябва да отбележим, че подмладяването на кадрите не е единственият експеримент, който Й. В. Сталин замисля и реализира в края на 30-те - началото на 40-те години. Както отбелязва 0. В. Хлевнюк в монографията си „Политбюро. Механизми на политическата власт през 30-те години" (М., 1996), същината на следващия, още по-мащабен проект се свежда до преразпределение на функциите на партията и правителството в управлението на СССР в полза на Съвета на народните комисари. Въпросният преход завършва на 7 май 1941 година, когато по решение на Политбюро на ЦК на ВКП(б) Сталин е назначен за председател на СНК, като запазва и поста си на първи секретар на ЦК на ВКП(б).

През това време Берия прави главозамайваща кариера и по партийна, и по държавна линия.

Той става нарком, когато е член на ЦК на ВКП(б), избран на XVII конгрес на партията през 1934 година. През март 1939 година, след XVII конгрес Лаврентий Павлович става кандидат-член на Политбюро. Той не взема прекалено активно участие в работата на Политбюро, но като се започне от 1937 година, срещаме името му в списъка на посетителите в кабинета на Й. В. Сталин (през 1937 година два пъти и само за 1,5 часа, през 1938 година посещенията вече са 33 пъти - 68 часа и 35 мин., през 1939 година се увеличават на 34 пъти, а времетраенето на срещите възлиза на 80 часа и 20 мин). Трябва да уточним, че Берия не се заседява в кабинета на вожда - средно посещенията му траят по малко повече от 2 часа.

На 21 март 1941 година са приети две отделни постановления на ЦК на ВКП(б) и СНК на СССР за реорганизация на Совнаркома, в които се предвижда значително разширяване на правата на правителственото ръководство. Първото постановление - „За организацията на работата в Совнаркома на СССР" предвижда увеличаване броя на заместниците на председателя на СНК, така че всеки да отговаря за по 2-3 наркомата. Заместник-председателите получават правото еднолично да решават всички въпроси, свързани с подведомствените им наркомати, в рамките на установените планове. Второто постановление е „За образуването на Бюро на Совнаркома". Този нов орган „има всички права на Совнаркома на СССР". Заседанията на Бюрото е трябвало да се провеждат веднъж седмично (при нужда - по-често), докато заседанията на СНК на СССР са се свиквали веднъж месечно. За членове на Бюрото са назначени В. М. Молотов, Н. А. Вознесенски, А. И. Микоян, Н, А. Булганин, Л. П. Берия, Л. М. Каганович, А. А. Андреев.

На 7 май 1941 година, след като Сталин е утвърден за председател на СНК на СССР, настъпват промени и в Бюрото на Совнаркома. Негов председател става Сталин, първи заместник - Н. А. Вознесенски, заместник-председатели на СНК са В. М. Молотов, А. И. Микоян, Н. А. Булганин, Л. П. Берия, Л. М. Каганович, Л. 3. Мехлис.

На 8 май, 1941 година е утвърдено постановление на СНК за разпределението на задълженията в Совнаркома на СССР между председателя и неговите заместници. От него следва, че Й. В. Сталин, новият председател на СНК, има 15 заместници: Н. А. Вознесенски, В. М. Молотов, К. Е. Ворошилов, Л. М. Каганович, А. И. Микоян, А. А. Андреев, Л. П. Берия, Н. А. Булганин, Л. 3. Мехлис, А. Я. Вишински, P. С. Землячка, В. А. Малишев, Μ. Г. Первухин, А. Н. Косигин, М. 3. Сабуров.

Л. П. Берия, който остава нарком на вътрешните работи, като заместник-председател на Совнаркома отговаря и за редица ключови ведомства - новосъздадения наркомат на държавната сигурност, наркоматите на горската промишленост, цветната металургия, нефтената промишленост и речния флот.

Издигането в кариерата на Берия прилича на излитане, но трябва да кажем, че Сталин е имал и много високи изисквания към своите заместници. Е,  Л. П. Берия е притежавал неизчерпаема енергия.