ГУЛАГ

 

Когато Л. П. Берия заема длъжността нарком, Главно управление „Лагери" вече има своя история. То води началото си от 1930 година, когато потребността от тази структура възниква „във връзка със значителното разширяване на мрежата от лагери", необходимо за успешното провеждане на колективизацията в селското стопанство. Както знаем, създаването на колхозния строй е немислимо без „ликвидирането на кулачеството като класа", което предполага изселване на кулаците в така наречените специални селища. „Стопанското и трудовото устройване на спецзаселниците" е възложено на ОГПУ на СССР, а непосредственото настаняване - на новото управление, ГУЛАГ.

През 1930-1931 година са изселени 1 803 392 селяни, на 1 януари 1932 година в специалните селища са регистрирани 1 317 022 души. През 1932 година там умират близо 90 хиляди души, през 33-та година - почти 152 хиляди. Но спецзаселниците са само началото на ГУЛАГ. И когато Берия оглавява НКВД, изселените кулаци, макар и да се смятат за питомци на ГУЛАГ, не са негови основни „клиенти". Основната маса от хора - 443 462 души, които лежат, по-точно се намират в лагерите на НКВД, са осъдените по печално известния чл. 58 - „за контрареволюционни престъпления", а общият брой на затворниците във владенията на ГУЛАГ по данни от 1 януари 1939 година е 1 289 491 души, от които 1 180 701 са мъже, а 107 319 - жени.

Към края на 30-те години лагерите на НКВД, освен че служат за „изолиране на социално опасния контингент", се превръщат в източник на почти безплатна работна ръка, използвана там, където не би работил никой свободен човек. Тези лагери не са фабрики на смъртта, макар да не могат да бъдат наречени и санаториуми. Началниците в тях носят лична отговорност за смъртността насред затворниците и трябва да кажем, че през годините преди войната - 1939 — 1940, тя е била сравнително ниска: от 3,1 до 2,72 %. През 1939 година по указание на Й. В. Сталин е отменена системата на „зачотите", която дава възможност на затворниците, работещи в особено опасни и тежки сектори, да намалят срока на присъдата си (ако някой от тях, да речем, е изпълнявал плана си на 150%, можел е да разчита, че един ден в лагера ще му се брои за два). Това лишава затворниците от стимул за ударен труд, но същевременно не лишава лагера от ценен работник. Изследователите най-често не виждат тук нищо друго, освен жестокост и недомислие. Нека си позволим да изкажем еретичната мисъл, че е възможно Сталин, който вече е ограничил размаха на репресиите, просто да е искал да запази стабилния състав на лагерите. Още повече че „зачотната" система е водела до повишаване броя на травмите и до бързо износване на работната ръка.

С всяка изминала година ГУЛАГ се превръща във все по-мощна икономическа организация. През март 1940 година в системата му влизат:

- 53 лагера (включително заети с изграждането на железници);

- 425 трудово-поправителни колонии (включително 170 промишлени, 83 селскостопански и 172 така наречените контрагентски, тоест работещи в системата на други наркомати);

- 50 колонии за непълнолетни.

Освен лагерите и колониите в системата на ГУЛАГ влизат и Бюрата за поправителен труд (БИР). Това е особен, доста специфичен контингент от работници и служители, допуснали самоотлъчка или нееднократно закъснели за работа. По решение на съда (като процедурата е била максимално опростена) те са продължавали да работят на предишните си места, като част от заплатата им (не повече от 25%) се е превеждала във фонда на ГУЛАГ. На фона на колосалното нехайство, превърнало се в начин на живот на трудещите се, тази несъмнено нестандартна мярка за укрепване на трудовата дисциплина е била доста ефикасна.

Естествено, режимът на работа в лагерите е по-строг, отколкото на свобода. Работният ден трае 10 часа. Понятието „почивни дни" не съществува, но на по-големите празници - 1 май и 7 ноември, затворниците все пак са имали право да почиват.

Лозунгът „Работата прави човека свободен!" спокойно може да краси порталите на лагерите. Водещо начало в живота на изолираните е спазването на правилото, че всеки затворник трябва да работи там, където го изпрати администрацията на лагера. Единствено изключение правят болните и признатите за нетрудоспособни. През 1940 година те са 73 000 души, чиято издръжка е струвала на ГУЛАГ над 100 млн. рубли, т. е. по около 144 рубли на месец. За сравнение можем да използваме следните данни: с разрешение на администрацията и в зависимост от отношението им към труда и от поведението им на затворниците са се отпускали по не повече от 100 рубли лични пари месечно. Ето още няколко цифри: затворниците са се охранявали от 107 хиляди души военизирана охрана, на която са плащани 790 милиона рубли годишно, т. е. по 615 рубли на месец.

Медицинската помощ за лагерния контингент се е осигурявала от стационари с 35 хиляди легла в лагерите и 5 хиляди легла в колониите. Болните са били обслужвани в 519 амбулатории и 2174 фелдшерски пункта. Медицинският персонал, обгрижващ затворниците, е включвал 2222 лекари, 4166 фелдшери, 2640 медицински сестри, 334 стоматолози, 495 фармацевти. Така че на един среден медицински кадър са се падали по 170 затворници, а на един лекар - по 750 затворници (за сравнение в процъфтяваща Грузия на 1 лекар са се падали по 806 жители от републиката). През 1939 година процентът на смъртност е бил 3,29% от общия брой на пребиваващите в лагерите, а в колониите - още по-нисък, 2,3%. Ако изхождаме от лагерната статистика, тези показатели са просто великолепни, но въпреки всичко смъртността в лагерите е почти двойно по-висока, отколкото в страната като цяло (33 починали на 1000 затворници и 18 на 1000 свободни съветски граждани). И нито големият брой лекари, нито големият брой болнични легла не са могли да помогнат за преодоляването на този печален факт. Между другото, смъртността в местата за лишаване от свобода винаги (поне в Русия) е била по-висока от смъртността на свобода. Мисля, че само в края на XX и началото на XXI век разликата е станала минимална.

Колкото до храната, затворниците не са угоявани: на ден им се полагат по 670 г ръжено и пшенично брашно, 56 г варива, 280 г зеленчуци, 14, 3 г месо, 78 г риба, 8 г захар, 8 г мазнини. Но дажбата далеч не е мизерна. Най-важното е, че не може да се краде от храната. За целта е измислена една доста хитра мярка. За повечето затворници няма ограничения в кореспонденцията, освен за осъдените по политически причини, които са можели да пишат от по едно писмо на месец до едно на три месеца. Писмата се предават незапечатани. Но ако са адресирани до наркома на НКВД, до „всесъюзния отговорник" М. И. Калинин, до генералния прокурор на СССР, до който и да било член на Политбюро, камо ли до Й. В. Сталин, трябва да са запечатани и администрацията на лагера няма право (под заплаха от наказателна отговорност) да ги отваря. Разбира се, най-често писмата съдържат молби за помилване, оплаквания по повод несправедлива присъда, но има и такива, които сигнализират за неуредици в условията за пребиваване на осъдените. В подобни случаи се вземат твърди и сурови мерки. Никой от администрацията на лагерите не иска да го сполетят, затова редът, макар почиващ не толкова върху комунистическата съзнателност, колкото върху страх, е съществувал и нарушаването му е било рисковано. Лаврентий Павлович веднъж и завинаги е обяснил на подчинените си, че на никого няма да позволи да го мами, камо ли да краде от затворническата бака. Хуманизъм? Дори и да го има, той е частичен - най- важното е затворниците да са работоспособни. Затова докладите до Берия не украсяват нещата, но и не сгъстяват тъмните краски. Докладните записки и аналитичните отчети до голяма степен са лишени от излишни самохвалства и славословия за непостигнати победи — в НКВД, поне докато нарком там е Берия, а негов заместник, отговарящ за ГУЛАГ - Чернишов, го знаят.

Работата в лагерите е източник на малки лагерни радости. Всъщност, те могат да изглеждат малки само за хората извън бодливата телена ограда. Всеки затворник има право на един колет от вкъщи. Веднъж на шест месеца може да разчита на свиждане. Ами пакетът цигари, купен със свои пари от лагерната лавка? Но това право трябва да бъде заслужено.

Когато се прегледа списъкът на техниката, с която са разполагали в лагерите, става ясно, че почти всички дейности са извършвани ръчно или с инструменти, познати на строителите още от времето на египетските пирамиди. И все пак ГУЛАГ е най-важният комплекс на народното стопанство, чиято продукция се оценява на стотици милиони рубли. През 1940 година производството му обхваща 17 отрасъла и дава стоки на стойност 2 659 500 000 рубли.

Нека изброим основните отрасли от промишлеността, в които тогава са заети над 1,5 млн. затворници:

Дърводобив - с обем на стоковата продукция 730 млн. рубли.

До 1938 година дейността на ГУЛАГ в тази област задоволява предимно нуждите от дървен материал на лагерите и на строежите на НКВД, а също и снабдяването на Москва и Ленинград с дърва за огрев.

През 1939 година обемът на дърводобива на ГУЛАГ рязко нараства и той става един от основните производители в Съюза. Дървеният материал, добиван от затворниците, е 40% от обема на производството на наркомата по горската промишленост на СССР и 13 % от обема на цялото производство в страната. Основни производители са 16 специализирани горски лагера.

През 1940 година минно-металургичната промишленост на ГУЛАГ едва започва да се развива. Връх в нея бележат годините на войната, като между другото най-високата смъртност в ГУЛАГ през същия период е пак в този отрасъл.

Нека посочим основните обекти.

- Норилският комбинат - разположен отвъд Полярния кръг, на 2110 км на север от Красноярск и на 80 км на изток от пристанище Дудинка. Започва да се изгражда през 1935 година. Ръководител е един от бъдещите заместници на Л.П. Берия, отначало в НКВД, а по-късно в съветския „Атомен проект" - А. П. Завенягин. Комбинатът се строи върху едно от най-богатите находища на медно-никелова руда, платиноиди, кобалт и злато, където има също така големи запаси от висококалорични каменни въглища - в строителството и добива през 1939 година са участвали почти 12 хиляди питомци на ГУЛАГ.

- Комбинатът „Североникел" е разположен на Колския полуостров. Основната му продукция е никелът и съпътстващите го мед и кобалт. През 1940 година изграденият от затворниците в ГУЛАГ и предаден за експлоатация на Народния комисариат по цветните метали комбинат с решение на ЦК на ВКП(б) и СНК на СССР отново е върнат на подчинение на ГУЛАГ. На обекта работят 14 600 затворници.

- Актюбинският комбинат се намира на 110 км от град Актюбинск. Изграждането му започва едва през 1940 година. Тук са съсредоточени 95% от всички запаси на хромни съединения в СССР. В строителството са заети над 25 хиляди души.

- Джезказганският комбинат се намира в центъра на Казахстан, в слабонаселения район на Карагандинска област. До 1939 година се извършват проучвателни работи, които разкриват, че тук е основното находище на мед в СССР. Първата поточна линия в комбината трябвало да бъде завършена през 1942 година и да произвежда по 2500 тона мед годишно. През 1940 година в изграждането й участват 12,5 хиляди затворници.

Далстрой формално не влиза в системата на ГУЛАГ, но е тясно свързан с него. Неговата територия се разпростира между басейните на реките Колима и Индигирка, част от Охотско море и северното крайбрежие на Чукотка. Далстрой добива злато и калай в промишлени количества. В неговата работа участват над 60 хиляди затворници, които през 1940 година са извлекли 80 т химически чисто злато и 2000 т калаен концентрат.

Въгледобивната и нефтодобивната промишленост е организирана от ГУЛАГ в такива райони на СССР, където даденото гориво е единствен или най-важен източник за енергийните и металургичните мощности. Включени са четири находища, три от които са въглищни: Воркутинското, „Бугачача" (в Читинска област и Бурят Монголия), въглищното находище „Райчиха" (Амурска област) и Ухтинското нефтено находище. В общия баланс на въгледобива тези находища дават само 3,7% от общия добив. В лагерите, които ги обслужват, има 60, 5 хиляди затворници.

Няколко от лагерите на ГУЛАГ на Бяло и Каспийско море и по големите сибирски реки се занимават с риболов и обработка на риба - осоляване, опушване, има няколко рибно-консервени завода, но това е нещо като помощно стопанство, което осигурява риба за населението на ГУЛАГ.

Селскостопанските лагери и колонии на НКВД - Карагандинският селскостопански лагер например обхваща територия от 1,7 млн. хектара, 80 хиляди от които са обработваеми, а 160 хиляди хектара са пасища и ливади. Лагерът е основан през 1936 година върху напълно безлюдна територия в Централен Казахстан. Специалистите от НКВД селекционират есенния сорт ръж „Долински", който се разпространява по цял Казахстан, но основно се развива зеленчукопроизводството. В лагера с 20 отделения има 61 зеленчукови ферми, 43 ферми за отглеждане на едър рогат добитък, 1 конеферма, 11 свинеферми, 7 градинарски участъка. Лагерът е прилично (за онова време) оборудван със селскостопанска техника: 251 трактора, 59 комбайна и 164 камиона.

В Карлаг се добиват 65 хиляди тона каменни въглища, работи също шивашка фабрика, която произвежда продукция за 17 млн. рубли.

За да добием представа в какви условия са работили 30-те хиляди затворници, ще отбележим, че през 1943 година, когато се създават каторжните лагери, Карлаг е един от първите.

Сиблаг, разположен в Новосибирска област и Алтайския край, е специализиран в свиневъдството. Но там и преди е имало 211 ферми за едър рогат добитък.

Наред със селскостопанското производство в Сиблаг работи и голяма шивашка фабрика, която произвежда продукция за 102 млн. рубли годишно. В Сиблаг работят 46,5 хиляди затворници.

Среднобелският лагер се намира в Амурска област и е специализиран в зеленчукопроизводството. В неговото стопанство се използва трудът на 18 хиляди затворници.

Наред със специализираните селскостопански лагери почти във всички дърводобивни лагери има и селскостопански отделения. Задачата им е донякъде да обогатят с пресни продукти оскъдната трапеза на затворниците.

Освен селскостопанските лагери и помощните стопанства съществуват и селскостопански колонии, които са разположени в 30 края и области на РСФСР, а също в Казахстан, Киргизия и Украйна.

Важна област, в която се използва трудът на затворниците, е капиталното строителство. Така например, през 1940 година в строителството на минно-металургичните предприятия са вложени 371 млн. рубли, във въгледобивната промишленост - 88 милиона рубли, а в дърводобивната - 80 милиона рубли.

Но най-важните обекти на капиталното строителство са хидротехническите съоръжения:

Волгострой, чиято задача е изграждането на Угличката и Рибинската електроцентрали. Там работят 70, 5 хиляди затворници.

Куйбишевстрой - строителството на две водноелектрически централи на Волга, в което участват 31 хиляди затворници.

Соликамскстрой - строителството на водноелектрическата централа на Горна Кама - 45 хиляди затворници.

Обект от особена важност е Архангелският хидростроителен завод - днес Северодвинск. В строителството на това гигантско предприятие вземат участие над 60 хиляди затворници.

Обект № 263 в Совгаван, предвиждащ изграждането на строителната база на корабостроителен завод № 199 в Комсомолск на Амур.

Освен всички тези обекти, а трябва да кажем, че списъкът им далеч не е пълен, ГУЛАГ се занимава и с изграждането на шосета и железопътни линии, военни и граждански пътища, строи и експлоатира целулозно-хартиени предприятия, разполага със собствена промишлена база за производство на стругове и др. оборудване. Освен това по заявки на големите промишлени наркомати заделя работна ръка (от затворници), наброяваща десетки хиляди души.

През 1940 година бюджетът на ГУЛАГ е 7864 млн. рубли. Разходите надхвърлят приходите с 488 милиона рубли, които се покриват от държавата.

Отчитайки резултатите, началникът на ГУЛАГ, старши майор от държавна сигурност Лепилов отбелязва: „Този баланс в бюджета на ГУЛАГ показва, че при създаването на стокови и материални ценности в процеса на неговата производствена стопанска дейност ГУЛАГ получава от държавния бюджет само толкова дотации, колкото и всяка друга стопанска държавна организация.

В това се крие и финансовото значение на дейността му, тъй като ако трудът на затворниците не се използваше, държавният бюджет щеше да бъде натоварен с разходна част по линия на непроизводствените разходи в размер на около 3 милиарда рубли годишно, които да отиват за издръжка и обслужване на контингента от затворници."

ГУЛАГ от 1939-1940 година се превръща в огромно производствено-стопанско обединение, в чийто централен управленски апарат работят 1600 военни и граждански чиновници.

Л. П. Берия, една от най-характерните черти на когото е неговата организираност, много добре разбира, че във вида, и който съществува, ГУЛАГ се превръща в неуправляема и закостеняла организация. През периода 1940-1941 година той извършва съществена реорганизация, толкова по-насъщна, като се има предвид, че войната чука на вратата.

Реорганизацията на ГУЛАГ започва с отделянето през януари 1940 година на Главното управление на железопътното строителство (ГУЛЖДС), после през октомври - на Главхидрострой на НКВД. През февруари 1941 година „самостоятелност" получават Главпромстрой, Управлението на лагерите от дърводобивната промишленост (УВВП) и Главното управление на лагерите в минно-металургичните предприятия (ГУЛГМП).

Въз основа на постановлението на ЦК на ВКП(б) и СНК на СССР от 24 март 1941 година и на заповед № 00328 на наркома на ВКП(б) от 27 март за изграждането на летища за ВВС на Червената армия към ВКП(б) е създадено Главното управление за летищно строителство (ГУАС).

На 30 май 1941 година със заповед № 00689 на наркома Л. П. Берия са обявени новите щатове на ГУЛАГ, които сега вече предвиждат 526 места (без оперативния и политическия отдел). На 6 юни 1941 година СНК на СССР и ЦК на ВКП(6) приемат постановление № 1511-622сс, въз основа на κоето на 12 юни Л. П. Берия подписва серия от заповеди до всички лагерни подразделения на НКВД. Нареждането е от 1 юли да има готовност за евентуално преминаване на работен режим за изпълнение на мобилизационния план, което предвижда двусменна работа от по 11 часа за всяка смяна.

Нa 14 юни със заповед № 00774 всички началници на лагерните управления на НКВД, всички началници на трудово-поправителните лагери и колонии, и предприятията на ВКП(б), а също така наркомите на вътрешните работи на републиките и началниците на УНКВД на краищата и областите са предупредени, че подлежат на наказателна отговорност, ако провалят подготовката за мобилизация и плана за боеприпасите.

НКВД начело с наркома си активно се готви за неизбежната война.