Групите

 

При Й. В. Сталин интелигенцията не е на особена почит. Вождът много добре съзнава, че без нейна помощ е невъзможно да се осъществят грандиозните програми, залегнали в основата на първите петгодишни планове. Невъзможно е да се извърши и подготовката за войната, която буквално чука на вратата. И въпреки това Н. И. Ежов получава „картбланш" да арестува цяла кохорта от изтъкнати учени, чиито имена днес са гордост за руската наука и техника. Обвиненията, които им се предявяват, са доста стандартни. Ако някой от тях е имал неблагоразумието да отиде на командировка в чужбина - шпионаж. Роднините му се подлагат на репресии по различни обвинения - от укриване до помагачество. Сривът в производството или, не дай Боже, някоя авария е диверсия, терор и вредителство. Ако без ентусиазъм разобличаваш отявлените „врагове на народа" - будиш подозрение. Ако към тези варианти прибавим преките доноси, които не са рядко явление в научните среди, където по този начин някои хора са слагали точка на спора с опонентите си, и показанията, получени с насилие и заплахи, размахът на терора спрямо научно-техническия елит може да ни смае. Как ли въпреки всичко са оцелели на свобода някои учени и конструктори, как ли са успели да отърват умните си глави, без същевременно да се опетнят? Отговорът може да е двояк: или са били твърде известни (между другото, известността не спасява Н. Вавилов), или са били прекалено необходими при решаването на отбранителни или технически проблеми (Б. Ванников - бившият нарком на въоръженията за малко да бъде разстрелян непосредствено преди войната). Не бива да пренебрегваме и елемента късмет - бъдещият лауреат на Нобелова награда И. Е. Там обяснява относителното си благополучие точно с него (макар по параметри той да е в първите редици на потенциалните репресирани).

Отношението към учените е твърде особено. От една страна, налице е стремежът на най-активната част от партийното ръководство да изтрие от лицето на земята чуждите, не съветските, не партийните личности, а от друга - максимално да използва техните знания, опит и талант. И какво? Успява. Не веднага, не изведнъж, но успява. Изобретява една специфична форма за ангажиране на специалистите, в чиято лоялност съветската власт би могла да се усъмни. Академиците и конструкторите можели да работят не просто като секачи в гората или като строители на железопътни линии - пирони могат да се забиват и с микроскоп, но излиза скъпо и не е ефективно. По-добре е до всеки, който си служи с микроскоп или чертожна дъска, да се постави по един охранител, на прозорците - решетки, а самите творци да бъдат осъдени за „престъпленията" им на по 10-15 години строга изолация. И нека си творят. Класовата омраза към враговете намира своя отдушник, а НКВД гарантира невъзможността на евентуален рецидив на вредителство.

Опити за създаване на „специални лаборатории" или „конструкторски бюра" са правени още в началото на 30-те години, но истински размах те придобиват с идването на власт на наркома Л. П. Берия.

Още на 10 януари 1939 година Лаврентий Павлович подписва заповед № 0021 „За организирането на Специално техническо бюро". В него ясно се посочва, че Бюрото се създава от народния комисар на вътрешните работи и е от неговите компетенции. Създава се, за да се използват възможностите на затворниците, които имат специални технически умения. Със същата заповед се утвърждава щатът на Бюрото (ОТБ) и „Наредбата за Специалното техническо бюро към народния комисар на вътрешните работи".

Нека се запознаем с въпросния документ, който регламентира живота на стотиците висококвалифицирани роби.

„... 2. Задача на техническото бюро е да организира конструирането и внедряването в производство на нови средства за въоръжаване на армията и флота.

3. Бюрото включва следните групи по специалности:

а) група по самолетостроенето и авиационните витла;
б) група по авиационните мотори и горива;
в) група по военноморското корабостроене;
г) група по взривните вещества;
д) група по артилерийските снаряди и взривове;
е) група по бронираните стомани;
ж) група по бойните отровни вещества и противохимическата защита;
з) група по серийното внедряване на авиационно гориво АН-1 (към завод № 82).

Както чрез разделяне на съществуващите, така и чрез организиране на групи по специалности според нуждите могат да се създават нови групи, които не са предвидени по-горе.

4. Специалното техническо бюро се оглавява от др. М. А. Давидов.
5. Групите по специалности се оглавяват от съответните помощник-началници на Специалното бюро. Техните задължения включват: организирането на работното място за групата; материално-битовото обслужване на работещите в групата; организирането на техническите консултации за работещите в групата и подготовката за производство на опитните модели и образци.
6. Тематичните планове на Специалното техническо бюро се внасят за утвърждаване в Комитета по отбраната.
7. Тематичните планове се изготвят както въз основа на предложенията на лишените от свобода, така и по заявки.
8. Изготвените технически проекти се представят за утвърждаване в Комитета по отбраната, за да получат разрешение за направа на опитни образци. След като бъдат утвърдени от Комитета по отбраната, преминалите изпитанията образци се предават за серийно производство.
9. Специалното техническо бюро назначава на работа в групите волнонаемни специалисти най-вече измежду младите такива."

Това е вече сериозна заявка за ефективно използване на техническите специалисти. Берия за пореден път демонстрира истинските си способности на стопански ръководител.

Може би най-успешна е работата в група А, която се занимава със самолетостроене и участниците й я наричат шеговито „бандата на Туполев". Андрей Николаевич Туполев (роден през 1888 година), е член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1933 година), академик (1953 година), два пъти Герой на социалистическия труд. Под негово ръководство са създадени 50 оригинални самолета и около 100 различни модификации. Създател е на изцяло металното самолетостроене. Умира през 1972 година.

Името на Туполев е широко известно в цялата страна, самолетите, конструирани под негово ръководство, поставят редица световни авиационни рекорди. 1937 година е особено успешна за А. Н. Туполев. На 5 май неговият АНТ-7 пръв измежду съветските самолети прелита над Северния полюс. На 21 май четиримоторните гиганти АНТ-6 откарват до ледовете на полярния басейн участниците в първата съветска плаваща станция „Северен полюс-1". С АНТ-25 екипажите на Чкалов и Громов прелитат над Северния полюс до САЩ (на най-краткия маршрут). За ходови изпитания се готви торпедният катер Г-8.

На 21 октомври 1937 година Туполев е арестуван в кабинета му в сградата на ГУАП (Главното управление на авиационната промишленост). Името му изчезва от авиационната лексика в страната. Самолетите АНТ бързо биват преименувани в ЦАГИ - ЦАГИ-25, ЦАГИ-40.

Туполев прекарва около година в Бутирския затвор. След като признава всичко, в което е обвинен, следователите оставят конструктора на мира. Към края на излежаване на присъдата си Туполев получава предложение да работи по своята специалност, и без да мисли дълго, се съгласява - в интерес на истината, след като поставя пред надзирателите и условието жена му да е на свобода, а децата да са с нея. И у него да не възникне съмнение по този повод. Юлия Николаевна бива незабавно освободена.

През есента на 1938 година А. Н. Туполев е преместен в (бившата трудова колония в село Болшово в Подмосковието, където вече е сформирана голяма група от конструктори арестанти. Скоро след това Андрей Николаевич получава задача лично от наркома, който по онова време вече е Л. П. Берия. Задачата, поставена пред конструктора, е технически неизпълнима - да се направи тежък 4-моторен пикиращ бомбардировач, който да може да носи голям бомбен товар и, както се изразява Берия, да има възможност да поразява „врага в неговото леговище".

Туполев успява да убеди Берия, че поръчката е неизпълнима, но дори да бъде направено, подобно чудовище няма да бъде прието от военните. Вероятно аргументите на най-опитния авиоконструктор са прозвучали твърде убедително, тъй като събеседниците повече не се връщат към темата.

След поредната си среща с Л. П. Берия Туполев казва на сътрудниците си: „Докладът ми подразни Берия. Когато завърших, той ме изгледа с неприкрит яд. Изглежда, беше наговорил на Сталин доста неща за ПБ-4 и вероятно го е убедил. Това ме изненада, защото от предишните си срещи със Сталин останах с впечатление, че дори да не разбира от авиация като конструктор, поне има здрав разум и позиция. Берия каза, че двамата със Сталин ще се оправят. Цял ден се притеснявах в килията си, после отново ме повикаха. „И така, с другаря Сталин още веднъж прегледахме материалите. Решението е следното: спешно да се изработи двумоторен. Щом приключите, започнете с ПБ-4, имаме голяма нужди от него", каза ми Берия. После проведохме следния диалог:

Берия: Каква скорост можете да постигнете?

Аз: Шестстотин.

Той: Малко е, трябва да са седемстотин! Каква е дистанцията?

Аз: Две хиляди.

Той: Не става, трябва да са 3000! А натоварването?

Аз: Три тона.

Той: Малко са. Трябва да са четири. Край - обръща се към Давидов. — Заповядайте на военните да изготвят изисквания за двумоторния пикиращ самолет. Параметрите, заявени от гражданина Туполев, да се уточнят според моите указания."

Скоро групата на Туполев е преместена от Болшово в Москва. Първоначално тя включва 17 души, работата между които се разпределя по следния начин: А. Н. Туполев - главен конструктор; С. М. Егер - технически проект; А. В. Надашкевич - въоръжение; Р. Л. Бартини - крила и фюзелажи; Г. С. Френкел - аеронавигация; А. Р. Бонин - хидравлика; Ф. М. Фисун - двигатели, и т. н. През април 1939 година групата се попълва с още седем участници: В. С. Денисов, В. П. Сахаров, А. Кованов, В. А. Успенски, А. М. Саги, И. X. Гимилщайб, В. А. Чижевски.

Дейността се разгръща в сградата на КОКОС (конструкторския отдел на сектора за опитно самолетостроене на ЦАГИ), където вече работят групите на В. М. Петляков и В. М. Мясишчев. За по-голяма секретност групата на Петляков  получава цифровото означение „100", групата на Мясишчев ставa група „102", Туполевците - „103", четвъртото конструкторско бюро на Д. Л. Томашевич бива наречено група „110". В отдел „100" на В. М. Петляков се разработва издигащ се на голяма височина изтребител. По-късно въз основа на него е създаден пикиращият бомбардировач, получил шифъра „Пе-2". През годините на войната авиационната промишленост на СССР произвежда 11 427 самолета Пе-2.

Отделът, ръководен от В. М. Мясишчев, работи върху създаването на бомбардировачи с висок и далечен полет ДВБ-102. За жалост, през годините на войната тази машина, събрала в себе си според специалистите най-прогресивните идеи и световната авиация, не се произвежда серийно.

А. Н. Туполев работи в отдел „103" върху самолета, който по-късно става известен под името Ту-2.

Дмитрий Людвигович Томашевски работи в отдел „110" върху изтребителя, кодиран със същото число, построен в единични бройки и преминал изпитанията, но така и не влиза в серийно производство.

Конструкторското бюро на В. М. Петляков първо постига блестящи резултати. През април 1940 година неговият самолет покрива летателните тестове и участва в първомайския парад. Веднага е спуснато указанието високолетящият скоростен изтребител да се преправи на триместен пикиращ бомбардировач. За целта се дават 45 дни. За изпълнението на задачата се наемат 300 свободни работници, изпратени от конструкторското бюро на С. В. Илюшин, А. С. Яковлев и Λ. А. Архангелски. Затворници и свободни хора работят, без да жалят сили. Отговорността за изпълнение на задачата е възложена на В. М. Петляков.

На 2 юни 1940 година в най-важния момент от подготовката за предаване на чертежите в завода производител В. М. Петляков получава присъда от 10 години в трудово-поправителен лагер.

На 28 май, малко преди това, А. Н. Туполев също е запознат с присъдата си - 15 години лагер. В интервал от 2 седмици почти всички, работещи в „бандата на Туполев", чиито следствени дела са прекратени, получават присъди от по 5 до 15 години в трудово-поправителен лагер.

Какво е това, опит да се стимулира творческата им активност с камшик? Но въпреки общата потиснатост, както пишат всички мемоаристи, работата продължава.

„Самолет 103 преминава изпитания в НИИ на ВВС на 29 януари 1941 година, самолет 103У преминава изпитания в НИИ на ВВС на 15 май 1941 година. Заключение: по летателни данни самолетите 103 и 103У с два мотора АМ-37 превъзхождат всички известни самолети от този тип и напълно решават задачата по въоръжаването на Червената армия с фронтови пикиращи бомбардировачи.

Самолет 103, който развива скорост на съвременен изтребител и покрива първия етап от държавните изпитания, е препоръчан за построяване като многоцелеви самолет, който може да изпълнява задачите на изтребител и бомбардировач."

Този документ с резултатите от изпитанията е утвърден от Π. Ф. Жигарьов и А. И Шакурин - нарком на авиационната промишленост (НК на АП).

Със заповед № 533 на НК на АП от 17 юни пред началника на 10-о управление на наркомата, Тарасевич и пред директора на завод № 18, Шенкман, се поставя задачата:

„Незабавно да започне подготовка за производство на самолет 103, като се изхожда от това, че през 1942 година трябва да са произведени 1000 самолета 103 и 400 самолета ЕР-2.

Директорът на завод № 156, др. Ляпидевски заедно с началника на ОТБ на НКВД др. Кравченко: а) да разработят серийните чертежи и между 15 август и 15 септември 1941 година да ги предадат в завод № 18.

Не по-късно от 15 септември в завод № 18 да се изпратят 2025 специалисти от ОТБ на НКВД начело с др. Туполев и 40 човека волнонаемни конструктори...

Шахурин"

Усвояването на ТБ-7 протича бавно, преди войната са произведени само 17 бройки, също толкова - през 1941 година, през 1942-1944 година - по 18 машини годишно. Усвояването на Ту-2 също не се разгръща бързо - 3 машини към януари 1942 година, първият полк - 132-ри далекобомбардировъчен, оборудван с Ту-2, излита от Омск през есента на 1942 година.

Интересна е съдбата на В. М. Петляков. На 2 юни 1940 година му съобщават, че е осъден на 10 години трудово-поправителен лагер.

На 25 юли 1940 година е амнистиран по настояване на НКВД.

През януари 1941 година получава Сталинска награда I степен.

Странното е, че за амнистия ходатайства същият, когото всички от „бандата на Туполев" ненавиждат - наркомът Л. П. Берия.

В. М. Петляков е освободен на 25 юли 1940 година. Тогава са амнистирани също: Н. И. Базеков, Е. Л. Бару, А. Н. Вартанов, Б. С. Вахмистров, Л. И. Дяконов, А. А. Енгибарян, А. М. Изаксоп, M. М. Качкачян, Б. М. Кондорски, С. М. Лешченко, И. М. Лопатин, К. В. Минкер, В. М. Мясишчев (арестуван през 1937-а, освободен през 1940 година), Н. С. Некрасов, Е. И. Погоски, Κ. Е Полишчук, К. В. Рогов, А. И. Путилов. Всички те работят заедно с В. М. Мясишчев, всички са арестувани между края на 1937 и началото на 1938 година.

Втората вълна на освобождаване от ЦКБ-29 на НКВД е през лятото на 1941 година, когато на свобода излиза А. Н. Туполев, а след него: В. Л. Александров, В. В. Але, В. И. Бардин, T. М. Башта, А. Р. Бонин, С. М. Вигдорчик, B. С. Денисов, С. М. Егер, С. Я. Желтковски, И. М. Звонов, Л. Л. Кербер, А. П. Кованов, И. М. Косткин, Д. С. Марков,  C. М. Меерсон, И. X. Мутовчински, А. В. Надашкевич, H. С. Наумов, И. Г. Неман, Η. Г. Нуров, Г. А. Озеров, Н. И. Петров, А. Ю. Рогов, Τ. П. Саприкин, Б. А. Сауке, Г. М. Селезко, И. M. Силянски, Η. А. Соколов, А. Е. Стерли, Л. С. Терлин, Д. Л. Томашевич, К. И. Трунов.

Останалите от над стоте души са освободени през периоди от 1943 (повечето) до 1948 година. Сред излезлите на свобода през 1944 година е и С. П. Корольов - бъдещият генерален конструктор на космическите кораби.

Фактически ЦКБ-39 на НКВД на СССР е ликвидирано през 1941 година

Но освен „бандата на Туполев" съществуват и други групи, занимаващи се с отбранителната проблематика. В ОТБ на НКВД, което по-късно преминава към 4-ти специален отдел на икономическото управление, също са създадени нови конструкции на авиационни двигатели: МБ-100 - под ръководството на А. М. Добротворски, АРД (РД-1) — с конструктор В. П. Глушко. В 4-ти специален отдел се работи върху бронетанковата техника и артилерията. През 1941 година на изпитания е подложен бронираният купол БУР-10, конструиран от С. М. Лодкин. Под ръководството на М. Ю. Цирюлников е модифицирана 45-милиметровата противотанкова пушка М-42, полковото 76-милиметрово оръдие ОБ-25, образец 1943 г., корпусното 152-милиметрово оръдие БЛ-7 (взето на въоръжение през 1943 година). През 1939 година В. И. Кудряшов проектира 130-милиметровата артилерийска установка Б-2 за кораби и брегова артилерия. Под ръководството на А. С. Касациер се проектира подводница, на Π. Г. Гоинкис - торпедни катери. Създадени са редица нови технологии за производство на нитроглицеринови взривни вещества (А. А. Спорциус, А. С. Бакаев, 1940 година), нов начин за производство на сярна киселина (С. Д. Ступников), за изтребителите са конструирани редица уреди за водене на нощен бой (ПНБ), артилерийската радиостанция „Марс", под ръководството на М. В. Василиев - портативната станция за проследяване. Като цяло през 1939-1945 година са изпълнени повече от 20 крупни военнотехнически разработки, част от които почти веднага са взети на въоръжение (Пе-2, Ту-2, пушката ОБ-25 и редица други), а останалите, макар да не се произвеждат серийно, служат като основа при разработването на нови военнотехнически проекти.

Берия ръководи Специалното техническо бюро чак до оставката си в края на 1945 година. По-късно ръководенето на отдела е възложено на А. П. Завенягин. ОТБ е окончателно ликвидирано след смъртта на Сталин, когато Берия за кратко  заема поста министър на вътрешните работи.

Трябва да кажем, че самата идея за принудителния инженерно-технически труд не среща съпротива от страна на държавното ръководство. Така например на юлския пленум през 1953 година В. М. Молотов заявява буквално следното: „Туполев лежа известно време като осъден за вредителство, а сега ни прави самолети. Като видя как стоят нещата и че трябва да работи за тази власт, започна да работи и Господ здраве да му дава, нека работи." Между другото, малко е да кажем: „не среща съпротива", това, че бившите „вредители" са били превърнати в хора, полезни за съветската държава, е предмет на гордост за „педагогиката на партията и НКВД".

Впрочем, в тези „педагогически" похвати няма нищо особено. Главното е, че на човек се предоставя избор: дали да се озове в лагер заедно с престъпниците и „контрите", към които той по никакъв начин не причислява себе си, или да продължи в малко по-различни условия да се занимава с работата, на която е посветил целия си предишен живот. А трябва да кажем, че Берия е умеел да организира както трябва работата на затворниците инженери. За тях е заделена сграда на улица „Радио" (бившият КОКОС), осигурени са богати библиотеки с книги, конфискувани от подобни на тях „врагове на народа", битовите условия са луксозни в сравнение със затворническите или лагерните. М. Б. Саунке и Л. Л. Кербер си спомнят един доста характерен епизод - веднъж, когато Л. П. Берия идва на посещение, след предложението му да „запалят по една" А. Н. Туполев започва да тъпче джобовете си с цигари от отворената за почерпка кутия. Недоумението на наркома, който знае, че Туполев е непушач, се сменя с ярост, когато разбира, че затворникът взема цигарите за другарите си. Но гневът му е насочен не срещу грижовния авиоконструктор, а срещу онези, на които е възложено да осигурят СТБ с всичко необходимо. И тутакси пред очите на Туполев се разиграва сцена, за която той с удоволствие разказва на колегите си. Берия извиква коменданта и началника на СТБ и им вдига истински скандал, като ги задължава да хранят затворниците на ниво ресторант и да им осигуряват такива марки цигари, каквито са пушили, когато са били на свобода. Комендантът, който излиза от кабинета на Берия след Туполев, се оплаква на глас, че няма откъде да вземе такъв готвач, за да изпълни разпореждането на наркома. Саркастичният А. Н. Туполев го съветва да арестува готвача на хотел „Национал". В интерес на истината, нещата се разминават без арести, но храната става несравнимо по-добра, пък и повече не възникват проблеми с цигарите - затворниците получават такива, каквито си изберат - от „Херцеговина Флор" и „Казбек" до „Беломорканал".

Още едно предимство са свижданията с близките: децата, жените, родителите, не по-често от веднъж месечно, но все пак е по-добре, отколкото среща след 10-15 години.

Като използва опита на предшествениците си Ягода и Ежов, Берия успява да създаде един ефективно работещ механизъм за експлоатиране на интелектуалния труд. Дозираните тояга и морков спрямо научно-техническия елит е принцип, който той е възприел през годините преди войната, когато се занимава непосредствено с „бандите", и който му помага и сега, когато отговаря за почти цялата отбранителна промишленост - в етапа на създаване на атомното оръжие и ракетните системи за противовъздушна отбрана.