НКВД под ръководството на Л. П. Берия - Разузнаването и разузнавачите

Посещения: 13026

Индекс на статията

 

Разузнаването и разузнавачите

 

Когато става нарком на вътрешните работи, Лаврентий Павлович приема работата от излизащия в оставка Н. И. Ежов (макар че действа цяла комисия, в която влизат Г. М. Маленков, В. Н. Меркулов, Б. 3. Кобулов, В. Г. Деканозов и редица други проверени другари). Нещата не се протакат, но се разкриват голям брой грешки и откровени пропуски, а в редица случаи - и напълно съсипана дейност. Не на последно място всичко казано се отнася за направление „Външно разузнаване". През годините, когато ръководител е Ежов, външното разузнаване във вида, в който е получено от Ягода, е напълно ликвидирано.

Според пролетарското „ще сринем из основи, а след това..." през периода на чистките 1937-1938 година от 450 служители в ИНО (включително работещи зад граница) са репресирани 275 - над 60% от личния състав. Резултатите от този „голям очистителен процес" са печални - връзката с много от ценните агенти е изгубена и невинаги може да бъде възстановена. Ето един много красноречив факт: през 1938 година държавното ръководство в продължение на 127 дни не получава от ИНО на НКВД на СССР никаква информация. Нека си представим за момент, че Сталин е оставил Ежов за още година-две или най-добре - за целия период на Отечествената война. Без да надценяваме заслугите на Берия, можем да кажем, че тогава войната щеше да ни струва много по-скъпо. Но, слава Богу, историята не използва условно наклонение. Нека и ние не гадаем докъде би ни докарала дейността на Ежов. Между другото, всичко се повтаря в началото на 1950-те години, когато още един „партиец" - С. Д. Игнатиев - сменя В. С. Абакумов на поста министър на МГБ. Игнатиев бодро докладва, че се извършва процес на укрепване на резидентурите с партийни кадри. Когато за втори път става министър на вътрешните работи и обединява под свое ръководство МВР и НГБ, Берия се ужасява от въпиющия непрофесионализъм, който цари във външното разузнаване. Втория път той не успява да направи почти нищо, а това, което успява да свърши, е наречено вражеска дейност, пък и самият Берия е обявен за агент на световния империализъм.

Но в края на 1938 година той става пълновластен стопанин на „Лубянка", и то не за три месеца, както през 1953 година, а за цели седем години. Негов заместник е В. Н. Меркулов, а непосредствен ръководител на външното разузнаване - В. Г. Деканозов, който малко след това ще оглави и контраразузнаването, макар и за кратко: още през май ще бъде назначен за заместник-нарком на външните работи, а в края на 1940 година - посланик в Германия.

Но докато трае реорганизацията, В. Деканозов поне не й пречи много, защото най-важните решения се вземат на ниво Берия - Меркулов.

През 1939 година структурата на 5-и отдел - чуждестранния - изглежда по следния начин:

1-во    отделение - Германия, Унгария, Дания
2-ро    отделение - Полша
3-то    отделение - Франция, Белгия, Швейцария, Холандия
4-то    отделение - Англия
5-о    отделение - Италия
6-о    отделение – Испания
7-о    отделение - Румъния, България, Югославия, Гърция
8-о    отделение - Финландия, Швеция, Норвегия
9-о    отделение - Естония, Латвия, Литва
10-о    отделение - САЩ, Канада, Мексико, Южна Америка
11-о    отделение - Япония, Манджурия
12-о    отделение - Китай, Синдзян
13-о    отделение - Монголия, Тува;
14-о    отделение - Турция, Иран, Афганистан;
15-о    отделение - техническо (научно-техническо) разузнаване;
16-о    отделение - оперативна техника
17-о    отделение - визи и чужденци.

След като на 13 май 1939 година В. К. Деканозов е преместен в НКИД, мястото му заема старши майорът от държавна сигурност (отговаря на званието командващ дивизия, генерал-майор) Павел Михайлович Фитин. Между другото, това назначаване говори колко остър е бил недостигът от кадри. Фитин идва в НКВД през март 1938 година по линия на партийния набор със завършен институт по механизация и електрификация на селското стопанство, 11-годишен партиен стаж и ненавършени 32 години. С какво Павел Анатолиевич Судоплатов - връстник на Фитин, но опитен чекист, който има зад гърба си не една командировка в чужбина и орден „Червено знаме" за ликвидирането на лидера на украинските националисти Е. Коновалец, не се харесва на Берия, остава само да гадаем. Вероятно думата си казва фактът, че Фитин е с висше образование, каквото по онова време Судоплатов още няма. Всъщност, това са само предположения. Сред ръководителите на наркомата има хора и с начално образование като В. С. Абакумов, което не му пречи да заема дори поста министър.

Впрочем, като избира Павел Михайлович, Берия не греши - той наистина е талантлив разузнавач, който за максимално кратки срокове успява да възстанови разтурените резидентури и да организира непрекъснат поток информация от чужбина.

Ръководството на ИНО насочва вниманието си най-вече към подбора на ръководители на резидентурите. Така през периода 1939-1940 година зад граница са изпратени такива опитни разузнавачи, каквито са М. А. Алахвердов, В. М. Нирубин, Е. Ю. Зарубина, А. М. Коротков, Б. А. Рибкин, П. И. Тахичианов, Д. Г. Федичкин.

Благодарение на взетите мерки разузнаването отново става работоспособно. В централния апарат на ИНО в Москва работят 692 души, в чужбина - 242 разузнавачи, командировани през 1939-1940 година. Комплектовани са 40 резидентури. Най-големите от тях са в САЩ (18 души), Финландия (17 души) и Германия (13 души). Съветското разузнаване в Англия, Китай, Франция, Германия и САЩ успява да възстанови агентурния си апарат от над 600 източника на информация.

Ръководството на НКВД ясно определя приоритетните насоки на работа на външното разузнаване през този сложен и напрегнат предвоенен период. Към тях се отнасят:

организирането на работата по разкриване на военно-политическите и другите планове на нацистка Германия и нейните съюзници;

разкриване истинските намерения на САЩ и Англия, особено във връзка с войната и отношението им към СССР;

провеждане на активно разузнаване в неутралните страни с цел недопускане присъединяването им към Оста, противодействие срещу германското разузнаване и организиране на тяхна територия на разузнаване срещу Германия и нейните съюзници;

провеждане на научно-техническо разузнаване в развитите капиталистически страни с цел укрепване на военния и икономическия потенциал на СССР.

Й. В. Сталин непрекъснато експериментира със структурата на органите, като от една страна, се стреми да постигне повече ефективност в тяхната работа, а от друга - да не допусне прекалено да се засилят. На 3 февруари 1941 година се провежда заседание на Политбюро на ЦК на ВКП(б), на което е взето решение за разделянето на НКВД на два наркомата: НКВД на СССР и НКГБ на СССР с прехвърляне на основните оперативно-чекистки подразделения от НКВД в НКГБ. Аналогична дейност трябва да се извърши и по места: в републиките, краищата, областите, където наред с УНКВД се създават съответните управления на Наркомата по държавната сигурност. Същия ден - на 3 февруари 1941 година, излиза указ на Президиума на Върховния съвет на СССР за разделянето на НКВД и назначаването на Л. П. Берия за нарком на вътрешните работи, а на В. Н. Меркулов - за нарком на държавната сигурност. Според постановлението на ЦК на ВКП(б) и Совнаркома на СССР от 21 март 1941 година Берия става заместник-председател на Совнаркома (един от 15-те) и отговаря за работата на новосъздадения наркомат по държавната сигурност, наркоматите на горската промишленост, цветната металургия, нефтената промишленост и речния флот, като същевременно остава нарком на вътрешните работи на СССР.

От този момент разузнаването и контраразузнаването се предават на новия апарат на НКГБ. С разузнаването в чужбина се занимава 1-во управление, като негов началник остава П. М. Фитин.

Към началото на войната структурата на 1-во управление на НКГБ изглежда по следния начин:

- ръководство на управлението;
- секретариат.

Оперативни отдели:

- Централноевропейски (Германия, Полша, Чехословакия, Унгария, Украйна);
- Балкански (България, Румъния, Югославия, Гърция);
- Западноевропейски (Франция, Италия, Швейцария, Белгия, Португалия);
- Скандинавски (Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия);
- Англо-американски (Англия, САЩ, Канада, Южноамериканско отделение, отделение „Научно-техническо разузнаване");
1-ви    далекоизточен (Япония, Корея, Манджурия);
2-ри    далекоизточен (Китай, Синдзян, Тайланд);
Средноизточен (Турция, Иран и арабските страни, Афганистан и Индия);
отдел „Съветски колонии".

В централния апарат на управлението работят 120 души.

В    чужбина действат 45 легални и 14 нелегални резидентури. Осен това в УНКГБ в крайграничните местности са създадени подразделения за външно разузнаване - 1-ви (разузнавателни) отдели.

След разделянето на наркомата на вътрешните работи Лаврентий Павлович уж губи възможността непосредствено да ръководи и да планира едни или други разузнавателни акции, но това не е съвсем така. Той продължава да дърпа конците и това далеч не е свързано с факта, че начело на новия наркомат е някогашният му подчинен Всеволод Меркулов или че повечето от издигнатите от него хора са служители точно в НКГБ - братята Кобулови, Сергей Гоглидзе и др. При решаването на въпросите, с които се занимават Берия и Меркулов, няма място за приятелски отношения и Сталин не би погледнал с добро око, ако някои пряко волята му се опитва да прави промени в неговите разпоредби. Така стоят нещата. Но когато през март 1941 година на XVIII конгрес на ВКП(б) става кандидат-член на Политбюро и заместник-председател на Съвета на народните комисари, Берия получава правото да отговаря за дейността на новия наркомат, а функциите на отговорник понякога не се различават от пълномощията на нарком, дори ги надхвърлят. Затова, щом говорим за разузнаване в навечерието на войната, не бива да забравяме за Берия само защото формално тези въпроси не засягат неговите функции като нарком на вътрешните работи. Външното разузнаване е разузнаване стратегическо, много данни от него трябва да бъдат уточнявани, примерно когато става дума за струпването на германски войски в непосредствена близост до съветските граници. Лаврентий Павловия е разполагал с достатъчно възможности точно за такива цели и за решаването на задачи от подобно естество.

Имам предвид разузнавателния апарат на гранични войски, чието ниво на подготовка е позволявало успешно да се изпълняват понякога неосъществими от външното разузнаване задачи. Изобщо, ако вземем общия обем на разузнавателните данни, постъпващи в НКВД, НКГБ и наркомата ни отбраната с неговата мощна разузнавателна служба - Главното разузнавателно управление, което действа към Генералния щаб - ще видим, че можем смело да разделим информацията примерно на три равни части.

Сега, когато общо взето сме запознати със структурата на „разузнавателната общност" на СССР преди започването на войната, нека видим как е работила тя и най-вече с какви резултати.

На първо място, щом става дума за връзките, прекъснати вследствие действията на Ежов и възстановени след смяната на ръководството на НКВД, трябва да отбележим възобновяването на редовните контакти с предишната агентура в Германия. Това се отнася най-вече за Арвид Харнак и Вили Леман. За възстановяване на връзките с В. Леман, който сътрудничи на съветското разузнаване от 1929 година и благодарение на заемания от него пост в контраразузнаването на райха съветското разузнаване няма в Германия нито един провал, там е изпратен М. Коротков. През септември 1940 година връзката с Леман е възобновена. Още на 9 септември наркомът на вътрешните работи Л. П. Берия изпраща на Коротков указания относно работата с Леман (Бройтенбах, Е-201). Берия пише: „Не бива да възлагате на Бройтенбах никакви специални задачи, засега вземайте всичко, което е в непосредствените му възможности да ви достави, както и всичко, което знае за работата на различните разузнавания против СССР - във вид на документи, които не подлежат на връщане, и лични доклади от източника."

Коротков поддържа връзка с Леман до края на 1940 година, после го поема служителят от легалната берлинска резидентура Борис Николаевич Журавльов. През този период информацията от Леман има изключително тревожен характер. На последната му среща с Журавльов, проведена на 19 юни, Леман съобщава, че в РСХА е получил заповедта  вермахта да започне военни действия срещу ССCP  в 3 часа на 22 юни. След започването на войната връзката с Леман е прекъсната. Което се обяснява с факта, че съветското разузнаване не е успяло да подготви канали за свръзка за в случай на война. На 17 септември 1940 година Коротков възстановил връзката с Харнак, който сътрудничи на разузнаването на НКВД от 1935 година. Докато връзка липсва, групата на Харнак не само не се разпада, но дори чувствително активизира своята работа. С негова помощ Коротков успява да вербува лейтенанта от разузнавателния отдел на Луфтвафе Харо Шулце-Бойзен, а през април 1941 година - ръководителя на антифашисткия кръжок Адам Кукхоф. Тези свързани помежду си групи непрекъснато информират Москва за предстоящото нападение на Германия срещу СССР.

Преди войната се активизира дейността на така наречената „Кембриджска петорка" в Англия.

През този предвоенен период най-ценна информация предава Джон Кернкрос, който през септември 1940 година става личен секретар на лорд Хенки, член на министерския съвет, и получава достъп до документи на английското правителство. Най-важният документ, предаден от Кернкрос, е отчетът на лорд Хенки, че Хитлер няма възможност да нахлуе, на Британските острови.

Доналд Маклин предава важна информация от английското МВнР. Гай Бърджис, Ким Филби и Антъни Блант по заръка на лицата, които ги ръководят от съветска страна, постъпват на служба в британското разузнаване. Така благодарение на тяхната информация към средата на 1940 година съветското ръководство получава възможност да наблюдава английските специални служби отвътре.

Огромна работа извършва външното разузнаване в Япония, от която СССР във всеки момент може да очаква нападение в руския Далечен изток. Във връзка с това е взето решение да се засили токийската резидентура. През януари 1940 година в Токио пристигат новите служители на резидентурата - резидентът Γ. Г. Долбин и оперативните работници Г. М. Баласанов и В. Н. Рогов. Те успяват бързо да организират работата си и да вербуват нови агенти, чрез които получават достъп до информация за разузнавателната дейност срещу СССР. Съветското разузнаване доста подробно информира съветското ръководство за наближаващата война. Информацията за военните приготовления на Германия идва в нарастващ поток от Берлин, където резидент е Амаяк Кабулов, от Хелзинки - от Елисей Синицин, от Рим - от Глеб Рогатньов, от Лондон, Варшава и Токио. Донесенията на външното разузнаване на НКВД-НКГБ се допълват с информация от ГРУ и данни, постъпващи в НКВД от граничните окръзи. Сведения постъпват и от дипломатически източници, които формално не са свързани с разузнаването. За подготовката за война говори и активизирането на националистическото нелегално движение в Западна Украйна, Белорусия и новосъздадените републики на Прибалтика. Цялата информация се изпраща на Сталин. На 16 юни А, Кобулов (Захар) предава в Москва донесение от Стареца и Старшината (Харо Шулце-Бойзен), от което се вижда, че най-важни цели на германската авиация ще бъдат електроцентралата „Свир-3" и московските заводи, произвеждащи самолетни части: електрооборудване, капаци и др. Освен това се посочва: „в стопанското министерство казват, че на събранието на стопанските ръководители, предназначени за „окупираната територия..." се е изказал и Розенберг, който е заявил, че понятието „Съветски съюз" трябва да бъде изтрито от географската карта".

На 17 юни 1941 година В. Н. Меркулов изпраща това съобщение до Й. В. Сталин в ЦК на ВКП(б), а също до СНК на СССР. В обратната записка към него, написана от ръката на Сталин, четем: „До др. Меркулов. Можете да пратите вашия „източник" от щаба на германската авиация на... Той не е е източник, а дезинформатор. Й. Ст."

В интерес на истината трябва да отбележим, че наред с достоверните и ценни сведения потокът от разузнавателни донесения, който в онези дни тече към Москва, наистина съдържа и голямо количество дезинформация. Както в цитирания по-горе откъс е посочването на московските заводи и електроцентрала „Свир-3" като първостепенни цели на германската авиация. В по-ранни донесения на Старшината също се прокрадва дезинформация. Така например, на 30 април 1941 година той предава за Москва: „По сведения, получени от офицера за свръзка между германското министерство на външните работи и щаба на германската авиация Грегор, въпросът за настъплението на Германия срещу Съветския съюз е решен окончателно и трябва да се очаква, че то ще започне всеки момент". Но минават месец и половина, а нападение няма.

Следователно, трябва да признаем, че посочената резолюция на Сталин не е просто израз на високомерие от страна на вожда, той наистина има основания за подобен род умозаключения.

След този коментар В. Н. Меркулов отказва да подпише „Календар на съобщенията от Корсиканеца и Старшината", подготвен по поръчение на Π. М. Фитин от началника на германския отдел Павел Журавльов, а също от Зоя Рибкина и Михаил Алахвердов. В този документ е отразена всичката най-важна информация, постъпваща от Германия от септември 1940 до юни 1941 година. На 17 юни Зоя Рибкина завършва този документ с краткото резюме: „Всички военни мероприятия на Германия са приключили и всеки момент може да се очаква удар." Меркулов не само не го подписва, но изобщо отказва да го представи на Сталин.

Ами Л. П. Берия? В литературата от времето на перестройката и постперестройката той е представян като безмозъчен идиот, който подтиква Сталин и едва ли не предлага посланикът в Германия В. Деканозов да бъде сменен заради дезинформацията, която му бил изпращал. Цитира се Г. К. Жуков, според когото цялата информация от разузнавателен характер стигала до Генералния щаб във вид, препариран от Берия. Не бива да забравяме обаче, че това го пише един жив човек, който изпитва към Берия далеч не приятелски чувства.

По принцип е постигнато най-важното - разузнаването, изпозастреляно по време на наказателните акции на Ежов, заработва и при наркома Берия започва да дава значителни резултати.

 

X

Right Click

No right click