Войските на НКВД

 

Л. П. Берия продължава да усъвършенства апарата на НКВД, който наследява от Н. И. Ежов. С постановление на Съвета на народните комисари на СССР от 28 февруари 1939 година за заместници на наркома са назначени комбригът И. И. Маслеников (по войските) и майорът от държавна сигурност С. Н. Круглов.

На 6 март 1939 година Главно управление „Вътрешни войски" е разделено на 6 главни управления:

- Главно управление „Гранични войски" (ГУПВД на НКВД), ръководено от командващия дивизия Γ. Г. Соколов.
- Главно управление на войските на НКВД на СССР по охрана на железопътните съоръжения - командващият бригада А. И. Гильов.
- Главно управление на войските на НКВД по охрана на промишлените обекти от особена важност - комбриг Е. В. Козик
- Главно управление „Конвойни войски на НКВД" - комбриг В. М. Шарапов
- Главно управление „Военно снабдяване" (ГУВС) на НКВД на СССР - комбриг А. А. Вурфгарт.
- Главно управление „Строителни войски" (ГВСУ) на НКВД на СССР - комбриг И. С. Люби.

Нa 27 март 1939 година със заповед № 00296 на Л. П. Берия се приема наредбата за главните управления на войските на НКВД.

Трябва да отбележим, че по време на предшествениците на Л. П. Берия не е имало специален апарат за управление на войските. От времето на Ежов в НКВД има само ГУПВО начело с командващия корпус Μ. П. Фриновски, където влизат гранични войски и вътрешната охрана на НКВД на СССР.

Впоследствие структурите на управленията на вътрешните войски се променят: управленията ту се сливат, ту отново получават статут на самостоятелни. Възникват нови подразделения. Така например на 17 април със заповед № 00414 е утвърдена наредбата за „Управлението на оперативните войски на НКВД", за началник на което е назначен генерал-лейтенант П. А. Артьомиев.

За разлика от управление „Гранични войски", което съществува и преди, всички останали структурни подразделения, създадени през пролетта на 1939 година, са дело на новия нарком. Безспорно сред войсковите формирования основно внимание се обръща на граничните войски и те първи са снабдени с ново оръжие. Така например те първи във въоръжените сили на СССР получават автомати. Маршал Кулик - заместник-нарком по отбраната - отказва да приеме на въоръжение автоматите, като се оправдава пред тогавашния нарком на въоръженията Б. Л. Ванников, че поглъщали огромно количество патрони, нямали такава далекобойност като пушките, пък и изобщо автоматът е по-скоро полицейско оръжие и служи за скоростни огневи контакти. Въпреки възраженията на Кулик, началникът на правителствената охрана Власик и Соколов поръчват малки количества автомат „Дегтярьов" и не сбъркват. Когато започва съветско-финландската война, въоръжените с автомати финландци нанасят на Червената армия огромни поражения предимно от засада. Й. В. Сталин научава за това и сериозно порицава Ванников, който, позовавайки се на разпореждането на Кулик, му докладва, че оборудването за производство на автомати е демонтирано, а за да заработи отново, ще трябва поне два-три месеца. Между другото, наркомът напомня, че неколкостотин броя са поръчани от граничарите и правителствената охрана. За няколко денонощия автоматите, които са на разположение на гранични войски, са иззети и предадени на частите, които водят боеве с финландците.

Гранични войски са въоръжени с леки противотанкови пушки (макар не навсякъде и не в необходимите количества), важните рубежи се охраняват от гранични кораби, пригодени за плаване както в реки и езера, така и по море. Най-често това са различни модификации „морски ловци" и плавателни съдове от аналогичен клас за речни действия. В организационно отношение гранични войски се делят на гранични полкове и гранични застави. Висши подразделения по места са граничните окръзи, действащи автономно при решаването на собствените си оперативни задачи, но работещи в тясно взаимодействие с частите на Червената армия οт съответните окръзи и в определени ситуации преминаващи под шапката на командващите окръзите, които в случай на война се превръщат във фронтове. (Така става по време на боевете край езеро Хасан във финландската кампания и това се превръща в общовалидно правило през годините на Великата отечествена война.) Но трябва да отбележим, че оперативното подчинение на гранични войски на Червената армия има временен и ситуационен характер. Те разполагат със зенитни картечници, а също с няколко полка изтребителна, лекобомбардировъчна и разузнавателна авиация. В Далечния изток (Приморието), в Прибалтика и на Черно море граничарите разполагат с ескадрили от „летящи лодки".

Числеността на гранични войски по необходимост (огромната дължина на границите и, меко казано, недружелюбното обкръжение) е твърде значителна. Службата в тях се смята за престижна, съветската пропаганда не жали сили да описва романтизма и героизма й. Граничарите се ползват с особената симпатия на Й. В. Сталин. Естествено, наркомът Берия обръща на тези войски особено голямо внимание. В публикуваните в поредицата „Каталози" „Заповеди на НКВД ни СССР (1934-1941 година)" (Новосибирск, 2000) две трети от заповедите на Берия, които се отнасят за войските, са дадени тъкмо на гранични войски. Естествено, можем да разглеждаме заповедите - например: „За заделянето на 150 коня на допълнително разпореждане на ГУПВ" или „За благоустрояването на заставата в Северозападния граничен окръг" и редица подобни - като дребна опека, но от друга страна, можем да ги квалифицираме и като всекидневна грижа за поверените му войски. Върху бюрото на Берия всеки ден се трупат доклади за морално-политическия дух на граничарите, подписани от началника на политическото управление на гранични войски, дивизионен комисар П. М. Мироненко, отчети от граничните окръзи, съобщения от Γ. Г. Соколов - началник на ГУПВ на НКВД на СССР.

Гранични войски вземат най-активно участие в боевете край езеро Хасан. Петима граничари получават званието Герой на Съветския съюз, с указ на Върховния съвет на Съюза на ССР от 26 август 1938 година 190 бойци и командири получават ордени и медали. На територията на Монголия в състава на войските на Червената армия действа своден батальон от граничари, който бива високо оценен от командващия корпус Г. К. Жуков. 364-те бойци, командири и политически работници от него и редица други гранични части са наградени с ордени и медали с указ от 13 ноември 1939 година.

По настояване на Върховния съвет на Таджикска СССР 87 граничари също получават държавни награди. За награждаване са предложени 499 бойци и командири от гранични войски, които са се отличили при освобождаването на Западна Украйна и Западна Белорусия.

В съветско-финландската война, разкрила много от слабите страни на Червената армия, граничарите се представят като истински бойци. Те не отстъпват на противника нито в познаването на местността, нито по храброст. В умението си да водят бой на малки групи са ненадминати, екипирани са далеч не като останалите войски на Червената армия, а според сезона - с полушубки и ватенки, със ски - както подобава на истински северняци.

Със започването на бойните действия на 30 ноември 1939 година граничарите изпълняват задачи по ликвидирането на финландските кордони и осигуряването на успешното напредване на Червената армия през линията на държавната граница. По-нататък гранични войски на Ленинградски, Мурмански и Карелски окръзи охраняват държавната граница и тила на действащата Червена армия и водят битка с диверсионно-разузнавателните групи и дребните противникови формирования.

За да се охранява тилът на действащата Червена армия, от граничните части се формират 8 полка. Много гранични поделения получават благодарност от командването, а 4-ти, 5-и и 6-и граничен полк са наградени с ордени „Червено знаме". 13 граничари стават Герои на Съветския съюз, 1691 бойци от гранични войски са удостоени с ордени и медали на СССР. Сред тях орден „Ленин" получават 15 души, орден „Червено знаме" - 36, „Червена звезда" - 127, орден „Почетен знак" - 204, медал „За храброст" - 321, медал „За трудова доблест" — 54. Като цяло с указ от 26 април 1940 година „за успешно изпълнение на правителствените задачи по охрана на държавната сигурност" са наградени 757 служители на НКВД. Между другото, броят на наградените за финландската кампания е 9 хиляди души, а званието „Герой" получават 405 души.

Един от героите във финландската война е командващият Ленинградския фронт К. А. Мерецков, който високо оценява действията на граничарите: „Немалка роля изиграха... полкове на окръжните гранични войски под командването на генерал-майор В. Н. Долматов... Така например само в Карелия до средата на март 1940 година те ликвидираха около 70 противникови отряда, преминали нашата граница, след което граничните полкове активно се включиха в охраната на новите държавни рубежи."

„Нови държавни рубежи" на Съветския съюз има вече не само по финландската граница. След присъединяването на Западна Украйна и Белорусия, а после и на Балтийските републики и Буковина възниква сериозният въпрос за създаването на укрепени райони и рубежи по новите граници. Така че граничарите трябва да работят и като строители. В интерес на истината, тук сериозна помощ им оказват строителните части, които също се ръководят от НКВД.

Неприкосновеността на границата се проверява непрекъснато: през 1939 година загиват 279 граничари. Явно е, че отношението на загубите е в наша полза - загубите на противника са 3820 души. През 1939 година гранични войски задържат 180 нарушители, от тях 145 - при преминаване в СССР, а останалите - при опит да напуснат страната. Е, в документите не се посочват точно какви са били нарушителите, и най-вероятно далеч не всички са шпиони, терористи и диверсанти.

Като се започне от есента на 1939 година и се стигне до началото на войната, докладите на граничното командване са изпъстрени със съобщения за многобройни нарушения на въздушното пространство на СССР. Така например от 28 септември 1939 година до 16 октомври 1940 година инцидентите са със 120 германски самолета, един от които е свален, два са накарани да кацнат принудително чрез изтребители на ВВС на СССР, други 7 - да кацнат принудително на съветски летища.

На границата с Манджурия и Япония от 1 октомври 1939 до 16 октомври 1940 година японските самолети нарушават въздушната граница на СССР 83 пъти.

Нa границата с Румъния през този период има 69 подобни инцидента.

В един от докладите се отбелязва:

„Прави впечатление фактът, че напоследък са зачестили случаите с нарушаване на границата на СССР от германски и японски самолети, които извършват полети на голяма височина и навлизат далеч зад линията на държавната граница (германските самолети - до 70 км, японските - до 33 км).

Полетите на германските самолети в повечето случаи са над райони на военно строителство, а на японските – над железопътни линии. Няма съмнение, че тези полети са разузнавателни" - докладва И. И. Маслеников на Л. П. Берия. Съобщения за разузнавателни полети се получават почти от всички части на границата и с всеки месец, който приближава СССР към войната, тяхната интензивност нараства. Сега вече заместник-наркомът на НКВД по войските генерал-лейтенант И. И. Маслеников всеки ден информира Берия за въздушни провокации:

„На 19 юни т. г. по участъците на граничните отряди (с. Озьорки, Мурманска област, гр. Куолоярви, Карело-Финска СССР, гр. Кретинга, Тауроген, Литовска СССР, гр. Августон, БССР, гр. Рава Руская, Перемишъл, Лиско, Ском, УСССР) са отбелязани 12 нарушения на границата на СССР от 16 чуждестранни самолета. На височина от 500 до 8000 м самолетите навлизаха в територията на СССР до 110 км навътре. От 15 нарушили границата 3 германски самолета в участъка на граничен отряд в гр. Рава Руская са приземени от изтребители на ВВС на Червената армия, два чуждестранни самолета в участъка на граничен отряд в с. Озьорки, Мурманска област, са обстрелвани със зенитна артилерия..."

На 20 юни 1941 година: „Относно нарушаването на границите на СССР от чуждестранни самолети НКВД на СССР съобщава, че от 10 до 19 юни т. г. граничните отряди на НКВД са засекли 86 случая с нарушаване на границата от чуждестранни самолети. От тях - 63 от страна на Германия, 9 - на Финландия, 2 - от страна на Унгария, 12 - на Румъния..."

На 20 юни 1941 година: „На 20 юни в участъците на граничните отряди са засечени 36 случая на нарушаване на границата на СССР от чуждестранни самолети. От страна на Финландия - 4, от страна на Германия - 30, от страна на Манджу-Го - 1 случай, от страна на Румъния - 1 случай."

Ни 21 юни 1941 година: „19 случая на нарушаване на границата от чуждестранни самолети, от страна на Германия - 11 случая, на Финландия и Румъния - по 4 случая. На височина 150-8000 м самолетите са навлизали в територията на СССР на разстояние до 35 км."

На 21 юни генерал-лейтенант И. И. Маслеников докладва на  Л. Π. Берия, че „началниците на гранични войски от Мурмански, Ленинградски и Черноморски окръг на 20 юни т. г. съобщават, че военноморските сили на Северния, Балтийския и Черноморския флот на 19 юни т. г. са преминали в готовност номер 2: всички средства на кораба са готови за бой. Една от смените носи бойна вахта на постовете си, останалите две смени почиват по местата си според бойното разписание или в непосредствена близост до тях.

Граничните морски отряди са в повишена бойна готовност при изпълнение на дълга си за охрана на границите на Съюза на ССР."

Берия не рискува нищо, гранични войски са в състояние на повишена бойна готовност - такава е службата.

Друга крупна структура на вътрешни войски са войските на НКВД по охрана на железопътните обекти. Мостове, тунели, обикновена проверка на железопътните линии за тяхната изправност, предотвратяване на диверсии по железниците, на кражби, злоупотреби, проверка на състоянието на техническите обекти на охраняваната територия. Железопътни войски, по-точно войските по охрана на железопътните обекти, притежават сериозно въоръжение, например няколко бронирани влака, зенитна артилерия, стационарни и ръчни картечници, редовият състав е въоръжен с пушки, офицерите - с пистолети TT и „Наган". Освен всичко друго войските разполагат с ремонтни бригади, които могат бързо да поправят някои повреди по железниците (смяна на спукани релси, изгнили траверси и т. н. ). В условията на бойни действия войските по охрана на железопътните обекти имат задачата не само да охраняват, но и да отбраняват пътищата, които в бойни условия се превръщат в стратегически обекти.

През периода на съветско-финландската война, която е кратка, но кръвопролитна, тези поделения на вътрешни войски получават истинското си бойно кръщение. Финландските войски и специални подразделения се опитват широко да използват методите на диверсионната борба с противника, но не успяват да организират нито една значителна диверсия по железопътните линии. Изобщо не става дума, че на финландските диверсанти им липсва професионализъм - те разполагат с всичко необходимо за организирането на диверсионната дейност. Без дори да се опитват да го крият, и англичаните, и французите, и германският вермахт им оказват всякаква подкрепа. Войските по охрана на железопътните съоръжения обаче провалят диверсионните планове на противника. Една година след края на финландската кампания генерал-майор Гулиев, който в края на 1939 - началото на 1940 година е началник на управлението ,на войските за охрана на железопътните cъоръжения към НКВД, обобщавайки опита в предвиждането на предстоящите сражения, пише:

„По време на събитията на Северозападния фронт (любопитна подробност е, че съветско-финландската война не се определя като война, а се използват термини като „инцидент", „събития", „сблъсък", „конфликт" - А. Т.) беше засилена охраната на съоръженията и се охраняваха обекти по Кировската, Октябърската и Ленинградската железопътни линии. При изготвяне списъка на обектите, подлежащи на приемане за охрана от войските на НКВД във военно време, беше приложен принципът под охрана да се поставят всички мостове с дължина над 20 м, главните водни помпи за основно водоснабдяване, тецовете и най-големите локомотивни депа.

В мирно време на Кировската железница войските на НКВД охраняваха 37 железопътни съоръжения, а по време на съветско-финландския конфликт под охрана бяха поставени 154 железопътни съоръжения.

Непосредствената охрана на железопътните съоръжения от гарнизоните чрез поставяне на войскови наряди на самите обекти и в близост до тях се допълваше от провеждане на войсково разузнаване в радиус от 3-5 км от охранявания обект."

Със сигурност самата охрана, да не говорим за разузнаването, са били възлагани далеч не на новобранци. В това отношение наркомът на НКВД е доста стриктен и не изпраща срещу финландските специални части неопитни бойци.

Интерес представлява използването на бронирани влакове и моторизирани бронирани вагони. „За охраната на Октябърската и Кировската железопътна линия има пет бронирани влака на поделенията на войските на НКВД, две леки и четири роти моторизирани бронирани вагони (12 вагона)."

Използването на бронирани влакове при онези условия е ефикасно средство както за охрана на железопътните гари, така и за огнева поддръжка на войските (в много от случаите танковите подразделения не са ефективни).

„При преминаването на границата, където за стрелба от закрити огневи позиции бяха използвани артилерийски батареи, две роти участваха заедно с частите на Червената армия и прикриваха железопътните участъци близо до границата.

Един моторизиран брониран вагон от началото до края на войната действаше в челната линия на Виборгското направление и напредваше след войските едновременно с ремонтирането на железопътната линия."

Задачата за взаимодействие и субординация между различните родове войски, изглежда, се ражда на етапа на разделяне на най-древните армии на пехота и кавалерия. Броят на битките, изгубени заради липсата на синхрон между командващите различните родове войски, правят военната история не по-малко конфликтна от политическата и при всички случаи (точно поради това) много по-кръвопролитна.

Гулиев отбелязва: „Всички подразделения на бронираните влакове бяха подчинени на командването на ръководещите ги армии или на НКВД чрез командирите на полкове."

За да илюстрираме ефективността на войските на НКВД при охраната на железопътните съоръжения, можем да посочим някои цифри: предотвратени са 73 влакови катастрофи и по линиите са открити 3264 неизправности. „Нито един от охраняваните обекти не е изваден от строя, което позволи в района на фронта да се осигури непрекъсната работа на железопътните линии."

Изводите, до които стига Гулиев, са валидни и за условията на голямата война - Великата отечествена:

„Обстановката ... ни продиктува необходимостта във военно време да охраняваме не само основните технически cъоръжения... трябва да имаме подвижни огневи средства (брониран автомобил, който да може да се движи по релси, моторизиран брониран вагон и бронирана площадка).

Всяко железопътно съоръжение (което в мирно време не се охранява), трябва да разполага с подготвени за включване кабели за свръзка, запас от средства за направа на заграждения и съответните резервни части за оперативен ремонт." По време на финландската война А. И. Гулиев се проявява като деен, мислещ и твърд командир и не случайно по време на поредното реформиране на вътрешни войски той (в допълнение към „железопътните си задължения") оглавява и управлението за охрана на промишлените предприятия от особена важност. Това става през пролетта на 1941 година.

Между другото, от края на 1940 година бойците по охрана на железопътните съоръжения също както граничарите забелязват, че активността по западните и северозападните граници се засилва, едно след друго идват съобщения за пресечена разузнавателна дейност в граничната полоса, предимно близо до железопътните съоръжения.