Demosth., Or. 18: Из речта на Демостен „За венеца"
Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992 г.
(175). Ето чуйте, тези тиванци, които било невъзможно да излъже или прелъсти с пари, той вече спечели на своя страна, но тези, които от самото начало му противостояха, продължават да негодуват и сега и на него по никакъв начин не му се удаде да ги промени. Какво иска той и заради какво превзе Елатейя [Фокида]? Той иска всъщност да покаже силата си отблизо и, настъпвайки към Тива с оръжие, да подкрепи и ободри своите привърженици, а противниците си да наплаши, за да приемат те сами в страха си нежелателни за себе си условия, към които иначе ще ги принудят. (176). Ето защо, ако в настоящето положение на нещата предпочетем да си спомняме как и в какво не са ни угаждали тиванците и ги подозираме, защото били врагове и от вражеския лагер, то, първо, ще постъпим точно по Филиповите молитви, и, второ, опасявам се досегашните му противници да не се обърнат към него и в единодушно „филипство" да настъпят с него към Атика... (177). Какво предлагам? Преди всичко да оставите настрана обладалите ви страхове, да използвате обикновени мнения и да се загрижите повече за тиванците, защото опасността там е по-близко и бедата тегне първо над тях. След това предлагам гражданите, годни да носят оръжие, заедно с конницата да отидат в Елевзин, за да видят всички, че самите вие сте готови за бой — така ще помогнете на своите привърженици в Тива, за да бъдат наравно в споровете си за правото дело, защото ще знаят, че не само продалите се на Филип изменници разчитат на помощ от елатейската войска, но и че борците за свобода имат помощници — вие — и че в случай на нападение сте готови да настъпите. (178). Накрая предлагам да изберем с открито гласуване 10 посланици и да ги упълномощим всички заедно да определят сроковете за посолството и за настъпването на опълчението. Сега за това как трябва да се държат посланиците в Тива и към това мое мнение ще бъдете особено внимателни. Не трябва да се иска от тиванците нищо, защото сегашният случай не е сгоден за това, но, ако поискат помощ, да се обещае, защото тяхното състояние е най-бедствено, а ние къде по-добре можем да се погрижим за себе си.
(211). ...И така, пристигайки в Тива, ние открихме, че посланиците на Филип, на тесалийците и на другите негови съюзници са вече там и че неговите приятели са одързостени, а нашите наплашени. Това го говоря сега не в собствена угода, а в доказателство да бъде огласено писмото, което ние изпратихме у дома веднага след пристигането си. (212). Този доносник е стигнал дотам, че, ако нещата се нареждат, твърди, че уж не аз съм бил причината за това, но единствено случаят, а ако изходът е друг, то тук съм виновен тъкмо аз с моята неудачност... Е, възможно ли е да се клевети по-подло и по-гнусно?... (213). След това, когато тиванците свикаха народното събрание, дадоха думата на нашите противници, защото се числяха към техните съюзници, а те, обръщайки се към народа, всячески превъзнасяха Филип и всячески обвиняваха вас, а също и припомниха всичко, което сте сторили срещу тиванците. Главното им искане беше тиванците да се отблагодарят на Филип за всичко добро, сторено за тях, а на вас да отмъстят за обидата, давайки пропуск на настъпващите към Атика войски или присъединявайки се към нашествието... След това доказваха, колкото умееха, че ако тиванците се съгласят с тях, ще заприиждат от Атика в Беотия стада от добитък и роби, а, ако са с нас, то цялата беотийска земя ще бъде разорена от война... (214). Как ние им възразихме? Нищо на света не бих пожалил само да ви разкажа в подробности за това, но не се решавам, защото всичко е в миналото... (215). Ето как след това тиванците се обърнаха към вас и ви повикаха при себе си. Вие тръгнахте на поход и им се притекоха на помощ, а след това те ви приеха до такава степен по роднински, че собствената си пехота и конница оставиха на полето, а вашите воини поканиха в града и в собствените си домове, където са техните деца, жени и най-съкровеното. През този ден вие получихте от тиванците три прекрасни награди — едната за храброст, другата за честност, а третата за скромност... (216). Скоро стана очевидно, че техните представи за нас, атиняни, е най-правилната. Когато вашата войска влезе в града, вие се държахте така скромно, че на никой от жителите не се наложи да се жалва от вас. А и след това два пъти сражавайки се с тиванците в първите схватки рамо до рамо — един път при реката и друг път в зимната виелица — вие се проявихте не само като безупречни воини, но достойни за възхищение бяха и вашият боен строй, и умението ви, и смелостта ви. Ето защо всички ви възхваляваха, а вие самите благодаряхте на боговете с жертви и празненства. (217). Тук много бих се радвал да питам Есхин: какво правеше той през това време, когато градът се препълваше от радостни славословия?... Може би той също е принасял жертви и се радвал с всички? Или тъкмо обратното - седял си е в къщи в сълзи и скръб, завиждайки на общото щастие?... Ако тогава той не е празнувал заедно с народа и е скърбял, наблюдавайки общата радост, то нима не заслужава за това много пъти да умре?... (218). И така, ние принасяхме тогава благодарствени жертви, а тиванците съзнаваха, че са ни длъжници за спасението си... (221). Що се касае до мен самия, то аз бях уверен - дори и да се заблуждавах, то искрено — че нито постановленията някой ще съчини по-добре от мен, нито работите ще свърши по-добре, нито посланическата длъжност ще изпълни по-усърдно и по-честно. Ето затова аз поех върху себе си задълженията. Е, хайде, прочети писмото на Филип (четат писмото на Филип). (222). Е, чуваш ли Есхине? Ето докъде докарах Филип, ето с какъв глас заговори той — а дотогава произнасяше толкова дръзки речи срещу града ни. За тези дела гражданите справедливо ме наградиха с венец, а ти беше тук, но не възрази, докато Дионд, обжалващ постановлението, не събра нужния брой съдийски камъчета...
(229)... Да, именно посредством тези държавни начинания, които тук напада, аз достигнах до там, че тиванците, въпреки всички очаквания, не тръгнаха с Филип срещу нас, а заедно с нас тръгнаха срещу него и му преградиха пътя, (230) а след това решаващото сражение стана не в Атика, а в страната на беотийците и на 700 стадия от нашия град. Освен това аз направих така, щото евбейските пирати да прекратят своите набези и през цялата война морето около Атика беше мирно. Още направих и така, щото не само на Филип не се удаде да завладее Византион и заедно с това и Хелеспонта, но византийците воюваха срещу него и в съюз с нас.. . (234). И така, що се отнася до военната сила на нашата държава, нея я представляваха островитяните и то не всички а само най-бедните. защото нито Хиос, нито Родос, нито Керкира бяха в съюз с нас. Съюзните приходи се изчисляваха само на 45 таланта, а и тези пари бяха събрани отнапред, а конници, освен от собственото ни опълчение, изобщо нямахме. Най-страшното за нас обаче и най-изгодното за враговете ни беше това, че тези тук негодяи не толкова привличаха към нас всички най-близки съседи, колкото отблъскваха, възбуждайки вражда срещу нас в Мегара, Тива и на о. Евбея. (235). Такива бяха обстоятелствата за нашия град в началото на събитията и това никой не може да отрече. А сега вижте как стояха нещата при нашия съперник Филип. Преди всичко той управляваше еднолично над своите поданици, а това за война е най-важното. Освен това, неговите хора бяха винаги в пълна бойна готовност. А и наред с това, той имаше предостатъчно пари и той постъпваше така, както сам решеше, без да обявява предварително делата си в специални декрети, без да ги обсъжда пред целия свят... без да отговаря на обвинения в беззаконие и да се отчита на когото и да било във всички дела той си беше сам господар... (236). А аз? Аз му противостоях сам самичък и в интерес на истината тук трябва да се каже с какво можех аз да се разпореждам по собствено виждане? С нищо и с никого! ... (237). Въпреки тази моя слабост, аз направих ваши съюзници и евбейците, и ахейците, и коринтяните, и тиванците, и магеряните, и жителите на Левкада и Керкира, от които ние наехме в общото затруднение 15 000 пешаци и 2000 конници, и при това, без да се счита гражданското опълчение. А и пари събрах толкова, колкото можеше да бъдат събрани. (238). И ако ти, Есхине, изискваш тук и сега справедлива подялба и равенство в задълженията в отношенията с тиванци, византийци и евбейци, то ти дори не знаеш и това, че в миналото нашият град е осигурил 200 от всичко 300 бойни кораба на съюзния елински флот, и че атиняните не считали това тогава за унизително, а благодарили на боговете, че в бедствено за всички елини време смогнали да направят за общото спасение двойно повече от останалите... (240). И ако сега мен ме винят дори за изпълненото, то какво според вас щяха да правят и говорят тези тук мерзавци, ако в това време, заради тази моя придирчивост, споменатите градове се бяха отметнали от нас и присъединили към Филип? (241). Нима нямаше да започнат да твърдят, че тези градове са станали жертва на предателство, че те са жадували за съюз с нас1 а ние сме ги отблъснали, че заради византийците Филип се утвърдил на Хелеспонта и така турил ръка на износа на изхранващото атиняните зърно, че заради тиванците на Атика са се струпали тежестите на пограничната война, че заради пиратските набези на Евбея е прекратено мореплаването? (242)... подла твар — ето какво е всеки доносник... (244). Ще кажа и за поражението, с което ти, мерзавецо, тук се хвалиш, макар да подобава да плачеш, и което, както вие сами виждате, нашият град претърпя не по моя вина. И така обърнете внимание, че колкото и пъти да съм бил назначаван от вас за посланик, никога и отникъде не съм тръгвал победен от посланиците на Филип.: нито от Тесалия, нито от Амбракия, нито от Ирилия, нито от тракийските царе, нито от Византион, нито даже от самата Тива — никога и отникъде. Забележете обаче, че Филип покорява с оръжие именно тези държави, където пратениците му са били победени в словесна схватка. (245). Така че защо и ти ми поставяш този въпрос? Нима не те е срам да издевателстваш над моята слабост, искайки от мен да се справя в двубой само с речите си с Филиповата войска?... (253). Аз знам, че на нашия град е отредена добра участ и че за това ви е известил Зевс в своето Додонско прорицалище, но аз знам, че на всички хора, които живеят в наше време, се падна тежка съдба и наистина нима никои от елините или варварите не търпи сега множество беди?
