Публикува се по: Рифтин А.П. Старовавилонские документы в собраниях СССР. 1937

Превод и редакция: Любомир Грозданов

Кодекс на Хамурапи, §185-193

При изследването на документите, достигнали до нас, бе установено, че трябва да се прави разлика между осиновяване с право на наследство (действително осиновяване) и осиновяване без право на наследство (недействително осиновяване).

Обща схема на документите

1. 1. Установяване, че е сключен договор за осиновяване;
2. 2. Разрешаване на наследствени права на осиновения (само при действително осиновяване);
3. 3. Условия за прекратяване на родствените отношения;
4. 4. Указания за възстановяване на разходите по изхранване на семейството на осиновения (само при недействително осиновяване);
5. 5. Клетва;
6. 6. Дата.

Осиновяването с „определяне за наследник“ се извършвало само от свободни мъже, а осиновените били деца на свободни родители, освободени роби или полусвободни. Осиновяването без определяне за наследник се извършвало от жени и полусвободни. В този случай осиновените могли да бъдат само момичета или полусвободни. Недействителното осиновяване е било забранено да се прилага спрямо свободни момчета.

Обяснението на този тип осиновяване се заключава в това, че очевидно, според вавилонското право, жените и полусвободните не разполагали с имущество, което се предава по наследство, или са нямали правото да се разпореждат с него. За разлика от първия тип, тези осиновявания са можели лесно да се разтрогват.

Осиновеният можел да бъде даден от своите роднини (баща, майка, по-възрастен брат) и в този случай те встъпват като страни по договора. Не са редки случаите обаче, когато свободен, по собствена воля влиза в някое семейство като осиновен и тогава сам се явява като контрагент. Осиновеният прекъсва връзката с предишното си семейство и се лишава от правото си на наследство от него. Той е длъжен да се грижи само за приемните си родители и след смъртта им да извърши погребален култ. Взаимните задължения на осиновения  и осиновителите са защитени от наказателна клауза.

Свързването чрез осиновяване с определяне на наследник е много по-късно явление в Южна Вавилония в сравнение със Севера. Целта на осиновяването е да се създаде потомство, за продължаване на рода там, където то липсва. Наред с тази цел, обаче трябва да се подчертае и чисто икономическата изгода от такъв тип сделка. Икономическият момент е особено застъпен при недействителните осиновявания, което придава търговски характер на този тип документи.

Larsa, 35 г.  Ḫammurabi

Aplum и Zinniša, неговата съпруга, осиновяват Šamaš-nâșir и го определят за свой наследник. Указани са условията за прекратяване на осиновяването от страна на приемните родители и осиновения. 15 свидетели и писар. Печатът е нечетим.

Печат: не се чете

Tweet