Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
Апиан
Апиан бил по произход грък, роден в Александрия. Той живял и работил от края на I до втората половина на II. Апиан заемал ред длъжности в родния си град, но по време на едно народно въстание избягал от Александрия. В Рим получил права на римски гражданин и заемал няколко държавни служби. Трудът на Апиан, с който той е увековечил името си, се състоял от 2 книги и бил озаглавен „Римска история". Апиан подобно на други антични историци построил своето съчинение така, че излагал в него историята на отделните народи, които играли пo-изтъкната роля през периода на римските завоевания. До наши дни е оцеляла историята на Пуническите и Сирийските войни, както и на войните, които Рим водил срещу понтийския владетел Митридат VI. От историята на другите военнополитически събития особено ценно за нас е онова, което научаваме у Апиан за войните на Рим в Македония, Илирия и Тракия.
Апиан, Римска история, VIII, I, 95—96
95. Картаген бил разположен в дъното на един много голям залив и приличал много на полуостров. Един провлак, който достигал на широчина до 25 стадии, го отделял от сушата; от този провлак излиза в западна посока между езерото и морето една дълга и тясна пясъчна ивица, която на широчина достигала най-много до половин стадия... Оная част от града, която била обърната към морето, била обградена с необикновена стена, тъй като местността била стръмна. На юг пък и към сушата, където на тясната шийка се намирал акрополът на Картаген — Бирса, стената била тройна. Всяка една от тия стени достигала на височина до 30 лакътя без брустверите и кулите, които се намирали на разстояние два плетра един от от друг, като всяка една имала по четири етажа, а на широчина тя достигала до 30 стъпки. Всяка стена завършвала горе с два покрива, тъй като стените отвътре били кухи и сводести; при основите им били устроени обори за 300 слона, като на същото място били разположени и запасите от храна за тях. По-нататък се помещавали конюшните за 4000 коня и складовете за сено и ечемик, а също тъй и пристанищата за хората, а именно за около 20 000 пехотинци и за 4000 конници. Такова военно снаряжение било разпределено за бойците, които се намирали в самите крепостни стени. Ъгловата стена, която завивала покрай споменатата ивица от стената към пристанището, била слаба и ниска и отначало била напълно занемарена.
96. Картагенските пристанища били разположени тъй, че от едното пристанище могло да се влезе в другото, а откъм морето те имали общ вход на широчина до 70 стъпки, който се затварял с железни вериги. Първото пристанище било търговско и в него имало многобройни различни въжета за привързване на корабите. По средата на вътрешното пристанище имало един остров. Той, както и самото пристанище били преградени с големи бентове. На тях имало многобройни докове, които могли да поемат 220 кораба, и складове на тия докове, в които имало всичко необходимо да стъкмяването на корабите. На всеки док отпред имало по две йонийски колони, които придавали и на пристанището, и на острова вид на портика. На острова имало също тъй здание за командира на флотата, откъдето и тръбачът можел да дава сигнали, и глашатаят да оповестява, а командирът на флотата да наблюдава. Островът бил разположен близо до входа на пристанището и силно изпъкнал с височината си, тъй че командирът на флотата могъл да наблюдава всичко, което ставало в морето, а ония, които се приближавали по море, не могли да виждат точно онова, което се намирало в пристанището. А и търговците, които влизали в пристанището, не могли да разгледат поред доковете, защото на пътя им лежала двойна стена и имало особена порта, през която търговците отивали от първото пристанище в града, без да минават през доковете. Такъв бил тогавашният изглед на Картаген.
