Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
Аристотел, Политика, кн. II, гл. 8, 2—8
8 (2). Картагенският държавен строй има следното сходство с държавния строй на Лакедемон1: подобни на съвместните обеди [фидитиите] в лакедемонската държава са тук [в Картаген] известни общества от сътрапезници; след това на лакедемонските ефори2 отговаря на Картаген длъжността на т. нар. сто и четирима. Разликата между тия сто и четирима и ефорите се състои в това, че докато ефори могат да бъдат които и да било, сто и четиримата се избират изключително от средите на знатните. Картагенските царе и герузията3 са аналогични на лакедемонските царе и геронти4, при което все пак предимството на картагенския строй се състои в това, че царете в Картаген не трябва да произхождат непременно от един и същ род, нито пък от какъвто и да било род, а трябвало да бъдат само от някой знатен род ..., що се отнася пък до геронтите, то те се избират от средите на тия именно знатни граждани, a не измежду престарелите мъже като в Лакедемон. И действително геронтите, като обсебят важните функции на властта, могат да причинят големи вреди, в случай че се окажат негодни и незначителни хора, нещо, което вече се е случвало в лакедемонската държава.
8 (3). ... Ако се съди обаче за картагенския строй по отношението му към ония задачи, които се поставят от аристокрацията и демокрацията, то в него се съдържат някои елементи, които клонят по-скоро към демокрацията, а други към олигархията. Царете заедно с геронтите, ако между тях няма разногласия, имат в едни случаи правото да внасят въпросите на разглеждане и разрешаване от народното събрание, в други случаи да не постъпват по този начин. В случай, че геронтите не са се споразумели помежду си, то решаващо значение има гласът на народното събрание. В ония дела, чието разрешаване царете и геронтите предоставят на народното събрание, последното не само се осведомява за постановлението на властта, но има правото и да ги обсъжда и всеки, който желае, може да вземе думата и да говори против внесените предложения, нещо, което ние не намираме в останалите държави. Мисълта да се дава възнаграждение на магистратите за тяхната служба, избирането им не с жребие и други подобни трябва да се смятат за черти, свойствени на аристократическия строй; на това отговаря също и обстоятелството, че в Картаген всички съдебни процеси се разглеждат от определени, назначени за целта магистрати, а не като в Лакедемон, където различните процеси подлежат на разпореждането на различни съдии. . .
8 (5). Държавното устройство на Картаген се отклонява от аристократическия строй и се доближава до олигархията по силата на следното съображение, което се сподели от мнозина: в Картаген се смята, че магистратите трябва да се избират на длъжност не само въз основа на благороден произход, но също тъй и въз основа на своето богатство, тъй като е невъзможно човек, който е необезпечен, да ръководи добре работите и да има достатъчно свободно време за това. Но ако избирането на магистратите по техния имуществен ценз е признак, присъщ на олигархическия строй, а тяхното избиране според добродетели характеризира аристократическия строй, то ние по силата на това бихме могли да смятаме оная форма на държавния строй, при която богатството е съчетано с добродетели, като една трета форма, въз основа на която, картагенците организирали всички елементи на своя държавен строй, тъй като те избират магистратите, като обръщат внимание главно на тия две неща, и при това на главните магистрати, а именно на царете и на стратезите.
8 (6). Но това отклонение на аристократическия строй трябва да се смята за грешка на законодателя. Тъй като най-главното, и на него именно трябва да се обръща преди всичко внимание, се състои в това, че най-добрите хора в държавата да разполагат със свободно време и да не бъдат заставени да търпят непристойни към себе си обръщения независимо от това, дали те ще станат магистрати, или ще бъдат частни лица. А ако трябва да се държи сметка и за това, щото магистратите да живеят в изобилие и по силата на това да могат да разполагат със свободно време, то става лошо, когато най-висшите магистратури, а именно царското достойнство и стратегията, могат да се купуват за пари. Подобен закон довежда до това, че богатството се цени по-високо от добродетелта и цялата държава става користолюбива.
8 (7). Тъй като онова, което се смята за ценно от страна на ония, които държат властта, неминуемо става такова в схващанията и на останалите граждани. А там, където добродетелта не се цени по-високо от всичко друго, там държавният строй не може да се смята за напълно аристократически. Напълно естествено е, че ония, които купуват властта за пари, свикват да извличат от нея печалба в случай, когато те през време на своята дейност като магистрати се поизхарчат, а невероятно е, че човек, който е беден, но нравствено издигнат, ще пожелае да извлече печалба от своето служебно положение, а оня, който е по-малко порядъчен, няма да пожелае да стори това, особено ако постигането на властта е било свързано с известни разноски. Пред вид на всичко това трябва да имат власт ония, които са в състояние да упражняват властта най-добре. Ако картагенският законодател не се е погрижил за това да осигури едно благоденствие на почтените хора, все пак щеше да бъде по-добре да им обезпечи едно безгрижно съществуване в материално отношение, когато те заемат известна висша държавна магистратура.
8 (8). Порочно ми се струва и това: един и същ човек да взема няколко длъжности, нещо, което е твърде обичайно у картагенците. Една работа може да бъде извършена най-добре от един човек, който ѝ се посвещава напълно. Законодателят трябва винаги да държи сметка за тоя принцип и да не постановява един и същ човек да бъде едновременно флейтист и кърпач на обуща. Според това там, където държавата не е малка, ще бъде по-политично и по-демократично да се допуснат по-голям брой граждани до държавните длъжности. В такъв случай всяка работа ще се извършва, както казахме, като се държи сметка повече за интереса на общото, и ще се извършва по-бързо, отколкото когато се извършва от едни и същи лица. Това се вижда най-добре във военното и морското дело, при които командването и подчинението минават, тъй да се каже, през целия персонал.
1Другото име на Спарта
2Магистрати в Спарта
3Съвет на старейшините в Спарта
4Членове на Герузията