Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976
Полибий, III, 22-25
22. И така първият договор между римляните и картагенците бил сключен при Луций Юний Брут и Марк Хораций, които били първите консули след премахването на царската власт, същите, през времето на които бил осветен храмът на Зевс Капитолийски, т. е. 28 години преди нахлуването на Ксеркс в Елада.1 Ние поднасяме съдържанието на този договор в превод по възможност точно, защото сегашният език и у римляните се отличава толкова много от стария, че и най-вещите и внимателни читатели само с големи усилия са в състояние да разберат смисъла на някои изрази в договора. Той има приблизително следното съдържание:
„При следващите по-долу условия да има дружба между римляните и съюзниците на римляните, от една страна, и картагенците и техните съюзници, от друга страна: на римляните и на съюзниците на римляните се забранява да плуват със своите кораби по-далеч от Красивия нос, освен в случай, че те бъдат заставени от буря или от неприятеля. Ако някой бъде отвлечен против волята си, нему не е позволено нито да купува каквото и да било, нито да взема със себе си нещо повече от онова, което му е нужно за поправка на кораби или за извършване на жертвоприношение. В петдневен срок обаче той е длъжен да замине от тези места. Онези пък, които са се озовали тук по търговия; не могат да сключват сделки по друг път освен чрез посредничеството на глашатая или секретаря. За всички ония стоки, които са били продадени в Либия или в Сардиния в присъствието на тези свидетели, за гарант пред продавача служи държавата. Ако някой римлянин се появи в подвластната на картагенците Сицилия, то той да се ползва във всяко отношение с еднакви права с картагенците. На картагенците пък се забранява да извършват насилнически посегателства върху народа на ардеатите, анциатите, ларентиниите, цирцентите и върху всички латински народи, които са подчинени на римляните. Даже и ако някой народ не е подчинен на римляните, на картагенците е забранено да нападат неговите градове. Ако ли пък те превземат някой град, то те са длъжни да го върнат непокътнат на римляните. На картагенците се забранява да строят укрепления в Лациум и даже когато навлизат в страната като неприятели, на тях е забранено да пренощуват там."
23. Красивият нос се нарича онзи, който се вдава от територията на самия Картаген на север. Картагенците смятали за необходимо да не се позволява изобщо на римляните да се движат с дълги кораби на юг отвъд Красивия нос и по протежение на него, понеже те, както ми се струва, не желаели римляните да познават нито местностите, разположени около Бисатида2, нито пък онези около Малка Сирта3.
Тези области се наричат Емпория4 [„Тържища"] и се отличават с големи естествени предимства. В случай, че някой бъде отвлечен натам от буря против волята си или под натиска на неприятеля и се нуждае от нещо, което му е необходимо за жертвоприношение или пък за ремонта на кораба си, той може да получи тези неща от картагенците, но нищо повече освен тях. При това те [картагенците] изискват от тези, които са се озовали [по тези места], непременно да ги напуснат в срок от пет дни. На римляните е позволено да идват с корабите си в Картаген по търговия и в цялата останала Либия, която е разположена отсам Красивия нос, както и в Сардиния, и в онази част от Сицилия, която е подвластна на Картаген, като при това картагенците обещават със съответни правителствени гаранции да осигурят всекиму това право. От текста на договора се вижда ясно, че картагенците говорят за Сардиния и Либия като за свои собствени владения, докато по отношение на Сицилия те ограничават изрично само онази част, която се намира под властта на картагенците, и сключват договора само по отношение на нея. По същия начин и римляните сключват договора само по отношение на Лациум, без да споменават останалата част от Италия, тъй като тогава тя не се намирала под тяхна власт.
24. След този договор те сключили друг, в който картагенците включили още жителите на гр. Тир и народа на гр. Утика5. Сега към Красивия нос били прибавени градовете Мастия и Тарсей6, като при това картагенците изисквали в договора от римляните те да не отиват по-далеч от тези два пункта и да не основават градове. Ето приблизително съдържанието на договора:
„Да има дружба при приблизително следните условия между римляните и техните съюзници, от една страна, и картагенците, тирийците и народа на Утика и техните съюзници, от друга страна. Отвъд Красивия нос, Мастия и Тарсей римляните не бива да отиват и плячкосват, да търгуват, както и да основават град. В случай, че картагенците превземат някой град, находящ се в Лациум, който не е подвластен на римляните, те могат да задържат парите и пленниците, но самия град са длъжни да върнат обратно. Ако ли пък някои картагенци заловят пленници, произхождащи от някоя италийска народност, с която римляните се намират в мир, почиващ на основата на писмен договор, но която народност не е подчинена на римляните, на картагенците се забранява да докарват пленниците в римски пристанища; в случай че такъв пленник бъде закаран в римско пристанище и някой римлянин го придобие, то такъв пленник следва да бъде пуснат на свобода. Същата забрана важи и за римляните. Ако ли пък някой римлянин вземе вода или продоволствие от някоя територия, която е подвластна на картагенците, нему е забранено да уврежда интересите с помощта на тези припаси на някого от онези, които се намират в мир и дружба с картагенците. Същата забрана важи и за картагенците. Ако ли обаче се случи нещо подобно, то на оня, чиито интереси са увредени, се забранява да отмъщава самият той за себе си; и ако някой стори нещо подобно, то неговото деяние да се смята като престъпление против държавата. В Сардиния и Либия не е позволено на никой римлянин да търгува, нито пък да основава град, нито пък да хвърля котва където и да било освен само с цел да се снабди с хранителни припаси или пък да извърши ремонт на своя кораб. Ако някой римлянин бъде отнесен от буря, то той е длъжен да отпътува от тези места в срок от пет дни. В онази част на Сицилия, която се намира под властта на картагенците, а също така и в Картаген римлянинът има наравно с картагенския гражданин право да извършва продажби и всякакви други сделки. Със същите права да се ползва и картагенецът в Рим."
В този договор картагенците подчертават още по-силно своите права на собственост върху Либия и Сардиния и забраняват всякакъв достъп на римляните до тези земи. По отношение на Сицилия те, напротив, различават ясно само онази част от острова, която се намирала под тяхна власт. Точно така процедират и римляните по отношение на Лациум и задължават в договора картагенците да не нанасят никаква неправда на ардеатците7, анциатците8, цирцейците9 и тарацините10.
Това са именно градовете, които са разположени по периферията на Лациум край морето, по отношение на която област е сключен и договорът.
25. И така римляните сключили най-сетне и последния договор [c Картаген] по време на преминаването на Пир в Италия, преди картагенците да започнат войната за Сицилия. В него се потвърждават всички онези клаузи, които се съдържат и в предишните договори, и се прибавят още следните условия:
„В случай че римляните или картагенците желаят да сключат писмен договор с Пир, то това трябва да стане при условие, че на тях им е позволено да си оказват взаимна помощ, когато при неприятелско нахлуване една от двете страни бъде нападната. Ако единият или другият народ се нуждае от помощ, картагенците са задължени да доставят плавателни съдове, и то както товарните, тъй и военните кораби; разноските, необходими и за изплащането на възнаграждението на войниците, трябва да поеме сама всяка една от двете страни съответно за своите войници. Картагенците обаче са задължени да оказват помощ на римляните и по море, в случай че това е необходимо. Никой няма право обаче да принуждава екипажа на кораб да слезе на сушата, ако той не желае да стори това.
1Полибий датира първия договор на римляните с картагенците в 508 г. пр. Хр. Това негово твърдение търпи сериозни възражения още повече за това, защото Полибий допуска в случая една фактическа грешка. Според официалната римска традиция първите консули били Луций Юний Брут и Луций Тарквиний Колатин, а не Марк Хораций.
2Бисатида — област на брега на Северна Африка и немного далеч от самия Картаген, която имала естествено удобно пристанище.
3Малка Сирта - област на северноафриканското крайбрежие с удобни природни условия за пристанище.
4Обстоятелството, че въпросните местности носят гръцко име, показва, че гръцките пирати, мореплаватели и търговци отрано познавали техните природни предимства и им дали съответстващото с това име.
5Значително и богато селище на северния бряг на Африка и недалеч от Картаген. Според едно старо предание Утика била основана цели 3 века преди Картаген.
6Мастия и Терсей били важни селища в Южните Пиренеи, които се намирали в близост до „Херкулесовите стълбове“ – дн. Гибралтар.
7Жители на Ардея, град на Лациум на Тиренско море, център на племето рутули.
8Жители на гр. Анциум (дн. Анцио) град в Лациум на територията на племето волски и на брега на Тиренско море.
9Жители на гр. Цирцеи (дн. Сан Феличе ин монте Чирчело) на територията на волските и на брега на Тиренско море.
10Жители на гр. Тарацина [пo-рано Анксур, дн. Тарачина), град в Лациум на територията на волските и на брега на Тиренско море.
