Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976
Исократ, Пенегирик, 110 сл.
Когато ние имахме едно такова поведение и когато дадохме едно толкова убедително доказателство за това, че не ламтим за чуждото имущество, те се одързостяват да ни обвиняват, тези хора, които са били членове на декархите1, които са измъчвали своята собствена родина. Тези хора, които направиха чрез своите деяния да изглеждат незначителни престъпленията от миналото и които не оставиха никаква възможност на онези, които биха пожелали да покажат по-късно някаква злина, да ги надминат. Те твърдят, че са привърженици на Спарта, но на дело вършат тъкмо обратното. Въпреки че оплакват на думи нещастията, които сполетяха някога жителите на о. Мелос2, те се осмеляват да извършват непоправими престъпления спрямо своите собствени съграждани.
И наистина от каква неправда тези хора са се въздържали досега? По кой друм на позор и на жестокост те не са минавали. И те гледаха на най-големите врагове на законността (буквално: на законите) като на най-верни свои приятели. Те ласкаеха предателите като благодетели. Те предпочитаха да бъдат роди на един илот3, за да унизят своята собствена родина. И те тачеха екзекуторите и убийците на своите съграждани повече, отколкото своите собствени родители.
Безчувствието, което тези хора ни наложиха [чрез своето брутално държане], бе толкова голямо, че докато преди това, когато се касаеше за нашето щастие, даже и в случаи на по-малки нещастия, всеки от нас имаше много хора, които да му съчувстват, под господството на тези хора вследствие на многобройните наши лични беди ние сме престанали да проявяваме съчувствие едни към други, защото тези хора не са оставили на никого свободата да проявява съчувствено отношение към тежкото бреме на други хора.
Кого наистина те не са засегнали? Или пък кой беше толкова далеч от политическия живот, щото да не бъде насилен да вземе участие в нещастията, в които ни хвърлиха тези чудовищни по характер хора? И най-сетне те не се ли срамуват, че са се отнасяли към своите собствени градове с такова незачитане на законите, та да обвиняват несправедливо нашия град в незачитане на законите? И като връх на всичко те имат дързостта да говорят за нашите частни и публични процеси, които са се водили у нас, те, които за три месеца избиха без съд [без присъда] повече хора, отколкото нашият град е съдил и осъждал през време на цялото свое властване (управление, архе т. е. империя).
Наистина кой би могъл да изброи целия списък на техните престъпления, списък на хората, които те са изпратили в заточение, на гражданските борби и междуособици, на беззаконията, които те са допускали и подкрепяли, и на насилствените смени на конституциите, на насилията, извършени спрямо деца, на изнасилванията на жени и на заграбените имущества? Накратко аз бих могъл да кажа следното: суровите несправедливости, допуснати през време на нашето управление, биха могли да бъдат поправени лесно чрез един справедлив декрет4. Никой обаче не би могъл да излекува кланетата и беззаконията, извършени през властването на тези хора.
Не е ли сигурно това, че нашето управление беше за предпочитане пред сегашния „мир“ и самостоятелност? И мирът, и самостоятелността са гарантирани наистина в текста на сключените договори, но те нямат място в нашите градове. Кой би могъл да желае едно такова печално състояние на нещата, при което морските разбойници властват над моретата, а наемническите отреди превземат?
И едно толкова катастрофално положение, при което гражданите вече не се сражават за своята земя срещу външни неприятели, а се сражават помежду си в своите градове? Когато повече градове са били превзети с въоръжена сила, отколкото преди сключването на мира, когато вследствие на честите революционни преврати жителите на градовете са по-обезсърчени, отколкото онези хора, които са наказани с изгнание, тъй като първите се боят от бъдещето, докато вторите очакват да се завърнат [по домовете си] всеки момент?
1Декархите били десеточленни комисии, подбрани измежду олигархите и учредени във всички гръцки градове от спартанския пълководец и държавник Лизандър след 404 г. пр. н. е., за да управляват начело с едни спартански хармост (наместник, управител). В Атина тази комисия била три пъти по-многобройна.
2Става дума за бруталната разправа на атиняните през 416 г. пр. н. е. с дорийското население на о. Мелос.
3Може би в случая се касае за ораторска хипербола, но е възможно и някакво друго обяснение. Не е изключено някой от спартанските хармости да е бил по социален произход илот. Някои тълкуватели на това място у Исократ смятат, че в случая с ругателното прозвище „илот" се визира Лизандър.
4Исократ има по всяка вероятност пред вид такива мерки от страна на атинското народно събрание, които по своята същност да напомнят на декрета, чрез който атинското народно събрание учредило през 378—377 г. пр, н. е. II. Атински съюз. Текстът на този документ се е запазил във вид на надпис и в него се намира покрай другите разпореждания и забраната на каквато и да била атинска собственост на територията на онези градове, които членуват в съюза.
