Публикува се по: ГИБИ, т. I, С., 1954

Увод и превод: Г. Цанкова-Петкова

 

Созомен (Σαλαμάνης Ἑρμείας Σωζόμενος) се родил в околността на палестинския град Газа изглежда към края на IV в. По-късно той се преселил в Цариград, гдето бил адвокат (σχολαστικός). Във византийската столица той написал своята „Църковна история“ (Ἐκκλησιαστικὴ ἱστορία). Първата част от това произведение, гдето са изложени събитията до 323 г., е загубена. Продължението е съставяло девет книги, в които са били изложени събитията от 324 до 439 г. Тази част от творбата на Созомен, с изключение края на последната книга, със събитията от 425 до 439 г., е запазена. Созомен е написал своята „Църковна история“ към средата на V век. Той е използвал като главен свой извор и образец творбата на Сократ. На някои места е черпил вести от други извори и от устни предания. Неговото изложение е некритично и е изпъстрено с легендарни анекдоти. Созомен починал към 450 г.

 

Cοзомен

Църковна история

 

1. Свобода на вероизповеданието в Македония и Илирик¹

По онова време онези от християните, които живеели на изток до граничещите с Египет ливийци, не се осмелявали да правят открито своите църковни събрания, тъй като Лициний бил променил благоволението си спрямо тях. А тези, които били на запад — елини, македонци и илирийци, без страх изповядвали вярата си благодарение на Константин, който управлявал тамошните ромеи.

 

2. Дарданци и македонци стават подвластни на Константин²

След битката при Цибала дарданци³, македонци и онези, които живеели около Истър, както и така наречената Елада и цялото илирийско племе минали под властта на Константин.

 

3. Покръстването на варварите при Дунава

Вече се покръствали племената около Рейн, келтите, също и най-отдалечените измежду галатите⁴, които живеели до океана, готите и тези, които по-рано им били съседи покрай бреговете на Истър. Последните отдавна били приели Христовата вяра, но сега станали по-кротки и по-разумни. Войните, които били водени между ромеите и иноплеменниците през време на царуването на император Галиен⁵ и неговите приемници, се явили удобен случай почти за всички варвари да почнат да изповядват учението на християните. Защото тогава именно неизказано множество от смесени племена преминали от Тракия и опустошили Азия. Други варвари на други места извършили същото със своите съседи ромеите. Мнозина от Христовите свещеници били взети в плен и останали сред варварите. И тъй те лекували тамошните болни и очиствали обзетите от зли духове само като произнасяли името на Христа и призовавали божия син. Освен това те се стремели към безупречен живот и побеждавали хулите с добродетелите си. Варварите, възхитени от живота и необикновените дела на тези мъже, съзнали, че ще постъпят разумно и че ще умилостивят бога, ако последват примера на тези, които са се показали като по-добри, и започнат като тях да почитат по-доброто. Като ги взели за свои учители относно това, което трябвало да правят, те били поучавани и покръствани [от тях] и съобразно с това почнали да се черкуват.

 

4. Разпри между източните и западните епископи, събрани на съборите във Филипопол и Сердика

След като изтекли три години, източните епископи отново изпратили друго изложение до западните, което нарекли пространно изложение, понеже било съставено с повече думи и изрази от предишните ——— Император Констанс поискал тази услуга от брата си, а именно привържениците на Атанасий да получат своите тронове, но не можал да постигне нищо с писмото си, понеже му противодействали последователите на враждебната ерес⁶. А хората на Атанасий и Павел⁷, като отишли при него, го помолили да бъде свикан събор, понеже имало опасност да бъде унищожена истинската вяра. Тогава императорите решили епископите от двете половини на империята в уречен ден да пристигнат в Сердика, град в Илирия. Източните епископи се събрали най-напред във Филипопол, град в Тракия, и писали на западните епископи, които вече се били събрали в Сердика, да отлъчат от събора и да лишат от общение привържениците на Атанасий, като низвергнати. В противен случай, казали, че няма да участват заедно с тях. А след това, когато пристигнали в Сердика, те заявили, че няма да влязат в църквата, ако присъстват и низвергнатите от тях. На това западните епископи отговорили с писмо, че те никога не са се отказвали от общение с тези епископи, а и сега няма да се откажат, още повече, че римският епископ Юлий⁸ бил разгледал обвиненията срещу [тези епископи] и не ги намерил за виновни. Те били там и били готови да бъдат съдени и отново да опровергаят отправените срещу тях обвинения. Това съобщили, но нищо не постигнали. Понеже вече минавал определеният срок, до който трябвало да се реши това, за което се били събрали, най-после те си писали едни на други такива неща, от които изпаднали в още по-голяма вражда, отколкото по-рано. И като се събрали поотделно, те взели противоположни решения ———. Освен това [източните епископи] низвергнали и епископа на Сердика — Протоген, а също и Гауденций⁹ — първия, загдето защитавал Марцел¹⁰, когото по-рано бил осъдил, а Гауденций, загдето действал срещу своя предшественик Кириак и поддържал свалените от тях епископи. Като взели тези решения, те ги съобщили на всички епископи, та нито да влизат в общение с тях, нито да им пишат, нито да приемат техни писма.

Привържениците на Озий се събрали отделно и обявили за невинни: Атанасий, понеже бил несправедливо нападнат от събралите се в Тир¹¹, а също така и Марцел, понеже сам той заявил, че не изповядва онова, за което бил обвинен———.Те низвергнали от епископската катедра Тодор Тракиеца ——— и Урсакий¹², епископ на Сингидун¹³, в Мизия, и Валент, епископ на Мурса¹⁴, в Панония, ———. Разбира се, Озий и Протоген, които предвождали събралите се в Сердика западни епископи, се боели да не би някои да помислят, че те искат да променят решенията на Никейския събор. Затова писали на Юлий¹⁵ и го уверили, че те смятат тези решения за валидни, но поради нужда от яснота са изложили по-обширно същата мисъл, та да не се дава възможност на Ариевите съмишленици да злоупотребяват с краткостта на изложението и да въвеждат в заблуда незапознатите с този спор. Като извършили това и двете страни разпуснали съборите си и всички се завърнали по местата си. Този събор се състоял през консулството на Руфин и Евсевий, на единадесетата година от смъртта на Константин. И тъй, били се събрали от градовете на Запада около триста епископи, а от Изток седемдесет и шест———.

След този събор те вече не се сношавали помежду си като люде от едно вероизповедание, нито общували помежду си. Западните се ограничили до Тракия, а източните — до Илирия.

 

5. Християнството всред траки и илири

А траките, илирийците и тези, които населяват така наречената Европа, ако и да били още незапознати с монашеските обители, все пак не били напълно лишени от мъже-мъдреци. Всред тях тогава се прочул Мартин, който произхождал от знатен род от Савория, в Панония. Той се бил отличил във военните походи и бил станал началник на войсково отделение, но предпочел да служи на бога и започнал да живее като мъдрец. Отначало той пребивавал в Илирия, но понеже ревностно се борил за вярата и изобличил някои от тамошните епископи, че били съмишленици на Арий, станал жертва на техните козни и, след като често бил публично бичуван, бил изпратен в изгнание.

 

6. Бунтът на Вретаний в Сирмиум

Това се случило по следния начин. На четвъртата година от събора в Сердика Констанс бил убит в Западна Галия. Магненций¹⁶, който устроил убийството, си подчинил цялата земя, която управлявал Констанс. В Сирмиум за император бил провъзгласен от илирийските войски някой си Вретаний.

 

7. Заточаването на папа Либерий в тракийска Вероя

[Императорът]¹⁷, понеже не си променил намерението, преди да отиде в Рим и да отпразнува обичайния за ромеите триумф над победените, повикал епископа на Рим Либерий¹⁸ и го убеждавал да се присъедини към становището на духовниците около него, между които бил и Евдоксий¹⁹. Понеже [Либерий] се противопоставял и заявявал, че никога няма да направи това, императорът заповядал да бъде откаран в тракийска Вероя.

 

8. Възвръщането на Либерий от заточение²⁰

Недълго след това императорът²¹ се върнал от Рим в Сирмиум и поради застъпничеството на западните епископи върнал Либерий от Вероя.

 

9. Църковните борби в Тракия

В по-голямата част от империята на Валент и предимно в Тракия, Витиния и Хелеспонт и още по-нататък от тези области те²² нямали нито църкви, нито свещеници. [Православните] били враждебно настроени срещу привържениците на Македоний²³, които в тая област били по-многобройни. И [македонианците], като се опълчили срещу тях, започнали усилено да ги преследват. А те, от страх пред предстоящите беди, след като влезли във връзка помежду си чрез проводените по градовете пратеници, решили, че е по-добре да се присъединят към Валентиниан²⁴ и римския епископ и по-скоро да се приобщят по вяра към тях, отколкото към Евдоксий, Валент и техните привърженици.

 

10. Църквата на град Томи, в Малка Скития

Имало опасност цялата антиохийска църква да премине в арианската ерес, понеже с мъка можела да се противопоставя на настояванията на императора и влиятелните лица около него. Защото, както може да се очаква, там, където църквите се управлявали от смели мъже, населението не променяло предишната си вяра. Казват, че и скитите²⁵ по тази причина запазили предишната си вяра. Това племе има много градове, села и крепости. Главно селище е Томи, голям и богат крайбрежен град, който е разположен от лявата страна на влизащия в така наречения Евксински понт. И досега още там господства древен обичай — едно лице да управлява църквите на цялото племе. По това време те били възглавявани от Вретаний²⁶. И император Валент пристигнал в Томи²⁷. Когато дошъл в църквата и според навика си започнал да убеждава епископа да се приобщи към привържениците на враждебната ерес²⁸, той направо и смело почнал да говори на владетеля за учението на Никейския събор, а после го оставил и отишъл в друга църква. И народът го последвал. Почти целият град се събрал, за да види императора, като [всички] очаквали, че ще избухне някакъв бунт. Валент, изоставен със свитата си, мъчно понесъл обидата. Той заповядал да хванат Вретаний и да го изпратят на заточение, а не след дълго време поръчал отново да бъде върнат. Той е видял, предполагам, че скитите негодуват поради изгнанието на епископа и се уплашил да не би някак си да се разбунтуват. Той знаел, че са мъжествени и че, поради местоположението на земите им, са необходими на ромейската империя, тъй като възпирали напора на варварите в тази област. И тъй Вретаний по този начин се оказал по-силен от настояванията на владетеля. Той бил добър мъж във всяко друго отношение и се отличавал с добродетелния си живот, както свидетелстват и самите скити.

 

11. За отвъддунавските варвари

За варварите оттатък Истър. Как, изгонени от хуните, потърсили прибежище при ромеите и как станали християни. За Улфила и Атанарих и за това, което се случило между тях, и защо приели арианството.

От това именно, слово на Темистий²⁹ императорът се настроил някак си по-човеколюбиво и не налагал такива жестоки наказания, както по-рано.

Той нямало да изостави напълно гнева си срещу свещениците, ако настъпилите грижи по държавните работи не го били възпирали да се занимава с това. Защото готите, които по-рано живеели отвъд реката Истър и господствали над останалите варвари, били изгонени от така наречените хуни и преминали в ромейските предели. Това племе било, както казват, по-рано непознато на траките около Истър и на самите готи. Те не знаели, че живеят в съседство едни с други, понеже помежду им се простирало огромно езеро. И едните и другите мислели, че населяваната от тях страна е краят на земята, а след това — безкрайно море и вода. Но веднъж един пощръклял вол преминал езерото³⁰ и пастирът го последвал. А след като видял отвъдната земя, той известил [това] на съплеменниците си. Други пък казват, че една сърна, като бягала, показала на някои хуни - ловци пътя, който бил залят от водите. А ловците, възхитени от умерения климат и от добре разработената земя, когато се върнали, разказали на господаря на племето, какво са видели. Наскоро те влезли за пръв път в съприкосновение с готите. А след това се отправили на поход с цялата си войска, победили ги и завзели цялата им земя. Преследваните [готи] преминали в земята на ромеите. Те прехвърлили реката³¹ и проводили пратеници до императора³², като обещавали, че занапред ще му бъдат съюзници, и молели да им позволи да се заселят, където поискат. Начело на пратеничеството стоял Улфила, епископ на това племе. Желанието им се осъществило и им било позволено да се заселят в Тракия. Немного след това те се разбунтували помежду си и се разделили на две. Начело на едните бил Атанарих, а на другите — Фритигерн. След като започнали война помежду си, Фритигерн претърпял неуспех в сражението и помолил ромеите да му помогнат. Императорът наредил войниците в Тракия да му помогнат и да се бият на негова страна. [Фритигерн] отново влязъл в сражение, победил привържениците на Атанарих и ги обърнал в бягство. А за да се отблагодари на Валент и да го увери, че ще му бъде верен приятел, той приел неговата вяра, като убедил и варварите, които му били подчинени, да сторят същото. Струва ми се, че не е само тази причината, дето и досега цялото това племе се придържа ο арианското учение. Защото и Улфила, техният тогавашен свещенослужител, в началото по нищо не се различавал от [учението] на православната църква. При царуването на Констанций той неразумно, както мисля, като взел участие заедно с хората на Евдоксий и Акакий³³ в Константинополския събор, останал в общение с духовниците, привърженици на Никейския събор. Казват, че когато пристигнал в Цариград, водачите на арианската ерес беседвали с него върху своето учение и му обещали, че ако се съгласи с тях, те ще подпомогнат мисията, му пред императора. Принуден от нуждата или пък като наистина мислел, че е по-добре да има такова схващане за бога, той се приобщил към привържениците на Арий и отцепил и себе си и цялото племе от православната църква.

Той пръв изобретил тяхната азбука и превел светото Писание на собствения им език. И тъй, тази е причината, поради която варварите около Истър са изцяло привърженици на арианското учение. По онова време били избити като мъченици мнозина от поданиците на Фритигерн, понеже изповядвали Христовата вяра.

Не след дълго време между готите настанало единомислие. И, възгордени до самозабрава, те започнали да причиняват щети на траките и да опустошават техните градове и села. Когато Валент узнал това, той разбрал на дело, каква грешка бил извършил. Като мислел, че готите ще бъдат полезни за него и за неговите поданици, а страшни за враговете, понеже били винаги въоръжени, той пренебрегнал ромейските отреди. И вместо обичайното събиране на войници, той почнал да изисква злато от подвластните на ромеите градове и села.

 

12. За похода на Валент срещу скитите³⁴

Щом Валент се върнал в Константинопол, всред народа се породило голямо подозрение и омраза спрямо него. Защото след като опустошили Тракия и стигнали вече чак до предградията на столицата, варварите се опитвали да нападнат и самите стени, без никой да ги възпира. Поради това градът негодувал. [Гражданите] обвинявали императора, че не излизал срещу тях, но отлагал да се сражава. Дори се носели слухове, че той сам бил довел неприятелите. Най-после, когато го видели в хиподрума, те открито започнали да викат срещу него, че пренебрегвал държавните работи, и искали оръжие, за да воюват сами. Валент, охулен, се отправил на поход срещу варварите. Той обаче заплашил народа, че ако се върне, щял да си отмъсти за обидите му и за това, че [гражданите] преди това се били присъединили към узурпатора Прокопий.

 

13. Предсказанието на монаха Исакий за гибелта на Валент

Когато [Валент] излязъл от Константинопол, до него се приближил един монах, на име Исакий, който бил добър мъж във всяко друго отношение и презирал опасностите заради бога. „Върни, казал тъй, царю, отнетите църкви на православните, които спазват учението на Никейския събор, и ще победиш във войната“. Разгневен, императорът заповядал да го хванат и да го държат в окови, докато се върне и го накаже за дързостта му. Обаче [Исакий] продължил: „Не ще се завърнеш, ако не върнеш църквите“. Така и станало. [Императорът] излязъл заедно с войската срещу готите и те, преследвани, почнали да отстъпват. А той, като продължил напред и вече прекосил Тракия, пристигнал до Адрианопол. Намирайки се недалече от варварите, които се били разположили на стан в укрепено място, той влязъл в сражение с тях по-бързо, отколкото било необходимо, без предварително да се разпореди, как и къде трябва да се разположи войската. А когато конницата му била разпръсната и пехотата обърната в бягство, той, преследван от неприятелите, слязъл при бягането си от коня и, придружен от малцина, се вмъкнал в една къщурка или кула и там се скрил. Варварите започнали да тичат след него, за да го заловят. Но в устрема си напред те го отминали, защото не подозирали, че може да се крие там. Когато повечето от варварите вече били отминали това място и малцина от тях се намирали назад, някои от придружниците на императора започнали да стрелят от покрива върху минаващите. Тогава варварите извикали: „Тук е Валент!“ Намиращите наблизо [неприятели] чули и предизвестили с викове онези, които били пред тях и зад тях. Така в кратко време [за това] узнали и по-отдалечените неприятели и бърже всички се струпали срещу императора. Те заобиколили отвред постройката, натрупали много дърва около нея и ги запалили. Веднага пламъкът, раздухан от появилия се благоприятен вятър, обхванал дървата. Същевременно се подпалило и това, което се намирало вътре в постройката, и така изгорели и императорът, и тия, които били с него. Той умрял на около петдесет години. Тринадесет години управлявал с брата си и три години след него.

 

14. Как Мавия изпратила помощ на ромеите, които били притиснати от варварите

По такъв начин загинал Валент. А варварите, възгордени от победата, опустошили цяла Тракия. Най-после те започнали да нападат предградията на Константинопол. Малцината изпратени от Мавия съюзници—сарацини и големият брой бойци от народа донесли голяма полза на изпадналата по това време в опасност държава. Защото Домиика, съпругата на Валент, им давала определена плата от държавната хазна и всички се въоръжили както могли и излезли срещу [неприятелите]. След като отбили враговете, те ги прогонили далече от града.

 

15. Нападенията на крайдунавските варвари

[Грациан] мислел, че трябва да отблъсне варварите³⁵ около Истър, които безпокоели илирите и траките. [Той смятал също] за необходимо да помогне на поданиците от Запад, главно защото аламаните³⁶ нанасяли вреди на тамошните галати. Затова в Сирмиум той взел за свой съуправител Теодосий³⁷.

 

16. Борбата на император Теодосий с варварите край Истър

Точно по времето, когато западните гали били обезпокоявани от аламаните, Грациан се завърнал в своя дял от империята³⁸, който баща му оставил да бъде управляван от него и от брат му³⁹. А Илирик и източните земи от империята той предоставил на Теодосий. И тъй, борбата му срещу тях завършила според желанието му. А също и Теодосий успял да се справи с варварите около река Истър. Той победил едни от тях в сражение, от други, които молели да станат приятели на ромеите, взел заложници, сключил договор с тях и пристигнал в Солун———. Той се зарадвал, че и никой от илирийците не споделя ариевата ерес. А като разпитал за другите племена, научил, че църквите чак до македонците са единни.

 

17. Епископите на Томи и Марцианопол

Императорът решил и издал закон, че е в сила определението за вярата на Никейския събор и че църквите трябва да се предават на тези, които вярват в ипостаса на троицата, равночтима и равносилна———. А това били хората, които се намирали в общение с Нектарий в Константинопол⁴⁰——— а за градовете на Тракия и Скития с Теренций, епископа на Томи, и с Мартирий, епископа на Марцианопол.

 

18. Варварите около Дунав остават съюзници на византийския император

След като завършили военните приготовления, [Теодосий] провъзгласил за император по-младия си син Хонорий, защото Аркадий бил вече обявен за император. Като оставил и двамата в Константинопол, [Теодосий] потеглил бързо с войските си от Изток към западната част на империята. Придружавали го и много съюзници от варварите около река Истър.

 

19. Дейността на Теотим, епископ на Томи, всред хуните

По това време църквата в Томи и в останала Скития се управлявала от Теотим Скит, мъж възпитан в любов към мъдростта. Варварите хуни около Истър, като се възхищавали от неговата добродетел, го наричали ромейски бог, защото чрез него те се запознали с вярата. И тъй, разказват, че когато той веднъж пътувал из тамошната варварска земя, срещнали го [варвари], които отивали по същия път за Томи. Когато неговите хора почнали да се окайват, че веднага щели да бъдат погубени, той слязъл от коня си и се помолил. А варварите, без да забележат нито него, нито придружаващите го или конете, от които те слезли, ги отминали. Поради дивата си природа [варварите] често нападали и измъчвали скитите, но той ги направил по-кротки, като ги гощавал и ги дарявал. Затова един варварин, като предполагал, че той е богат, намислил да го залови жив. Той вързал за щита си едно ласо, и както беседвал според навика си с неприятелите, вдигнал ръката си и се готвел да хвърли срещу [Теотим] въжето, за да го издърпа при себе си и при своите съплеменници. Но щом посегнал, ръката му останала протегната във въздуха. И варваринът не бил освободен от невидимите окови, преди Теотим, по застъпничеството на останалите, да се помоли на бога за него. Казват, че Теотим носел дълга коса, каквато сам той пръв установил за монасите. Той водел прост живот. Не си определял едно и също време за ядене, но ядял само когато бил гладен или жаден. Аз наистина мисля, че на философа е присъщо да прибягва към това поради нужда, а не за удоволствие.

 

20. Защита на Ориген от страна на Теотим, епископа на Томи

[Епифаний] избягвал да се срещне с Йоан на едно и също място. И като свикал поотделно всички пребиваващи в Константинопол епископи, показал им решенията срещу съчиненията на Ориген. Той убедил някои да подкрепят тези решения. Но повечето отказали. А епископът на Скития Теотим открито застанал срещу Епифаний. Той казал, че не е благочестиво да се хули отдавна починал човек и че на богохулство прилича и това, да се очерня преценката на предишните и да се отхвърлят техните решения. Като казал това, той посочил една книга от Ориген и започнал да чете. Изтъквайки, че прочетеното е полезно за църквата, той добавил: „Глупости вършат тези, които оклеветяват това...“

 

21. Нападение на хуните в Тракия

Около това време и държавата, както въобще се случва при религиозни спорове, преживяла вълнения и сътресения. А и хуните, след като минали Истър, почнали да опустошават Тракия ———.

[Стилихон⁴¹] искал да скара и двете империи и като издействал от Хонорий длъжността ромейски стратег за предводителя на готите Аларих, изпратил го срещу илирийците.

 

22. Нападение на хунския вожд Илдис (Улдис) над Кастра Мартис в Мизия

По това време⁴² и хуните, които се били разположили на стан в Тракия, като загубили повечето от своите бойци, се завърнали позорно, без [императорът] да е воювал [с тях] или да ги е преследвал. Защото Улдис, вождът на варварите около река Истър, преминал реката с голяма войска и се разположил на стан в тракийските предели. Той превзел с предателство Кастра Мартис⁴³, град в Мизия, оттам опустошавал останалата Тракия и поради самонадеяност не се съгласявал да сключи мир с ромеите. Когато началникът на тракийските войски му предложил мир, той посочил изгряващото слънце и казал, че ако пожелаел, за него не било трудно да покори цялата земя, която то огрявало. Като се хвалел по този начин и изисквал данък, който сам определил, той казвал, че (само) при това условие ще се съгласи да сключи мир с ромеите, иначе ги очаква война. В това безизходно положение бог проявил грижата си за нашата държава. Не след дълго време пред приближените и военачалниците на Улдис станало дума за ромейската държава, за човеколюбието на императора и с какви и колко големи почести той удостоявал храбрите и добри мъже. И с божия помощ, примамени от тия неща, те преминали на страната на ромеите и заедно със своите подчинени се разположили на стан при тях. А Улдис едва успял да се спаси на отвъдния бряг на реката, като изгубил много хора и всичките така наречени скири⁴⁴. Това е варварско племе, което било доста многочислено преди да изпадне в тая беда. Защото като изостанали назад при бягството, едни от тях били избити, а други били пленени и били изпратени вързани в Константинопол. Управниците решили да ги разпръснат, за да не се разбунтуват, като са такова голямо множество. Едни били продадени на ниска цена, а повечето били раздадени даром като роби [на разни хора] с условие да нямат достъп нито в Константинопол, нито в цяла Европа и да бъдат отделени чрез морето от познатите им места. Много от тях не били продадени. Тям било заповядано да живеят на различни места. Мнозина от тях съм видял да живеят разпръснато във Витиния⁴⁵ при така наречената планина Олимп и да обработват тамошните хълмове и планински долини.

 

¹В откъса се говори за религиозната търпимост на Константин I (306—337), в противовес на езическата религиозна политика на неговия съимператор Лициний (307—325). Лициний бил победен от Константин в битката при Цибала в 315 г. Според сключения помежду им договор, Константин I поставил под своя власт целия Илирик.
²Константин Велики.
³Жителите на областта Дардания, чийто главен град през това време бил Ниш.
⁴Под „галати“ тук се разбират галските племена на Запад, към Океана.
⁵Имп. Галиен (253—268).
⁶Арианството.
⁷Цариградският патриарх Павел I (340-341) и (342-344).
⁸Папа Юлий I (337—352).
⁹Гауденций бил епископ на град Ниш в Дакия. Името му се споменава между участниците на Сардикийския събор.
¹⁰Марцел, епископ на Анкира.
¹¹Съборът в Тир (Финикия) осъдил през 335 г. Атанасий и неговото учение.
¹²Урсакий, епископ на Сингидун.
¹³Сингидун е дн. Белград.
¹⁴Град Мурза (Mursa) (Esseg) в Панония.
¹⁵Папа Юлий I.
¹⁶Езичникът Магненций бил началник на императорската стража. Провъзгласен бил за император.
¹⁷Имп. Констанций.
¹⁸Папа Либерий (352—366).
¹⁹Евдоксий, епископ на Антиохия (357—359) и на Цариград (360—369), бил осъден за симпатиите му към арианството.
²⁰През 358 г. папа Либерий се завърнал в Рим от заточението си в тракийския град Вероя (дн. Стара Загора).
²¹Имп. Валент (364—378).
²²Православните.
²³Цариградският патриарх Македоний и неговите привърженици, назовавани с общото име „пневматомахи“ (духоборци), отричали единосъщието на Светия Дух с Бог-Отец и Бог-Син.
²⁴Западноримскнят император Валентиниан I (364—375).
²⁵Определението „скити“ тук няма строго етническо значение, а означава просто жителите на провинция Скития, сиреч дн. Добруджа и съседните ѝ области.
²⁶Вретаний е бил предстоятел изобщо на църквите в провинция Малка Скития или дн. Добруджа.
²⁷Томи, сиреч дн. Кюстенджа.
²⁸Арианството, чийто привърженик бил и самият имп. Валент.
²⁹Философът и ретор Темистий, родом от Пафлагония (IV век), отправил към имп. Валеят реч, в която го съветвал да прояви умереност по отношение на догматическите спорове всред християните.
³⁰Меотидското езеро.
³¹Река Дунав.
³²Имп. Валент.
³³Акакий бил епископ на град Кесария в Палестина от 340/1 година до 365 г. Сердикийският събор го низложил, обаче имп. Констанций не признал това съборно решение.
³⁴Под имената „скити“ и „варвари“ тук са обозначени готите.
³⁵Готите.
³⁶Германските племена изобщо.
³⁷Теодосий I.
³⁸В Западната римска империя.
³⁹Имп. Валентиниан I (364—375) бил наследен от синовете си Грациан (367—383) и Валентиниан II (375—392).
⁴⁰Цариградският патриарх Нектарий (381—397).
⁴¹Стилихон, военачалник на западноримския император Хонорий (395 —423), починал през 408 г.
⁴²Това събитие се отнася към 409 г.
⁴³Вероятно дн. град Кула в С.-Западна България.
⁴⁴Източногерманско племе.
⁴⁵Областта Витиния в Мала Азия, по южното крайбрежие на Черно море.