1. Император Хенрих пише на своя брат Готфрид да окаже помощ на Константинополската империя

Хенрих¹, по божия милост най-верен в Христа, коронясан от бога император, ръководител на римляните и винаги август, изпраща на своя най-скъп брат Готфрид, предстоятел на Св. Амат де Дуако, поздрави и му изразява братската си обич.

Каква голяма чест и каква голяма слава спечелиха вовеки земята на Фландрия и Ханония² и целият наш род чрез завладяването на Константинополската империя³, вярваме, че е било разпространено от божието могъщество не само в нашата страна, но дори из четирите краища на света. Всичко това беше извършено от бога и е чудно за очите ни, когато един преследва, хиляда и дванадесет хиляди да бягат и да се преместват. На никого от нашите предшественици обаче [бог] не даде толкова голяма слава и чест, колкото дари и подари на нашия господар и брат император Балдуин⁴ и на нас. Затова ние дължим да отправим най-голяма благодарност на самия господ, от когото идва всяка храброст и всяка победа, защото без каквито и да било наши предишни заслуги неочаквано ни даде победата над такава голяма и прекрасна империя.⁵ Не по-малка добродетел е да се стремим да запазим завоюваното, отколкото да го спечелим. И макар бог по чуден начин да ни предаде Римската империя, ние не можем да я запазим без съвет и помощ от страна на нашите приятели, особено когато върху тях повече, отколкото върху всички други представители на цялото християнство е легнало задължението да укрепват и защитават гореспоменатата империя за слава на бога, за честта и въздигането на нашия род, за отмъщаване жестоко пролятата кръв на нашия господар и брат императора⁶ и на другите наши роднини и князе.

При това смятаме, че не е тайна за теб, братко, как поради извършените от нас грехове господарят Константинополски император Балдуин, нашият брат и предшественик, след като беше избита и пленена голяма част от неговите войници (това не можем да кажем без сърдечна болка и най-голяма скръб), бе заловен и задържан от куманите в битката пред Адрианопол⁷ и бе жестоко хвърлен в затвор от Йоаниций⁸, неприятел на светия кръст. След това князете, рицарите и бароните избраха нас за ръководител на империята⁹, ние излязохме от Константинопол¹⁰ с войската си и подчинихме под властта на империята много градове и крепости, които бяха въстанали срещу нас,¹¹ и след като укрепихме своите гранични земи, около празника на свети Ремигий се завърнахме в Константинопол. В укреплението на един град, който се казва Роса¹², оставихме заедно с много рицари и сержанти Теодорих от Тенремонде, човек особено решителен и забележителен. Докато те пребивавали там, около празника на очистението на св. Мария, им било съобщено, че власите¹³ били завзели някаква крепост, намираща се близо до Роса. Нашите излезли от Роса една нощ въоръжени, избили власите, които намерили там, разрушили крепостта и се отправили обратно за своя град с плячка и с влашкия обоз. Когато те се връщали, близо до Роса се появили из засада множество власи и кумани. И двете страни започнали сражение и за нещастие, по божие наказание, почти всички от нашите били избити или пленени.¹⁴ А тези, на които била поверена охраната на града, на брой около четиридесет рицари, през нощта се изтеглили заедно със сержантите и здрави и живи се върнаха при нас. И тъй бог, нанасяйки удар след удар, заради извършените от нас лоши постъпки ни показа там израза на своето недоволство.

Между това последваха други нещастия за нас. Филипопол, много голям и много добре укрепен град, намиращ се близо до земята на Йоаниций, по нареждане на нашия брат и предшественик император Балдуин беше приел като владетел много известния мъж Рене дьо Три¹⁵. Като чул за нашите нещастия, градът коварно застанал срещу него.¹⁶ И най-после, отхвърлен от гражданите на града извън самия град, Рене дьо Три, след като положил немалко усилия, се оттеглил заедно с малцина от своите хора в някаква крепост Станимака¹⁷, съседна на споменатия вече град, която той бе преди това твърде добре укрепил. Споменатите жители [на Филипопол] сключиха след това мир с Йоаниций. Оттогава нататък те, предугаждайки неговото коварство, постепенно се оттеглиха от неговата власт и издигнаха едного¹⁸ измежду своите за свой управител. След като това стана и Йоаниций узна, той дойде с безбройно множество власи и кумани до града, за който се биеха, и го обсади. А жителите на този град, понеже можеха да окажат съвсем незначителна съпротива, предоставиха на неговата воля както града, така и своята съдба. Междувременно бе положена клетва както от него, така и от страна на неговия патриарх, че няма да се случи никаква беда нито на тях самите, нито на града. Йоаниций обаче веднага след като придоби власт над тях, влезе в града и пренебрегвайки, както е съвсем обичайно за него, клетвата си пред бога, подложи на различни видове мъчения тези, които намери в града — от най-възрастните, та до най-невръстните¹⁹, а всички знатни коварно погуби — някои наказа с обесване, други попари с вряла вода, трети подложи на други мъчения и страдания, които едва ли могат да се понесат от някой смъртен. След това отведе в страната си всички незнатни както мъжете, така и жените, срина града до основи и после потегли с войска от 100 000 души, и то повече власи и кумани. А те, като не зачитат никакъв закон, са по-долни и от сарацините. Йоаниций плъзна с войската си по цяла Романия²⁰, срина както крепостите, така и градовете, на чиито жители беше дал клетва за ненападение и вярност²¹. Най-после той обсади Димотика²² и след като изби всички знатни, които успя да подчини със сила или с измама, откара във Влахия заедно с цялата своя плячка всички незнатни с всичките им движими имущества.

При това жителите на Адрианопол и Димотика, които първи му бяха дали клетва, като видяха неговото коварство, изпратиха при нас, колкото можаха по-скоро, свои пратеници и ни предложиха от своя страна мир, покорност и трайно приятелство, а ние трябваше да ги приемем под наша закрила и в кратко време да им се притечем на помощ. Предвиждайки, че е съвсем неизбежно покоряването на страната, макар и да се бяха провинили пред нас, ние ги отпратихме благосклонно. Като свикахме съветниците и бароните във връзка с тези въпроси, ние обсъдихме как да излезем от това положение. По наше всеобщо решение ние напуснахме Константинопол, съпроводени от малка войска, като все още подозирахме гърците в предателство. А нашият враг беше силен с безбройното множество на хората си. Ние бързо се отправихме към Димотика, която противникът почти беше завладял. Врагът, забелязвайки нашето пристигане, изостави крепостта, която обсаждаше, и се оттегли в бягство с цялата си войска. А ние, опряни на божията помощ, като преминахме Адрианопол²³ и голяма част от България²⁴, го преследвахме храбро чак до крепостта, в която пребиваваше почти като затворник Рене дьо Три.²⁵ Там именно узнахме достоверно както от споменатия Рене, така и от сигурни пратеници, пък и от мълвата, че неприятелят на Христовия кръст Йоаниций бе безбожно и коварно убил нашия брат императора²⁶, както и всички от нашите, които беше задържал в плен (това ние не можем да споменем без горчивина на сърцето). След това, когато споменатият Рене беше мъжествено спасен здрав и невредим, той се върна по общо решение на нашите барони в Константинопол, а ние, като оставихме някои от нашите войници, макар и малко на брой,²⁷ в земите около Адрианопол за отбрана на крепостите, се завърнахме по божия милост с голям триумф.

Когато графовете и бароните и целият народ на Франция, който пребиваваше в Константинополската империя, се увериха в гибелта на императора и понеже съществуваше непрекъснато опасност Йоаниций да нахлуе с голямото си множество от власи и кумани по цяла Романия и да разруши навред крепостите и градовете, те настоятелно молеха да имат вожд и управител. По съвета на господин Бенедикт²⁸, почитания кардинал, легат на апостолическия престол, те се обърнаха към патриарха²⁹  и поискаха от него да даде короната на нас, още повече, че в Романската империя нямаше никой друг, комуто тя по право да принадлежи освен на нас. Патриархът, който отначало заедно с венецианците наистина се изказваше против нас, сетне бе убеден от уважавания господин кардинал, легат на апостолическия престол, чието покровителство и благоволение винаги сме имали.³⁰ Той неведнъж е проявявал своята милост към нас и към цялата империя. И така по наше и на бароните ни настояване, в неделята след Успение на блажената владичица Мария той ни благослови за император и ни короняса и ни облече във власт.³¹ Още на третия ден след нашата коронация ние достоверно узнахме, че Йоаниций отново е навлязъл в нашите земи и е обсадил с безбройно множество Адрианопол.³²  Като разбрахме това, ние напуснахме Константинопол с нашата, макар и малка войска. Когато се приближихме до гореспоменатия град, гореказаният враг на папската курия и на светата римска църква изостави този град, като бягаше, колкото може. А ние, като прегрупирахме наличните си военни сили, го преследвахме нататък през България, уверени, че ще го прогоним и победим с божията милост и с помощта на нашите приятели.

След всичко това, за да можем да управляваме тази империя за чест и послушание към светата римска църква и за благото на цялото християнство, ние се обръщаме към Вас, брате, напомняме Ви и настоятелно Ви молим да се погрижите и дадете съвет и помощ с всички възможни средства, тъй като всичко това се отнася не само до подкрепа за нас, но и за светата земя и цялото християнство, а също и за отмъщаване на позорно пролятата кръв на нашия господар и брат,³³ и на всички, които се сражаваха в Романия за издигането на светата римска църква, чиито тела са изложени за храна на земните зверове и на небесните птици; отнася се също и за отмъщаване на нанесения позор и за съединение на разкъсаната незиблена туника на нашия господ бог; за всичко това настоявайте пред нашия брат Филип, графа на Намюр и пред всички, пред които бихте могли, като знаете c положителност, че c 600 рицари и 10 000 сержанти в цялата империя Романия с божия помощ ние бихме защитили напълно делото Господне и бихме могли да отмъстим нанесения позор.

Дадено в Адрианопол. в нашия лагер, в годината господня 1206, месец септември.

¹Писмото е писано през септември 1206 г., може би по-малко от един месец след коронясването на Хенрих за император.
²Фландрия и Ханония били графства, владени от фамилията на Балдуин и Хенрих. Самият Балдуин, преди да стане император, бил техен граф.
³Става дума за завладяването на Константинопол и унищожаването на Византия през 1204 г. от участниците в Четвъртия кръстоносен поход.
⁴Балдуин, първият император на Латинската империя от 1204 до 1205 г.
⁵Т.е. Византийската империя.
⁶Балдуин.
⁷Одринската битка между българите начело с Калоян и латинците начело с Балдуин станала на 14 април 1205 г. Българите са имали на своя страна и кумани. Вж. подробно описание и посочвания на извори и литература у Б. Примов. Жофроа дьо Вилардуен. Четвъртият кръстоносен поход и България. ГСУ, ИФФ, т. XLV, 1948/49, кн. 2, с. 81 — 87.
⁸Йоханица или Йоаниций е българския цар Калоян (1197 — 1207).
⁹Хенрих Фландърски е бил управител или регент на империята (moderator imperii) от 1205 до 1206 г., докато латинските барони и венецианците се уверили, че император Балдуин е вече умрял като пленник на Калоян в Търново.
¹⁰Хенрих предприел първия си поход през лятото на 1205 г.
¹¹Тук се споменава за въстанието на гръцкото население в Тракия през пролетта на 1205 г. То било подготвено и проведено в съюз с българския цар Калоян, който по същото време нахлул с войската си в Тракия и нападнал латинските гарнизони. Съюзът за общи военни действия бил сключен към края на зимата през 1205 г.
¹²Роса (Rossa, Rusa, Russion, Roussion) е днес Рускьой до Кешан, в Източна Тракия, Турция.
¹³Под власи се разбират българи, кумани и власи.
¹⁴Сражението станало на 31 януари 1206 г.
¹⁵Рене дьо Три се настанил във Филипопол (дн. Пловдив) през ноември 1204 г.
¹⁶Става хума, на първо място за латинското поражение при Одрин, което развързало ръцете нa жителите на Пловдив. Събитията в града се развили през юни 1205 г.
¹⁷Рене дьо Три се укрил в Станимашката крепост.
¹⁸Това е бил пълководецът Алексий Аспиет, който станал управител на Пловдив след оттеглянето на Рене дьо Три.
¹⁹Настоящото сведение за жестокото отношение на Калоян към пловдивското население се потвърждава от Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Относно развоя на събитията в града преди идването на Калоян Хенрих не е добре осведомен и не разкрива някои съществени неща. Така например той не пише, че в града се оформили две групи — едни от жителите, българската партия, искали да преминат под властта на Калоян, а другите, гърците отказвали да сторят това.
²⁰Под Романия тук се разбират балканските владения на Латинската империя и преди всичко Тракия чак до Цариград и Беломорието.
²¹Имат се пред вид гаранциите, които Калоян дал на гърците при сключването на съюза през зимата на 1205 г.
²²Дидимотика или Дидимотейхон, днес гр. Димотика. Тук става дума за отмятането на гърците от съюза им с българския владетел.
²³Хенрих се насочил направо към Адрианопол, където пристигнал на 27 юни с цел да пресече пътя на българите.
²⁴Т.е. част от Южна България.
²⁵До Станимака поради разногласия сред латинците на 17 юли 1205 г. стигнала само едра част от латинските войски начело с император Хенрих. На това писмо противоречи сведението на Внлардуен, че император Хенрих  не е достигнал Станимака.
²⁶Сигурни данни, че Балдуин е убит, няма.
²⁷Теодор Врана с гърците и 40 франкски рицари е останал в Одрин и Димотика за тяхната отбрана.
²⁸Бенедикт е сменил предишния кардинал легат Петър Капуано.
²⁹Т.е. Томазо Морозини.
³⁰Тук се имат пред вид противоречията между венецианските и другите кръстоносци. По този въпрос вж. и следващата бележка.
³¹Хенрих, който е бил 30-годишен, е коронясан от новия латински архиепископ Томазо Морозини в църквата „Св. София" на 20 август 1206 г.
³²Т.е. на 23 август 1206 г.Нападението на Калоян заварило Теодор Врана неподготвен. Градът бил разрушен.
³³Няма достоверни данни за това.