3. Император Хенрих пише на всички свои приятели за победите си над четиримата неприятели на империята

Хенрих, по божия милост най-верен в Христа, коронясан от бога император на римляните, управител и винаги август, изпраща в името на Господа бога поздрав на всички свои приятели, до които достигне съдържанието на настоящото писмо.

Понеже Ваша милост желае да се осведоми за нашето състояние и за нашето благополучие, както се надяваме, Вие ще бъдете възрадвани. Затова с настоящото писмо Ви известяваме, макар и не всичко подробно, някои от тези неща, които бог извърши около нас. И тъй да знаете, че досега ние имахме четири главни и най-мощни неприятели на своята империя, сред които ние бяхме настанени и разположени и чиито нахлувания и нападения от всички страни ние непрекъснато понасяхме.

Измежду тези неприятели първи и най-голям бе Ласкарис³⁹, който държеше цялата земя отвъд пролива ,.Св. Георги“ чак до Турция⁴⁰  и там, държейки се като император, ни притискаше често от тази страна.

От другата страна пък ни нападаше Борил, който по подобен начин беше заграбил владетелската титла и знаците на владетелското достойнство у българския народ, над който чрез насилие беше застанал начело, и оттам ни измъчваше дълго време с многобройни нахлувания.

А пък от друга страна, именно в Солунското кралство, бяха Михаил⁴¹, най-опасен предател, и Стрез⁴², племенник на големия предишен опустошител на Гърция Йоаниций. Макар те и двамата да ни бяха дали клетвена гаранция за верността си, с всички свои сили ни заплашваха от онази страна c унищожение. Ето защо, за да отслабим тях двамата и за да отблъснем тяхната опасна сила, по съвета на нашите барони излязохме дванадесет дни... ⁴³ от Константинопол, както вярваме, че вече е достигнало до Вас. След като водихме там дълго време напрегната борба със споменатите врагове, най-после с божия помощ ги доведохме до такова положение, щото те не можеха никак или твърде малко да застрашават нас или когото и да било другиго, нито пък можеха да им принесат полза хитро скроените и измислени предателства, с които те често си служеха против нас. И наистина Михаил ни беше давал клетвена гаранция четири пъти, но нито единия, нито другия се беше поколебал толкова пъти да я нарушава. Обаче заради това ние им наложихме такова наказание, че бяха принудени да се разкайват, загдето толкова пъти са нарушавали верността си към нас и за всичките си други прегрешения, които извършиха, защото ние им отнехме по-голямата част от най-добрата и прекрасна земя, която те държаха. А ако по-важни дела не ни призоваваха непрекъснато обратно, не би им останала нито една къщурка в нашата империя.

Другите двама врагове на нашата империя обаче, именно Борил и Ласкарис, твърде тежко ни притискаха, единият, Константин⁴⁴, откъм морето, а другият откъм сушата. Ласкарис вече беше привлякъл един от нашите по-големи хора, именно господин Петър де Брацелло, заедно с много голям брой галери, за да завладее Константинопол.⁴⁵ По тази причина градът трепереше от страх⁴⁶ поради голямата си откъснатост, тъй че мнозина от нашите бяха изгубили надежда, че ние ще се върнем, и възнамеряваха да бягат през морето. Повечето обаче бяха преминали на страната на самия Ласкарис, като му обещаваха с клетва да му окажат помощ срещу нас. И тъй поради това ние се върнахме⁴⁷ бързо и на самия Великден⁴⁸ стигнахме до един наш град, който се нарича Роса⁴⁹, а на следващия ден излязохме оттам още на разсъмване. И когато бяхме се отдалечили малко от града, научихме от сигурен вестител, че Борил се намира наблизо пред нас с много голяма войска, състояща се от кумани, българи и власи, дебнел прикрит нашето появяване, бил завзел пътя⁵⁰, през който ние възнамерявахме да минем и който беше много тесен и опасен, ограден от двете страни с планини. Той искал с измама да ни изненада в затруднено положение сред планините. И ако бог не ни беше разкрил измамата и скритата примка, нашата малобройна войска можеше лесно да бъде заловена при преминаването си там, понеже тогава ние нямахме повече от 60 рицари. Когато обаче чрез пратеници и съгледвачи, които изпратихме нататък, установихме, че всичко това е вярно, отклонихме се от онзи път и насочихме пътуването си по друг път, който се простира покрай морето.⁵¹  Като преминахме през някои малки укрепления, които имахме там, присъединихме намиращите се там въоръжени наши хора, продължихме така напредването си нататък и срещнахме някои наши бойци, които ни посрещнаха на три дена път далеч от Константинопол. И тогава, като видяхме, че ние сме нараснали по численост, веднага се върнахме да преследваме Борил с намерение да започнем сражение с него, ако някъде го открием. Обаче сам той, като разбрал предварително за нашето настъпление, потеглил. Ние го преследвахме в продължение на два дена, обаче никъде не можахме да го открием или настигнем, тъй като той бягаше бързо.⁵²

Тогава се върнахме в Константинопол и там бяхме посрещнати с радост и голяма тържественост, тъй като бяхме дълго време очаквани и желани от народа. Нашите барони, които бяхме оставили в пределите и в граничните области на Солунското кралство, за да ги охраняват, именно граф Бертолд, нашият брат Евстахий и някои други ни известиха, че нашият неприятел Стрез⁵³, когото бяхме оставили напълно лишен от сили, се бил отново възстановил чрез подкрепата на Борил, който му бил дошъл на помощ с 52 бойни отряда и вече бил ни нанесъл многобройни пакости. Обаче споменатите барони обединили силите си, привлекли на своя страна и Михаил, който тогава бил влязъл в споразумение с тях, пресрещнали Стрез в Пелагонийската равнина⁵⁴ и като влезли в сражение с него, спечелили победа. И така в тази равнина Стрез загубил по-голямата част от своята войска, въоръжена с мечове.

Беше ни известно, че от другата страна султанът на Икониум, който беше установил и потвърдил с клетва приятелски отношения с нас и беше уговорил да ни окаже помощ срещу самия Ласкарис, бил нахлул в земята на Ласкарис с много голяма войска от турци.⁵⁵  Обаче Ласкарис излязъл насреща му с по-голямо множество гърци, а също и латинци, които поради отлъчването си от върховния първосвещеник бяха преминали на негова страна. С тяхна помощ Ласкарис спечелил победата в сражението срещу султана по такъв начин, щото самият султан бил заловен и убит с много голяма част от своите войници. Поради тази причина тогава Ласкарис стана по-дързък и по-надменен. Той изпрати до всички гръцки области писма, в които били изразени величието и значението на неговата победа. Той дори уведомявал гърците, че ако те пожелаят да му се притекат на помощ, той скоро щял да освободи земята от латинските кучета.

И тъй поради това всички гърци започнаха да негодуват срещу нас и му обещаваха помощ, ако той дойде да завоюва Константинопол. А ние, като разбрахме това, преминахме пролива Свети Георги⁵⁶ с цел да нападнем Ласкарис, тъй като предпочитахме ние да го нападнем, отколкото да очакваме неговото нападение. Щом като преминахме пролива⁵⁷ и дори докато всички наши рицари още не го бяха преминали, Ласкарис с твърде голямо множество се опълчи срещу нас пред град Спигаций⁵⁸, единствения град, който ние имахме там. А ние, макар и малко на брой, все пак бяхме многобройни поради храбростта си и високия си дух и се явихме пред града готови за сражение с него. Той обаче веднага удари на бяг и се оттегли в някои от съседните планини, на чиято близост разчиташе. При все това той не можа да бяга толкова бързо, та ние, които го преследвахме, му нанесохме тежки щети в ариергарда на неговата войска, грамадна част от който успяхме да откъснем, като заловихме много коне заедно с ездачите им. А след това, като събрахме войската си, яздейки, започнахме да бродим из страната. Самият той не се осмеляваше да ни излезе насреща в равнините, а държеше войската си в планините и устройваше засади на нашите разезди, които бяха изпращани за хранителни продукти. Обаче най-после жителите на страната, като видяха, че ние яздим из страната колкото си щем, се събраха при Ласкарис и изобщо му заявиха, че не могат да понасят повече това положение и че или той трябва да почне сражение с нас, или пък те самите не ще се бавят да ни се предадат.

Като чу това, Ласкарис събра безбройно много народ както пехотинци, така и конници и по този начин състави 90 големи бойни отряда. Осем от тях бяха съставени от латинци, които му оказваха помощ срещу нас и които, въпреки че бяха отлъчени от господин папата, нямаха страх от бога и от хората. С цялото това множество той се опълчи срещу нас на петнадесети октомври при реката Лупаркос⁵⁹, където бяхме се установили на лагер в палатки. Той не изведе войските си в равнината, а като остана скрит назад в някаква планина, изпрати два бойни отряда пред нашите палатки. Когато някои от нашите ги обърнаха в бягство и започнаха да ги преследват, откриха там, близо до нас, събрано огромно множество войници. Когато ни съобщиха това, веднага дадохме заповед на нашите да грабнат оръжие. Когато се приближихме нататък, бяхме поразени от учудване и изненада, като видяхме там толкова многоброен народ, разделен и нареден в бойни отряди. Само в бойния отряд на Ласкарис имаше 1700 мъже, облечени в ризници, значи повече, отколкото ние имахме в цялата войска. А ние имахме само 15 малобройни бойни отряда и един от тях беше останал да пази палатките ни. Във всеки боен отряд имаше само по 15 рицаря с изключение на нашия отряд, в който поставихме 50 рицари. Като видяхме обаче, че не можем да избегнем почтено сражението, възложихме всичките си надежди изцяло на бога и на светия кръст, който бе носен начело на нашите редици. И така заповядахме да се спуснат в атака 12 от нашите бойни отряди, понеже се опасявахме, че ако предприемат атаката по-малко на брой отряди, те ще бъдат погълнати от вражеското множество. А те започнаха нападението с мощни викове и със звуци на тръби, като противопоставиха кон срещу кон и меч срещу меч и удържаха достатъчно смело първото сблъскване. Само в продължение на кратко време беше съмнително какъв ще бъде изходът от сражението. И наистина веднага след като понесе първите удари, противната страна започна да отстъпва в бягство. Бягайки, тя изложи гърба си да понася удари от мечовете на нашите бойци. Тогава ние започнахме да нападаме по-ожесточено и по-смело и не престанахме да ги поразяваме и преследваме от пладне, когато започна сражението, до залез слънце. И те бяха в такъв безпорядък, че едвам можеха да различават своите от чуждите. Затова Вие не трябва да се съмнявате, че през този ден мнозина от тях загинаха, поразени от меч. Това обаче, което ще предизвика учудване у всички, които чуят, е, че не се намери никой от цялата наша войска, който да бе загинал или получил смъртоносна рана. А мнозина от латинците, които бяха на страната на Ласкарис, паднаха в сражението; други бяха заловени живи и задържани, а трети, които успяха да се измъкнат живи, на следващата нощ потърсиха нашата милост.

От този ден Ласкарис беше лишен от сили и не се осмели да се появи някъде пред нас. А всички жители до граничната област с Турция дойдоха да се преклонят пред нашата власт с изключение само на някои крепости, за които твърдо вярваме, че пред настъпващото лято⁶⁰ с божия помощ ще ги принудим да се предадат.

През същото това време, докато действахме така в онези земи, получихме известие от нашите барони в Солунското кралство, именно от граф Бертолд, от нашия брат Евстахий и от другите, които бяхме изпратили да пазят граничната област, че Борил бил дошъл там с голяма войска, като ни нанесъл твърде много пакости.⁶¹ Обаче бароните се събрали заедно и съюзени със Слав⁶², нашия грък, му се противопоставили. А Борил, като се боял от тях, напуснал с бягство земята, като изоставил след себе си 24 пехотни и 2 конни отряда. Всички били избити от нашите, които ги преследвали, и нито един човек не успял да избяга.

И така, Вие разбирате как с божия помощ ние постигнахме победа на всички страни и оставихме четиримата гореспоменати врагове, именно Борил, Ласкарис, Михаил и Стрез, унизени и съвсем лишени от сили. Знайте обаче, че за да имаме пълна победа и за да владеем империята, не ни липсва нищо друго освен латинска войска, на която да можем да предоставим земята, която ще завладеем и дори която сме вече завладели. Защото, както знаете, от малка полза е завладяването, ако нямаш хора, които да запазят завладяното.

Издадено в Пергам,
13 януари 1212 г.

³⁹Теодор I Ласкарис (1204-1222), основал Никейската империя след падането на Константинопол.
⁴⁰Става дума за Румския султанат на Селджукския емират със столица Коня.
⁴¹Михаил Комнин (1204 — 1215), епирски деспот, наречен предател, защото нарушавал клетвата си за вярност към латинската империя.
⁴²Стрез, сестрин син на Калоян. Основал самостоятелно княжество в Средна Македония с център Просек, някогашната резиденция на Добромир Хриз. По подбуда на Стрез от централната власт отпаднали и редица местни феодали около Солун и Охрид. През 1208 г. той подобрил отношенията си с Борил.
⁴³По този въпрос вж. П. Мутафчиев. Владетелите на Просек.
⁴⁴Константин Ласкарис е по-малък брат на Теодор I Ласкарис.
⁴⁵Пиер дьо Брашьо.
⁴⁶Хенрих е очаквал по това време (пролетта на 1211 г.) Цариград да бъде нападнат от Теодор Ласкарис.
⁴⁷Хенрих бил потеглил спешно за Солун.
⁴⁸3 април 1211 г.
⁴⁹От гр. Роса Хенрих е искал да навлезе във вътрешността на България.
⁵⁰Траянопол — Харнупол — Цурул и след това през планините той е искал да стигне до Търново, обаче узнал, че Борил е постигнал споразумение с Ласкарис и е заел вече този път.
⁵¹Хенрих е извил на юг покрай брега и е взел всички войски, които е имало по гарнизоните, след което увеличение на войските си той е предприел преследването на Борил.
⁵²Хенрих, като не могъл да настигне Борил, се завърнал в Константинопол. Тук той узнал, че Борил не е бягал, а замислял да нападне Солунското кралство.
⁵³Става въпрос навярно за набези на Стрез в земите, завладени от кръстоносците. По този повод Бертолд фон Катценеленбоген и Евстахий, братът на Хенрих, не дочакали Борил, а потеглили, бидейки в съюз с Михаил Комнин, по течението на р. Вардар към Просек.
⁵⁴Пелагонийската равнина е Битолското поле. Сражението е станало между април и юли 1211.
⁵⁵Касае се за похода от 1209 — 1211 г. на съюзените селджукски турци и венецианци срещу Теодор Ласкарис. При Антиохия през юни 1211 г. съюзниците били победени от Ласкарис.
⁵⁶Т.е. Дарданелите.
⁵⁷Хенрих извел войските си при Пегай, град в Мала Азия, който бил в ръцете на кръстоносците.
⁵⁸Спигаций е град в Мала Азия.
⁵⁹Р. Лупаркос във Витиния, при която Теодор Ласкарис бил победен от Хенрих  на 15 октомври 1211 г.
⁶⁰Т. е. лятото на 1212 г.
⁶¹При похода в Македония против Солунското кралство.
⁶²Деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян.