Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Из „Турска хроника“ или „Спомени на еничара“ — обширна славянска хроника, написана от очевидец на събитията — Константин Еничар.
Печата се по Memoiren eines Janitscharen oder Türkische Chronik. Slavische Geschichtsscheiber. Bd. VIII. Graz, 1975, S. 131 — 136.
Дракула1, войводата на Влашко, имаше двама синове, по-старият от които се казваше Влад, а по-малкият — Радул. И двамата бяха дадени в двора на султан Мехмед. След това той почина. Когато султанът научи за смъртта му, той дари големия син на Дракула с пари, коне, одежди и великолепни палатки, както подобава на един господар, и го отпрати бързо във влашката земя, за да застане на мястото на баща си и при условие да се явява ежегодно пред султана и му плаща данък, както е било вършено и по-рано. По-младият брат обаче задържа при себе си.
Този Влад два пъти идва при султана, след това обаче спря за няколко години да се явява... Междувременно той събра войска. Беше зима и Дунавът беше замръзнал. Той пресече леда с цялата си войска и нахлу при Никопол в земята на султана. Хората му се отдадоха на грабежи и убийства и погубваха турци и християни по села и градчета. По такъв начин той нанесе на султана големи щети...
Тогава султанът получи новината за това, какво е сторил Дракула, защото така беше наречен той по името на баща си. Султанът накара да извикат по-малкия брат..., даде му пари, коне и палатки, както подобава на господар, и го прати с 4000 конници към Никопол, където трябваше да го чака. Той самият последва незабавно, след като събра войската си...
Ние се отправихме срещу Дракула и го последвахме във Влашко... Когато власите видяха, че работите вървят на зле, те се откъснаха от Дракула и преминаха към брат му... Султанът предаде страната на брат му2 и се отправи обратно. Тогава турците разказаха на султана какви тежки боеве са водили във Влашко и колко турци са загинали и че те смятат, че всичко добре следва да се обмисли. На което султан Мехмед отговори: „Докато власите държат в ръцете си влашкия Белград3, а унгарците — сръбския, няма да можем да ги победим.“
След като султанът стигна до Одрин, той се отправи веднага към Галиполи и взе със себе си някои еничари. Там се качи на военни кораби и... стигна до остров Митилена...
След като превзе всички градове и крепости, той се завърна в Одрин. След това отправи пратеничество при крал Матиаш в Унгария... и му предложи да сключат примирие. Защото от тази страна султанът се опасяваше най-много. След като примирието беше сключено, той нападна албанските князе и ги победи един след друг. И това не му се удаде трудно, тъй като единият просто гледаше как другият бива смазан.
Само един му се противопостави; той се казваше Скендер Иванович4. Като юноша той беше доведен като еничарин при Мурад. Тогава той се беше опитал да се хареса на султана, да спечели неговото благоволение и колкото се може по-скоро да се върне в страната си. Веднъж султанът му каза: „Скендер, поискай от мен онова воеводство, което си пожелаеш, и ще ти го дам.“ Тогава Скендер го помоли да му даде страната на Иван, без да му каже, че той е син на Иван. Султанът му я даде и той я пое с изключение на градовете. Той измами еничарите, които бяха настанени по градовете, отстрани ги и пое сам властта над тях. След това султан Мурад ги завзе обратно, но на него не можа да стори нищо. По същия начин и синът му Мехмед беше принуден да го остави на мира до самата му смърт. Онзи, който познава военния им порядък, може лесно да отблъсква турците. И така Мехмед се завърна в Одрин, след като беше подчинил цялата албанска страна с изключение на Скендер. Там междувременно бяха пристигнали пратеници на босненския крал Томаш, които искаха примирие...
1Влад II Дракул (1436 — 1446).
2Радул (1462 — 1475).
3Белгород в Бесарабия, от 1484 г. — Акерман.
4Георги Кастриоти Скендербег (1405 — 1468), син на албанския владетел Йоан Кастриоти, споменатия в текста Иван.
