Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Козните на владетеля

Посещения: 2485

Индекс на статията

 

КОЗНИТЕ НА ВЛАДЕТЕЛЯ

 

От онази страна сатаната владетел, не знаейки що да стори, пак сложи на огъня гърнето на раздора. Взе да мисли и да се кахъри. Този проклетник още от по-рано беше написал и [разпратил] на четири страни писма: „Бъдете готови, защото аз от тук отново изкусих Караманоглу и го накарах да си загуби главата. Щом Османоглу тръгне срещу му, вие, без да губите нито ден, тръгнете от другата страна. Ние пък от тук ще излезем с Дюзмето. Така с хитрост ще отнемем земята на Османоглу, ще я овладеем и ще си заживеем както по-рано, в съгласие с вас!“ Такова писмо беше стигнало и до унгуруския крал. Злосторникът крал, който се беше помирил с османците и беше подписал твърд сговор за мир, не бе обърнал внимание на това писмо от сатаната владетел.

Като видя, че работите не вървят на добре, проклетият владетел усети как морето на бедите прелива през главата му. Не се ли опълчи срещу това, то всичките му сплетни щяха да станат явни, а цената им щеше да се стовари на собствената му глава. Веднага написа и изпрати до унгуруския крал повторно писмо. Когато писмото стигна при краля, онзи заповяда да се съберат всички банове и херцози. Прочетоха писмото на владетеля. Там било написано: „Аз съм владетелят на Инстанбул. Ти, който си потомък на Нушерван и велик крал, щом пристигне писмото да научиш, че когато по-рано тръгнахте срещу османците, Османоглу е бил така притиснат, че работата му е била спукана. Ала понеже помежду ви нямаше ни един умен човек, вие се уплашихте, избягахте и се върнахте назад. Целият двор на османците се беше разпилял и те се бяха разбягали на тълпи към Анадолския бряг. А аз си стоях тук, без да си подавам главата, защо то си казвах: „Нека още малко се поразпръсне войската на османеца, а после ще тръгна от тук, ще го обградя и ще му дам да се разбере. След туй ще завладея земята и страната му!“ Пък вие, без да се огледате назад, си обърнахте гърба. Избягахте, поискахте от него милост и се помирихте. Та само от това, че турчинът ви отстъпи такава крепост като Семендире и ви остави да окачите камбаните на джамиите му, как не можахте да разберете, че той е слаб и не е способен да се бие! Сега стана ясно, че между вас не е имало ни един предвидлив човек кадърен да чертае планове. А сега, щом пристигне писмото ми, извеждайте войската и тръгвайте, без да губите нито миг, нито час. Вие от там и аз отсам, нека обградим турчина, напълно да го разбием, да овладеем градовете и паланките му, да окачим камбани на джамиите му и служейки на Исуса, да се поклоним на Светия дух. Защото сега султан Мурад отиде срещу Караманоглу и огън гори на главата му. Няма как да ви срещне пак, но и да се случи да пожелае да ви пресрещне, аз не ще му позволя да премине морето. И птица да е, пак не ще може да прелети. Покрил съм с кораби морето и така съм го завардил, че муха не би могла да мине. Добре ще е да дойдете, докато сгодния случай е в ръцете ви. Не обърнете ли внимание на писмото, не се ли помръднете, да знаете, че ще се оплача от вас на Римския папа и ще стана причина да ви отлъчат от християнството!“ С тези думи той завършвал писмото си.1

Този път, като усетил накъде вървят нещата, злосторникът крал погледна своите банове и херцози и попита: „Вие какво ще кажете? Как да постъпим?“ Всички мълчаливо се спогледаха. Изведнъж Янко Жупан вдигна глава и каза: „Кралю, аз още от по-рано ви казвах, но вие не се съгласихте с мен, уплашихте се, обърнахте се и избягахте. А аз бях вече счупил носа на османеца. Само още петдесет дни да бяхме останали, те щяха всичките да се разпаднат и да избягат. До днес ни Едирнето им щеше да остане, нито Бурсата им*... Ала не ме чухте!“ Тогава злосторникът крал рече: „...** Сега какво да правим, като вече се помирихме с турчина и се заклехме да мируваме. Може ли вече да развалим думата? Този проклетник, наречен владетел, ще ни [наклевети] на Римския папа и ще стане лошо!“ Тогава всички се посъветваха и съвещанието им реши: поход! Разпратиха на всички страни хора, събраха войска, обявиха общ сбор, вдигнаха на крак всички жалки неверници и тръгнаха. Този път злосторникът крал определи за водач Янко Жупан, а за другари му даде останалите неверници.

...*** го подпомогна с... хиляди войника, кралят на...**** даде двайсет хиляди войника; след него полският крал изпрати трийсетхилядна войска; след него маджарският крал се представи с трийсетхилядна войска; след тях се яви и проклетникът Дракул със сина си и двайсетхилядна влашка войска; след тях и Чирин Михал изпрати и представи двайсетхилядна войска; след тях и Римският папа изпрати един от своите попове с трийсетхилядна войска2. С една дума, в кратко време при краля се събра една войска, надхвърляща три пъти по сто хиляди души, и полето заприлича на катранено море.

И [така] злосторникът крал развали договора си с падишаха. Биейки барабаните си, той тръгна с много оръдия и въоръжение и в черен час пристигна до мястото, наречено Оршова. После стигна до Саварина и при полето Важен премина Туна3. Когато се спряха на стан, той изпрати проклетник, наречен Чирин Михал на мястото, именувано Тимок. А споменатият проклетник отиде, удари мястото, наречено Тимок, и всичко извлече, като не остави ни жито, ни овес, ни слама, ни волове, ни овце, ни свини, ни дрехи за обличане. Донесе всичко туй при краля, а раята на това място, виждайки какво става, и неспособна да се противи, отиде в мястото, наречено Саварина, и се засели там. А раята на Сарадж-ели, виждайки положението, изцяло се беше подчинила на жалките неверници. Кюмюлоглу, който беше санджакбей на тази област, обикаляше наоколо и мислеше какво да прави. Една нощ раята на тази земя го нападна и ограби всичките му тугове, знамена и шатри. Ала свършвайки тази работа и подчинявайки се на неверниците, раята на Сарадж-ели не смогна да отърве главата си. Жалките неверници ограбиха и нея така, че и кон за вързване не и остана. А Кюмюлоглу с мъка яхна и избяга. На другия ден като се качи на върха на един баир, той спря за малко. Петдесет - сто души от приближените му дойдоха и се присъединиха към него. После избягаха и Кюмюлоглу стигна до градчето, наречено Ивраджа. Той намери Фериз бейоглу и подробно му описа положението.

 

1Писмото на византийския император е исторически факт и носи дата 30.VII.1444 г. В него той действително призовава крал Владислав да се възползува от благоприятния момент и да тръгне на поход срещу османците. Желанието на османския автор да представи византийския император като главен подстрекател на новия поход обаче е преувеличено и тенденциозно.
2Вероятно става дума за папския легат кардинал Чезарини.
3Сборната армия на кръстоносците под командата на Владислав Ягело и Янош Хунияди преминала Дунава при Оршова на 20.IX.1444 г.
*Три думи в оригиналния текст липсват.
**Три думи в текста липсват.
***Три думи в текста липсват.
****Изтрита дума в текста.

 

X

Right Click

No right click