Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - На това място се описва обсадата на крепостта, наречена Видин

Посещения: 2488

Индекс на статията

 

НА ТОВА МЯСТО СЕ ОПИСВА
ОБСАДАТА НА КРЕПОСТТА, НАРЕЧЕНА ВИДИН

 

От онази страна жалките неверници тръгнаха и дойдоха до мястото, наречено Видин. Спряха на стан. После злосторникът крал заповяда: „Крепостта Видин да бъде обсадена!“ Тогава жалките неверници тръгнаха и докато заемаха окопите, хората на Видин излязоха вън от крепостта, призоваха божието име, извадиха саби и така удариха, че вътре в един час накараха жалките неверници да се струпат при краля. Като видя това положение, проклетникът, наречен Янко, каза на краля: „Кралю, заповядай на мен, твоя роб, да изсипя в Туна камъните и пръстта на тази крепост!“ Като поразмисли малко, злосторникът крал каза: „Зная, разбира се, че си способен да свършиш тази работа.

Ала хората на крепостта няма лесно да ни я предадат. Ще се наложи да се задържим тук няколко дни, а нашата цел е час по-скоро да стигнем Едирне, та докато Османоглу е неподготвен, да го завладеем. След това тези крепости ще станат наши наготово. Грешка е наистина да оставим тази крепост зад гърба си. Ала бавим ли се тук, Османоглу може някак си да премине морето и да ни пресрещне. Тогава работата ще бъде лоша. А завладеем ли Едирне, Османоглу не ще събере смелост да дойде срещу ни!“ Като каза това, той изтегли назад невернишката войска и спряха.

От онази страна като видяха положението, ислямските бойци се обърнаха и победоносно си влязоха в крепостта. После приготвиха топове, оръдия и каменохвъргачки по кулите и стените на крепостта, забиха червени байраци на всеки ъгъл и застанаха с упование в Аллаха, без да откъсват очи и уши от неверниците.

На другия ден жалките неверници се вдигнаха, тръгнаха с цялата си помпозност и заминаха. Черната вест дойде при пашите в Едирне, а те като се посъветваха, описаха положението на принца: „Така и така, наш господарю, жалките неверници сега са в Сарадж-ели!“ Като разбра положението, той попита: „Сега какво трябва да се прави?“ Всеки си каза думата, а принцът заповяда: „Бързо известете баща ми и на всяка цена го доведете, защото ще се наложи да тръгне срещу тези неверници. Ала Едирне не може да остане сам. Едни от нас ще останат тук, а другите ще вървят!“ Писмата бяха тутакси написани и Махмуд паша яхна и тръгна към султан Мурад хан. Един ден той пристигна при Негово Величество падишаха-закрилник на света, описа му подробно положението и много му се помоли. Защото падишахът нямаше намерение да минава в Румелия. Махмуд паша много го моли и още му разказа за козните на владетеля. Тогава сърцето на падишаха спря и той заповяда: „Иди сега, поздрави сина ми и кажи да дойде Халил паша заедно с пехотата си и да ме намери в мястото, наречено Гьоксу!“ Тогава Кассабоглу Махмуд паша рече: „Заповедта принадлежи на моя падишах!“, целуна земята пред падишаха и каза още: „Нека моят господар благоволи да заповяда да се напише писмо до сина му и пашите, та и те да се уверят и зарадват!“ Падишахът заповяда и нареди да се напишат писма и да изпрати напред Махмуд паша. А Махмуд паша се метна на коня, хвана пътя и потегли.

От тази страна всички бейове се събраха и се посъветваха. Всеки каза по нещо. Пашите и бейовете погледнаха Чавуш бей в лицето и рекоха: „Чавуш бей! Ти си стар слуга на падишаха и затуй си видял много неща. Стар вълк си на тези места, та ти ни кажи как трябва да се върши тази работа!“ Тогава Чавуш бей вдигна глава и каза: „Това, което зная, е следното. Идващият срещу нас враг е много силен. Това, което най-първом ни се налага, е да съберем хора и да ги накараме да разкопаят от край до край околността на Едирне. От подходящи места да се донесе вода и да се напълнят рововете. Нека обградим от четири страни крепостта с вода и да я превърнем в развълнувано море. После трябва да определим хора, да пресечем проходите, през които ще мине врагът, да съберем и подготвим цялата румелийска войска. След туй трябва да сплашим населението на градовете и селата около Едирне и да го вкараме в крепостта, като приготвим прехрана за цялото мюсюлманско население, което ще влезе вътре. Защото крепостта не става крепост с камъни и пръст, ами с хора. Но от много хора няма полза, прехрана трябва. Ето, това знам аз, пък по-нататък, правете каквото вие знаете!“ Каза това и млъкна.

Тогава принцът нареди да се изкопаят ровове от четирите страни на Едирне и като се подплаши народа на околността, да се вкара вътре в Едирне. В изпълнение на заповедта да се подплаши народа от четирите страни и да се изкопаят ровове [Аллах е най-велик!], за кратко време се събраха хора и прокопаха такъв ров, който не може да се опише. Като подплашиха околния народ, вкараха го в Едирне и подготвиха необходимото за него зърно. Ала Шахин паша и Халил паша, колкото собствен имот и храни имаха, вдигнаха ги от Едирне и ги изпратиха в крепостта Диметока. Народът на Едирне взе да шушука и като се струпа на главата на тези паши, заговори: „Какви са тези ваши мерки и що за работа е вашата. Вдигнахте имотите и храните си и ги завлякохте в крепостта Диметока, а ние, групата голтаци какво да правим и къде да се денем?“ На бедняците отговориха така: „Ние сме хора на действието и вдигнахме някои от нашите имоти и храни, защото никой не знае какво ще се случи. Може би ще ни потрябва хранилище в провинцията. А вие сте роби и рая, определена да стои в града и трябва да внесете вътре имота и храните си, които са в провинцията. В името на ислямската вяра трябва да се държите храбро. Защото вас няма да ви накарат да излезете от тази крепост, а за нас ще се отворят хиляди работи и като ни изкарат навън, след туй не ще можем да влезем вътре. После като сме отвън и ни потрябват нашите имоти и храни какво ще правим!“ Речените паши отговориха така, ала не за това бяха изкарали те своите имоти и храни. Бяха ги изнесли, защото си рекоха: „Ако неверниците превземат тази крепост, нека имотите и храните ни се намират навън!“

От своя страна принцът пак заповяда, та се написаха и разпратиха писма до кадиите на всички посоки: „Каквито хора от войската има в подвластните ви кази - било еничари, било джебеджии, било топчии, било тимариоти и заими, било запасни и чавуши, а също частите на войската от 1 до хиляда и от хиляда до сто хиляди, без да се бавят нито ден и нито час, с най-голяма бързина да излязат от къщите си и да тръгнат към полето на Едирне. После да отидат да насекат грамадни дървета и да затворят всички проходи на пътищата, по които ще дойдат неверниците. Нищо друго да не правят!“ Разпратиха тези заповеди навсякъде и според както гласеше султанският ферман кадиите наредиха, та насякоха огромни дървета и взеха да затварят де що имаше проход по пътя на жалките неверници. Принцът заповяда да се дадат заплати на всички роби и на всеки един от тях оказа множество благоволения и им облече почетни одежди. Всеки един мъж, според работата си и мястото на службата, в която беше познат, застана [на стража] като Искендеров бастион.

Но нека разкажем за Махмуд паша, който бе отишъл при Негово величество падишаха на света. Той бе взел писмата от везира на падишаха и се беше върнал. В Едирне се разчу, че Махмуд паша е пристигнал от страна на падишаха на света. Тогава везирите, векилите и аяните на вилаета посрещнаха Махмуд паша и го заведоха при принца. А Махмуд паша постави пред принца писмото на падишаха и след като получи заповед, прочете го. Съдържанието на писмото беше следното: „Синко, ха сега да те видя! Да събереш на едно място ислямската войска, да приготвиш за нея провизии и зърно и да изпратиш да ме посрещне моя лала Халил паша с пехотата, с топове и топчии. Грижа да нямаш. Като изпратиш ден по-рано Халил паша и пехотата насреща ми, те ще ме намерят в мястото, наречено Гьоску.“ Писмото носеше печат. Принцът и всички бейове се зарадваха и засмяха. Всекиму дойде умът в главата и забързаха с разумни приготовления. Принцът изпрати Халил паша с пешаците му, много топове и оръжия, заедно с топ-чиите, да срещнат баща му. Халил паша каза: „Заповедта принадлежи на моя повелител!“, излезе от Едирне и тръгна да посрещне падишаха. Група по група, отряд след отряд се стече цялата румелийска войска. Всички се явиха и сложиха глава пред Халил паша. А Фируз бей беше хванал и изпратил два езика измежду жалките неверници. Заведоха тези езици пред съвета на Халил паша и той ги разпита. Те казаха: „Господарю, целта на нашия крал е Едирне и той идва към Едирне.“ Тогава пашата заповяда и отведоха тези двамата при принца. На тези, които доведоха езиците, пашата оказа почести, даде им тимари и ги изпрати. Самият той с всички еничари, топчии, джебеджии и румелийската войска се вдигна от там и тръгна към река Кописа, за да се срещне с падишаха-защитник на света.

Ала нека нашият разказ се върне към жалките неверници, които бяха тръгнали с голяма помпозност от Видинската крепост. Пътьом тези проклетници и неверници бяха завзели и ограбили Рахова и Лофча.

 

X

Right Click

No right click