Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Жалките неверници пристигат до Никеболу и биват сразени

Посещения: 2494

Индекс на статията

 

ЖАЛКИТЕ НЕВЕРНИЦИ ПРИСТИГАТ ДО НИКЕБОЛУ И БИВАТ СРАЗЕНИ

 

Щом като [неверниците] приближиха до Никеболу, Фериз бейоглу, който беше бей на Никеболу, заповяда: „Всичко живо - котки и кучета, кокошки и петли, мъже и момчета, няколко дни по-рано да чакат в засада. Ислямските воини пък, с упование в Аллаха, да следят за жалките неверници!“ Един ден както вървяха, високомерните неверници пристигнаха в стегнат строй и като видяха, че в крепостта няма никой, решиха, че населението ѝ я е напуснало и си е отишло. Така и съобщиха на мръсника, наречен Янко Жупан. А Янко заповяда да влязат в крепостта и да я овладеят, като поставят вътре множество неверници.

От онази страна Фериз бейоглу беше готов и нащрек. И докато жалките неверници вървяха безгрижно и някои от тях вече се канеха да влизат вътре [Аллах е най-велик!], Фериз бейоглу заповяда и ислямската войска призова божието име, превърна се в оголен нож и така се вряза в неподготвените неверници, че не е за описване. Безстрашно напредващите жалки неверници бяха сковани от изпречилият се отпреде им бастион на Искендер. В Никеболу не остана дори жена, която да не излезе на свещена война и да не ряза глави. Газиите изскочиха от крепостта, взеха невернишките знамена с черни кръстове и ги провесиха надолу. А от кулите и стените удариха с топове и пушки и жалките неверници дори не разбраха на какво са налетяли. Безсилни бяха един другиму да си помогнат. Злосторникът крал пък каза: „Работата на тази крепост е лесна, но моята цел е Едирне. Да вървим да завладеем Едирне, пък после ще пращаме хора към тези крепости. Ако пак се бият, ще ударим топовете и всякак ще ги превземем. Ако ли пък не се бият и доброволно се предадат, ще вземем това, което дават. Щом веднъж ни предадат крепостта, веднага след това ще ги изколим, а жените и синовете им ще заробим. Имотите и храните им ще оплячкосаме!“ Тогава, жалките неверници си тръгнаха разбити към река Осъма. А Фериз бейоглу изпрати в Едирне черните знамена на жалките неверници, множество отрязани глави и неколцина живи неверника. Като ги видя, каймакаминът съобщи на принца. Същия ден принцът се помоли за Фериз бей, а пашата каймакам написа на Фериз бей приятелско писмо и каза: „Синко, нека лицето ти да засияе и да ти бъде честита милостта на падишаха. А тебе сине, да те видим [занапред]! Бъди много предпазлив и ни съобщи накъде ще поискат да тръгнат жалките неверници, та да завардим проходите. Не трябва да пускаме отсам неверниците, докато не дойде нашият падишах султан Мурад!“ С още много напътствия и съвети той завърши писмото и го изпрати на Фериз бейоглу.

 

X

Right Click

No right click