Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Обсадата на крепостта Търново

Посещения: 2480

Индекс на статията

 

ОБСАДАТА НА КРЕПОСТТА ТЪРНОВО

 

Жалките неверници яростно вървяха и когато се приближиха до крепостта, наречена Търново, злосторникът крал заповяда: „Крепостта Търново да бъде здраво обсадена и да бъде завладяна безпощадно!“ и изпрати два отряда. Щом Фериз бейоглу чу за този план на неверниците, той раздели войската си на две части. Начело на едната част постави своя брат и каза: „Иди, братко, и някъде се покажи на тези неверници. Аз пък оттук с моята войска ще им устроя клопка. Когато неверниците те видят, че си с малко хора и те ударят, ти биейки се и бягайки, ги доведи при мен. Когато аз вляза в битката, ти ги подхвани откъм гърба, удари сабя, пък каквото Бог даде!“ Така и направиха. Надули тромпетите, жалките неверници вървяха към крепостта Търново. Изведнъж, те видяха, че от една страна стои малко турска войска. „Ей че сгода!“ - си рекоха те и нападнаха. Тогава онези взеха да се изтеглят с бой към клопката. Щом неверниците доближиха до устата на клопката, Фериз бейоглу с войската си развя тугове и знамена, удари барабаните на войната, призова божието име; изтегли сабя и тръгна, нанасяйки удар по проклетниците. Като го помислиха за султан Мурад, неверниците тозчас хукнаха назад. А ислямските воини така се биха за вярата, че е невъзможно да се опише. На всеки един от тези негодници се бяха паднали по десет турци, но и хиляда на един турчин да бяха, пак не биха могли да им отвърнат. Те побягнаха, а ислямската войска взе несметна плячка. Никой и не поглеждаше към съдове, вещи и коне, а вземаха чисто злато и пари. Жалките неверници забравиха Търново и бягайки, уплашени за главите си, отидоха при войската на злосторника крал. Когато Янко Жупан ги попита за положението, онези проклетници описаха дошлите до главата им мъки. Като научи за случилото се, кралят много се опечали и каза: „Вие се оплаквате, че на всеки един от вас се падали по десетина турци. Но какво ви стана, че така се разпръснахте и толкова храни и имот им дадохте? От сега нататък няма да се делим един от друг. Където и да ходим, ще ходим с цялата войска, та турчинът да се плаши от нас и да бяга!“ И още много подобни глупости надрънка.

А Фериз бейоглу за втори път натовари на коли невернишки глави и пращайки ги в Едирне, съобщи каква работа е свършил срещу неверниците. Тогава пашите много се помолиха за Фериз бейоглу и съобщиха на принца. Принцът също се помоли и прибави още към високите му рангове.

 

X

Right Click

No right click