Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Обсадата на крепостта Варна

Посещения: 2504

Индекс на статията

 

ОБСАДАТА НА КРЕПОСТТА ВАРНА

 

Накратко те се вдигнаха и от там и тръгнаха към града, наречен Варна. Един ден, когато доближиха крепостта Варна, те спряха на стан. Кралят заповяда и тази паланка да бъде обсадена и превзета. Подготвиха се добре, изровиха окопи и започнаха битка.

Ала нека нашият разказ дойде до Негово Величество падишаха на света, който заедно с цялата ислямска войска се изтегли и дойде до мястото, на име Джимлик кьой. После той се вдигна от там и за два дни пристигна в града, на име Янболу. Посрещнаха го всички - бедните и богатите, малките и големите, улемата и велможите на града. По стъпките му заклаха курбани, забляха като агънца, по пътя му разтлаха килими и го възпяха.

Когато на следващия ден падишахът отиде с един отряд към Янболу, спря поглед върху някой си на име Данъшманоглу. Даде знак и го повика при себе си. После го запита за румелийската войска: „Къде се намира сега пашата с румелийската войска и дали тя е готова?“ Тогава Данъшманоглу отговори: „Господарю, твоят Лала Шахин паша благополучно е преминал река Мараш и се е спрял на стан. А румелийската войска е напълно готова. При вестта за идването на падишаха, мъртвите се съживиха, живите се превърнаха в седмоглави змейове. Чакат едничък знак от моя падишах и ще бъдат благодарни да се пожертвуват за него!“ Тогава падишахът заповяда: „Иди и доведи при нас топовете, които са зад гърба ни, защото се доближихме до неверниците. Сигурно ще ни потрябват!“ Данъшмендоглу рече: „Заповедта принадлежи на падишаха!“ и се върна назад за топовете. От своя страна падишахът се вдигна благополучно от Янболу, дойде до мястото, наречено Хисарлък, и спря на стан.

Когато до Шахин паша стигна тази вест, той бързо яхна, срещна се с падишаха-защитник на света, а падишахът се осведоми за здравето му. После пашата се вдигна и отиде в шатрата си, даде съвети на румелийската войска и през онази нощ всички се приготвиха. Падишахът-защитник на света се метна на коня и препусна. Шахин паша пък с цялата румелийска войска, с много азаби и отряди се наредиха и посрещнаха падишаха. Всички бейове и алайбейове застанаха почтително, а падишахът се поздрави лично с всеки от тях по отделно и благополучно дойде до мястото на отсядането и се настани. Тогава заповяда, та дойдоха всички паши и бейове - и румелийски, и анадолски - целунаха земята пред падишаха и застанаха. А падишахът вдигна глава и каза: „Ето какво бейове и паши! Знайте, че ако и сега, както по-рано някой от вас наруши клетвата си и обърне лице от неверниците, повече да не се появява пред очите ми и да не остава в моята земя и страна. Всекиму, който се държи здраво и в името на правата вяра удари сабя по врага, ще се окажат повече милости, отколкото е искал, и ще бъде повишен по ранг!“ В този смисъл той даде още много напътствия и за всекиго отправи молитва за добро. После заповяда: „От днес нататък много ще се постараем. Тръгваме, та ден по-рано да прехвърлим планината и да нападнем жалките неверници!“

На следващия ден всички се вдигнаха, изтеглиха се, стигнаха до река Камчъ и слязоха към долината Надир. На следващия ден се спуснаха до река Голяма Камчъ и пак спряха. Утринта на другия ден се вдигнаха и дойдоха до мястото, наречено Ала килисе, и се установиха. Тогава падишахът-защитник на света заповяда всички бейове да бъдат готови и всекиму нареди какво да върши. От дясната страна трябваше [да застане] анадолският бейлербей Караджа бей. Към него щеше да бъде присъединен одринският санджак. Иса бей по заповед на падишаха също щеше да отиде в дясно. За лявото крило бяха определени Шахин паша и румелийската войска. В средата бяха поставени Давуд бей и Хасан бей. Щом отрядите се подредиха по този начин, падишахът-защитник на света окуражи всеки един от тях, посъветва ги и каза: „Ха да ви видя! Бъдете единни, ръка за ръка, и нека всеки един от вас да противостои на своя враг. Ако неверниците тръгнат срещу ми и ударят по моя отряд, вие в никакъв случай не разваляйте реда и не се отделяйте от мястото си!“ Казвайки това, той отново и отново ги напътстваше. Всички бейове и паши отговориха: „Заповедта принадлежи на падишаха!“ и се разотидоха по шатрите. Падишахът заповяда и когато при него дойдоха еничарите, началниците на пехотата и азабите, той всекиго попита за здравето му, пожела всекиму добро и каза: „Във всяка война за вярата вие сте мои другари. Хайде сега да ви видя как ще ударите сабите си срещу гяурите - врагове на нашата вяра, как [ще се потрудите] в името на исляма! Вие добре знаете каква висша добродетел е войната за вярата и колко върховна е саможертвата. Сега, мои роби, щом сме се родили, не ще избегнем и смъртта. Щом е така, за вас и за нас е важно това, че ни се е явил сгоден случай да се бием храбро и да станем борци за вярата! Тези от нас, които паднат убити, ще станат газии и жертви за вярата. Нека така да постигнем желания рай!“ Тогава и еничарите, и азебите, и пешаците казаха: „Господарю, ти само се пази добре! Ще ни видиш как ще се бием за теб и за правата вяра срещу неверниците, как ще ударим саби по враговете на вярата и колцина от нас ще се пожертват за тебе. Само ти бъди здрав, докато свят светува!“ Така те утешиха падишаха и се отправиха към шатрите си. През тази нощ падишахът на света прочете вечерната молитва, поклони се и с вдигнати ръце произнесе:

О, Господарю на всички господари,
Господи на теб се уповавам!
Защото Аллах е единствен лек за всички мъки,
защото сме безпомощни пред заповедта
                             на Аллаха.
В сълзи удрям лице о черната земя, 
не ме оставяй, Господи, в този миг.
Ти, който си Господ на всички създания,
благославям те, велики боже!
За всички метежници Аллах е опрощение
заради любимецът ти Мохамед
въздай ми двойно опрощение, Аллах!
И сега, когато идват враговете на вярата,
нека ги унищожи Коранът, о Аллах!
Нека повелята ти, о, Аллах, който ме подтикна
                                      към война,
на всинца ни дари победа!

Тази нощ падишахът, положил лицето си на земята, се моли и кланя до сутринта. Щом се съмна, всеки застана на мястото си и като се метнаха по гърбовете на конете бейовете ред по ред, крило по крило, подредиха бойните групи. Всички отряди застанаха от дясно, от ляво, зад и пред падишаха. Тръгнаха, излязоха на брега на Дивно и след като се подредиха, алаите се изтеглиха. Когато падишахът и пашата видяха веселостта на ислямската войска, падишахът рече: „Вижте паши и бейове! Аллах е милостив и велик! Нека той ни направи победители. Нека бъде знайно, че всеки от вас, който обърне лицето си от тази война за вярата, на часа ще се брои за умрял. Ала аз зная как да възмездя и всеки, който в бой за вярата, се покрие с чест. А който ми донесе главата на неверника, наречен Янко, или доведе него самия овързан, ще има всичко, що му е на сърцето. Конят, на който съм се качил, и той нека бъде негов! Ха да ви видя! Ден е за мъжество и храброст! Дано няма нито един, който да не се е разделил със слабостта си!“ Така падишахът даде всички възможни напътствия и обещания. Като дойдоха на мястото, наречено Харами дереси, те се спуснаха надолу и изкараха стражи на четири страни. Там и спряха. А беше точно 848 година от Преселението на Пророка и беше първият ден на месец реджеб и беше нощта на съботата1. Когато мина тази нощ, в утринта на следващия ден ислямската войска отново се метна на конете, алаите се нагиздиха и в този вид взеха да пристигат.

 

1Датата 1 реджеб 858 г. е погрешна. Варненската битка станала на 28 реджеб 858 г., което съответства на 10.XI.1444 г., вторник.

 

X

Right Click

No right click