Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Описва се мястото, където ислямската войска и жалките неверници застанаха един срещу друг

Посещения: 2491

Индекс на статията

 

ОПИСВА СЕ МЯСТОТО,
КЪДЕТО ИСЛЯМСКАТА ВОЙСКА И ЖАЛКИТЕ НЕВЕРНИЦИ
ЗАСТАНАХА ЕДИН СРЕЩУ ДРУГ

 

Нека нашият разказ стигне до жалките неверници, които през онзи ден завладяха крепостта Варна и прекараха вечерта в плюскане, пиене, разгул и празни приказки. През онзи ден на стража беше негодникът, на име Чирне Михал. Когато видя ислямската войска, той веднага се метна на коня и тичешком стигна при краля. Кралят рече: „Що за идване е това? Да не би да те е ухапала змия!?“ Тогава Чирне Михал разказа за идването на ислямската войска и каза: „Кралю, Турчинът е стъкмил такава войска, каквато аз до сега не съм виждал. Аз, кралю, нещо съм намислил и нека го кажа, а ти виж дали е разумно!“ Като подреди мислите си, той продължи: - „Кралю, трябва всички ние, и вие - да се вдигнем от тук и да се върнем назад. Османоглу не може да остави еничарите си, азабите си, пешаците си и да дойде. Пък и да дойде, не ще може да ни удари. Тогава ние всички ще се обърнем и ще ударим тези турци. Надявам се да ги разбием и да свършим работа. Иначе трудно ще се устои на тези пълчища, които както идат трудно се спират, ако ще светът с юнаци да е пълен!“

Тогава свинята, наречена Янко Жупан, който дойде при двамата, каза: „Какви са тези думи, които говориш?! Как е възможно да изтеглим войската и да се върнем назад! Ясно е, че с една дума войската ще се отдръпне, ала върнем ли се, даже с намерение да се бием, носът на Турчина ще порасне и ще стане съвсем невъзможно той да бъде разбит. Щом е така, нека още на часа да яхнем, да съберем цялата си войска с пълното ѝ великолепие, да отидем срещу Турчина, безмилостно да ударим саби, та да не разберат откъде им е дошло. Аз съм счупвал носа на този Турчин и пак ще го счупя!“

Тогава злосторникът-крал се разпореди и даде на всички банове и херцози по една чаша. После заговори: „Стана, каквато стана! Сега трябва да стегнем войската си!“ Янко Жупан пришпори напред коня си, предупреди войската и каза на краля: „Слушай сега, кралю! Трябва да се качиш на коня с цялото си великолепие, нито да се маеш, нито да бързаш! Ха да те видя, как ще придадеш тежест на краката си. Вярвам, че ще разбием Турчина, а след това и Едирне ще завладеем!“1 Още много приказки изприказва и стягайки войската нареди: „От лявата страна на краля да стои Чирне Михал, а до него Дракул Жупан. Заедно с тях да вървят Шахилят бан и Томаш бан.“2. След като нареди по този начин лявата страна на краля, определи и дясната. Там щеше да върви Янко, а също Бая бан и На бан и Мирджупане бан. Също нареди Радул Жупан да застане в засада, а отрядът на Пускобан3 да стои в дъното. И каза още: „Нека сберем на едно място колите си, да напълним топовете и пушките и да ги приготвим. Разбием ли турците - много добре, случи ли се Турчинът да вземе връх - да влезем в колите и като дойдат срещу ни, така да ги ударим, че да направим тесен света пред очите им!“ Като нареди по този начин отрядите, те се приготвиха.

А злосторникът-крал се прозя, протегна се и заповяда: „Дайте на всички банове и херцози по още една чаша, защото последното убежище е убежището на последната чаша. Знам аз, че този път не ще се задържим и не ще свършим работа. От едната ни страна е морето, от другата - планината, срещу ни е врагът, а ние извън всичко нарушихме думата си! Винаги, когато сме нарушавали мира, много сме виждали и плащали. Що да сторим, щом като по-рано не си събирахме ума в главата и не мислехме. Този проклетник, наречен Истанбулски владетел, опече козните, а нас напъха в тази каша. Проклетникът обеща, че няма да пусне Османоглу през морето и ни подведе. Добре тогава! Каквото има да става между нас и турците, днес ще става. Я ще вземем, я ще дадем. Ама после ще закарам този проклетник, наречен владетел, пред Римския папа и ще го направя за резил пред света. Ако ли не се съгласи [да дойде], ще изкарам войска и ще направя Истанбул тесен за него!“ Още много неща изрече и като даде на бановете и херцозите по чаша продължи: „Ха да ви видя как ще се стараете в името на Исуса! Съберете цялата сила в ръцете си и удряйте като мъже! Ако някой от вас побегне, в името на Светия дух ще го накажа с най-строго наказание. Защото аз каквото направих, направих. И се бях помирил с турците, като спасих главата и земята си. Ала вие се подведохте по думите на този проклетник, наречен владетел, че и мен подведохте. Ха сега да ви видя на какво сте способни!“ След като изрече това, той даде още по чаша. Когато бановете и херцозите я изпиха, кралят вдигна глава и каза: „Ха да ви видя! Ако разбием Османеца и той избяга, гледайте да не стане така, че да хукнете подире му. Ако разбитите турци избягат, внимавайте да не зарежете работата си, за да плячкосвате имота и храните им. Защото първом трябва да се смачка пчелата, а после да се яде меда ѝ. Старайте се и си гледайте битката. Да не стане така, че да ви разбият и да избягате!“ Той им даде още много напътствия и съвети, а после всички станаха и се разотидоха по местата си. Всеки един от тях подреди отрядите си и тръгна срещу ислямската войска.

Щом падишахът на света видя това положение, той заповяда да тръгнат. От ляво и дясно тръгнаха отрядите и застанаха точно срещу жалките неверници. От дясно на падишаха вървяха: анадолската войска с бейлербея си Караджа бей, Ибн Фанари и Евреноз бейоглу Иса бей. Караджа бей се надяваше, че войските в дясното крило твърдо ще стоят и предано ще се бият. Ала кой знае?

Нека отидем при лявото крило, където вървяха румелийският бейлербей Шахин паша и цялата румелийска войска; Давуд паша с наборната войска, а също и Фериз бейоглу.

Негово Величество падишахът-защитник на света беше повел задната част на войската. Подредил отрядите ѝ в седем групи, той вървеше като снежна лавина срещу жалките неверници.

Виждайки това великолепие, неверниците от онази страна се изумиха. Тяхното ляво и дясно крило също тръгна. Най-напред Чирне Михал застана срещу Караджа бей, а до Караджа бей бе застанал Сюлейман бей, заедно с одринската войска. От страна на неверниците му противостоеше свинята Дракулаоглу с влашката войска. От тази страна вървеше също Ибн Фенари. Когато той спря, срещу му се изправи Секюлетския бан Томаш. По този начин беше подредил отрядите си Караджа бей. От лявата страна пък излезе Шахин паша с цялата румелийска войска. Откъм неверниците излезе Янко и застана срещу му. След това се придвижи и спря Давуд бей с наборната войска. До него дойдоха също Хасан бейоглу Иса бей и също войските на Загра и Янболу. След тях дойдоха и спряха Мурад бей и Малкочоглу, заедно с войската на Филибе. От страна на неверниците застанаха насреща Мире Жупан, Радул Жупан и Янко Жупан.

Ала нека се върнем към дясното крило, където беше анадолският бейлербей Караджа бей. Веднага, щом падишахът заповяда, той нанесе удар срещу неверниците, а насреща му беше застанал Чирне Михал. Онзи също тръгна и двете войски, опирайки се една о друга от край до край, започнаха битка. Ала анадолската войска не беше предана на Караджа бей. А как е възможно един само лъв да устои на толкоз неверници?! Така че анадолското крило беше разбито. Всички се обърнаха назад. Ала Караджа бей бе юначен лъв. Без да гледа, че неверниците бяха по-многобройни, той стоеше сред тях със собствената си войска и въртеше сабя.

Нека нашият разказ дойде до лявото крило, където беше скокнал и тръгнал бейлербеят на Румелия Шахин паша и в чиито краища бяха застанали Фериз бейоглу и кадията на Карън. Те отведнъж призоваха божието име и тръгнаха напред заедно с отрядите на Хъзър бей, Малкочоглу и Давуд бей. От страна на неверниците потеглиха от местата си Надир Жупан, Мире Жупан и Пускоб. Двете войски се врязаха от край до край една в друга и така се вкопчиха, като че ли настъпваше Страшният съд. Облечен в сребристо желязо, Янко Жупан толкоз се стара и напряга сили, че е невъзможно да се опише. От онази страна пък, Шахин паша, застана начело на седемте реда отряди, завърза на кръста си пояса на усърдието и не отвърна лице пред неверниците. Ала жалките неверници бяха обковани от глава до пети с желязо. Колкото и да удряха саби бойците на правата вяра, те не засягаха неверниците. Като видяха това, ислямските войни грабнаха в ръце брадви, топузи и кирки и заудряха смело и самоотвержено. Стана така, че в един миг бащата сина си и синът баща си взе да не разпознава. По едно време положението беше такова, че и Фериз бейоглу, и Хъзър бей, и Малкочоглу, и Давуд бей се обърнаха и хванаха гората. Когато Шахин паша видя това, кръвта се качи в главата му и той закрещя: „Бре гадове, накъде бягате. Нека само да ви пипна аз вас! От неверниците спасихте главите си, ала от дългата кука в ръката на падишаха също ще се наложи да бягате. Газии, ха да ви видя! Ден е на върховно усилие. Днес раят е безплатен!“ След това отрядите се подравниха, грабнаха в ръце огнени мечове и направиха голямо врязване в неверниците. Тогава Давуд бей, който беше обърнал лице назад и беше избягал, отново събра смелост, върна се и пак пришпори кон срещу жалките неверници. Наблягайки с мощността на коня върху невернишките отряди, той ги притисна един в друг. Биха се наистина яко и разбиха изцяло отряда на неверника Пускоб, като го подложиха на сабите си. Ала ти чуй разказа за Давуд бейовия кетхуда, който виждайки положението, застана пред неверниците и с голям огън направи вътрешностите им на кебап. Този газия, наречен Юнус ага, показа голяма юначност и родолюбие и обърна отрядите на Давуд бей към отрядите на мръсника, наречен Вайа Жупан. Удряха саби, докато от хората на Вайа Жупан не остана жива душа. [Благодарности към Аллаха за неговата голяма и многократна помощ!]

Когато лявото крило на Негово Величество падишаха-закрилник на света победи, всички застанаха по местата си. Падишахът също стоеше опрян на тях. Ала ти чуй разказа за това, как свинята, наречена Янко Жупан, и проклетникът, наречен крал-злосторник, виждайки това положение [си рекоха]: „Тази работа така не става, ами нека веднага да поведем отрядите си и да нанесем удар на османците!“, та надуха тромпетите си, тръгнаха срещу падишаха на ислямската вяра.

А ние нека разкажем пак за дясното крило, което бе описано по-преди. Цялата разбита анадолска войска беше предпочела да избяга вместо да устои и бе офейкала. Но бейлербеят Караджа бей не беше избягал и противостоя на неверника на име Томаш Жупан. Като видя, че полза от хората му няма, Караджа бей се протегна и прозина като храбър лъв, повери тялото си на всемогъщия Бог, реши да се бие в името на вярата срещу неверниците и обръщайки лице към божиите чертози, рече: „Боже, Господи! Ти можеш всичко! От хората ни помощ няма, та и сгодният случай, и подкрепата са в твои ръце! О, Господи, нека първом да се бия за вярата, а после ми прати мъченическа смърт, защото вече нямам очи, с които да погледна лицето на падишаха, когато се изправя пред него!“ После, като призова името на Аллаха, той грабна в ръка стоманен топуз и тръгна срещу отряда на проклетника, наречен Томаш Жупан. Както гладен вълк се втурва в стадо овце, както огън гори суха тръстика, така и той, ха бре, де бре, разпердушини отряда на Томаш Жупан и двама на едно място не остави. Зад гърба на неверниците имаше едно дере, та като търсеха място да спасят главите си, жалките неверници го бяха напълнили. Караджа бей пришпори коня си и биейки се скочи в рова. Когато поиска да задържи коня и да се върне назад, вече нямаше начин. Паднал между неверниците, той, колкото и да се стараеше, не успя да се измъкне от дерето и тогава стана бляскав мъченик за вярата [Боже, благослови душата му!]. Войската на починалия опростен раб се хвърли към своя господар и всички станаха мъченици за вярата [Боже, благослови техните души!]

Щом Янко Жупан видя това положение, каза на краля: „Виж кралю, Светият дух ни помогна и разбихме дясното крило на Османоглу. Унищожихме и такъв прочут [войн] като Караджа бей. Ти стой на място и никъде не мърдай, а аз,твоят раб, заедно с двете страни на задния отряд, снабдени с яки и здрави ризници, още веднъж ще ударим по лявото крило. Успеем ли поне малко да мръднем от мястото му това крило, да знаеш, че Османоглу е изцяло разбит и ти действувай според това!“ Като каза това, проклетникът със свежа войска в яки ризници нанесе удар по лявото крило, или по Шахин паша. А Шахин паша каза на всички бейове и газии: „Ето, днес е денят, сега е моментът! Ха да ви видя как ще се биете за ислямската вяра! Вижте газии, мъжкият овен се ражда за курбан. Днес раят е безплатен. Вчера се родихме, днес ще умрем. В този час ще си проличи мъжеството и храбростта!“

Така той укрепи духа на всички и с топуз в ръка заповяда. Отново призоваха божието име и ревнаха „Аллах, Аллах!“. Задумкаха тъпаните, удариха барабаните на войната и двата отряда се смесиха и се съединиха един с друг. Земята разцъфна като роза. Голям смут се създаде в боя. Като видя това, Шахин паша застана пред наборната войска и собствените си азаби и спирайки също румелийските юнаци се би така, че е невъзможно да се опише. А жалките неверници, като видяха румелийските слабаци, си рекоха: „И това крило разбихме. Светият дух ни помогна!“ Тогава сатаната, наречен Янко Жупан, взе в ръка шиш и рече: „Ха да ви видя! Как ще се стараете в името на Исус! За всеки един от вас ще измоля от краля големи милости!“ Като каза това, той, без да се бави, разпали невернишката войска. Докато тичаше така нагоре надолу, един газия от ислямската войска грабна лък и стрела и се прицели в свинята, наречена Янко. Доста стрели изстреля, докато най-после успя и стрелата срещна окото на сатаната, наречен Янко, който почувства остра болка. Янко загуби свяст и припадна. След известно време съзнанието му се върна и като се качи отново на коня, той излезе извън полесражението, за да превърже главата си и отново да влезе в боя.

Повечето от ислямските бойци, които бягаха разбити, върнаха ума в главата си. Те погледнаха и видяха, че падишахът-закрилник на света стои като крилат лъв и без да обръща лицето си от жалките неверници, нито за миг не се отказва от битка и борба. Тогава тези, които бяха там, се върнаха и се подредиха зад него, стегнаха отрядите и застанаха. А падишахът видя, че разбитото дясно крило се беше разпръснало, а лявото, след като се беше било известно време, също група по група хвана планината и обърна лицето си към бягство. Тогава падишахът-защитник на света повери тялото си на Аллаха и поведе резервния отряд. Като застана сред своите еничари и азаби, той призова божието име, удари барабаните на войната и под звуците на тъпани и тръби, тръгна, нанасяйки удар върху жалките неверници. Войските се смесиха една в друга от край до край и се завърза неописуем бой. Боят постепенно се разгоря. И ислямската войска, и неверниците много се стараха. Настана такава суматоха, че баща сина си и синът баща си не можеше да разпознае. Ангелите на небето и рибите в морето се възхитиха на величието на битката.

И понеже битката продължи до късно след пладне, наоколо като ситни камъни се търкаляха глави. Ама ела сега и виж, че момчетата от еничарите и азабите взеха също по групи по групи да се разпръскват. Падишахът на своето място се опечали, ала изход нямаше. Въпреки това, ведно с най-големите смелчаци, той удари сабя по неверниците. Ничие око не беше виждало подобно нещо. Когато страховитата битка стигна тази точка, отрядите на неверниците взеха също да бягат на групи. В този миг около падишаха бяха останали всичко на всичко около сто еничари, четири-петстотин азаби и пешаци и цялата му свита. Като видя това положение, падишахът се смъкна от коня си, удари лице в земята, вдигна ръка и така се помоли на Аллаха - господар на господарите, постоянен владетел на силата и мощта:

При тебе, който си най-богат от богатите,
                                се прислонявам
слаб пред този враг не ме прави!
Щедър си с милост, бъди великодушен с дела 
милостив си, дари ни милостта си!
На тебе Господи, се е крепяла моята надежда,
защото ти си господар на хората!
И стигне ли до нас частица твоя благосклонност,
ще бъдат повалени неверниците до един!
Господи, прати ми изцеление на мъката,
помогни на народа Мохамедов,
нека ислямската сабя виси над трона,
защото ти за роба си спасителната сабя!

Така падишахът на света се помоли на великия и милостив Бог. После взе частица земя, пъхна я в пазвата си, постави ръце на лицето си, пък скочи като разгневен лъв, метна се на коня, взе сабята в ръката си и вливайки сила в сърцето на ислямската войска, той взе да удря по неверниците. Тогава пристигна с войската си Исхакоглу Иса бей и също удари по неверниците. След него пристигна и Шахин паша с верните си роби и азаби и също тръгна от другата страна [Най-велик е Аллах!] Такава битка стана, че наоколо се посипаха като стърготини на дърводелец глави и крака, пръсти и нокти, брадви, ножове, стрели, копия и всевъзможни оръжия. Кръвта отнесе телата.

И тъй, падишахът не отвърна лице от неверниците и продължи да се бие. Затова, тези, които по-рано бяха разбити и избягаха, сега пак се върнаха при усилието. Заприиждаха от всички страни, стичаха се към отрядите и постепенно отрядите на падишаха взеха да се подреждат. Отрядите на жалките неверници пък, взеха да се разтурят. Като видя това положение, кралят загуби ума и дума и се сащиса какво да прави. Каквото и да опита, не му се удаде да подреди войската. И докато битката се водеше все така и от двете страни, а кралят увлечен в действие, се разхождаше нагоре-надолу, един силен мъж от ислямските войни стовари тупуз върху злосторния крал и така го удари, че го събори от коня. Еничарите и азабите се струпаха отгоре му и удариха по него ножовете си. Като видяха това, неверниците седем пъти удариха по ислямската войска; ала без полза.

Щом видяха злочестината, дошла до главата на злосторния крал, невернишките жупани и херцози на часа удариха на бяг. Всеки се загрижи само да отърве главата си. Група след група хванаха планината. Отвсякъде хукнаха да бягат, както бягат овце пред вълк. Мнозина неверници минаха под ножа и бяха посечени [Безгранична благодарност към Аллаха!] Удряха саби цял ден, докато стана вечер и цяла нощ, докато стана сутрин и на другия ден до обяд пак така сякоха неверници. А падишахът-закрилник на света се разтъжи за Шахин паша и взе да се чуди: „Какво ли стана с този мой Лала Шахин! Падна ли, здрав ли е?!“ Имаше един прославен човек, когото наричаха Пенджйекчиоглу Иса бей. През този ден той толкова много беше удрял, че дори сабята му се счупи. Като взе в ръка парчетата от сабята, той дойде при падишаха да поиска сабя. Падишахът го попита за Шахин паша и му нареди: „Иди и провери за Шахин паша. Ако го намериш здрав, кажи му да дойде при мен!“ Така му заповяда, а на храбреца подари сабя и много пари. А онзи яхна коня и се отправи да търси Шахин паша.

Шахин паша заедно с румелийските бейове и собствената си войска се беше спуснал да гони жалките неверници. Той така удряше сабята, че неверниците рухваха като есенни листа. Постепенно Иса бей го приближи и му предаде заповедта на падишаха, а онзи рече: „Заповедта принадлежи на падишаха!“ Обърна се, отиде при падишаха и удари лице в земята. Като видя Шахин паша здрав, падишахът много се зарадва. През това време един смелчага, комуто казваха Узун Алиоглу, който се биеше срещу черното знаме на злосторния крал и вървеше срещу него, беше повалил знаменосеца, беше взел черното знаме и го беше донесъл на падишаха. Падишахът-защитник на света му оказа множество благоволения. После имаше един от хората на Шахин паша, когото наричаха Исхак. Този белобрад газия беше пленил един знатен жупан измежду неверниците и го беше довел пред лицето на падишаха. Нему падишахът също оказа милост.

И този ден, чак до вечерта все така удряха саби срещу неверниците, та ислямската войска безгранично се насити. На съдове и дреболии никой не обръщаше внимание. Вземаха само чисто злато и пари. А падишахът се вдигна от там и благополучно дойде до мястото, наречено Чишнигир дереси. Той разпъна стан и се установи там. А ислямската войска и през този ден непрестанно преследваше неверниците по петите и ги сечеше. Някои от ислямските бойци пленяваха неверници и когато ги водеха при падишаха, той заповядваше младите момчета да бъдат заробени, а възрастните мъже - прекарани под ножа. Вождовете на жалките неверници и тези, чиито крака и ръце ги държаха, се събираха на едно място и се укрепиха в колите си. После нагласиха топовете, поставиха стрелци на четири посоки и се приготвиха. От тази страна Негово Величество падишахът-закрилник на света нареди на няколко от бейовете: „Идете, обградете колите, изчакайте нощта и внимавайте да не би някой да дойде и да ни навреди!“ А те казаха: „Заповедта принадлежи на падишаха!“, отидоха и като обградиха колите на място, където топовете и пушките не можеха да ги достигнат, изчакаха нощта. Щом съмна, падишахът на света направи обмиване, прочете утринната си молитва и с вдигнати нагоре ръце се помоли на Господаря на вселената. После като сложи ръце на лицето си, той благодари за милостта. След това пожела да отиде до войската на неверниците и до мястото на битката. Начаса подготвиха и доведоха конете, а падишахът-защитник на света яхна и дойде до мястото, където лежаха повалените в битката. Видя, че труповете са нахвърлени един върху друг, а кръвта продължаваше да тече. Само Аллах знае броя и чета на посечените неверници. От там падишахът отиде до стана на жалките неверници и се разходи. Дойде дори до шатрата на краля, влезе вътре, посече със сабя трона му, седна и отправи благодарствени молитви към Аллаха, водил ги по пътя на правата вяра. После се вдигна от там и като се върна пак на мястото на боя, погледна миналите под ножа проклетници и произнесе още хиляди благодарствени молитви към всевишния Бог.

Нека сега нашият разказ стигне до колите на жалките неверници. Останалите от разбитата войска проклети безверници се бяха укрепили в колите си, бяха приготвили топовете и стрелците и бяха готови. Когато отсам известиха положението на падишаха, той заповяда. Отрядите се подредиха и тръгнаха срещу им. Падишахът на света също тръгна. Ала Шахин паша се помоли и каза: „Падишахо мой, вие добре заповядахте да ударим неверниците, които са в тези коли. Но аз, вашият роб, имам да кажа една дума. Ако моят падишах позволи, нека говоря!“ Падишахът на света позволи и рече: „Говори!“ Тогава пашата каза: „Мой господарю! Ако сега ние ударим с отрядите тези коли и тръгнем от четири страни срещу им, след завладяването ще се отдадат на разграбване. Щом е тъй, нека отидем и ги обкръжим отдалече. Неверниците сами ще предадат колите си. Ако това е уместно, нека така да постъпим!“ Падишахът на света похвали пашата, прочете молитва за негово добро и благоволи да каже: „Добре го измисли! Нужен е подарък на падишаха! Защото тази война за вярата се падаше на сина ми, падишаха. Затуй сега трябват мъничко подаръци, та и неговото сърце да се развесели!“

Така той намери за умни думите на пашата и въпреки, че по-рано бе заповядал юруш, нареди да застанат далеч от колите в обсада. Според този план ислямската войска група след група, алай след алай, вълна след вълна, взе да се изтегля. Щом жалките неверници видяха тази величествена гледка, те се същисаха какво да правят. Видяха, че няма спасение. Срещу тези тълпи нямаше да помогнат ни топове, ни пушки. Те се обезсърчиха, вдигнаха бяло знаме и се разпискаха, молейки пощада. Като хвърлиха от ръцете си всичките си оръжия, те излязоха вън от колите. По заповед на падишаха колите бяха завладяни. После си рекоха: „Тук няма милост за неверниците!“ и със заповед на падишаха заробиха младите момчета, а възрастните минаха под ножа. [Хиляди благодарности към Бога!] Който от тези високомерни неверници вдигне ръка да направи зло на мюсюлманството, счупва собствената си глава. Нека всевишният Бог да дарява винаги, всеки миг и ден победа на мюсюлманския народ и на падишаха на ислямската вяра, а жалките неверници нека бъдат разбивани и смазвани! Заради почитта към Пророка-избранник Мохамед, заради почитта към свещения Коран, амин, амин, амин, о Помощниче, о Боже на света!

Падишахът на света заповяда, та през този ден се вдигнаха, дойдоха до мястото, наречено Варна, и спряха на стан. Когато пристигнаха, провериха колите на неверниците, Каквито скъпоценни, златни и сребърни неща се намериха, бяха описани и задържани за този, който е нашият падишах - султан Мехмед, син на султан Мурад хан. Останалите вещи и храни, които се откриха, бяха плячкосани от ислямската войска, а тя се помоли за падишаха.

Ала нека нашият разказ се [върне назад]. По-рано, когато жалките неверници дойдоха и завладяха крепостта Шумлу, крепостта наричана Бедридж и крепостта Варна, те бяха взели роби - невръстни момчета и момичета - нечии синове, нечии дъщери, нечии сестри. Когато тези безверници по волята на всевишния Бог се уплашиха за собствените си глави, те зарязаха споменатите роби и си отидоха. Благодарение на Бога заробените се спасиха и всеки откри - кой сина си, кой дъщеря си, кой жена си и всички се зарадваха. Майките намериха чедата си, децата - майките си, забляха като овце и агнета, запрегръщаха се и всеки от тях, като че ли наново се роди. Този ден падишахът на света заповяда и оказаха милости и добрини на бедняците, спасили се от робство. Обдариха всекиго с толкоз много златни грошове, че всички тези бедняци, нуждаещи се от зрънца, станаха богати и имотни. Като се помоли за Негово Величество падишаха, закрилник на света, всеки един от тях замечта за връщане.

Негово Величество падишахът, закрилник на света заповяда: „Ако някой измежду моите паши и бейове е отишъл да преследва жалките неверници, нека се върне! Защото мъжеството си вече показахме, а пък ако малцина от тях успеят да отърват главите си всред тази земя и тези планини, или живи се измъкват от ръцете на селските и градски хора, нека вървят! Стигнат ли до родината си, нека разкажат какво чудо са препатили от хората Мохамедови, та за някое време да ни прославят!“

В отговор казаха на падишаха: „Наш господарю! В страната ти не остана враг, който да е спастрил здрав и читав отряд, та да трябва да го гонят наши хора. Падишахо, нека се знае за прослава, че от дошлите по тези земи неверници се спаси един на сто души и който смогна да си отиде, вече си отиде. Четири-пет дни има откак никой измежду тях не изтегля сабя. Защото цяла нощ, до съмнало бяха сечени!“ Когато отговориха тъй, Негово Величество падишахът-защитник на света произнесе:

„Благодарете на Бога, който изпълни нашите
                                     желания!
Защитихме правото си и сърцата ни се
                                    възрадваха!
По волята господня се сбъднаха молитвите ни,
овъзмездени бяхме и ни провървя!
С божията помощ врагът ни бе сразен,
що е мъжество усетил и разбрал!
Със саби в ръце, с името на Мохамед се
                                   спуснахме напред.
До крак безверните разбихме, врагът ни ослепя!“

После Негово Величество падишахът-защитник на света заповяда: „Нека се съставят радостни послания и да бъдат отнесени на падишаха на ислямската вяра султан Мехмед. Нека добрият вестител изведе из грижата сина ми и услади сърцето му. А когато щастливата новина стигне до ислямските градове, нека целият народ на Мохамед да въздаде възхвала и благодарности към всевишния Бог и да се възрадва. Нека се вдигнат големи празненства, та враговете на нашата вяра - жалките неверници и безверни проклетници да заридаят и да се смирят!“

Ето го и посланието, което бе написано:

 

Радостно послание
 
Синко, възрадвай се, дерзай!
Усмихна се щастието, тържествувай!
Вест разпрати и ликувай,
че Господ чу молбата на сърцето ми!
Разбих унгуруса и врагът помръкна,
посякох го - знай!
Изтече му кръвта, а тялото му в прах потъна,
тоз, който е видял, да се диви, а ти се радвай!
Нек чуе новината също Истанбул,
до него радостната вест да стигне!
Банове, жупани, че и сам си кралят 
оставиха при нас глави, да бъде знайно!
За вярата се бих и победих,
за туй, че бяхме пълни с мъжество, възрадвай се!

Когато това послание с радостна вест бе написано специално за султан Мехмед, син на Мурад хан, по заповед на падишаха го връчиха на някого си. А онзи каза: „Заповедта принадлежи на падишаха!“ и яхна. Един ден, след денонощно препускане той стигна при Негово Величество султан Мехмед в Едирне, положи пред него донесеното писмо и каза добрата вест. А падишахът показа писмото на Халил паша. Тогава онзи каза: „Ясно, мой Господарю! Такова е положението! Веднага заповядай! Нека разпратят радостни послания до всички ислямски градове, нека бъде възвестено цялото мюсюлманство, нека се вдигнат такива празненства и веселби, че хората на Мохамед да се насладят и възтържествуват. А неверниците като чуят, нека се потопят в горест и страдание!“

Тогава султан Мехмед се разпореди, та пратеникът бе обсипан с милост и благоволения. После по заповед на падишаха се написаха писма - вестители на благата вест и се разпратиха и разпръснаха на всички страни и посоки. Когато бяха известени, ислямските градове горещо благодариха и възхвалиха всевишния бог. И както падишахът бе заповядал, те седем дни и седем нощи празнуваха, веселиха се и се молиха за доброто на падишаха на ислямската вяра.

А сега вярващи братя, знайте и помнете! Славният, многомилостив всевишен Бог винаги помага на мюсюлманския народ. Ала Боже пази да пристъпите благородните си обязаности към Господа! Когато рядко се случи жалките неверници да спечелят надмощие и да овладеят някои земи, това не става със съдействието и помощта на всевишния Аллах. Може би се случва, за да бъде пътят извървян постепенно. Защото всевишният Аллах си има за това свои промисли и не е положено да се задават за това въпроси. Може би за тези, които са мюсюлмани, е важно и необходимо точно това - да дойдат жалките неверници, да победят народа на Мохамед, много много вилаети да овладяват и да вземат надмощие. И тогава всички вярващи и предани богу ще трябва да се покаят за неподчинението си и като се пазят от греховете, да се отдадат на покорство и послушание, та задремали вчера, днес да скочат, да се обмият, многократно да се поклонят и горещо да се помолят на всевишния Бог - дано, поставяйки лица на земята, измолят от него помощ и успех. Защото, поднесени само по този начин, молитвите не биват отхвърляни! Нека всевишният Бог закриля нас и целия мюсюлмански свят! Нека със своята милост и благородство той не поглежда зачернените ни лица, а като приеме и изпълни молитвите ни, винаги да ни дарява победи и да остава жалките неверници разбити и обезсилени! Заради почитта към твоите пратеници, амин, о Закрилниче!

А победителят - Негово Величество падишахът, защитник на света -, с радост и доволство се вдигна и като спираше и продължаваше, ядеше и пиеше, в един щастлив час пристигна. Цялата улема и всички санове на Едирне, и най-вече султан Мехмед заклаха курбани и го посрещнаха. С най-големи почести той дойде и се настани в града Едирне.

От онази страна, останалите от разбитата войска безверни проклетници, кротки и смирени, падайки и ставайки, стенейки, ридаейки и пъшкайки - кой сляп, кой куц - боси и гологлави, гладни и жадни, всеки по своя път, минаваха от дере на дере, от хълм на хълм и се тътреха към Белград. А проклетниците на Белград си рекоха: „Трябва да пристигнат добри вести от нашия крал!“ и не откъсваха очи от пътищата. Ала щом узнаха положението, те се сбъркаха какво да правят и се потопиха в страх. А когато получиха вестта, че главата на злосторника крал е отсечена, те още повече се обезсърчиха и отчаяха. Тогава проклетникът, наречен Деспот, който също чу за станалото, каза: „Ха, ето, че думите ми се сбъднаха! Не ме слушаха, когато им приказвах! Знаех си аз, че тази работа така ще свърши!“ и изприказва още много думи. А жалките неверници които силно желаеха да имат крал, изпаднаха в голяма беда. Нека главите на неверниците винаги бъдат наведени и те всякога да бъдат побеждавани и разгромявани!

От тази страна Негово Величество падишахът-защитник на света заживя в охранявания от Бога град Едирне. Като раздаваше правосъдие и справедливост, той се смили над бедните и слабите и изпълнявайки заповедта на Пророка [Нека всевишният Бог го благослови и поздрави!], той даде разрешение на цялата ислямска войска, та всички тръгнаха и се отправиха към дома си.

 

1Военният съвет на кръстоносците се състоял в нощта на 9 срещу 10 ноември и на него командването на войската в предстоящата битка е било възложено на Хунияди.
2Може би зад това име се крие хърватският бан Франко Талоци, който командвал един от унгарските отряди на десния фланг на кръстоносците.
3Изопачено от „епископ“. Във Варненския поход взели участие босненският епископ Рафаел, егерският епископ Симон Розгони и варненският епископ Ян Доменик. Вероятно тук авторът има предвид последния, тъй като е известно, че именно отряда на Ян Доменик бил поставен в самия край на десния фланг.
 
 
X

Right Click

No right click