Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Вътре се разказва за козните на истанбулския владетел

Посещения: 2498

Индекс на статията

 
ВЪТРЕ СЕ РАЗКАЗВА ЗА КОЗНИТЕ НА ИСТАНБУЛСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ

 

Безверният проклетник, когото зовяха владетел на Истанбул1, един прекрасен ден се поразмисли и си рече: „Този Османоглу не стои в собствената си страна, ами пристигна, сложи крак в Румелия, превзе сумата градове, а сега пък като отне и Едирне, се пъхна под самия ни нос. Не усетим ли какво тъкми, нищо чудно и ние да си изпатим. Щом е тъй, добре ще е ведно с унгуруси, поляци и чехи да пораздразня този тюрк. А тръгне ли Османоглу, аз ще съм готов, ще изляза, ще измъкна из ръцете му Едирне и цалата земя на Румелия ще стане моя!“ После привика при себе си попове, банове и митрополити. След като се събраха и поразговориха, те решиха да отидат при безверния проклетник именуван Римски папа2, да му поверят хала си и като се допитат до него, каквото празнодумство той издума, да го послушат.

Владетелят-проклетник стъкми големи платноходки, натовари върху им всички попове и монаси и потеглиха.

Един ден известиха Римския папа: „Истанбулският владетел идва да те посети!“ Тогава онзи се разпореди, та де що имаше попове и монаси всички отидоха и при светлината на запалени свещи, кадейки тамян, срещнаха владетеля и го настаниха. После владетелят стигна до кочината на Римския папа, положи лице на земята, свали шапката от главата си, целуна мръсната ръка на папата и застана срещу му. Тогава свинята, именуван Римски папа, повдигна главата му и го почете. После владетелят-проклетник положи пред Римския папа своите дарове. Той тъй богато, обдари и папата, и монасите, и поповете, та чак ги удави във филори.

Тогава Римският папа каза: „Сине, владетелю, какво е желанието ти? Кажи да чуем!“

Владетелят заговори: „О, величие на нашата вяра! Османоглу не си стои в своя Анадол и в своята Бурса, а тури крак в Румелия. Завладя и София, и Филибе, и Едирне, и още много земи и страни.

Разруши и съсипа църквите ни. На много от тях махна камбаните и кръстовете, а на мястото им издигна минарета. Някои от тях превърна в масджиди, а други - в медресета. Отне дъщерите, синовете и жените на християните и ги обърна към неговата вяра. А от мъжете им - някои посече, някои превърна в оковани роби. Подобни злодеяния са горест на душата ни, та затуй те молим да посъветваш и склониш всички крале на християнския свят. Нека вкараме в пътя тези Османовци, нека ги изтикаме из земите си, нека обърнем месджидите и медресетата им в църкви, че дори и в кръчми. Нека развалим минаретата, които стъкмиха, и да окачим камбани! Пуснем ли тези тюрки на воля, ни аз ще остана в Истанбул, ни унгуруският крал ще остане, ни полякът и чехът ще останат. Всичко ще бъде разрушено и погубено, а коренът на християнството ще бъде изтръгнат. Нима не видя какво сториха те на този велик крал Деспот?3 Измъкнаха му из ръцете земята и страната и той остана презряно нищожество между кралете. Сега ти си достойнството на цялото християнство, ти си най-великият в нашата вяра. Предупреди, напомни и посъветвай всички християни и крале, защото не е мъдро по твое време да бъде загасен огънят на христовата вята!“ Каза това и млъкна.

Като чу тези думи на владетеля и проумя, че се надигат големи бъркотии, този проклетник, именуван Римски папа, от своя страна веднага заповяда, та поканиха и призоваха унгурския крал,4 краля на име Деспот и всички останали. Тозчас се написаха послания и се разпратиха на всички посоки. Когато споменатите проклетници бидоха поканени, всички се надигнаха и пристигнаха при Римския папа. Щом се събраха, те попитаха какво ще им бъде заповядано. Сатаната, наречен Римски папа, размърда езика си и взе да ги наставлява: „Не се ли срамувате от светия Исус? Ами не се ли страхувате от Светия дух? Да не би пък Афруз, Яндулуз, Мандулуз, Мартулус като ви погледнат в лицето, да ви се притекат на помощ? Ако и сега някой от вас се опълчи срещу приготовленията на владетеля, откаже да подкрепи делото, не постъпи ли както му е заповядано, нека се махне от нашата вяра! Няма да има вече за него благосклонност от Светия дух! Ще се отвърне от него и Патреман! Така да знаете! Правете, струвайте, но да изхвърлите Османоглу от Румелия. Пък после като починат войските ви, след като овладеете неговата Бурса, стъпка по стъпка подчинете всички земи чак до свещения Кудюс. Разрушете минаретата и джамиите им, [нека Аллах да прости!] закачете на местата им големи камбани, запалете няколко свещи, а вътре окадете тамян! Да ви видя да служите на христовата вяра! Ако направите каквото ви казах, Светият дух ще бъде доволен от вас, а Патреман Яндулос ще ви помогне!“5

Тез и още хиляди подобни празнодумства изрече, поучи ги и всекиму пожела да си върши работата. Онези пък, приемайки като благодат за душите си всички издрънкани глупости, тръгнаха и се разотидоха по своите си места и държави. Владетелят също се натовари на платноходката си отиде си в града Истанбул и като се намести в кочината си, реши, та разпрати на четири cтрани послания. Проводи и съгледвачи да му пращат вести за положението на падишаха-защитник на света и им нареди да бдят върху пътищата.

 

1Византийския император Йоан VIII Палеолог (1427-1448 г.)
2Папа Евгений IV (1431-1447 г.)
3Като бърка титлата „деспот“ с лично име анонимният автор всъщност има предвид последния владетел на средновековна Сърбия деспот Георги Бранкович (1427-1439; 1444-1456), наричан в османските наративи най-често Вълкоглу или Вукоглу. Вероятно тук се имат предвид събитията около падането на Смедерево (1439 г.) под ударите на османците и прекратяване самостоятелното съществуване на сръбското деспотство.
4Владислав III Ягело, крал на Унгария и Полша (1440-1444).
5Всъщност от включената във Флоренция уния между папата и византийската православна църква през 1439 г. било не по-малко заинтересовано и папството. С този акт папа Евгений IV се стремял да укрепи своя престиж и политическо влияние на Изток.

X

Right Click

No right click