Индекс на статията
ВЪТРЕ СЕ РАЗКАЗВА ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА КАРАМАНОГЛУ
Ала оттатък Караманоглу1 подуши тази работа. Един ден пристигна да се поразговори с него пратеник на владетеля и закълчи език: „Нашият крал владетел многократно те поздравява и думата му е следната: „Тръгни, събери войска, измъкни Бурса из ръцете на Османския двор и се възцари на престола на дедите си! Никак не се плаши и не се лени! Ако пък потрябва да устояваш срещу султан Мурада, ние не ще го пуснем оттатък морето. И птичка да стане, пак не ще може да прехвръкне!“2
Тогава Караманоглу взе за истина тези думи на проклетника, именуван владетел, и като реши да му помогне, се запретна да събира войска. Един прекрасен ден той покани при себе си всичките си бейове и им каза: „Желанието ми е да грабна от ръцете на османците своята страна и земя и да се настаня там. И който вдигне ръка срещу ни във вилаета - или ще го посечем, или ще го направим окован роб. Друг път няма!“ След като заповяда така на своите бейове, те отговориха: „Слушаме и се подчиняваме!“ После стегнаха оръжия за похода, вдигнаха се, удариха страната, а от османците - кого погубиха, кого - заробиха. Преминаха нагло, без да си поплюват.3
Ала нека нашият разказ стигне до падишаха-закрилник на света султан Мурад хан, син на султан Мехмед хан. Без да подозира за всички тези заговори, той покани един ден везирите и заповяда: „Желанието ми е да отида на мястото, наречено Тавуслу, да направя султански лов и да ловувам жерави. Вие се стегнете, а аз ще поседя там няколко дни. Гответе се за военен поход, защото дай Бог, пролетес ще предприема султански поход срещу унгурусите. Нека ислямската войска да се събере навреме!“ Като каза това, той се отправи на лов към местността на име Тавуслу.
В същия ден, когато падишахът стигна до Тавуслу и навлезе там, в града Едирне дойде тъжител при негово величество великия везир и описа злините, сторени от Караманоглу. Някои от везирите повярваха, други не хванаха вяра и след като всеки от тях си каза думата, великият везир Халил паша рече: „Истина или лъжа, но трябва да уведомим падишаха за това положение!“ Написа писмо и изпрати дошлия човек при падишаха. Когато човекът с писмото се срещна с него и положението бе разяснено, падишахът на света не обърна внимание и не хвана вяра на дошлия човек, та си остана спокоен в своя свят.
Ала от онази страна повторно пристигнаха хора в Едирне и като потвърдиха, че положението е точно такова, подробно описаха злините, причинени от Караманоглу. Тогава великият везир заповяда, та призоваха някой си на име Каттароглу. Великият везир отново написа до падишаха и го прати заедно с Каттароглу. А Каттароглу каза: „Заповедта принадлежи на моя султан!“ После взе писмото, отиде при падишаха и като целуна земата, връчи му го. Негово Величество падишахът на света изучи писмото и след като разпита Каттароглу за нещата, Каттароглу му обясни и разясни едно по едно всичко. Този път, без да се мае нито миг падишахът се върна и тръгна за Едирне.
Утринта на другият ден той покани при себе си улемата и като им разказа положението, попита: „Господа, какво ще заповядате? Ако един човек се съюзи с неверник, оскърби и потъпче хората на Мохамеда, какво изисква тогава свещеният закон?“ Улемата дадоха отговор и казаха, че ако това е така, то самият този човек е неверник.
Тогава падишахът заповяда и половината от румелийската войска биде свикана в Едирне. Като взе половината, той с цялото си великолепие, под звуците на тъпаните, тръгна срещу Караманоглу. Тъй като обаче бяха близо, падишахът заповяда и изпратиха на разузнаване един отряд смелчаци, които да отидат и видят къде се намира Караманоглу и да хванат няколко езика. Като казаха: „Заповедта принадлежи на падишаха!“, смелчаците се отправиха на път.
Един ден, както вървяха, насреща им изкочи някакъв си отряд. Те разбраха, че хората са от войската на Караманоглу и веднага изтеглиха саби, нахвърлиха се върху им, някои посякоха, някои хванаха живи, оковаха ги във вериги и ги доведоха при Негово Величество падишаха-закрилник на света. Тогава падишахът отрупа с големи почести и отличия всички храбреци и накара да му доведат езиците. Разпита ги за Караманоглу и каквото и да попита - отговориха му. Така падишахът бе осведомен за положението.
От онази страна остатъкът от разбития отряд избяга, отиде при Караманоглу и подробно му описа и разказа какво е дошло до главите им. След като казаха колцина от тях са били изловени и пленени, Караманоглу изгуби и ума, и дума и не знаеше какво да прави. А войската, която беше при него, по групи се разбяга и всеки един се отправи към дома си.
От своя страна падишахът на света заповяда на татарската войска4 да отиде и удари по земята и страната на Караманоглу. Онези, като приеха заповедта на падишаха, яхнаха конете, удариха земята на Караманоглу и взеха да извличат на групи населението ѝ. Един ден Негово Величество падишахът-закрилник на света тръгна на лов и, преследвайки дивеча в полето, видя, че татарската войска безспирно влачи група по група населението на вилаета. Когато видя как една група хора, паднали от мъка и нещастие, бе превърната в изтривалка за крака, той се смили над хала им и като смъмра татарската войска, заповяда от сега нататък да не се угнетяват тези нещастници. Онези, като чуха заповедта на падишаха, останаха мирни.
Караманоглу пък, виждайки всичко това и незнаейки какво да прави, се увери, че подкрепа от проклетника, наречен владетел не ще получи. Сбърка се накъде да поеме, пишмани се, джигерът му изгоря и той взе да си бие главата с камъните на разкаянието. Земята и страната му бе опустошена и разорена, а къщите заприличаха на домове на Абу Дерд [Бащата на грижата]. Тогава той покани при себе си своите омъчнени и същисани сановници и бейове и каза: „Стана тя каквато стана, сега мислете какво да правим. Може би е умно да се отиде и да се зарови лице в прахта пред нозете на падишаха. Ако признаем вината си, той може и да ни прости!“ После извика улемата си и ги изпрати при падишаха да постъпят по този начин. Тогава и улемата, и слугите му се явиха гологлави и босоноги пред падишаха. Срещнаха се пашите и обясниха, че Караманоглу се разкайва, съжалява за стореното и признава вината си. Пашите изведоха дошлите пратеници пред султанския диван и онези обясниха положението.
Негово Величество падишахът-закрилник на света не оказа благоволение на тези пратеници и дори не погледна лицата им. Благоволи да каже: „Мръсникът, наречен Караманоглу, няма ни вяра, ни религия и е станал едно с неверните гяури. Щом е заламтял за трона, нека нещастията се сипят върху му. Или ще го пипна и ще му отрежа главата, или нека си обира крушите и се маха другаде. Иначе не става!“ После изгони пратениците навън.
Тогава пратениците запрегръщаха ръцете и полите на пашите и много се молиха и просиха. Така минаха няколко дни. Най-после пашите казаха:
„Ако вашият бей обещае и се закълне, че няма повече да прави подобни заговори, ще се вдигнем и измолим опрощение от падишаха. Другояче не става!“ Тогава пратениците обясниха, че техният бей хиляда пъти се кае и сто хиляди пъти се разкайва, та сам себе си удря с камъни. Когато те казаха това, пашите измолиха милост и пощада от Негово Величество славния падишах. Той опрости вината на Караманоглу при условие онзи занапред да не прави заговори и злодеяния. На пратениците облече почетни одежди, а на Караманоглу възвърна земята и страната му.5
После се вдигна оттам и се премести. Под звуците на тъпаните той победоносно се отправи към Бурса, а на ислямската войска разреши, та всички си тръгнаха към своите зилаети.
Множеството от татарската войска пък мина през Истанбул и разпродаде добитъка, задигнат от земята на Караманоглу. Когато истанбулските неверници видяха това, те отидоха при владетеля и му разказаха за грабежите на татарите и отвличането на толкова много добитък. Казаха му: „Честити кралю, татарската войска така е разграбила земята на Караманоглу, че там не е останало нищичко, с което народът ѝ да почовърка зъбите си!“ Тогава проклетият владетел много се наскърби и каза: „Аз се надявах, че той [Караманоглу] за някое време ще напрегне сили срещу Османоглу, а после аз ще тръгна, ще взема от ръцете на Османеца земята и страната му, ще я направя тимар на Караманоглу и ще свърша работа. Но щом е станало тъй, нека! И двамата са врагове на нашата вяра и за нас е добре дошло, ако и двамата бъдат унищожени. Ако и да се осуетиха тези наши планове, аз ще предприема още нещо такова, та Османецът да се смае какво да прави!“ Като каза това, той млъкна.
А падишахът-закрилник на света, ядейки и пиейки, пътувайки и спирайки, влезе в Михалич, оттам - в Бига, оттам - в Гелиболу. А после честито премина морето и когато до града Едирне му остана една нощувка път, богатите и беднотията на града, улемата и велможите излязоха да го посрещнат. Като колеха курбани и постилаха пред краката му килими, те го почетоха. След като посрещнаха падишаха, той щастливо влезе в сарая, обдари с почетни одежди целия народ и всичко живо, отрупа ги с милости и благоволения. Зает със занимания по собствен вкус, падишахът-закрилник на света заживя във весела забава.