Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Разказва как владетелят-проклетник написа писмо на Унгурус и започна да действа

Посещения: 2482

Индекс на статията

 

РАЗКАЗВА КАК ВЛАДЕТЕЛЯТ-ПРОКЛЕТНИК
НАПИСА ПИСМО НА УНГУРУС И ЗАПОЧНА ДА ДЕЙСТВА

 

Проклетникът, именуван владетел, написа и изпрати писма до Унгурус,1 в който каза: „Защо стоите? Голяма беда сполетя Османоглу. Ето, аз от мястото, на което се намирам, служейки доколкото мога на христовата вяра за прослава на Латиаза, Патреман Яндулус и Светия дух и следвайки съветите на Римския папа, който е величието на нашата вяра, създадох вражда между Караманоглу и Османоглу и свърших работа, при която една лъжица кръв на всеки от тях струва хиляди жълтици. Сега тези двама врагове на нашата вяра са грабнали саби и се бият. Изпуска ли се такъв сгоден случай? Защо вие стоите? Нямате ли страх от Светия дух, не се ли срамувате от Патреман Яндулус? И най-вече, не се ли боите от проклятието на величието на нашата вяра - Римския папа? Необходимо е, още с пристигането на писмото ми, без да губите нито миг, нито час, да съберете войска. Вие от там, ние - от тук, да се постараем колкото можем! Нека ударим саби и да завладеем от край до край Румелия [Боже, прости!], нека посечем и заробим тези брегове на нашата вяра, нека закачим камбани на месджидите им и наоколо да запалим свещи. [Нека Аллах прости!] Нека наложим вярата христова, да завладеем Бяло и Черно море и стигнем до свещения Кудюс, та да не оставим жива мюсюлманска душа!“ И подпечата писмото си.

Щом това писмо пристигна при унгуруския крал, кралят-злодей се разпореди, та призоваха свинята, именувана Деспотоглу,2 проклетника, наречен Янко,3 Ефлякоглу,4 полския и чешкия крал, маджарския и харватски капудани и им предаде смисъла на писмото.

Когато войската се събра и тръгваше на път, Деспот даде на всички голямо угощение, на което ги храни и пои. После потеглиха с много коли, топове, оръжие и страхотии. Преминаха Туна, стигнаха до Белград, разпънаха шатри и се установиха на лагер. Когато всички се събраха на едно място, направиха съвещание. На това съвещание кралят-злодей определи свинята Янко за преден отряд, придаде към него и безверника на име Чирин Михал,5 когото също направиха челен отряд, и им нареди: „Правете, каквото правите, но да ми хванете Турханоглу и да ми го доведете. Ако той не дойде срещу ви и избяга, натиснете го и или главата му ми донесете, или жив го доведете. Защото пипнем ли него, после работата е лесна - няма вече кой друг да излезе насреща ни - нито Евренос бей, нито Исхак бей, нито синът на Евренос бей - Али бей, нито Фериз бей могат да излязат.6 Щом е тъй, то значи трябва да успеете да хванете жив Турхана. Пък и баща му е хаджия, та златото му е множко. Видим ли му сметката, ще вземем и обилното злато!“ Като изрече това и наговори още куп глупости, той им даде наставления. А те казаха: „Заповедта принадлежи на краля!“, застанаха начело на жалките неверници и така тръгнаха към земята на Лаз.7

От своя страна Касъм паша8 си стоеше спокоен в Шехиркьой. Тогава пристигна един човек и извести: „Честити, защо стоиш? Унгуруските неверници навлязоха в земята на Лаз, взеха я и я ограбиха!“ Тогава Касъм паша се уплаши и реши час по-скоро да извести падишаха и да поиска помощ, пък нататък той да му мисли. И написа писмо до Негово Величество падишаха на света и го извести за положението. След това покани Турхан бей и другите румелийски бейове, та направиха съвещание. След като се посъветваха, решиха те също да яхнат, да отидат, ненадейно да нападнат войската на Янко и да свършат работа. Турхан бей каза: „Нека отида аз с войските си и да се покажа на неверниците. Щом те ударят, вие веднага тръгнете. Дано всемогъщият, всеблаг Бог се смили и ние успеем да разбием онези неверници!“ Всички намериха плана му за мъдър. Тогава Турхан бей взе войската си и според както беше решено излезе и тръгна. На другия ден Касъм паша и цялата ислямска войска яхнаха и стигнаха до определеното място. Гледаха дали Турхан бей се е явил по казания начин пред неверниците и дали те са се вдигнали от там, ала от Турхан бей нямаше нито знак, ни следа. Тогава си рекоха: „Щом тези стоят тук, нека ние отидем при Турхан бей!“

А пък Турхан бей, след като се беше вдигнал с войската и беше заминал, още същата нощ се бе заел да следи жалките неверници и да ги наблюдава. И какво да види - сякаш от небето наваляли хора. Като разбрал, че няма спасение от тези неверници, и усетил, че никак не ще им устои, той веднага заповядал. Подложили на огън цялата лазка земя, опожарили селата и, а после обърнали конете, поели пътя за Изнебол и офейкали. Каквито палатки и обози имали, там си останали. А проклетникът Янко дошъл и турил ръка върху им.9

От тази страна Касъм паша и ислямската войска стояха дълго. Виждайки, че от Турхан бей няма ни помен, ни следа, а неверниците са много, те също обърнаха конете и поискаха да тръгнат. Ала имаше един смелчага Хасан бейзаде Иса бей. „Аз не ще бягам!“ - рече той, - „ами ще ги забера тези проклети гяури!“ Надигна се и лъвски се протегна. После заповяда, та забиха бойния тъпан. След като усърдно призова името на Аллаха, той удари по огромната войска на проклетника и сбута един вдруг отрядите на жалките неверници. Ако и да заприлича [строят им] на каменна стена, то тя не беше яка. Предводителят на готовите за саможертва воини оголи сабя и така удари по неверниците, че вражата кръв потече като из ведро. Щом някой от тези хора-дракони настигаше [враг], само веднъж замахваше. От втори нужда нямаше, че и за целител работа не оставаше. Ето, така се биеха.

Ни един от тези газии, влезли в битката готови да изпият питието на саможертвата, не се спаси. Нека милостта на Аллах бъде върху всинца им.10

Ала нека се върнем към Касъм паша. Той обърна коня си, премина през Нишкия проход и бежешката влезе в Шехеркьой. После заповяда, та опожариха града Ниш и селата му. Опожариха също и града Шехиркьой и селата му, а после, без да се задържат нито час, преминаха през прохода Драгоман и се отправиха към град София. Ала и Касъм паша си бе заминал зарязвайки целия си стан.

А от другата страна проклетникът Янко напредна, дойде до Ниш, намери всичко изгорено и опустошено и видя, че не е останала жива душа. После се вдигна и дойде до Шехиркьой - а той също опожарен и обезлюден. Ала видя също, че станът, шатрите и обозите на Касъм паша за останали празни. С голяма радост влезе в шатрата на Касъм паша, слезе от коня си и се настани. После заповяда: „Който има роби, да ги доведе!“ Имало някакъв си роб на име Хадъм Балабан, та него му доведоха. Проклетникът Янко погледна и видя, че онзи е голобрад, та попита: „Какво е станало с брадата на този човек?“ „Скопен е. Такива като него нямат бради.“ - му отвърнаха. Тогава той извика напред Хадъм Балабана и запита за падишаха: „Вашият шах сега в Анадола ли е или в Едирне? Дали смята да ни излезе насреща и да се бие, или е решил да избяга? Право казвай!“ Скопен беше Хадъм Балабан, вярно е, ала иначе си беше мъж на място. Затуй и отвърна така: „Нашият падишах сега е в град Едирне и хич не се тешете, че бяга от вас. Знайте, че той ще качи своите спахии на конете и ще заповяда. Тогава няколко пъти по сто хиляди човека от Румелия ще яхнат и ще затворят проходите, през които минахте. Добре дойдохте насам, ала не знам дали ще смогнете да се върнете в земите и страните си. Вие се уповавате на колите си, ала хич не смисляте, че отрядите му ще ви обкръжат и ще ви обгърнат така, както морето обгръща сушата, а поясът - кръста. Не знаете вий, че от мъка ще погинете като псета. Да не си мислите, че сте разбили войската на Османската държава? Този, който застана срещу ви, беше синът на Хасан бей - Иса бей и недейте да съдите по това, което ви стори само един бей с шепа войска. Докато преследваше един по един отрядите ви, той повали на земята повече от тридесет хиляди ваши бойци. Такова беше положението, когато на един наш се падаха по хиляда ваши. А какво би станало с вас, когато честито пристигне султан Мурад и ви намери в земята и страната си, пък стовари върху главата на всеки един от вас по десет човека със саби в ръце?! Ето, това е моята истина, а останалото вие си знаете!“ Като каза това, той млъкна.

Проклетникът Янко си стоеше в шатрата на пашата, надуваше се, даваше си кураж с боклуци, наречени вино и ракия, и раздаваше наляво и надясно градушка от благоволения. Когато лайното му дойде в устата и кръвта от задника му се качи в мръсната му мутра, той малко се позамисли: „Тази работа не е дреболия. После, ако стане някоя поразия, кралят ще отсече моята глава. Щом е тъй, нека поспра докато кралят-злосторник дойде и тогава ще му обясня положението. Нека и с Деспота да се споразумеем!“ Като си рече това, той се спря.

А когато пристигна злодеят-крал, той отиде, склони глава пред него, едно по едно всичко му разказа и накрая рече: „Мой кралю, ако пожелаеш, да доведа при тебе Хадъм Балабана.“ Когато злодеят-крал каза: „Доведи го да видим!“, изправиха пред него Хадъм Балабан и тогава той говори както и по-рано. Докато всички крале, банове и херцози, надавайки ухо, слушаха думите му, проклетникът-злодей вдигна глава, погледна Деспот в лицето и каза: „Ти си голям човек, много видял и патил. Кажи какво да правим?“ Тогава сатаната Деспот оголи глава и каза: „Това, което знам и разбирам, е следното. Юначеството вече го показахме, а да вървим нататък не е разумно. Трябва да се върнем назад и за някое време да отидем в моята земя. Защото сега е зима, а зимата по тези места е люта. Зная и това, че срещне ли ни падишахът, отреже ли ни проходите, всички ще останем без ръце и крака, вкоченени по тези полета. Налага се веднага да се върнем назад!“ Тогава сатаната, наречен Янко Жупан, каза: „Нали Османоглу ти е зет, ти размахваш неговата сабя и се пречкаш. Не е така работата. Ако щяхме да се връщаме назад, защо по-рано не премислихме и не пресметнахме? Нима ако сега се върнем ще сме свършили работата си или ще сме отмъстили на Османоглу? Дойдохме, изпотъпкахме страната и земята му, сумата ѝ вилаети опустошихме. Тръгнем ли сега назад, хич и да не е мислел да идва срещу ни, щом види това положение, Османоглу ще хукне подире ни. Пък тогава и нашата войска ще се сети да тъгува по дома, ще се изплаши, така ще се разбяга, че двама на едно място не ще останат. После, когато се пресрещнем с османеца, какъв ответ ще му дадем без войска? Като е така и вече сме дошли, нека не се връщаме назад. Не ни ли пресрещнат, нека стигнем до Едирне, нека се преборим, пък каквото е писано!11 Вие и да се върнете, аз няма да се върна!“ Като каза това, той млъкна.

След като всеки проклетник си каза думата, съвещанието реши: да отидат до града София и да го оплячкосат [Аллах да прости!], а после да направят голямо съвещание и да действат според както дойде.

От своя страна Касъм бей и Турхан се срещнаха в града София. Големи думи издумаха и всеки обвиняваше другия [за станалото].

Нека сега нашият разказ стигне до падишаха-закрилник на света - султан Мурад, син на Мехмед хан. Един ден, когато той се намираше в Едирне и се забавляваше както си искаше, му донесоха: „Дошли са хора и писмо от вашия роб Касъм бей.“ падишахът заповяда, донесоха писмото и когато се свика големият съвет, накара да го прочетат. Щом стана известен смисълът му, падишахът заповяда: „Бързайте и се пригответе срещу тези врагове на нашата вяра, за да не опропастят земята ни!“ При тази заповед везирите и векилите за кратко време стегнаха ислямската войска и се приготвиха за поход.

 

1Тук се има предвид Владислав III Ягело. Непосредствената опасност от османски удар заставя обаче византийския император да разпрати посланици с настойчива молба за подкрепа и във Венеция, при бургундския крал Алфонс V и при папата.
2Става дума за Георги Бранкович.
3Ян Корвин Хунияди (1385 - 11.VIII.1456 г.) - унгарски дворянин, трансилвански войвода и прославен военачалник. В османските документи и наративи го наричат още Янко, Янкул Янкуле, Янкодин.
4Влашкият войвода Влад III Дракул (1431; 1436-1442; 1443-1447 г.)
5Става дума за известния военачалник Михаил Силаги, който се упоменава в османските източници от XV в. под името Исгиладж или Исфилачоглу. Бидейки бан на предната гранична област Марва, той взема участие в защита на Белград през 1456 г. и се сражава срещу Мехмед Фатих. При събитията около Смедерево през 1459 г. е пленен и по заповед на султана - убит (1460 г.)
6Всички изброени лица са бейове от времето на Мурад II. Решаващата роля на пограничните бейове като преден пост на османската експанзия, както и тяхната отдалеченост от непосредствения надзор на централната власт помогнали за обособяването им като самостоятелни феодали със собствен контингент войска. Те предавали по наследство своите земи и власт, вследствие на което се създали няколко потомствени фамилии на погранични бейове, най-известни между които били Евренос, Михаил бей, Турхан, Малкоч Фируз и др.
7Независимо от тяхната беглост и лаконичност, тези сведения за маршрута и разпределението на армиите на Владислав Ягело и Хунияди са верни. Известно е, че войската на кръстоносците преминала Дунава край Белград и се разделила на два корпуса. Първият, съставен от два отряда, бил под командата на Георги Бранкович, а вторият - на Владислав III Ягело. Корпусът на Бранкович се движел на юг през сръбските земи към Крушовац, а този на Владислав и Хунияди преминал р. Морава и се отправил към Ниш.
8Според хрониката на Ашъкпашазаде румелийският бейлербей Касъм паша бил по произход албанец, син на Теодор II Музаки, поради което се среща под името Дудумазоглу или Дутурмезикоглу. След неуспеха на Златишката битка бейлербейството му било отнето и той станал трети везир наред с Халил паша и Сарудж паша.
9Тези твърде подробни описания на военните действия са мъгляви и неточни. Съзнателно или несъзнателно анонимният автор премълчава крупното сражение между войската на Хунияди и предния отряд на Турхан бей на З.Х1.1443 г. край Ниш, което завършило със сериозно поражение за османците, Това се отнася и до последвалото го поражение на отряда на Иса бей, което станало причина за отстъплението на Касъм паша към Пирот.
10Иса бей бил син на пограничния бей Хасан бей и според други османски хроники (Орудж и Ибн Кемал) през 1476 г. той бил санджакбей на Силистра и загинал по време на акънджийски поход срещу Унгария. Следователно тук авторът смесва описваните събития с по-късни и бърка личността на военачалника. Турските издатели на текста считат, че тук става дума за пограничния бей на Крушевац Синан бей. В дадения случай обаче интересното е, че тази грешка на анонимния автор съвпада с някои твърдения в неосмански източници, а това още веднъж потвърждава, че той ги е познавал и ползувал.
11Буквално „Трон или съдба“.
 
 
X

Right Click

No right click