Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Султан Мурад хан заповядва общ сбор на войската и тръгва срещу неверниците

Посещения: 2506

Индекс на статията

 

СУЛТАН МУРАД ХАН ЗАПОВЯДВА ОБЩ СБОР НА ВОЙСКАТА
И ТРЪГВА СРЕЩУ НЕВЕРНИЦИТЕ

 

Един ден падишахът запита везирите: „Какво свършихте?“ А везирите отговориха: „Повелителю, всичко необходимо за похода е готово. Нужно е също да се събере още войска било измежду еничарите, било измежду спахиите. И без това, според смисъла на писмото на Касъм бей, нашата войска не е равностойна на този враг.“ Тогава падишахът-закрилник на света заповяда: „Жалките неверници дойдоха срещу ни и наводниха страната ни. Свещен дълг на всеки член на мюсюлманската общност е да излезе на тази война за вярата. Ето защо намиращите се в Румелия конници и пешаци, способни да хвърлят боздуган, трябва да излязат!“ Като рече това, той заповяда общ сбор на войската [Аллах е най-велик!].

За кратко време се събраха безброй мъже. Тогава един ден падишахът-закрилник на света, заедно с цялата ислямска войска обяви свещена война за вярата. Развявайки тугове и знамена, биейки тъпан и удряйки барабани, те излязоха от Едирне и тръгнаха с думите: „Къде си, унгуруски невернико?“ Като се движеха и спираха, яхаха, пиеха, правеха преходи и почивки, те напредваха. Ала зимата беше голяма, а снегът - дълбок. Раята вървеше пред ислямската войска и проправяше път. Все по този начин стигнаха до Станимака. Докато се спускаха, падишахът заповяда на великия везир Халил паша следното: „Лала, ти ще се върнеш назад и ще се настаниш в Едирне. Защото никого не оставихме в Едирне. Сега народът му ще се подплаши. Освен това, да не стане тъй, че когато преминалата от Анадола ислямска войска се спусне без бавене подире ни, а зад гърба ни откъм владетеля или откъм друга някоя страна се покаже враг, за да ни удари, ние да останем без вест.“ Тогава великият везир каза: „Заповедта принадлежи на моя повелител!“ Върна се, влезе в Едирне и се настани там.

А падишахът честито стигна до Филибе и когато влезе там, покани при себе си всички бейове, направи съвещание с Шахин паша и другите и заповяда: „Когато, ако е воля божия, стигнем благополучно до града София, ще разпратим вест до всички санджаци за дойдат бързо. На господа кадиите ще известим ден по-скоро да съберат цялата войска и да я пратят към София. После ще наредим на Озгуроглу да застане и да отреже гърба на жалките неверници. Нека от другата страна да отиде и да застане Яхия бей. От другата страна пък ще поставим Давуд бей и така, където има проходи, всичките ще ги затворим. После самите ние ще останем в София без страх и боязън. Щом румелийската и анадолската войска бъдат напълно готови и стъкмени, ще действаме според това, докъде е стигнала работата. Сега обаче така е дошло, че трябва повечко да се напрегнем, за да стигнем до града София. Защото кой знае дали неверниците не ще стигнат до него преди нас и не ще го оплячкосат.“ След като няколко пъти повтори и напомни казаното, той честито потегли от Фелибе и се отправи към София.

От своя страна Касъм бей беше известен, че падишахът е близо. Ако Касъм бей, богатите и бедни люде на София, улемата и велможите бяха весели и доволни, те биха посрещнали падишаха, биха постлали килими под краката му и биха го настанили с почести. Ала Касъм бей беше опечален и нажален. „Ами сега, ако падишахът попита за вести, аз що ще му отвърна щом войската не смогна от преданост към мен честта ми да запази!“ - си казваше той загрижен. Докато се спотайваше така усамотено, казаха на падишаха-закрилник на света: „Повелителю, вашият роб Касъм бей е крайно опечален и нажален. Не знаем каква е работата.“ Тогава падишахът заповяда, та поканиха при него Касъм паша. А той рече: „Заповедта принадлежи на моя повелител!“ После стана, освежи се с обмиване, влезе при падишаха и като целуна земята, остана в преддверието със скръстени ръце. Падишахът хвърли поглед към лицето на Касъм бей и заповяда: „Касъм, искам от теб да ми кажеш по какъв начин се би с Янко. Подробно ми разкажи как ви разгромиха, кой от моите бейове и роби се бори и кой избяга?“ Тогава Касъм бей разказа от начало до край какво се е случило, как е изчезнал Турхан бей и как Хасан бейоглу Иса бей е паднал жертва за вярата. След като той изрече всичко това, падишахът заговори: „А ти, като си видял, че жалките неверници са много, защо е трябвало да се мяркаш пред очите им? Сега този проклетник си рече, че е разбил войската на османците и навири нос. Ти знаеш, че хората ти не ще ти бъдат верни. Защо не ни извести за това още в началото? Нима не помниш техните по-раншни безобразия? Тяхна работа са само празните приказки и дрънканиците. Какво сториха те на Муса бей! Всички избягаха от него и отидоха при баща ми,1 а когато баща ми почина, те го отнесоха в града Бурса и измъкнаха отнякъде си един Дюзме.2 Скроиха някакви номера, направиха самозванеца бей, а Лала Баязид3 хванаха и убиха. Дюзмето тръгна начело и мина към Михалич. И само по волята на Бога в Михалич му се случиха разни неща. После, като застана отново начело, той избяга и премина морето при Гелиболу. Ние също тръгнахме след него и го преследвахме. А от Едирне нататък изпратихме хора подире му, които го застигнаха при града, наречен Ески и по моя заповед го удушиха. Какво ли не беше!4 Добре, такава била свещената воля на Бога! Пък и вие, каквото сте правили, все е било с надеждата, че ще разбиете врага. Ала от сега нататък трябва да намерим леснината и нека по волята на всевишния Бог и благодарение на щедростта му, жалките неверници бъдат разбити и победени. Сега най-важното за нас е да подготвим войската.“ Като изрече това, падишахът заповяда. Поканиха при него Фазлуллах ефенди,5 а той дойде, та целуна земята. След като го назначи на служба, падишахът му заповяда да разпрати фермани до господа кадиите в следния смисъл: „Нека всеки от вас да запише платени войници от подвластните ви кази и бързо да ги изпрати към град София!“ [Заповяда още] двамата с Шахин бей да застанат напред и хубавичко да оглеждат идващите войници, всекиго да не пускат. „Този поход сега е задължителен за всички мюсюлмани. Ние пък сме длъжни да даваме плати. Искам обаче платените войници да бъдат в отделен отряд и да не се смесват [с другите] като негърска коса. Подредете хубавичко всичките. Нека кетхудите Йомер и Бъчакчъ Рейс дойдат, та и те да изучат тази работа!“ - заповяда. Тогава онези двамата също се приготвиха и падишахът им облече почетни одежди. После нареди: „Нека дойде Турхан бей!“ Когато дойде Турхан, те известно време поговориха. Негово Величество падишахът-закрилник на света не остана доволен от думите му, ала Турхан не беше отбелязан измежду хората, вършили старите работи.

После падишахът заповяда да се напишат повторни заповеди до господа кадиите в смисъл: „Тази война за вярата е задължителна за всеки жител на Румелия - големи и малки, конни и пеши. Когато пристигне височайшата ми заповед, всеки един от вас, заедно с дошлия мой нарочен пратеник, колкото се може по-рано да изведете жителите на подвластните ви кази от домовете им и бързо да ги отпратите към престолнината на Румелия - София. Да не бъдете небрежни в това дело и да действате според моята заповед! Нека бъде известно още, че който ми се притече на помощ в този поход, който ни подкрепи в името на ислямската вяра и дойде с нас на похода, ще бъде приет от мен, каквото и желание и искане да има. И на желаещите тимари, и на желаещите зеамети, и на желаещите еничарство, и на желаещите спахийство, и на искащите да излязат в скитничество - всекиму желанието ще бъде изпълнено от мен!6 После ферманът се написа и се разпрати по всички посоки.

Тогава започнаха да пристигат отвсякъде на тълпи ислямските воини. Един ден падишахът на ислямската вяра заповяда: „Да ми се доведе Хаджъ Иса!“ Намериха Хаджъ Иса и го доведоха пред съвета на падишаха. Понеже едната му ръка беше ранена, тя стоеше закачена на рамото му. Падишахът на света знаеше този Хаджъ Иса, но като се правеше, че не го познава, попита: „Кой е този храбрец и защо ръката му е закачена на рамото?“ Отговориха му: „Този храбрец беше заедно с Хасаноглу и в битката с Янко само той успя да се спаси. Тогава е бил ранен. Един ранен твой роб, когото наричат Хаджъ Иса - ето кой е този храбрец!“ Тогава падишахът заповяда да му облекат почетна одежда. Обсипвайки го с благоволения и милости, той се отнесе благосклонно към него и му каза: „Иди сега и стегни войската си!“ Тогава Хаджъ Иса изкочи навън и се застяга.

 

1Става дума за Султан Мехмед I Челеби, син на Баязид I.
2Мустафа Челеби по прозвище Дюзме (Самозванец). Той е син на Баязид I и претендент за османския престол. Роден е в 1380 г. и умира в 1422 г.
3Вероятно става дума за Джеляледдин Баязид паша, син на Яхши. Той бил велик везир при Мехмед I и умрял в 1421 г.
4Тук авторът се връща към събитията от последния етап на затихващата междуособна борба между синовете на Баязид I, известна в османската история като „епоха на смута“. Непостоянството на големите аристократични фамилии през време на междуособиците поставяло под съмнение и тяхната лоялност към султана и е изтъкнато от автора като една от основните причини за неуспеха на османците в описваната битка.
5Фазлуллах ефенди, известен още като Фейзуллах, бил един от известните потомци на крупния акънджийски вожд Акча Коджа. Той бил кадия на Гебзе, посланик на Мурад II при византийския император (1442 г.), първи дефтердар при Давана и накрая - везир (1436-1439 г.). Играл сериозна роля в държавния и политически живот на империята, той починал през първите години от царуването на Мехмед II.
6Премълчавайки крупното поражение на османците при Ниш, анонимният автор не може да скрие неговия отзвук в империята. Последвалите султански фермани за мобилизация на всички налични сили свидетелствуват за смущението и страха пред християнските сили и за сериозността на положението.
 
 
X

Right Click

No right click