Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Разказва се за повторните козни на владетеля

Посещения: 2479

Индекс на статията

 

РАЗКАЗВА СЕ ЗА ПОВТОРНИТЕ КОЗНИ НА ВЛАДЕТЕЛЯ

 

Нека сега нашият разказ стигне до свинята, наречен владетел. Този безбожен неверник, който заедно с унгуруските неверници се беше захванал по този начин с османците, когато разбра за помирението, отново постави на огъня гърнето на размирието и свари както трябва чорбата на раздора. И така, болният му мозък отново реши да подстрекае Караманоглу. Разпореди се и написаха писмо до Караманоглу. Заедно с писмото изпратиха при него и един известен и личен поп. Един прекрасен ден този поп стигна при Караманоглу, а онзи веднага хвърли поглед към писмото, в което бе казано:

„Аз, който съм владетел на Истанбул, до теб, който си Караманоглу! Нека ти бъде ясно, че ако ние до този момент не сме се погрижили и толкоз сме се съобразявали с Османоглу, то е било все заради твоите деди. Ако не беше заради техен хатър, до сега ние нямаше да оставим на Османоглу нито Едирне, нито Филибе, нито София. Ала ние сме видели много добрини от твоите деди, та не ще сложим ръка върху земите ви. Знам, че сега Османоглу е изморен от унгуруските неверници и от ръцете му за петак работа не ще излезе. Стегна ли се, мога срещу нищо да му измъкна из ръцете цялата земя. Ала от сметката излиза, че трябва да сторим зло и да навредим и на теб. И така, трябва ли ти земя, овреме се размърдай и завладей страната му, докато сгодният случай ти е в ръцете. Решиш ли, че не си за тая работа, дай поне ясен отговор на моя човек, та тогава аз да се вдигна оттук, да му взема земята из ръцете и да го избутам до свещения Кудюс, че и до Кябето. Ала да знаеш, че ако ти немееш, а после, когато дойда на турчина дохаки и му взема земята, ми кажеш: „Тази земя е моя“ и речеш да се жалиш, аз и теб ще те сложа на място. Така да знаеш! А ако се боиш и си викаш: „Дойде ли Османоглу срещу ми, не ще смогна да му противостоя!“, то наистина нямай страх. Защото оттатък ще тръгнат и унгуруският крал, и Янко Жупан, и Деспот. Аз пък от тук съм обучил един славен юнак специално за Османоглу. Него ще пратя с голяма войска срещу турчина и бейовете, които са при него, ще дойдат всичките да се поклонят на този самозванец. Ако разстроим видимия порядък на турчина и той бягайки се опита да мине на отсрещния бряг, ние ще покрием морето с франкски гемии и по никой начин няма да му позволим да мине. Ти пък, който си оттатък, докато сгодния случай е в ръцете ти и имаш нужда от земя - вдигай се и се размърдай!“ С тези думи писмото завършваше.

Като разбра каква е работата, Караманоглу тутакси подхвърли шапка във въздуха, хвана я и си рече: „Ето, този път звездата на могъществото изгря!“ Приготви всичко необходимо за поход, ала бейовете и велможите му не склониха на тази работа и рекоха: „Ела Господарю и зарежи това. Не предавай мюсюлманството, като се подвеждаш по гяурски думи! Защото после и да се пишманиш, полза никаква. Владетелят - този враг на нашата вяра - не ти дава такива съвети от обич и приятелство към теб. Той ти мъти главата, само за да си свърши работата, която си е наумил. Колкото тези неверници са приятели на османците, толкова са и наши приятели.“ Много го съветваха, но полза нямаше. Този проклетник пак си загуби главата.

А от онази страна пратениците, заедно с Балтаоглу бяха отишли при унгурусите. Един ден те пристигнаха до престолнината на жалките неверници и влязоха. След ден два заведоха Балтаоглу при краля. Кралят му рече: „Ти кой си и защо дойде насам? Или си взел стоки и искаш да търгуваш?“ Тогава Балтаоглу отвърна: „Дали стоката ми е за продан, ти ще кажеш. Аз не съм търговец. Нали вие бяхте изпратили при моя падишах пратеници за помиряване. А моят падишах ме проводи тук, за да видя какъв ще бъде вашият отговор и да му занеса ясни вести, защото не съм дошъл да ви моля и падишахът ми също не моли. Слава на Аллаха, сега нашият падишах има много войска. Толкоз отбрана ислямска войска се е събрала, че само Аллах знае броя и чета и. Ако желанието ви е пак да се биете, нейните саби са готови и чакат само знак от падишаха. Дойдохме тук, защото искаме да сме наясно, а не за да ви гледаме!“

Тогава Деспот стана от мястото си, взе при себе си Балтаоглу, и като отидоха в конака му, удари на молба: „Имаш ли нещо да ми предложиш? Дали падишахът ще ми отстъпи пак Семендире?“ Балтаоглу каза: „Думата на падишаха е у мен. Ще приема молбите ви, само ако действаш според желанията ми и вие тримата - ти, кралят и Янко се закълнете, че повече няма да се биете с нас. Иначе нищо няма да стане, а на теб не само крепост не ще ти даде, ами няма да ти позволи и да погледнеш нататък!“ При тези думи Деспот се вдигна, та влезе при краля и като подробно му описа всичко, каза: „Работата няма да стане, ако и тримата не се закълнем. А турчинът е готов. Ще дойде срещу ни и не ще можем да му отвърнем!“

Посъветваха се и на следващия ден отново доведоха Балтаоглу в двореца на краля, предложиха му място. Балтаоглу седна. Този път кралят каза: „Ние поискахме крепостта Семендире от падишаха за Коджа Деспот. Сега ти можеш ли да опразниш крепостите и да ги предадеш на Деспот или отново ще известяваш падишаха?“ Тогава Балтаоглу рече: „Виж кралю, аз ще изпълня това, което съм ви обещал, ако вие и тримата се закълнете. Тогава вашите желания ще бъдат приети от мен, иначе нищо няма да стане!“ След това тези трима проклетници грубо се заклеха, написаха мирни договори, дадоха ги на Балтаоглу и се домогнаха до неговата лична благосклонност, обсипвайки го със златни грошове и други дарове. Балтаоглу вдигна сатаната Деспот, отиде, опразни Семиндире и като го предаде на Деспот, тръгна към падишаха-защитник на света.

А от онази страна Караманоглу, който пак се подведе по думите на сатаната владетел, събра войска, за да нападне земите, да ги разгроми и като ги овладее, да си ги възвърне. Един ден, когато Негово Величество падишахът-защитник на света прекарваше приятно времето си в Едирне със своя син - Шехзаде, дойде вест: „Проклетият владетел отново изкуши Краманоглу и той е вдигнал глава!“ Тогава падишахът каза: „Принце, седни на трона ми, а аз ще отида с анадолската войска, ще намеря този Караманоглу и ще му дам да се разбере!“

Един ден, когато той поиска да се вдигне, всички бейове и паши, които не бяха съгласни с това, много му говориха, ала нищо не помогна. Те не знаеха каква е целта на падишаха. А падишахът един ден обяви свещена война за вярата и тръгна срещу Караманоглу. Честито прекоси морето и стигна град Бурса. После тръгна и влезе в Йени Шехир. Тогава до Краманоглу дойде черна вест: „Нека ти бъде ясно, че султан Мурад хан с огромна войска иде точно срещу теб. Да видим сега как ще му отвръщаш!“ Щом чу тази вест, Караманоглу загуби ума и дума и не знаеше какво да прави. Той разчиташе, че владетелят не ще пусне падишаха през морето и че той ще се бие с него. Ала не стана така, както беше пресметнал. Проклетият владетел дори не излезе пред падишаха. Щом Караманоглу схвана каква беля си е докарал на главата, влизайки в играта на онзи проклетник, той събра на едно място своите бейове и им каза: „На всяка цена намерете изход! Аз съжалих за тази работа!“ Бейовете и деловите мъже се събраха и се посъветваха. Като не можаха да намерят друг лек срещу това, освен повторно да отидат при падишаха и удряйки лице в земята да се помолят, те решиха да направят точно това. Велможите стъкмиха дарове и дойдоха пред султанския Диван на Негово Величество падишахът на света. Всички те удариха лице в земята и заридаха, свити в полите на падишаха: „Пощада, пощада, Господарю! Не ни прави това, което той направи!“ Тогава Негово Величество падишаха-защитник на света се омилостиви, прости вината на Караманоглу, помилва го и отново му подаде ръка.1

После падишахът заедно с ислямската войска се върна. Дойде, остана няколко дни в Бурса, вдигна се от там и като отиде в полето на Михалич, остана на стан. После заповяда да се съберат еничарският ага Хазър ага и другите бейове, всекиго поотделно почете, облече им почетни одежди и им каза: „Вижте бейове и паши! До този момент аз бях вашият падишах. От сега нататък ваш падишах става моят син. Нека ви видя как ще преживявате, какво ще предприемете и как ще вършите работата си. И корона, и трон, и звание - всичко отстъпих на сина си! Сега го признайте за падишах!“ Тогава всички рекоха: „Заповедта принадлежи на нашия повелител!“ и удариха глави в земята. И еничари, и спахии, и паши, и бейове, всички тръгнаха за Едирне. А падишахът на света остана там. В поход и почивка, ядейки и пиейки, ислямската войска дойде до Едирне и влезе. Когато принцът стана султан на мястото на баща си, той взе да се занимава с делата на бедните и слабите и заживя в удоволствие и спокойствие.

 

1Йенишехирският мирен договор с Караманския бей бил подписан във втората половина на юли 1444 г. По силата на този договор Мурад II отстъпил на караманците областта между градовете Бейшехир и Акшехир, с което си осигурил техния неутралитет и укрепил позициите си в Анадола. Караманският бей повече не нарушил договора и през 1448 г. в битката на Косово поле участвувал със свои сили на страната на османците.

 

X

Right Click

No right click