Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан - Разказва се за дюзме

Посещения: 2492

Индекс на статията

 

РАЗКАЗВА СЕ ЗА ДЮЗМЕ1

 

От онази страна, проклетникът, наречен владетел, беше написал и разпратил наоколо писма. След това изкара злосторника-самозванец, даде му много злато и съкровища и му каза: „Хайде сега да те видя! Явяваш се и казваш: „Този трон е мой. Аз съм потомък на Османовци. Щом аз съществувам, откъде накъде тронът на теб да се пада!“ Когато заявиш така, всички бейове и паши ще се обърнат към тебе и ще ти дадат трона. Седнеш ли на трона, мене слушай! Ще правиш това, което те уча и да те видя какъв падишах ще бъдеш!“ След като издрънка още много подобни глупости и поучения, той изведе разбойника-самозванец. А онзи изскочи и заявявайки исканията си, дойде, та се установи в селото на име Инджегиз. Поседя там няколко дни, та дано народът дойде да му се поклони и да го направи падишах. Ала никой не призна самозванеца за господар и не го почете. Като видя това, той съвсем си загуби ума, та се вдигна от там и тръгна да гони Агач денизи. Един прекрасен ден стигна до Агач денизи, разпъна шатри и се установи на стан. Вестта за това стигна до Едирне. Падишахът събра всички паши и попита каква е тая работа. Тогава всеки един от тях си каза думата и решиха, че е най-добре да се пише писмо на султан Мурада, да му обадят положението и да го извикат. Докато се приготвяха, дойде още една вест: „Защо стоите? Ето, самозванецът дойде до Агач денизи и завладя всичко що е от другата страна на планината!“ Тогава пашите отново се събраха при падишаха и като се посъветваха, всеки каза по нещо. После решиха да изпратят човек при падишаха, за да го повикат и пратиха Махмуд паша. А Махмуд паша със свитата си отиде, спусна се към Гелиболу и мина морето. Неверниците ни го усетиха, ни го разбраха.

От тази страна принцът заповяда на Шахин паша да отиде с румелийската войска и да се справи със самозванеца: „Заповедта принадлежи на падишаха!“ - рече Шахин паша, взе румелийската войска и тръгна срещу самозванеца. Пашата заповяда на един от бейовете - Коч Хюсеиноглу - да отиде и да пресече пътя на самозванеца. После прати заповед на Шамлъ Али, даде му напътствия и му каза: „Ха сега да те видя! Да идеш, да хванеш пътя към Истанбул и здраво да се укрепиш!“ След това пашата прати заповед и до своя дефтердар и му нареди: „Да се заповяда на местните кадии и субашии да не си седят вкъщи, ами всички да излязат и да охраняват тази земя!“

От онази страна Кочоглу наближи самозванеца. Ала онзи усети това и попита неверниците какво да прави. Те казаха: „Виждаме, че от ден-два турците ни преграждат пътищата и не ще ни позволят да минем. Положението е опасно!“ „Ами тогава, какво?“ - попита самозванецът. Неверниците рекоха: „Изходът е този. Веднага, по живо, по здраво идете при владетеля и го известете за това, що ни готви турчинът. Нека той ни измъкне и отърве от него. Иначе нямаме вече сили!“ Самозванецът тутакси загуби и ума и дума и още същата вечер с падането на нощта се вдигна, хвана пътя за Истанбул и избяга със сто-двеста души.

От онази страна дефтердарят и Кочоглу наближиха и завардиха пътя. После пратиха вест на пашата - да дойде и да хване самозванеца. Ала те не знаеха, че той е избягал. Щом съмна, Коч Хюсеин научи за бягството му и на часа тръгна подире му да го преследва. След него и Шамлъ Али се вдигна от мястото си и също се хвърли след онзи, а пашата ги следваше по петите. Гонен от страх, самозванецът хвана един удобен път през гората и по брега на Черно море се измъкна къмто Мидис.

От другата страна съобщиха на пашата: „Самозванецът стигна до Мидис!“ Тогава пашата заповяда: „На всяка цена настигнете самозванеца и не го оставяйте да избяга!“ Като ги предупреди повторно, той самият също се хвърли да го гони.

А самозванецът със страх в душата денонощно бягаше. Един ден жив и здрав стигна до Истанбул, дойде при владетеля и подробно му разказа всичко, което беше видял и патил. „Синко - попита владетелят - никой ли от османските бейове не ти стана приятел? Никой ли не ти възвърна земята?“ Самозванецът отвърна – „Нито един човек не ми се поклони, никой не ми отстъпи мястото си. Разбрах, че за да ме хванат, те ще дойдат до сами вратата на Едирне, че и на Истанбул ще сложат ръка. Станалото, станало, а сега гледайте този град да овардите!“ Подскочи тогава сърцето на владетеля и той се потопи в собствените си ядове.

Речените доверени хора денонощно гониха самозванеца, ала не смогнаха да го стигнат, та се върнаха в Едирне, явиха се пред падишаха и подробно му разказаха какво е станало със самозванеца. Много доволен, принцът всекиму въздаде почит и милости.

 

1Става дума за принц Орхан Челеби, внук на Сюлейман, който се намирал в изгнание в Константинопол. При падането на Константинопол в 1453 г. той бил обезглавен от хората на Мехмед II.
 
 
X

Right Click

No right click