Из „История на Османската династия" на османския хронист Ахмед бин Яхя (Ашъкпашазаде) — XV в.

Печата се по Варна 1444. Сборник от изследвания и документи в чест на 525-ата годишнина от битката край град Варна. С., 1969, стр. 401— 409.

Публикува се по: М. Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

112-а глава. В тази глава се разказва за отиването на султана — борец за вяра, султан Мурад хан, в Белград и за това, което направи там. За него се съобщава.

Султан Мурад разгледа вилаета Унгурус¹. След това разбра, че този Белград е вратата на вилаета Унгурус. Този път той пожела да се отвори тази врата. Като събра мюсюлманската войска, пристигна и се нахвърли срещу Белград. Имаха вид, че се бият сякаш за крепостта. Преминаха реката. Наредиха да се направи стремителен набег. Газиите така се наситиха, че една хубава робиня даваха за чифт ботуши. . . И даже беше се създало такова положение, че ако войската би избягала, пленниците биха победили, понеже бяха повече от войската. . .

117-а глава. В тази глава се разказва как Вълкоглу² след изпускането на вилаета Лаз³ застана пред Янку⁴ и по какъв начин заведе войската на Унгурус в Излади дербенди. За това се съобщава.

Щом Семендере излезе от ръката на Вълкоглу и крепостта се изпълни с мюсюлмани, всички неверници бяха покрусени. Вълкоглу замина и падна в полите на Унгурус. И същевременно от друга страна посланикът на Караманоглу пристигна и каза: „Ти оттам, аз отсам, да нападнем. Румили да бъде твоя, Анадолът да бъде мой. На Вълкоглу даже да дадем също неговия вилает."

Накратко казано, освен краля цялата войска на Унгурус беше предоставена на Янку и Вълкоглу. Те се впуснаха и навлязоха в мюсюлманската страна. Дойдоха чак до Излади дербенди. Тогава султан Мурад хан Гази даже посрещна неверниците. Срещна се с неверниците в Излади дербенди. Но неверниците влязоха в дербенда и се разположиха. Вълкоглу с флорини задържа положението, румелийските бейове не допуснаха худавендигярът д.а се сражава с неверниците. Неверниците толкова дни стояха в дербенда. Една вечер внезапно неверниците си отидоха. По това време бейлербей беше Касъм паша. Него изпратиха подир неверниците за това, че неверниците бяха избягали. Но тези проклети неверници бяха устроили своя засада. Възползвани от нехайността им, обкръжиха ги. Те хванаха брата на Халил паша. По това време той беше санджакбей на Болу. Накратко, обратно възвърнаха вилаета на Вълкоглу срещу предложени флорини...

118-а глава. В тази глава се разказва какво стана, след като султан Мурад Гази възкачи своя син на престола, и за заминаването му и отсядането му в Маниса. За това се съобщава.

Султан Мурад, като се отказа от престола, отиде и отседна в Маниса. Неговият син, султан Мехмед, зае трона си в Едирне.⁵ От тази страна Караманоглу чу тази вест. Твърде много се зарадва. И тази новина чу даже Вълкоглу. Този проклетник също се зарадва. След това Караманоглу бързо изпрати посланик до Унгурус, за да каже:

„Какво чакаш, ето, Османоглу⁶ полудя. Той даде трона си на единия си син. А самият сред песни и жени яде и пие и ходи по лозя и градини. Той се оттегли от властта. Сега е тъкмо случай за теб и за мен."

И от тази страна даже стори вест на Вълкоглу така: „Какво се оглеждаш?"

На него изрече такива глупости, каквито подхождат на собственото му лице. Подбуди краля и Янку. Каза:

„Какво чакате? По-добър случай против турчина няма да ви се удаде."

Този наречен от нас крал е синът на краля, който беше дошъл в Гюгерджинлик. И Янку застана пред тях. Преминаха през Белград. Веднага се отправиха право към Варна. А, от друга страна, народът на тази страна каза на султан Мурад хан Гази:

„Султане мой, защо стоиш? Врагът нападна и напредва непрекъснато. Вилаетът се разрушава, разстройва, разграбва и пали."

Султан Мурад хан Гази, щом чу тези думи от народа, пристигна от Маниса в Гелиболъ... Срещу неверниците тръгна... Срещна се с тях във Варна дагъ и се сражаваха. . . Мурад хан Гази веднага щом разгроми неверника се завърна направо в Едирне и се възкачи отново на своя трон. Сина си изпрати в Маниса. Самият той се установи в Едирне.

Османската династия води религиозни войни.
В мюсюлмански тя превърна християнските страни.
В битките не даде възможност някой да избяга,
на просителите със снизходителност отвърна.
Османската династия е борец за вяра в света,
пророк Сюлейман желанието на тази династия стана.
Девици райски, хора, духове, зверове и птиците
са подвластни всички на тази династия благородна.
Тази династия утвърждава мюсюлманската вяра,
тя е избраната от Мохамед религиозна община.

Това завоевание стана от ръката на султан Мурад хан Гази, син на султан Мехмед, в осемстотин четиридесет и седма година от Хиджра [1. V. 1443 - 2. I. 1444].

¹Унгария.
²Георги Бранкович. 
³Земята на Лазар, т. е. Сърбия.
⁴Ян Хуниади.
⁵Одрин.
⁶Т. е. потомък на Осман-Мурад II.

Tweet