Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002
Садеддин е османски богослов, поет и преводач. Най-известно е историографското му съчинение за османската държава до смъртта на Султан Селим II (1574): Тук приложеният откъс се печата по М. Калицин. „Корона на историите“ на ходжа Садеддин. Велико Търново, 2000, 163-164.
Разказ за преминаването на султана в Румелия
През пролетта на 763 г.1, пристъпвайки към събиране на войската, увенчаният с корона султан въвел някои добри закони и похвални правила, които не съществували по времето на неговите велики предшественици. Като например - още от времето на неговите праотци не бил назначаван специален кадия на султанската войска - кадъаскер, - поради което при всеки поход най-високопоставеният кадия бил задължен да изпълнява и тази важна служба. Именно той разрешавал споровете във войската и уреждал делата ѝ съгласно изискванията на шериата и традициите. По времето на честития султан [Мурад]2 започнали да назначават независими кадъаскери, на които било предоставено разрешаването на възникващи в поход или в мирно време спорове, задвижването на различни дела, както и разпределяне на наследствата. По онова време един от най-способните държавни мъже бил високопоставеният кадия на Бруса - Чандарлъ Мевляна Халил. Тъй като още от времето на Осман Гази3 заемал много високи постове и се издигнал над всички, които носели кадийския тюрбан, споменатият Мевляна бил удостоен с казаната длъжност [кадъаскер].
Великите предшественици на падишаха назначавали своите най-възрастни синове за бейлербейове и за главнокомандващи на победоносната войска при завладяването на нови земи. Така по времето на Осман Гази с честта на високия пост бейлербей бил удостоен Орхан, а по Орханово време - Сюлейман Паша. Мурад Гази обаче нямал пълновръстен наследник. Тогава неговият проницателен поглед съзрял в лицето на Лала Шахин Бей - човека, способен да въведе ред във войската и да подготви спахиите за бъдещи подвизи в полето на джихада. Ето защо той го отличил измежду останалите първенци от султаната и го ощастливил с длъжността бейлербей.
После султанът заповядал да бъдат построени кораби, които да пренесат през морето безчетната му войска. Когато войската била събрана и всичко необходимо за похода - готово, той преминал в Румелия. Там най-напред посетил обляния в божествена светлина гроб на своя високопоставен брат. Раздавайки щедро милостиня и уреждайки много вакъфи, той измолил подкрепата на неговия дух и се отправил на свещена война за вярата.
Най-напред обсадили една крепост, известна под името Бонтоз. Когато видял срещу себе си такава безбройна и величава войска, ужасеният ѝ владетел помолил за милост и предал твърдината.
1От 31. X. 1361 г. до 20. X. 1362 г.
2Мурад I. Наречен е „Гази“ като участник в „свещената война“ - почетна титла.
3Осман I е син на Ертогрул. Той е независим владетел от 1300 г. Орхан е син на Осман.
