Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Из хрониката на Сфрандзес (1401-1478),
виден византийски дипломат и държавник.
Печата се по Γεωργιου Φραντζῆ τοῦ πρωτοβεστιαριου, χρονικόν, εκδ. Βόννης 1838, σ 304-305; 306-308.
Прев. Α. Алексиева.
На третия ден от падането на града султанът устроил пиршество и голямо веселие за победата над града и заповядал да дойдат всички хора, и мало и голямо, които се били скрили в някои тайни места на града, и да бъдат освободени и необезпокоявани. Също и на всички, които избягали от града, както казахме преди това, поради страх от войната, на всички заповядал да се върнат по домовете си и всеки да живее според класата и религията си, както е било и преди. Също заповядал да изберат патриарх, както е било обикновено, защото патриархът бил починал. Случайно срещнатите архиереи и малцината други духовни лица и миряни избрали премъдрия господин Георгиос Схолариос, който бил още мирянин, и го ръкоположили за патриарх, като го нарекли Генадиос.
От преди съществувал сред християнските царе на града ред и обичай да дават в дар на новоръкоположения патриарх златен жезъл със скъпоценни камъни и бисери и подбран кон от царските и парче разкошно украсено царско платно. Конят бил покрит със скъпо копринено було и златно платно. И когато патриархът идвал от царския дворец с целия събор, бил възхваляван и се връщал в патриаршията. И ръкополагането било извършвано от архиереите. Такъв бил редът и законът...
Така и този мерзавец, като искал да постъпи като владетел на града, както правят и християнските царе, поканил патриарха да седне да обядва и разговаря с него. И когато патриархът дошъл, тиранинът го посрещнал с почит. И като говорили дълго помежду си, той обещал да даде на патриарха безброй обети. Щом наближило времето патриархът да излезе от двореца, султанът извадил и му дал в дар онзи скъпоценен жезъл и го помолил да го приеме. И слязъл с патриарха долу до двора, по желанието или против желанието на патриарха, и тъй като конят бил готов, качил го и заповядал всички царедворци да последват патриарха и така го придружили до почитания храм на Светите апостоли; някои от тях вървели пред него, а други го следвали. Защото това светилище на апостолите султанът дал за патриаршия. Този прекрасен и божествен храм на божията мъдрост, това прочуто съкровище, това земно небе мерзавецът превърнал в свое място за поклонение. Чудотворният храм при Влахерна бил опожарен, както беше писано преди това. Патриархът прекарал известно време в почитания храм на Светите апостоли, после, като видял, че в онези места на града не останал нито един нещастен християнин, уплашил се да не се случи нещо с него поради самотата, защото един ден бил намерен един убит агарянин в двора около църквата, и по тези причини поискал манастира „Преблажени“. И му бил дарен да се настани. В онези места били останали малцина християни. На монасите от манастира „Преблажени“ наредил да отидат в манастира „Пророк Йоан Предтеча“, в купола, където по време на царуването на Юстиниан Ринотмет се е събирал Светият събор. Там близо, от северната страна на манастира „Преблажени“, имало прочут дворец...
Този голям подлец и вредител на християните бил хитър и ловък, преструвайки се на лисица, правел тези неща не от благочестивост и доброта, но за да чуят обещанията християните, да се съберат в града и да го заселят. От ежедневните боеве той бил опустял, а най-вече при падането му. Така и станало и някои християни се събрали. След известно време довел и някои заселници, наричани на онзи диалект сюргюни от Кафа Трапезунд, Синопа и Аспрокастро. И така заселил града. Дал и писмени заповеди на патриарха, подписани от царската власт, за да не го безпокои никой и да не му се противопоставя, да е неприкосновен, да не му се възлагат данъци и да бъде покровителстван срещу всеки противник, да бъде свободен от мито и данък и патриарсите след него во веки веков, както и всички подчинени на него архиереи.
