Обявена през месец април индиктион X, на 6430 г. — т. е. 922 г.
Преводът е направен според изданието на Zachariae, Jus Graecoromanum, III, 237—2411
Публикувано по: Подбрани извори за историята на Византия, Христоматия, С., 1963
Съставител: Димитър Ангелов
Новела на христолюбивите и самодръжци велики императори Роман, Константин и Христофор:
1. За отчуждаване на имоти, 2. За предпочитанието на сродници, съпритежатели, владетели на неподелени имоти, съседи, които плащат заедно данък, обикновени съседи, по-големи и по-малки населени места, които се схващат като общо плащащи данъци, 3. За възпрепятстване на динатите, и 4. За отчуждаване на войнишките имоти
Съществува стар закон, според който никой да не се възпрепятства от страна на роднини или съпритежатели да продава имоти, комуто пожелае. Друг закон, от друга страна, изрично забранява, да не може да продава никой на друг освен само на жители на своята община. Ние, като полагаме голяма грижа за нашите поданици и същевременно за държавните данъци, за другите военни и граждански тегоби и данъчни задължения, премахваме противоречието помежду им и неяснотата им и ясно и кратко чрез настоящата наша божествена заповед.
1. Постановяваме, щото отсега нататък във всеки град, село и провинция, ако някои имат обща къща или нива, или лозе, или друго някакво недвижимо имущество било по роднинство след подялба, или без подялба, било чрез обща покупка, било чрез друг подобен вид придобиване, било едните по роднинство, а другите чрез лично придобиване, било че по друг начин са свързани частично, а не чрез общността на намиращи се един до друг имоти, било че са съседи и плащат общо данък, било че са само съседи и те биха пожелали да продадат своя имот или да го дадат под наследствена аренда или под наем, да не го отчуждават на никой друг, преди да се отнесат към онези, които ние посочваме поред за предпочитание: първи да бъдат повикани роднините, които притежават неразделни наследствени имоти; след това — съпритежатели, свързани по същия начин; след тях — тези, които са взели само участие в покупката, на един имот, ако и да са съвсем чужди на преотстъпващия го; после — съседите, които плащат общо данък, след това — тези, които са обикновени съседи в някоя част. „Общо плащащи данъци" наричаме всички, които са вписани под един и същ собственик2, ако и да плащат на различни места своите данъци. Когато има много съседи около преотстъпвания имот, предпочитанието да се извършва към всекиго по същия ред, като се представят свидетелства. Щом предпочитаните евентуално се откажат, следващите да бъдат повикани и ако пожелаят, да се споразумеят за покупката. Ако обаче всички идват на основание на еднакви права, така че никой с нищо не може да се предпочете пред другия при такова призоваване, да бъде обявена продажбата на всички при еднакви условия, та като платят незабавно справедливата цена или каквато дава един честен купувач, безхитростно в срок от 30 дни да си разделят имота съответно на платената от тях сума сами или чрез посредничеството на някакъв орган на властта. Всички, които не дадат полагащата им се сума в срок, не ще имат вече право на предпочитание, освен ако някой от тях е пленник или лишен от свобода на движение, или заточен, или отсъства по държавни или лични нужди, без да лъже, или още не е навършил 25-годишната си възраст. Защото тези от тях, които са посочили в срок от 4 месеца кой ще управлява припадащата им се част, влизат във владение на съответната част заедно с новите съседи - купувачи, като им заплащат и съответната сума със законната лихва и извършените по него необходими разходи. Чуждите купувачи3 се отстраняват напълно, като им се връща цената на покупката заедно с лихвите и сумата на извършените разходи. Ако управителите на имотите на казаните лица се боят, че онези не ще одобрят извършеното от тях, нека да отхвърлят или приемат сделката с писмено съдебно решение. Ако и в това отношение се покажат нехайни, нека им платят от себе си всяка печалба и полза, която онези щяха да имат, ако те бяха извършили сделката. Това е за сродници, съпритежатели, за такива, които плащат общо данък, и за такива, които притежават имоти в съседство.
Но тази наредба има сила много повече за общините на селата и селцата, та земевладелците в тях също да упражняват помежду си правото на предпочитание. Ако всички, на които се дава предпочитание, се откажат или се окажат виновни за парична щета, или за посегателство върху личността, или за грубо оскърбление на честта на отчуждаващия и на неговото семейство, и то не случайно, но преднамерено, извършено от тях лично или от техни хора, ние не разрешаваме по никакъв начин такива хора да влязат във владение на онзи имот, щом пострадалият не е съгласен. По повод на зестра или предсватбен дар, или обикновен дар, или на дар по причина на смърт, или на завещание, или на размяна, или на уреждане на спор всички, и свои, и чужди, могат да отчуждават, стига само някой под такъв предлог да не продава тайно или да не дава под наем своите имоти на такива лица, които нямат право на предпочитание, а да се показва, че уж подарява или завещава, или отчуждава по някои от казаните начини. Заради това тези, които имат преимущество на предпочитание, могат да искат клетва от този, който дава и който взема имота. Ако отчуждаващите се осмелят да направят нещо за заобикаляне на нашия закон, а другояче представят нещата, щом бъдат изобличени след даването на клетвата, те и тези, които така измамнически са се договорили с тях, ще подлежат на наказание за клетвопрестъпление: единият ще бъде лишен от имота, а другият — от тайно платената сума; имотът и сумата ще бъдат конфискувани от държавното съкровище, за да бъде продаден имотът от фиска на правоимащите близки. Ако извършилите такова нещо бъдат открити, преди да са дали клетвата, извършената сделка ще бъде невалидна и опиталият се веднъж да отчужди имота по измамнически начин ще бъде принуден да го продаде дори и против волята си на онези, на които дадохме предпочитание.
2. Забраняваме за в бъдеще на динатите да приемат нещо от бедните нито под формата на осиновяване, нито чрез обикновен дар, нито като дар по причина на смърт, нито чрез завещание, нито само за ползване, нито срещу условие за някакво покровителстване и помощ, ако не са техни роднини. Забраняваме и да не правят нови покупки или да не вземат под наем, или да не извършват замяна със земевладелците в никои села или по-малки населени места, в които те нямат собствени имоти. Ако ли имотите не са техни, но продаваните имения принадлежат на други лица или ако представляват така наречени от фиска пустеещи земи, или ако друг имот, принадлежащ на фиска, се отчуждава, нека бъдат предпочитани по същия начин същите земевладелци. Ако тези се откажат доброволно, тогава се позволява и на динатите да сключат сделката. Под „динати" трябва да се разбират онези, които, ако и не сами, но чрез властта на други, с които са достатъчно близки, са способни да предизвикат страх у отчуждаващите или да ги накарат да повярват в обещаните от тях благодеяния. Ако някой от динатите се реши да извърши такова нещо, ще бъде лишен от имота и платената за него цена ще бъде събрана от фиска. След като минат десет години, без да е направено възражение срещу извършилите по някакъв начин сделката или получилите нещо като дар, или придобилите го чрез завещание, не ще бъде възможен никакъв иск от никого от тези, които отсега нататък имат право на предпочитание, както и от страна на фиска.
3. Към това още заповядваме, щото всички войнишки земи, които по какъвто и да е начин са били отчуждени в разстояние на тридесет години или след това ще бъдат отчуждени, да бъдат върнати пак за лична военна тегоба и служба, освен ако след отчуждаването от страна на войника остава толкова имот, колкото е необходимо на войника за снабдяването му със съоръжение при ново повикване във войската. Извършеното отчуждаване се анулира дотолкова, доколкото съществува недостиг от имот на войника.
1Френският византинист П. Лемерл в своята работа Esquisse pour une histoire agraire de Byzance, Revue historique, avril — juin, 1958, стр. 266, изразява съмнение в датировката на тази новела, както и в автентичността на нейния текст. Възраженията му е склонен да приеме и А. П. К а ж д а н, Деревня и город в Византии в IX—X вв.. Москва, 1960, стр. 402. Срв. и Г. Острогорски, Исторjя Византjе, стр. 263, заб. 1, който отбелязва, че е наложително ново критично издание изобщо на всички новели, издадени от императорите през X в. и посветени на въпроса за аграрните отношения.
2Ostrogorsky, Die ländliche Steuergemeinde. 108, разбира понятието ὑποτετγμένος в смисъл, че то се отнася до лице, което е вписано в същата данъчна община.
3Става дума за тези, които не се ползват с предпочитание.