Публикувано по: ГИБИ, т. VI, превод П. Тивчев
Ако казваме и вярваме, че всяко добро дело е угодно на Бога, то онзи, който често прави такова добро, толкова по-големи награди ще получи за това от Бога, колкото по боголюбиво го извършва. Затова и царство ми, сторило веднъж някакво благодеяние, ако го удвои или още повече размишлява за него, знае добре, че ще получи двойна награда от десницата на човеколюбивия Бог. Какво именно следва и какво означава настоящият увод, ще се разкрие най-ясно в изложението. Досточтимата Велика лавра на Свети Атанасий, която се намира в Света гора, владеела по-рано излишна земя, като епиболето1 за налаганите й държавни данъци не се правело, както трябва, от страна на по-раншните анаграфевси. След това царство ми определи иначе, а не както правеха онези, епиболето за местата на същата Лавра, и то по начин, който изглеждаше, че ще бъде полезен за нея, и изпрати разпоредба за това на Ксифилин, тогавашен съдия на Волерон, Стримон и Солун. Установено бе, че лаврата има твърде много излишна земя, която бе отделена от нейните владения и после предадена на държавата. Направен бе тогава и практик2 от същия съдия Ксифилин за това измерване на земята. Бе издаден и хрисовул от нашата власт за същата Велика Лавра, който заповядва измерените тогава и определени нейни места да бъдат освободени от всяко по-нататъшно изчисление и измерване. И наистина това бе така и същият хрисовул остана в сила за известно време, но след това някои подхвърлиха, че държавното съкровище немалко се ощетява при това измерване и отново по мое нареждане бе направено друго измерване от страна на всеуважаемия ипертим3 Ксир, законоблюстител и анаграфевс на Волерон, Стримон и Солун, съобразно с определеното по-рано благоприятно за местата на Лаврата епиболе, и се установи и тогава, че Лаврата владее излишна земя в размер на 11 000 [модии]. Съставен бе и практик за това измерване. Но какво стана след това? Монасите отново замолиха твърде настойчиво царство ми и настояваха да не се отхвърля молбата им. И [наше царство], отзовавайки се твърде човеколюбиво и милостиво, подари на тяхната Лавра осем хиляди [модии] от тази земя като просто и чисто дарение, което да им остане за всички следващи и бъдни времена. Издадена бе разпоредба на царство ми до същия ипертим за това и после им биде дадено това милостиво дарение, и получи то сила и неотменимост. Понеже те молеха и да им се умножат даровете и да не се подлагат вече техните имоти на друго измерване, като заявяваха, че от това произлизат за тях безпокойства и хиляди грижи, и тогава наше благочестие не им отказа, а милостиво им даде настоящия хрисовул, чрез който се нарежда и постановява да не се измерват отново местата на светата Велика Лавра от никого, но да останат во веки веков при същото измерване и граници. При това положение и споменатите практори — най-напред магистър Никита Ксифилин, а след това ипертимът Ксир наредиха и се разпоредиха за тези неща. А ако след това се предяви иск по отношение на същата Лавра по общо решение и желание на някои отделни лица и ако не бъде възможно тогава да се разрешат споровете за тези места по друг начин освен чрез измерване, това ще се направи по необходимост за спорните места и само за тях, а другите ще останат пак така неизменни, незасегнати, напълно ненакърними, според както прочее и бяха измерени и определени от същите описи, за които се спомена. И настоящият хрисовул ще бъде завинаги непоколебим и ненакърним, без да бъде погазван и нарушаван от когото и да било. Ето защо известяваме и нареждаме на всички началници на служби, на останалите данъчни служители и на ония, на които е поверена каквато и да било власт — никой от всички, по което и да било време, по никакъв начин да няма право да отменя нещо от тези нареждания, тъй като съдържанието на настоящия хрисовул е непоколебимо и трайно.
Издаден през месец февруари, втори индикт, 66024, на който се подписа и нашата благочестива и богопоставена власт.
†Прочетохме.†
†Алексий Комнин в Христа бога верен цар и самодържец на ромеите.
1През X—ХII в. терминът епиболе означава определянето на размера на държавния данък съобразно с количеството на земята в едно селище Изчислявал се най-напред целият данък на едно селище в номизми. След това се изчислявала в модии цялата повърхност на подлежащите на данъчно облагане земи. Сумата на номизмите се разделяла на числото на модиите и така се определяло какъв данък трябвало да плаща всяко стопанство съобразно с количеството на земята.
2Тук практик означава кадастров опис, който съдържа описание на границите на измерените участъци земи. В практика бил включван броят на стопанствата, данъците, които трябвало да плащат и пр.
3Ипертим — почетна титла, давана обикновено на висши духовници (митрополити), а понякога и на светски лица (напр. на Михаил Псел) заради голямата им ерудиция.
41094 г. от н. е.
