Публикува се по: В. Тъпкова-Заимова, Р. Пенджекова, Византия през погледа на съвременниците ѝ, П., 2002
Печата се по превода на И. Илиев в: В. Гюзелев, Извори за средновековната история на България (VII-XV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви, 243-245.
†Чрез протекдикоса Евгеник1†.
†До всички в държавата - властници, осветени, йеромонаси и монаси и целия христоименен народ Господен - любими в Господа чада на наше смирение, нека за всички вас да бъде благодат и мир. Мисля, че на всички вас е известно, че поради нашите грехове и понеже всички сме твърде склонни да лукавстваме, изпитахме върху нас огъня на Божия гняв дотолкова, че той обхвана плътта, мускулите и костите ни и ни докара толкова голямо страдание, и донесе беда, опустошение и обезобразяване на почти целия този велик град.2 И ето вече шест години сме обсадени от глад, непрекъснати войни, поробване на близки и роднини, убийства, всекидневни опасности и просто с всичко, чрез което мечът Божий блести срещу грешниците и срещу тези, които с безразсъдни дела гневят святото му име. Затова трябва да изследваме причината за това толкова голямо зло, поради което предишните красоти на този велик град, бидейки райска градина на изяществото, сега станаха и приличат на поле на унищожението, понеже множеството грехове обърнаха безкрайното човеколюбие и доброта на Бога в силен гняв. И така, да се обърнем и помолим пред Бога, нашия създател, и с разкаяние и изповед да поправим предишните си грешки, и така да отстраним от нас този толкова силен Божи гняв срещу нас, които се измъчваме със същите и даже с по-големи грехове, бидейки несправедливи и лъжливи, клетвопрестъпници и служещи си без да се червим с всякакъв вид лошотия, стремящи се към нещастия за нашите братя, като нанасяме удари по техните работи, готови да нападнем техния дял, да потъпчем и погубим бедните, съревновавайки се помежду си как да се изпреварим в лошотията. Беззаконният беззаконничи, несправедливият онеправдава, богохулникът богохулства, и блудства; прелюбодеяния, клетвонарушения, грабежи, кражби, убийства безсрамно се вършат от нас всеки ден, и няма страх от Бога, няма за нас поправяне и до днес, нито някаква следа от разкаяние и знак за това е сполетелият ни бич на Божия гняв. Ако се разкаем, както би трябвало, и постигнем поправяне на грешките на лукавстващите чрез отказване, изповед и разкаяние, сигурно и Бог ще размисли и ще отстрани от нас своя гняв, понеже е човеколюбец и при това по природа е склонен към това, поради което казва чрез пророка: „Докато продумаш и ето, аз съм тук“ и още: „Ако искате и ме послушате, ще се гощавате със земните блага, ако пък не желаете и не ме послушате, ще ви изяде мечът.“ Устата Господня каза това, но нас ще ни изяде не само мечът, но и страшната обсада, и жестокият глад, и войните, и потъването, и нашествията на вражески племена, и безброй опасности, понеже е ясно, че не искаме това, което Бог желае, нито слушаме Господа и затова не само че сме лишени от земните блага, но и страдаме от всичко това заради греховете си. Много са наистина омразните на Бога и пагубни дела, които всеки от нас е дръзнал да извърши и заради които Божият гняв се стоварва върху синовете на непослушанието. А преди всичко и най-вече като последица и произведение от всичко останало е взаимната омраза, оклеветяване и лъжесвидетелстване и лишаването, липсата и недостигът на любов, а омразата и недостигът на любов се явяват като лукава рожба на всички злини, ни показва нашият Господ Бог, казвайки: „Заради умножаването на беззаконието любовта ще напусне мнозина.“ И между нас, разбира се, понеже въобще не живее любовта, ясно е, че ще се умножи беззаконието, понеже между нас въобще не съществува истинска и трайна любов. Знам, че и вие изповядвате същото, но все пак ви доверявам този ясен според мен знак за тези неща: вече четвърта година, откакто по решение, известно на Бога, се възкачих на този вселенски престол и ми бе възложена от Бога грижата за вашите души, и по неговото благоволение и поради молитвите на светите ми отци никого не съм огорчил или навредил, или пък притиснал, а се трудих колкото сили имах, но само колко беше лъжесвидетелствано и клеветено по мой адрес от мнозина - това не е тайна за много от вас - но аз се държах благородно, знаейки, че не само няма да ми се навреди от това, ами че и много ще спечеля. „Блажени сте, казва Христос, когато лъжливите думат срещу ви всякакво лукаво слово заради мен.“ Окуражен от това, аз се молех и се моля от душа за лъжесвидетелстващите срещу мен. Понеже сега някои се нахвърлят и срещу същността на моето благочестие, обвинявайки ме в нещо, което би довело до катастрофа църквата Божия и би навредило на мен, ако го премълча, и с мълчанието си бих изглеждал, че го признавам, затова реших, че трябва да го отрека и да го обявя пред всички за лъжесвидетелстване. Това нещо е следното: аз, като съм пратил някого при Амира, съм се предал при условие, че, като бъде превзет този велик град, ще получа закрила от него за моите работи, което не смятам за нищо друго освен за явно предателство на самия Христос в смисъла на казаното чрез блажения Павел: „Вие сте тяло Христово и членове от неговата част“, на неколцина от верните. Този, който би предал на нечестивците този велик град, от който всички християни се въодушевяват и на който се надяват - не само тези, които още са на свобода, но и тези, които с Божие позволение са отведени в робство, и който е просто като глава, извор и корен на вярата за нас, християните, него, който предаде, излиза, че се е постарал да предаде самия Христос, а града предава явно този, който е окуражен от нечестивците, че ще го превземат, което личи от искането му да бъде закрилян от тях, докато своите съграждани предава на пълна безнадеждност. И така, смятам това за явно предателство на града, поради което изрекох страховита заплаха за отлъчване спрямо пратениците, изпратени неотдавна веднъж, втори път и трети път, ако само посмеят да искат такова нещо, понеже то със сигурност може да унищожи града. А каква вреда ще се роди от това, когато после този слух достигне до душите на тези, които чуят, че собственият им епископ и закрилник е предател, а не пастир? Каква вреда ще е и за мен, ако приема с мълчание такова обвинение? Затова заявявам и се заклевам, че ако въобще съм предприел такова нещо или дори се е породило в съзнанието ми, или пък съм изпращал някого при Амира за такова нещо, или съм натоварил някого от тамошните да ми уреди закрила от нечестивците, нека отпадна от общение с Христос в бъдния век, което за мен е най-тежката от всички мъки. Но ако някои са съшили това несправедливо и чрез лъжесвидетелстване срещу мен за моето опозоряване и за унищожаване на Христовата църква, наше смирение произнася срещу тях най-тежкото, ужасяващо, неотменимо и непростимо отлъчване от Светата животворна и неделима Троица, което никой свещеник, нито епископ, нито духовник, нито патриарх има право да опрости, ако те не дойдат при наше смирение, за когото са лъжесвидетелствали, да изповядат това и обяснят по каква причина са го сторили. А от вас всички, любими в Господа чада, искам да се покаете и се откажете от лукавите дела и занимания и с изповед и сълзи да премахнете нечистотията, заляла вашите души и така да помолите за снизхождение човеколюбивия наш Бог. Хайде всички, братя, да припаднем и се помолим пред Господа - нашия създател, да обявим общ траур - всяка възраст и природа, всеки род и занятие, да се заемат душите ни с милосърдие и съжаление към бедните, чрез милост да получим помилване, да спрем справедливия Божи гняв срещу нас, да пожелаем да го видим както е разгневен да се промени, да очистим от себе си всичко омърсяващо плътта и духа, да се съжалим към самите себе си, да подражаваме на Божията доброта, която изпраща своето слънце и на лукави и на доблестни, и дъжд - еднакво за всички, справедливи и несправедливи; да станем благи, милостиви и състрадателни както нашият отец е състрадателен към неблагодарните и лукавите; да се смирим пред Господа, понеже измъченият дух е като жертва за Бога, разбитото и смирено сърце няма да бъде отхвърлено от Бог; да достигнем лицето му в изповед, та дано така покажем поправянето и прозрението в нашите души†.
1Той бил говорител на Синода.
2Баязид I започнал многократно да обсажда Цариград от 1394 г. нататък.
